понеделник, 27 октомври 2014 г.

"ГЕРОИ", ДЖО АБЪРКРОМБИ - РЕВЮ ОТ ГОСТУВАЩА ЗВЕЗДА : )

Не знам колко е часът и не ме интересува. Обаждам ти се, понеже ми се прииска приказка. Баба Зима подрани с тупането на губерите и снегопада, затова се налага да се сгрея с вълшебна история. Да, напълно трезва съм, а ти? Чудесно, радвам се, че уточнихме този въпрос, а сега хубаво разтъркай очи, за да прогониш съня от тях, провери дали плюшената ти костенурка-нинджа е  завита до брадичката под дебелия юрган, измъкни се от леглото и тръгвай с мен. Нали съм добро книжно момиче, няма да запазя топлината на приказката само за себе си, ами ще я споделя с теб. Имаш ли някакви предположения при кой магьосник-разказвач ще те отведа? Ммм, чакай, чакай, чакай... Да съм намеквала, че ще грейнем неканени на древногръцки купон, тъй де, философски симпозиум? Какво те кара да мислиш, че ще се наредя на опашка за разредено вино пред някой глинен кратЕр, докато Платон се опитва предварително да ми замае главата с медените си слова? Неее, тази вечер двамата с теб няма да се насладим на мита за Атлантида - та той все още не е нищо повече от палава рубинена искрица, святкаща ту тук, ту там из наполовина пълната чаша на влюбения в диалектиката мислител. Хайде, нека оставим елина да се опитва да улови Музата. Днешната ни спирка се намира другаде. Не се цупи, обещавам скоро да се отбием пак. Ще си купиш сувенир, ще се поглезиш с лъскав хитон от най-новата колекция на Арахна и ще си направиш селфи с Диоген, бъчвата и фенера му! А сега... напред към нашия домакин - Ловеца на дракони, страшен и могъщ чародей... За силата на словото му се носят чудни предания из целия познат свят - стигнали са даже до Персия. Старите хора разправят, че нявга Ловеца победил самата Шехерезада в двубой, протекъл по всички повели на тъкачеството на приказки. Носи се и мълвата, че от яд легендарната царица не мигнала в продължение на цели 1001 нощи...

Не се шашкай : ) Все още ми предстои да изобретя машина на времето, тъй че няма да те замъкна в далечни вълчодиви времена, за да се срещнем с тип, стар (но и вечнозелен) като секвоя, чиито любими занимания са да си мърмори налудничави заклинания, да си пощи брадата и да преследва (за предпочитане гигантски) огнедишащи хвъркати гущери, въоръжен с ентомологична мрежа. Приготвила съм ти нещо още по-готино : ) Днес ми гостува Спасимир Игнатов със свое ревю. Виждам, че лицето ти се озари. Името ти е познато, нали? Точно така, вече съм ти представяла автора на "Да намериш Дракон" - и един от Властелините на родните книги-игри - в публикацията си, посветена на втория брой на "Призвание: Герой!". Спас притежава безброй ценни качества (упоменати прилежно и надлежно в гореспоменатата статия), но отличителната черта, дето блести най-ярко сред всички тях, е неизчерпаемата му способност да причинява/вдъхновява/подпалва усмивки. Освен това блогът ми му е неимоверно благодарен за коментарите и градивната критика, поднесени остроумно, закачливо и красиво. И тъй като Спасимир Игнатов си няма свое лично поле за споделяне на книжни впечатления, аз и блогът ми решихме да го поканим да се изяви на наша територия : ) Идеята не е нова (хвърли око на сътрудничеството между Траяна Хаджитодорова - Шанара и Искрен Зайрянов в Приумици), не мога да подам заявление, за да я патентовам, но реализирането й ми достави удоволствие. Настъпи моментът да те запозная с резултата. С какво ли ще ни изненада Съшивателя на песни Спасимир? Дали ще посетим епоха на ясно поставени граници, когато бялото е било тъй чисто и блестящо, че на върлочерното черно му се е искало да докопа отнейде тъмни очила, та да си ги нахлузи и да се спаси от сблъсъка със светлината? Или ни дебне нещо съвсем различно? Чети, наслаждавай се и имай предвид, че бележките под линия са дело на автора на настоящото ревю : )


Горко на страна, която има нужда от герои!

Така започва не съвсем новата книжка на Джо Абъркромби - "Герои". Тя е част от неговата поредица, развиваща се в един и същи свят, но не е директно свързана с останалите книги, за които ще говоря и за които ще смятам, че читателят е прочел.

Основната част от повествованието се развива за три реални дни, хайде, пет да са. Веднага усещам как челите десетата част от Търкалото на времето изтръпват от студената пот, избила по вратовете им и бързам да ги успокоя. Страните тук са само две, основните герои се броят на пръстите на Кървавия Девет и няма описание на храна и рокли... или поне на рокли. Историите на Джо са от т.нар. натуралистично фентъзи. Газиш в кръв; препъваш се в черва; хората се напикават от страх преди, по време и след битка; мръзнат като порове; давят се и умират по всевъзможни гадни начини. Добре де, не и основните герои, но всички около тях - все пак това не е Р. Р. Мартин. Което ме подсеща, че няма секс, а магията е представена доста по-реалистично. Разбирай: маговете предпочитат да накарат хората да се избиват помежду си, вместо сами да се заемат с избиването им. Като цяло, положението с магията е малко пипкаво и моето впечатление е, че основното количество от нея е изтекло от света. Ако навремето е можело да щракнеш с пръсти и да промениш коритото на някоя река, сега ще е по-евтино и лесно да пратиш двеста души с лопати да свършат същото. Тука щях да пиша орки, които в този свят се наричат Шанка, но самите те сякаш са били изтрити от света и въобще не се споменават в текущата книга.

Та нека се върнем на самата книга. Имаме две враждуващи страни на макрониво, разбирай: маговете. Единият е братоубиец, родоотстъпник и би прегазил всеки и всичко, за да постигне целите си. И да - това е "добрият" магьосник. За другия можем да съдим единствено по думите на нашия познайник, а както се досещате - те не са никак ласкави.

На баш глобално ниво имаме пак две враждуващи сили: Съюза, който към момента е върхът на цивилизацията, разбирай: Ранното средновековие. Той се помещава в средата на океана, на самостоятелен континент с формата и площта на Австралия. Освен това има "колонии" по всички околни континенти и страшно си пада по това да праща миротворци навсякъде, където има петрол... тъй де, нужда от цивилизация. Интересното е, че сега, докато пиша тези редове, се сещам за една такава държава.

Но да продължим към другата страна в конфликта: Севера. Някои от вас може и да се изненадат, а други - не, но Севера се намира на север от Съюза и съвсем доскоро е бил сравнително мирна колония, живуркаща си под ботуша на Съюза. Малко над Севера една камара враждуващи кланове поддържат формата си* с малки, но за сметка на това постоянни войни помежду си.

По едно време някакъв пич на име Бетод обединява клановете, като им намира общ враг, когото да мразят и аха-аха да спечели войната, когато взима, че настъпва по мазола един от макроиграчите - да, познахте - добряка. Съответно историята му свършва трагично, а на мястото му се възкачва Кървавия Девет - един добряк със склонност да изпада в берсерк в не особено подходящи моменти. Неговото царуване завършва със скок от терасата в течащата под нея река след опит за преврат. И на престола се възкачва Дау Черния. И горе-долу тук започва настоящата история**.

Войната върви твърде бавно и освен това е твърде скъпа, затова макроиграчите се споразумяват да направят едно финално меле преди да преминат на следващата игрална дъска. От страна на Съюза ще видим: Финри, щерката на лорд-маршал Крой, главнокомандващ армията на Негово височество царя на Съюза; Бремър дан Горст - телохранител, който не успял да умре за господаря си и пратен в изгнание; ефрейтор Тъни, който е версия на Ноби Нобс от Диска и ... май това е. От страна на Севера: Калдер, син на Бетод, със склонност да заговорничи и в момента в нещо средно между изгнание и домашен арест; Кърнден Гушата - старо куче, който прави нещата постарому и Бек, хлапе, което е слушало за героите и искащо да стане такъв. Разбира се, има и разни други, но това са основно хората, през чиито очи виждаме развитието на събитията.

Малко по-подробно:
Бремър дан Горст - аха-аха да спечели световното по дуелиране и добрият маг го преебава жестоко, като дава магически допинг на опонента му. В настоящата история той се опитва да поеме ролята на Кървавия Девет, удряйки го на физика и рязане на глави, и можем да кажем, че донякъде се справя. Вторият образ, в който се опитва да влезе, е Сакатия, за чието име не се сещам. Текстът е представен също както в предишните книги - чрез непрестанно мрънкане, жалване и оплакване през мислите на героя, отделени от основния текст с курсив. И докато Сакатия беше осакатен и имаше що-годе основания да се жалва, той най-големият проблем на Бремър е пискливият му глас и ниското самочувствие. През неговите очи са представени голяма част от персонажите в книгата и можем да кажем, че той е главният герой в нея.
Финри - щерката на маршал Крой, заел мястото на маршал Уест***, болезнено амбициозна и по-скоро епизодична, колкото да има женски образи.
Ефрейтор Тъни - както казах и преди, това е ефрейтор Ноби Нобс в малко по-сериозен вариант. Полза от него и от хората около него почти няма, но ако сте се затъжили за Пратчет, то той ще ви усмихне, като изключим края на първата глава с негово участие, където имаше някаква несвойствено дълга мелодраматична реч, която прескочих.
Кърнден Гушата - "В битките, за които сте слушали като пеленачета, аз съм се бил.". От стара коза яре и се опитва да опази хората си, ако може да се мине без бой, ще опита да се мине без, а ако не може: "Гледайте да не ви убият!". Приятен образ, за когото ще се радвам да прочета още нещо.
Калдер - влиза в ролята на Змията и се справя доста добре, направен е доволно жив, мами, кръшка и всячески се опитва да не излиза в първата редица на битката. Аха-аха да стане крал на Севера, но открива с изненада, че има скрупули.
Бек - станал впоследствие Червения Бек. То за него казах и по-горе основното, но пък главите с него показват новобранците при северняците, както главите с ефрейтор Тъни показват как мрат новобранците при Съюза.

Като цяло, книжката е хубава, не знам дали си заслужава да си я купите, аз я взех назаем и си изкарах сравнително добре с нея. Евентуално, ако го бяха пуснали дигитално за 7-8 лева, ама 20 ми е над психологическата граница.

Игрите с вас!

* После някой твърди, че фитнесът не бил висше благо и не допринасял с нищо за световния мир.
** Абе уж нямаше да преразказвам предишните книги, пък то какво излезе...
*** Суперсимпатичен образ и единственият - дал фира, за което може да се съжалява. И да, споменава се само на едно място в настоящата творба.

5 коментара:

  1. Imdir;r, Rhkdjfl - рекла совата27 октомври 2014 г., 3:58

    У наше село има едно поверие: Паднели първия сняг трябва да се чува цвъртене на свински мръвки, а от малките гледжосани чашки да се дига пара. така зиматаняма да е гладна и люта.
    Тъй де дори препака като му му сложиш малко карамаизирана захар и и го накараш да кипне става благ за пиене.
    Днес явно ми е ден за лигавене* а ти въвединието преди „ревюто” някак ми предразполага, като се почне от: Кога Платон е бил най продуктивен? Ъъъър. Кога? От Юли до Ноември! Ъъър нещо ми се губи шегата, що така реши? Щото тагова е отрит ловния сезон за музите**.
    Това пък за дуела на Спасето и Шехерезада „по всички повели на тъкачеството” веднага ми изкара в представите как я маризи със совалката ня стана докарвайки й усмивка тип „Айше, пак ли ще ме питаш що зъкъснявам?”***
    Въобще хубаво въдедени с непростимата греша че не си поляла първия сняг подобаващо, ако не с греяна ракия, то поне можеше един ритон с винце да шмукнеш. Да заруменеят малко бузките.
    Колкото до самото ревю - ужасно! Опити за остроумничене, препращане към други книги и никъде не е споменат Уирън-от-Блай!!!
    Как може да се изтърве най-най-образа от цялата книга бре!?!?

    „На мен Шайдара ми каза мастото и момента в който ще умра и той не е тук и сега, за вас обаче нищо не ми каза, та ако искате вадете оръжията.”

    „- Това да знаеш че няма да умреш в идващата битка сигурно помага?
    - Няма да те лъжа. Така е.”

    „- Поставяме, резанчето шунка между две тънки филии хляб ето така. Някой ден това ще промени света!
    - Е, докато го промени, аз ще си ям сиренето на буци.”

    Та тъй!


    *То да беше само днес. бел. на дежурния коректор.
    **Млади разгонени девойки, които не остават за дълго време девойки. ловния им сезон съвпада с пика на разтеж на синте гъби, но да се твърди че бежду двете събития има нещо общо са спекулации. бел. щатния бестиар.
    ***Просто пише „рехава” бе човек, тия метафори са ти дълги и неподходящи като дерелирал лебед. бел. от отчаяния редактор.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Спасимир Игнатов27 октомври 2014 г., 4:02

      Аман от тролове, едно хубаво място в мрежата и тука се навъдиха...

      Яна, благодяра за предоставената трибуна и чудесното представяне... и от твоя страна също =) Радвам се, че ревюто ми ти е допаднало и си пожартвала от вемето си, за да го приведеш в годен за четене вид.
      И не се връзвай на тролите, те се хранят от внимание!

      Ще чакаме твоята приказка за Атлантида и игрите с теб!

      Изтриване
    2. Аз ти благодаря! И за отделеното време, и за положения труд. Най-сърдечно те каня пак да ми гостуваш със своя публикация : )

      Изтриване
  2. Плиткото и Дълбокото са най-големите "сладури" в цялата книга.
    (Дано никога не ги срещаш на живо) :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре, ще ги имам предвид, когато реша да приключенствам из света на Джо : )

      Изтриване