"ГРАДЪТ НА КРАДЦИТЕ", ДЕЙВИД БЕНИОФ

През януари миналата година ти споделих най-точното (според мен) определение за думата "приятел". Сещаш ли се какво гласеше то? Затрудняваш се? Е, не си длъжен да помниш всяко нещо, което споделям с теб чрез своето книжно местенце. Усмихни се, моля те : ) Обещавам, че няма да те изпитвам повече. И така, извади очилата с дебели стъкла, почисти ги с мека кърпа, закрепи ги добре на носа си и прегледай протокола от срещите ни. Точно там, да - началото на 2014 година. Намери ли го? Браво! "Приятел" означава "човек, който ти дава храна". И буквално, и преносно. Сега, през 2015, пораснала (със сигурност) и помъдряла (съмнително), ми се прищя да разширя горната квалификация. Ще ми правиш ли компания в допълването на формулировката? Вади лист и химикал, започваме да пишем : )

Приятел е онова скъпоценно същество, което... 

... те кръщава с най-якия прякор на земята (новото име ти лепва идеално, като клип в ретро стил - на Бруно Марс);
...те вдъхновява, а и ти него - процесът е спонтанен, взаимен и благодарен;
...проявява щедрост към теб (ама не онази, чиято мерна единица са банкнотите);
...изчислява точно капацитета ти, чертае скици, помага при конструирането на бъдещите ти крила;
...по време на първото авиошоу с твоето скромно участие е на видно място сред публиката, крещи името ти и размахва гигантски нахъсващ плакат (собствено производство);
...пляска ентусиазирано, даже да не изпълниш перфектния лупинг, даже пикирането ти да е несигурно (за ужас на тълпата) и даже да се приземиш с елегантността на Феята на зъбките (разбирай онази вълшебница, превъплътена от Дуейн Джонсън);
...ако случайно е възпрепятствано и не може да стане пряк свидетел на плахия ти опит за летене, отпечатва подкрепата и усмивката си върху пощенска марка и ти я праща по  някоя услужлива лястовица;
...се води по акъла ти, за да ти угоди, независимо дали идеята ти е щура ("Хайде да опаковаме Райхстага!", например) или е тотално лишена от острота : )
...забелязва, когато не си наоколо и се интересува от причината;
...щом разбере защо си се сврял в миша дупка, събира разпилените ти части, поставя ги на място с два шамара и сипе куп люти заплахи, за да се стегнеш;
...носи подаръка, чрез който изразяваш благодарността и обичта си към него, гордо (даже да е гердан от нанизани на червен конец и украсени с детски ентусиазъм във всички цветове на дъгата макарони);
...винаги се радва да получи вест от теб : )

Хубаво списъче съставихме дотук, как мислиш? За момента го оставяме така, а намериш ли още някоя ярка боичка, с която да дорисуваме (с пръсти, естествено) картината на истинското приятелство, непременно ми пиши : )

Защо изобщо подхванах темата? Днес ще ти представя "Градът на крадците" от Дейвид Бениоф. Една книга, чийто главен герой се запознава с най-добрия си приятел в най-страшно време и на най-неочаквано място. Развитието на отношенията им (докато изпълняват убийствена, откачена мисия) е изключително интригуващо. Тръгват от гара "Просеше си куршума, което не беше хубаво, но освен това просеше куршум и за мен, а това беше далеч по-лошо.", за да слязат на спирка: "Бях се запознал с него в петък вечерта и дори не бях започнал да го харесвам до понеделник, но сега, във вторник следобед ми се искаше да се развикам от радост, че го виждам жив.". Двамата са чудна двойка: първият обича да задава въпроси, а вторият разполага с отговори... Искаш ли да научиш повече? Хайде, не се бави, слагай ските (все пак, началото на януари 1942 г. е) и се спусни надолу по редовете ми.

"ВЪВ ВСЯКА СГРАДА ИМА КАНИБАЛИ. ДОБРЕ ДОШЛИ В ЛЕНИНГРАД."

Звездичка: забележи препинателния знак, употребен в края и на двете изречения. Той изразява суха констатация на прозаичен, общоизвестен факт.

...Питер. Великолепна архитектура, безкрайни обиколки из Ермитажа, романтични разходки край Нева, бели нощи... Хей, върни лентата. Това е грешният запис. Станала съм толкова лоша, че без капчица жал те запокитвам да вееш гащи насред Втората световна война. По време на обсада. Желаю удачи! Момент... Я си виж палтото - тънко като стар вестник. Защо си гологлав? Да не си въобразяваш, че си по-як от норвежки рибар в реклама на Нютрогена? Ох, спри, не мога да те пусна така. Облечи тоя плетена жилетка. Да, да, тя всъщност е магическа ризница и пази от вражи оръжия. Абе ти луд ли си? Просто е достатъчно топла, за да издеяниш как да е из улиците на града (впрочем, и в закритите помещения, оцелели от бомбардировките, ще ти свърши работа). Ботушите ти пропускат ли? Не? Добре, защото ти предстои да газиш в киша... и сред трупове. Какво си натъпкал в чантата си, че е така издута? Спирт, превързочни материали, наръчника на Беър Грилс? Бутилки вод(к)а? Или съм безнадеждна оптимистка? Покажи... Ооо, лаптопът ще ти свърши наистина полезна работа в окопите отпреди половин век. Я го хвърли на боклука и потърси някой и друг сухар, рибна консерва, изобщо нещо, което ще попречи на предната и задната ти коремна стена да се срещнат и да се слеят в целувка. Мислил ли си за муниции? Ръцете ти се разтреперват... Няма да ти давам пушка, че ще вземеш да се самонараниш. Ще караш с швейцарското си ножче. И на молитви. Много. Така... Май си готов, а? Имаш ли въпроси? Какво? Абсурд, не може да вземеш домашния си любимец... Освен ако не искаш да го прибавиш към мес(т)ните кулинарни специалитети. Впрочем, припомни си заглавието на параграфа и се заеми да пазиш собствения си задник. Прочута ленинградска рецепта за кюфтета препоръчва месото за каймата да се изреже именно от тази тъй нежна телесна област. Екипиран си, наясно си с обстановката и си наплашен, т.е. предупреден. Да не съм пропуснала... А, да! Слухът ти нали не е чувствителен? Питам, да не би да се притесниш от шума, гальовно измъркван от прелитащи наоколо самолетчета Юнкерс и Сухой. А сега...

...ЩЕ ТЕ ЗАПОЗНАЯ С ТВОЯТА "ГАДНА" КОМПАНИЯ (кавичките не обозначават цитат, както ще разбереш по-нататък):

 "БЕЗСКРУПУЛНИЯ СТРАШЕН МАРОДЕР" ЛЕВ
Ако си въобразяваш, че Лев е способен да лапне безименния пръст на труп, да го осмуче хубавичката, за да отстрани брачната халка от него и после весело да се заеме със следващото безжизнено тяло за претършуване, го бъркаш с друг герой на Бениоф...

Лев - единият от двамата приятели, споменати по-горе. Харесах го. Ала не веднага. Работата се опече постепенно, на слаба фурна : ) С нарастването на поредния номер на страниците. Изключително умен (повече, отколкото е полезно за здравето), мълчалив, наблюдателен, склонен към самоанализи и самоирония. Честен.  И пред другите, и пред себе си. Не е безстрашен герой, но когато се налага проявява тъкмо необходимото количество кураж - патилите глави са го казали: "Малко да имаш, ама да ти дойде навреме.". Преценява точно характери и ситуации. Разпознава звездата (въпреки помътения й блясък), щом я види, независимо дали тя се е скрила под скъсан чул, или - не. Притежава будна съвест. С ценностната му система всичко е както трябва. Дааа, усещам, че се мръщиш и понечваш да ме прекъснеш: "И въпреки последните две прекрасни качества, обектът на възхищението ти се замесва в мародерство.". Най-напред прочети романа и тогава пак ще си приказваме. Та, Лев е хванат и наказан за деянието си - попада в затвора "Крести" и там среща...

 "ЖАЛКИЯ ДЕЗЕРТЬОР" КОЛЯ
ушната кал на това момче е по-ценна от достойнствата на много други хора

Коля - вторият от двамата приятели. Харесах го. И то веднага. Още с появата му ми се прииска да изръкопляскам: "Дами и господа, на сцената излиза Николай Александрович Власов!". Мога да ти досаждам с часове за него: "Как Коля списва дипломната си работа върху романа "Дворната хрътка" от великия писател Ушаков"; "Как Коля прелъстява девойки с лекции по история на изкуството"; "Как Коля ръси вицове"; "Как Коля доказва на партизани-снайперисти, че е техен сънародник, а не - коварен немски войник, научил перфектно руски"; "Как Коля развива теорията си за произхода на червенокосите"; "Как Коля говори за дарбата"; "Как Коля говори за жената, която желае"; "Как Коля спасява тежко ранено куче от мъките му."; "Как Коля учи Лев на важните неща"; "Как Коля обича приятелите си"; "Как Коля обича Живота". Коля, Коля, Коля : ) Ех, за съжаление, по стечение на обстоятелствата и той се озовава на топло. Дели една и съща килия с Лев. Ала за кратко. Полковник, дето отдавна вече е загубил бройката на умъртвените си жертви, праща двете момчета (в замяна на свободата им) да изпълнят задача точно по тяхната част. Поръчението ги сблъсква с куп проблеми, между които...

"СТУДЕНОКРЪВНАТА СНАЙПЕРИСТКА" ВИКА
бих се борила със зъби и нокти за привилегията да я нарека "свой приятел"...

"Пожелавам ти късмет, момче. Само не забравяй, че тя може да те простреля в окото от половин километър разстояние". Тетида. Тъкмо за неуловимата майка на Ахил се сетих, докато опознавах Вика. Не че тя ме посрещна с хляб и сол и ми позволи да навляза в личното й пространство. Доста ще си понарежеш ръцете, докато преодоляваш бодливата й тел. Зъби ти се (когато е в добро настроение), от усмивката й хваща скреж, а очите й пронизват по-болезнено от финландския нож пуукко, с който не се разделя. Всичко около нея крещи: "Не преминавай!". Ако сториш глупост и я ядосаш, тежко ти. Като нищо ще ти види сметката. Но щом се убеди, че си струваш, щом й  запука за твоя милост - би убила, за да те защити. Ще се разкрие пред теб полекичка. Ще ти даде отговора на въпроса, който най-много те измъчва. Ще те нахрани късче по късче с последната си филийка черен хляб (прав си, тя е причината да се сетя за старата си публикация и поместеното в нея определение за приятел). Накратко: и мародерът, и дезертьорът вадят късмет, че снайперистката ги взима под винтовката си/крилото си : )

Да се радвам на компанията на Лев, Коля и Вика беше влюбващо. Нека не забравяме и третостепенните образи като бандита Заводилов, книжната Люба Николаевна и военнопленника, запазил до последния си миг гордостта, смелостта и способността да покаже среден пръст, ъ, да отдаде чест на врага. Ако по-нататъшната съдба на героите от "Градът на крадците" те вълнува, не се колебай и посегни към книгата. Обещавам ти жесток кеф! Да четеш романа е като да отидеш в любимото си заведение и да се насладиш на чаша от предпочитаното от теб питие, налята от вещия барман, дето винаги знае какво ти е на душата и какво би могло да се сипе, ъ, направи по въпроса. Дейвид Бениоф се справя великолепно по всички фронтове:
- работи компетентно и по епизодите на насилие, и по сцените, свързани с проява на привързаност, загриженост, любов. В един миг те хвърля в ледените води на кошмара, а в друг - те приласкава (български творец със същото въздействие върху читателя е Иван Атанасов, писала съм ти за него и преди);
- изказът му е красив: "В една прохладна августовска вечер, когато северният вятър носеше от Финландия уханието на борови иглички...";
- и най-важното: встъпителните му думи сякаш ми върнаха за мъничко моя "усмихнат пазител на най-ранните детски спомени", неговите чудни истории за замъка Ив и тайната рецепта за спагети "по моряшки", открадната от нищо неподозиращ капитан на кораб. Подобен ефект върху мен имаше и питанката "Защо е тъмно през нощта? Ако има милиарди звезди и повечето от тях са поне толкова ярки, колкото слънцето, а светлината пътува до безкрай, защо през цялото време не е светло?". Съвсем простичко: душата ми се стопли. Затова, когато говоря за книгата, го правя вдъхновено и очите ми блестят : )