"ТЕЛ", ХЮ ХАУИ

Прав си. Филмът се класира в категория "отчайващо тъп". Не заслужава да му отделим дори минута повече от времето си. Искаш ли да се махаме оттук? Добре, че си взехме места близо до пътеката. Гледай да не се спънеш... Опа, това кракът ти ли беше? Извинявай о : ) Шшшт, трябва да сме тихички. Онзи там, на предния ред, взе да ни гледа лошо. Побързай, очичките му блестят заплашително все едно сме му изяли пуканките чрез телекинеза. А, ето го изхода... Страхотно, изморих се да шепна! Ех, най-сетне - светлина, въздух и свобода : ) Знаеш ли къде ще те заведа сега? На дегустация. Местенцето, което имам предвид, е съвсем наблизо. Там ще ти предложат най-лекия и сладък ферментирал гроздов сок, който си вкусвал през живота си, в съпровода на хрупкави брускети, топнати във висококачествен зехтин и поръсени с билки. Опиташ ли ги, небцето ти ще започне да те благославя. Щях да забравя! Нали не си мислиш, че съм пропуснала да ти донеса книга? Днес ще те облъча с постапокалиптична научна фантастика. Спокойно, тя не е прекалено твърда и няма да ни се наложи да ровим в речника, за да я храносмелим пълноценно. Чувал ли си за американския писател Хю Хауи? Не? Тогава слушай...

BRAVE NEW WORLD?

Нещо ужасно се е случило в миналото. (Почти) никой не знае какво точно. Причините са забулени в мъгла. Налице са единствено последствията: повърхността на планетата е безплодна, осеяна със скелетоподобни руини, небето е обладано от тъмни зверове (облаци) и никога не се променя, а въздухът е толкова отровен, че дори само глътчица от него може да убие всяка безразсъдна биологична единица, дръзнала да смъкне шлема на предпазния си костюм и да се опита да вдиша. При такива "оптимални" условия на живот не е чудно, че оцелелите (след катаклизъм?) хора са намерили убежище в силоз под земята, изградили са си нов свят и са започнали от нулата, следвайки безропотно Пакта - система от строги (но справедливи?) правила. Нима имат друга алтернатива? Освежаваща разходка в разяждаща атмосфера, да речем? Не, благодаря. По-добре да си стоят  в сигурната, защитена кошарка, където добрият пастир (в случая - Информационният отдел) не щади усилия, за да поддържа отлично работещата (?) структура и се грижи всичко да върви по план. Какво от това, че обитателите на силоза още от раждането си получават инструкции какъв коловоз да следват и всяко отклонение от пътя и предначертаната функция предизвиква недоволна проповед в стил "Хоризонтът е доказателство, че на човек не му е съдено да преодолее ограниченията си."? Какво от това, че се сдобиват с правото да имат дете, само ако спечелят от лотарията, при това единствено в рамките на година от изтеглянето на печелившия билет? Какво от това, че действията им се следят изкъсо, а нарушенията се наказват с един вид радикален остракизъм? Без право на помилване. И най-важното: какво от това, че може би живеят в заблуда? Тези въпроси са сериозни и плашещи. Нищо чудно, че 99,9% от силозчани предпочитат да не си ги задават.

ЗА МИШКИТЕ И ИКАРИТЕ

Да, ама в кошарата, освен доволни от положението си (страхливи) млекопитаещи, се намират и редки птици - хора с идеи, мислещи същества, които усещат, че "не са създадени да живеят по този начин, че са на погрешното място, че животът им е твърде стегнат". Водени от желанието за промяна, от любопитството към света извън силоза и от съмнението, че може би навън нещата не са толкова прецакани, колкото изглеждат, те решават да нарушат правилата. Също като Икар да се устремят към Слънцето. Без да им пука за изгарянията, които ще понесат, за крилете, които със сигурност ще загубят или за близките, които съсипани ще наблюдават обречения им полет. Важното е да се издигнат в небето. Да се освободят от евтиния заместител и да се докоснат до истината. Тъкмо такива хора представляват сериозна опасност за установения режим и тяхното неутрализиране (колкото и своевременно, прецизно и професионално да е проведено) няма необходимия ефект. Защото, изненадващо за всички, силозът се оказва пълен с доста сух = леснозапалим материал, който чака една мъничка искрица, за да избухне в пламъците на бунта. И тук стигаме до срещата с наистина необикновена личност...

"ПРИБИРАМ СЕ У ДОМА И ИДВАМ ДА ПОЧИСТЯ..."

Изречението звучи съвсем невинно, прозаично и скучно, нали? Сякаш е излязло от устата на току-що приключила работа жена, която се обажда вкъщи да провери дали мъжът й е взел децата от градина и (независимо от положителния или отрицателен отговор) да даде инструкции за по-нататъшни действия : ) Обаче въпросните думи са извадени от контекста, произнесени са от една от най-яките героини ever и представляват заплаха, способна за секунди да превърне всички сурови юнаци от Френския чуждестранен легион в разплакани момченца. Представям ти Жулиета (Джулс) Никълс - бивш експерт от Механичния отдел и настоящ шериф на силоза. Момиче, което не се плаши от тежък труд, не се колебае да си изцапа ръцете и връзва косата си с канап. На това отгоре е умна и прави необичайни асоциации (сравнява хората с шайби, болтове и смазки), компетентна е, доказала е смелостта си и блести със силно развито чувство за дълг, чест и справедливост. Върши възложената й работа "дяволски добре, дори да не очаквате да го прави наистина". И обича да сритва жалки, плъходушни задници. Аз не бих могла да измисля по-добра кандидатура за поста "главен блюстител на реда". А ти? Примамват госпожица Никълс да заеме шерифското място не с обещания за привилегии и тлъста заплата, а с лаконичното "Ако дойдеш горе, хората ще те чуят", т.е. с илюзията, че ще може да промени нещата. Не си въобразявай, че Джулс, също като героя в "Приказка за стълбата", щом заеме високата позиция, ще стане глуха, сляпа и няма за хорските молби и проблеми. Точно обратното - застанала на върха, тя вижда (и помирисва) докъде точно блажените й съграждани плуват в нечистотии. Заема да  оправи нещата и... това не се харесва на гениите от Информационния отдел. Джулс се превръща от дребно неудобство в сериозна пречка. Време е да бъдат приложени превантивни мерки. О, нищо особено, нали разбираш, просто ще отделят краставата овца от здравите добичета. Не е като да не са го правили и преди. Само дето... този път резултатът от превенцията лееекинко ще ги изненада...

FULL-HEARTED BOOK AFFAIR

Ще ти призная нещо. Не съм предполагала, че ще си падна по автор, който кръщава главната си героиня "Жулиета". Даже щом стигнах до току-що цитираното име, щях да върна романа обратно на рафта, но чудесното художествено оформление (дело на Виктор Паунов) и интригуващото заглавие (за него е "виновен" Ангел Ангелов) надделяха. Оставяме настрана факта, че става въпрос за един от любимите ми жанрове. За какво ти говорех? А, да, за "хлътването" си по Хю Хауи. Докато четях, през цялото време имах чувството, че американецът е писал, съобразявайки се специално с предпочитанията ми. По-конкретно: представях си, че той е изпълнител, а аз - неговият музикален продуцент, събрали сме се в студиото и работим по нов проект. Сътрудничеството върви като (о, изненада!) по ноти : ) Както знаеш, да работиш в екип с човек, който те разбира (и с който се харесвате) не изисква никакво усилие, а си е чист кеф. Хю предусещаше каква ми се ще да бъде песента (книгата) още преди да съм изтананикала на глас мисълта си. Моя милост пък предугаждаше неговите хрумвания. Постигнахме абсолютно съзвучие. Да вземем женските образи, около които изградихме основата на мелодията - силни, интелигентни, вдъхновяващи и заслужаващи да водиш войни заради тях с мисълта, че всяка капчица кръв, която загубиш, ще си струва. Безспорно, дамите в "Тел" (независимо от годините си) ще те приковат със смесица от впечатляващи качества и очарователни странности. Що се отнася до композирането на мъжките персонажи, Хю Хауи успя да ме усмихне чрез добавянето на един по-особен мотив. Изсвири пред мен на пианото образа на ловец. Ама не какъв да е, а на звезди. Човек, чиито очи са по-стари от лицето му. Човек, който се чувства най-добре в полумрака, не се отказва от опитите си да види небето зад облаците (колкото и да е трудно) и не спира да чертае карти. Но най-важното: човек, който  не обръща и грам внимание на доброжелателните "напътствия": "Не се занимавай повече със звездите!" След като доизпипахме музиката (т.е. героите - постарахме се в тях да няма нищо дразнещо или излишно), я прослушахме и ударихме длани. Посланието й беше всичко друго, но не и монотонно - съчетаваше качествена фантастика, качествен екшън и качествена романтика. После минахме към текста. Ето любимия ми фрагмент: "Едно от нещата, които харесваше в Марнс, бе, че мислите му бяха толкова черни, че в сравнение с тях нейните собствени изглеждаха блестящо сиви." Как ти се струва? Не е чудно, че кръстих заключението си "Full-hearted Book Affair", нали? Нямам търпение  да чуеш окончателния вариант на песента и да ми кажеш мнението си.

: ) Отнесох се. Я виж, наближаваме целта си. Нали не си въобразяваш, че сега ще млъкна и ще те оставя на мира? Предстои ти да се насладиш на пространните ми (че какви други би очаквал от мен?) препоръки относно избора на напитки. Ще ти подскажа малко, избата предлага отлични бели вина...