ЯПОНСКИ СКАЗАНИЯ, ЛАФКАДИО ХЪРН

Откъсни за миг поглед от небето, иначе ще се спънеш : ) А аз няма да мога да те хвана, защото ръцете ми са заети. Не, не ми помагай с торбите, не са тежки. Пък и къщичката, към която съм се запътила, е на един хвърлей. Ами ти? Чакай, нека отгатна! Стремиш се да си приготвиш колкото може повече "зимнина" от уловени в шепа слънчеви лъчи, нали : ) Имам идея. Щом приключиш със "закапачването на бурканите", ела да ми правиш компания. Просто следвай курса на онези врабчета там, дето прелитат от дърво на дърво. Те ще те отведат до правилната уличка. Как ще разпознаеш къщата, където ще те чакам? Да речем, че пропуснеш старовремската табела с надпис "Етнографски музей", окачена на портата : ) Огледай се за засмяна вълшебна градина, грееща в есенната си премяна като мома на седянка. Ослушай се за деликатните, галещи душата звуци от триструнна китара. И подуши въздуха за аромата на зелен чай с нотки ванилия, сервиран до кошничка домашни пърленки, пълнени със сирене, домат и босилек... Ако следваш инструкциите ми съвестно, ще намериш мястото и ще получиш награда за усилията си - възможност да хлътнеш в сенките на музея и да разкриеш една по една тайните му. А може и да те почерпя с някоя приказка. Избираш приказката? Страхотно! Да видим, коя да бъде тя... Сетих се! Сядай, наостри уши и отвори сърце...

Имало едно време едно момче от Балканите, чийто житейски път го отвел в далечна Япония. Там то успяло да завоюва поле за професионална изява, да срещне любовта и да открие мир и удовлетворение. Накратко - намерило си е своето (щастливо) място... Ей, защо прекъсваш вдъхновения ми увод? Нима се сещаш за кого говоря? Да чуем предположението ти... Ммм, не, не бързай. Не съм се впрегнала да те занимавам с поредната версия на мита за Калоян Махлянов - Котоошу : ) Отправям дълбок почтителен поклон пред българския сумист, извинявам му се искрено, че не мога да му отделя повече от два реда в настоящата публикация, обещавам да се моля на божеството на копринените препаски да закриля кръглоокия юнак в безбройните битки на тепиха и... насочвам вниманието ти към портрета на облечения по последна мода (за деветнадесети век) Лафкадио Хърн.

Не се оставяй да бъдеш приспан от кротката, скромна поза, която е заел писателят. В кръвта на мистър Хърн се смесват уиски Пади и узо Франгулис - баща му е ирландски военен лекар, а майка му - гъркиня с благородно потекло. Комбинация, по-леснозапалима от финландски коктейл с руско име. Но и упорита, и държелива. Сигурна съм, че именно благодарение на наследените гени Лафкадио е успял да оцелее, докато е порел грамадни океански вълни и се е опитвал да си задържи главата над водата. Момент, дойде ми по-добра идея. Вместо да те заливам с биографични данни, маскирани под формата на приказка, я провери какво има там, досами изображението на автора... Витрина, под която са подредени личните му бележници, пълни с чудни и страховити японски легенди... Не, не посягай : ) За съжаление не можем да разлистим томчетата, но разполагаме с техни копия. Време е за четене!

"ЖЕНАТА НА САМУРАЯ"

Разгледай добре ефирното създание от корицата. То разпръсква особена светлина, не смяташ ли? Ако тази светлина премине през стъклена призма, ще получиш нежност, чистота, деликатност, достойнство. Наслади се на изящната костна структура на моминското лице, стройната фигурка, мъничките ръце. Представи си сладкия й, у(с)по(ко)яващ глас, който без усилие ще те подмами в първата срещната заешка дупка и ще те пренесе в... е, "само боговете и будите знаят" къде ще се озовеш. Оставен си на милостта на разказвачката. Обаче недей да се страхуваш от двадесет и двете копринени примки, тъй де,  истории, заложени от нея в настоящия сборник.  Аз ще ти издам кои места са най-опасни и къде трябва да стъпваш изключително предпазливо...

Например, ей онзи самурай с приведените рамене, дето се приближава към теб. Остави го да си върви по пътя и не го тормози с въпроси. Личи си, че плаща жестока цена за някоя своя п(р)остъпка и хич не му е до опити да впечатлява потенциални почитатели с преувеличени измислици за подвизите и доблестта си. Ами нагиздената в бяло красавица, която изниква без предупреждение от мъглата и впива тежък поглед в твоя милост? Ще ти се да уважиш молбата й и да поспреш, за да й дадеш указания как да стигне до Едо? Я премери два пъти преди да отрежеш. Жената от снеговете не е здравословна компания. Подминаваш я учтиво, с извинението, че имаш бърза работа и, за по-достоверно, си поглеждаш часовника. Колко показва? Охо, японците наричат този период от нощта "Часа на вола". В превод: обичайното време за разходка и социализиране на изпълзели от гроба, удивително незапазени човешки останки, в чиито очни кухини зверски гори пламъкът на отмъщението. Възможно е да се натъкнеш и на зли духове, развили предпочитания към селския гурме туризъм (разбирай: обиколки в търсене на прясно трупно месо). Не е изключено отнякъде да изникне и призрак на воин, който да отсече (в стил "Марни" на Хичкок): "Аз - Джейн, ти - Фройд."  и да започне да ти излива душата си. Ще посмееш ли да му откажеш да го изслушаш? Съществува и вариант да попаднеш на двама влюбени, дето се вричат един на друг, докато пият от кръвта си. Не се задържай дълго при тях и не им се пречкай. След полагането на обета, те ще се отдадат на розови мечти как един ден да завършат живота си като достойни последователи на Толстоева или Мичънърова героиня.

"Оптимистично", а? Сигурно си вадиш заключението, че атмосферата в сборника е доста мрачна. Бързам да те успокоя - очарователната разказвачка се смилява над  своята публика (по-точно Лафкадио Хърн й позволява да го стори) и разпръсква сред тъмните краски тъга и ужас ярки петна красота. Отбележи си, за да не пропуснеш при слушането:

• съприкосновението с невинната непокварена любов, която ще промълви "прошепни съня си на цветето нантен в градината и тогава той няма да се сбъдне", докато грижовно гали гърба ти, за да прогони последните остатъци от твоя кошмар
• малкия Учида Таро с голямото сърце, сякаш изскочило от клипа към песента "Another Chance" на Roger Sanchez
• Крехката О-Йоши с волята от "калена стомана, която разсича желязото без да оставя подгънати ръбове". Всяка армия (независимо дали се състои само от двама ентусиасти, чиито доспехи са изковани от неръждаем идеализъм или се крепи на двеста люти юнаци, разпасали пояс и размахващи чифте пищови) би се превърнала в могъща сила, ако успее да привлече девойката за свой съюзник
• "смарагдовозелените, розови и стоманенолазурни" водни кончета и тяхната по(д)кана за безгрижни игри
• посещението на провинция Идзумо, "Страна на осемте издигащи се облака", в компанията на местен екскурзовод - непреклонен самурай. Предупреждение: мрънканици от сорта "Обувките ми са неразработени.", "Не съм ял от сутринта." и "Стигнахме ли вече?" са напълно излишни
• "слънчевата светлина, мека като спомен", "вечерното злато", "синята нощ", "блещукането на светулките", "детската песен на луната", "часа на зората". Къде са ти акварелните боички, Вини ван Гого?  : )
• легендата за древната принцеса от планината Дакеяма. Благородната дама би засрамила дори Пенелопа Одисеевна с търпението и лоялността си
• прочувственото изпълнение на сляпа улична певица. Не е нужно да познаваш езика и текста на песента. Ако имаш уши да слушаш, посланието ще стигне до теб, преодолявайки пречките със скоростта и лекотата на българска шампионка по бягане на 100 метра с препятствия
• "кърмъзения цвят на яворите през есента"; острова, "където лятото никога не умира"; "вечно спящото море" и най-важното: мястото, където "сърцата на хората не остаряват" : ) 

"МОМИЧЕТО ОТ ПАРАВАНА"

Хей, къде тръгна? Отдавна не съм те канила на гости и съм ти подготвила двойна почерпка. Трябва задължително да пробваш другия ми вид чай - от портокал и джинджър, а във фурната се гушат и дремят бейби кроасанчета, пълнени със сладко. Ще ти ги сервирам ей сегичка, заедно с преписа на втория Лафкадиев бележник, който разглеждаме днес. Корицата на томчето не е толкова вдъхновяваща, колкото обложката на "Жената на самурая", но пък съдържанието... !!! Хайде, отвори книжката и... ще хлътнеш в плен на омагьосана картина: ще се изправиш с трепет в душата пред дверите на старинен замък с тридесет бойни кули; ще пристъпиш благоговейно прага му и ще те посрещне ромолящият звук на кото (или пък - на флейта, изработена от бамбуков корен); ще те почерпят с чаша вино, напълнена от сто различни винарни;  ще се разходиш из вълшебна градина и ще вдъхнеш аромата на черешите с бели и розови цветове, досущ "зърната на женска гръд, оросена с мляко", ще се трогнеш от разказа на девойката-върба и ще се възхитиш на дървото, цъфтящо (напук на всички природни закони) в най-големия студ; ще изследваш съкровищници и ще се сдобиеш със "скъпоценен камък с власт над огъня и скъпоценен камък - с власт над водата; нокти, изтръгнати от лапите на жив тигър; рог от конче, родено с вида на приказните еднорози"; ще се втурнеш в конюшните, ще си подбереш ат, чийто нрав да пасва отлично на твоето настроение и ще запрепускаш с Оникаге, кон-демон "с цвят на елен"; ще се влюбиш: "От нея и от одеждите й като че ли бликало сияние, подобно на лунната светлина, която блести иззад копринените облаци на нощното небе. Докато вървяла, свободно падащата й коса се полюшвала зад гърба й като клоните на плачеща върба, раздвижени от пролетен ветрец. Устните й били като прасковен цвят, напръскан с утринна роса...". Ех, сякаш ти описвам сцена от филм с Джан Дзъи*, нали? Тук си проличава страничното действие на сборника: ще те превърне в поет. Поне при мен ефектът беше такъв. За теб мога само да гадая : )

* Възмущаваш се от присъствието на китайска актриса в текст с японска тематика? Ей, забрави предразсъдъците (както и максимата на Йордан Радичков, че където има граници, винаги скърца), спомни си "Мемоарите на една гейша", поучи се от скандалите покрай лентата и прояви толерантност : )

Какво? Въртиш очи и скришом се прозяваш? Аха, разбрах! Търсиш нещо друго. Може би ти си запален издирвач на предизвикващи ледени тръпки истории? Ако случаят е такъв и по природа си ценител-колекционер на страшнотии, "Момичето от паравана" ще ти помогне да обогатиш сбирката си със следните експонати:

• Муджина - язовец. Описание: променя облика си според обстоятелствата (или според жертвите си. Изобретателна гадинка!). Местообитание: в "пусти и самотни" местности (че как иначе?), за предпочитане - да има река наоколо. Активност: нощем (естествено). Взаимодействие с хората: о, той безкрайно им се радва, като не се колебае да им го покаже по всякакъв вреден за психиката и физиката начин
• Отровен дракон. Описание: не бе открит очевидец, който да свидетелства, нито пък - естествоизпитател, горящ от желание да се заеме с dragonwatching и да събере информация за съответния биологичен вид. В момента се опитваме да установим връзка с недоволен бивш служител, за да се сдобием с повече данни относно драконовото местообитание, активност и предпочитани канали за комуникация с хора. 
• Хейке - раци. Описание: с човешки лица на гърбовете. Местообитание: Дан-но-ура, близо до пролива Шимоносеки, където преди около 700 години се е провела чутовна морска битка. Активност: можеш ли да познаеш? Точно така, нощем. Взаимодействие с хора: старателно унищожаване на движимо имущество (потопяване на кораби) и упорит лов на бедни души, гмуркащи се в търсене на бисери
• Гаки - кошмари, страдащи от постоянен глад. И тук е мястото да ме попиташ: глад, но за какво? Още по-интересно: докъде стигат гаки в мъките си да го задоволят? Дали няма да са ти благодарни, ако просто им подхвърлиш къшей хляб, да ти се усмихнат и да те изпратят с гръмко "Аригато, човече! (Thanks, man!)"? Или нуждите им са по-различни и най-вече... дълбоки?
• Опасни за здравето кимона - но не защото са произведени в Китай
• Отрова от "синя стоножка, син гущер и застояла вода, която е била държана дълго в кухо бамбуково стъбло". При вида й всеки достоен Борджия би се просълзил от умиление, все едно става свидетел на раждането и порастването на първородната си интрига
• Омагьосана завивка, запазила духа (в прекия смисъл) на предишните си собственици и...

... така нататък. Както и сам се досещаш, списъкът не претендира за изчерпателност. Преди да те изпроводя да си вървиш по живо, по здраво, бих искала да споделя с теб още нещичко. Доволна съм. Напих те с чай и те натъпках с пърленки, кроасанчета и японски сказания. Ще се прибереш у дома наквасен, преял и с крещяща за помощ слухова сетивна система. Даже залиташ. На сутринта сигурно ще те боли главата : ) Не, няма нужда да ми благодариш. Пак заповядай : ) Моята експертна препоръка: детоксикация в домашни условия. Стой далече от книгите за една седмица : ))) Чак когато изтекат седемте дни (но не по-рано!), реши кой бележник на Лафкадио Хърн ти допада повече, "Жената на самурая" или "Момичето от паравана". А после си го прочети с удоволствие и мярка! Колкото до мен, аз се връщам при любимия си герой от двата сборника, върху когото съм поставила етикет "покрития с татуси музикант Хоичи с Ахилесовите уши".