Боже, човече, никога не съм предполагала, че ще го кажа, но спри музиката, моля те! Това какофонично надвикване ли ти е примерът за успешна работа в творчески екип? Парчето звучи сякаш някой виетнамски Еминем и естонска оперна певица са се наговорили да си спретнат джем сешън и надават лют вой (всеки на майчиния си език) в опит да докарат прочувствена комбинация от бесен речитатив и гръмовни арии. Пасва идеално за фонова музика в стая за изтезания. Не, чакай, онова, дето го бълва плейърът ти, май по-скоро наподобява саундтрака към праобраза на "Пияния майстор" (или друг класически филм за бойни изкуства с бюджет 200 донга и заснет с една камера, която изпитва нерешителност върху кого да спре обектива си при сцена с повече от едно действащо лице). Не съм сигурна кое от двете описания подхожда повече на ситуацията. Наистина, въобще не искам да знам какво още дреме сред зловещите паяжини във фонотеката ти. И по-добре остави на мен посочването на образци за благодатно и възнаграждаващо сътрудничество.
Разбрахме се да спрем музиката, нали? Затова, за да подкрепим доказателствения материал към днешната си тема, ще си "пуснем" литературно произведение. Я да видя дали нося нещо подходящо в кейса си... Минутка... Ето, намерих го - сборника с разкази "Съ-вместим" от Коста Сивов. Произведенията, поместени в книгата, са писани в съавторство с Адриан Лазаровски, Донко Найденов, Румен Вучков и Атанас Сивов. Резултатът от обединените усилия е също толкова заслужаващ внимание и удовлетворяващ, колкото плодовете от срещите между Хенри Манчини и Одри Хепбърн за закуска (пред "Тифани"), AC/DC и Железния човек (за брънч, ъъъ, яко меле с непослушни момчета, където и да е), Енио Мориконе и спагетите (уестърни) точно по пладне, Нора Джоунс и Ричард Къртис (на следобедна гореща напитка с подправки и горчив шоколад), Джеймс Хорнър/Ханс Цимер/Алън Силвестри и епични/зрелищни/многочасови суперпродукции (за обилна вечеря). Не преувеличавам. Жестокото заглавие на сборника с 4 (след полунощ?) творби от Коста Сивов и приятели, както и още по-яката корица (заслугата за нея е на Мирослав Георгиев - браво, браво, браво!), са достатъчно апетитна примамка. Ето малко информация относно съдържанието. (Хм, вярваш ли ми, като ти обещавам "малко" информация? Не? Правилно!)
 |
| Корица-трепач! |
"ВОВИНИ" - Коста Сивов feat. Адриан Лазаровски
Press play. Ако си любител на фентъзито, това е твоето парче. Сивов и Лазаровски са ти миксирали приключение по всички правила на вълшебството и приказното изкуство. Или не съвсем. В приказките, по традиция, главният герой напуска родния дом, за да намери... нещо. Жизненонеобходимо/рядко срещано/ценно, абе нещо, което му липсва (неродена мома, златна ябълка, пътят до Индия, знам ли?). Преливащ от добродетели, юнакът потегля и извършва няколко (най-малко 3) странични подвига в крачка. Постъпките му се увенчават със слава и се къпят във вечната благодарност на съществата, на които е подал ръка в беда. Те, от своя страна, се отзовават, когато спасителят им се нуждае от помощници за великото си дело (било чрез изгарянето на конски косъм, рибешка люспа или вълшебен предмет с небиологичен произход) и, щом нещата приключат благополучно, помагачите пият, пеят и лудеят с доблестния момък на сватбата му с Неземна красавица- умница-благородница. Авторите на "Вовини", обаче, са изплели ризницата, имам предвид добродетелите и стремежите на главния си герой, по по-различен начин : )
Сър Галахад? Амиии, защо не? Ако си неспасяем оптимист ...
Just listen and enjoy (him). Грогън не блести с геройски качества. Даже е много ръждясал. Самото му име те кара да си представяш не най-благонадеждния сред рицарите на Кръглата маса, а по-скоро достойния син на собственик на дестилерия за уиски : ) Та наш Грогън не си губи времето в чертаене на планове за спасяването на света (ех, че досадно занимание), тренировки за поддържане на бойните умения (тях ги оставя на фитнесманиаците) или копнежи за покоряването на далечни земи (мързелът е голяма работа, дето се вика). Напротив, човекът е доволен да си седи в кръчмата и да харчи спечелените като наемник (с кръв на чело) монети. Друго негово хоби, освен пиенето, е зачервяването на бузите на всяка срещната дама (ама не чрез изтънчени декламации и росни китки) и ръсенето на дълбокомъдрия (заради нежните ти уши използвах евфемизъм). Грогън не търси приключения и съвсем естествено не гори от ентусиазъм да се впусне в тях, когато те сами го намират - под формата на предложение за работа от старо другарче. "Галахад" трябва да ескортира товар робини до земите на страшни същества - вовини, съчетали в очарователната си същност чертите на влечуги и хора. Като типичен безстрашен герой, момъкът се позачудва дали да приеме възвишената мисия и накрая благоволява да даде съгласието си. Сега, след прочетеното дотук, нали не очакваш да те изненадам с пътеописание в стил "Дванадесетте подвига на Херакъл, ъъъ, Грогън"? Единствените будещи възхищение дейности, които върши в хода на доставката на жива плът, т.е. "приключението", са да се накваси и натъпче по пехливански, да се позабавлява с екзотична вовинка и да откърти здравата. Даже когато му се удава възможност за истински смела постъпка, той едва не я проспива и се колебае дали си струва да си мръдне пръста. И тъкмо на този образец за подражание се пада честта да провали плановете на зли магьосници, самопровъзгласили се "потомци на Великия дракон" и същества, по-страшни от гниещия в Тартар (нямам предвид соса) Тифон, за тотално покоряване (изтребление?) на човечеството. Грогън, приятелю, ще трябва да се стегнеш... Или да се отпуснеш?
"ВИЛАТА" - Коста Сивов feat. Донко Найденов
Classic tune. Знаеш ли какво най-много харесвам в бога на ужаса Лъвкрафт? Неговия похват да води разказа от първо лице, да подготви подходящата атмосфера за споделянето на тайни и да те изкуши с разкриването на умоглътващи събития. Толкова е добър в това, че сякаш чуваш пресекващия гласец на разказвача, който се мъчи да се освободи от душевния си товар пред теб - охотния (безразсъден) читател. Сивов и Найденов изграждат увертюрата на своята творба, следвайки гореописания метод и ти обещават да те въвлекат в не по-малко тайнствени и подлагащи нервите на изпитание перипетии. Млад писател получава писмо-призив за помощ от възрастна дама. Жената живее сама в село край София. Място, където суеверията, легендите за змейове и самодиви и историите за призраци виреят на благодатна почва, смучат хранителни вещества на корем и пускат дебели корени. Достатъчно яки, за да будят страх в местните хорица. Ето защо, когато в отдалечената къща на старицата започват да стават странни работи, тя се обръща към любимия си автор на страховдъхващи истории за съвет. Тук си спомних една сцена от златната комедия "Сиромашко лято", в която героинята на неповторимата Леда Тасева кисне във ваната, чете "Десет малки негърчета" и си втълпява кръвосмразяващи глупости за съседите. За съжаление, за разлика от своята филмова колежка, бедната женица от произведението на тандема Сивов-Найденов не си въобразява и нещата в дома й хич не са наред... Дали молбата й за помощ ще получи отговор? "Вилата" е разказ, с който може да почерпиш гладната си публика, насядала край огнището и да отвлечеш вниманието й от въпроса "Кога най-сетне ще се изпекат пресните картофки, сгушени в жаравата?" : ) А текстът на двамата автори тече гладко, с лекотата на планинско поточе, спускащо се по заоблени камъни.
"ПОСЕЩЕНИЕТО" - Коста Сивов feat. Румен Вучков
Turn it up! Тръгвам да споделям впечатленията си от историята и започвам да се хиля. Първата дума, която ми хрумва е "ГОТИНО"! Сивов и Вучков те вкарват в компилация с невиждан юнак, правят те съучастник в мъжествените му дела и те насаждат на китна самодивска поляна. Само дето единственото юнашко в героя е мустакът му, постъпките му дори и не са помирисали храброст (по-скоро е хитрец, крадец и мизантроп на дребно), а поляната, на която се озоваваш с него не е пълна със самодиви, а с... извънземни. Нека се заслушаме в разговора, който се води на скромната тревна площ, удостоена с високата чест да се превърне в поле на двустранна среща на върха. Оказва се, че един от инопланетяните притежава нотариалния акт на Земята и е дошъл да нагледа собствеността си. И никак не е доволен от видяното - поддръжката на имота е под всякаква критика. Ще трябва да се потърси отговорност и да се наложат санкции. Как реагира нашият герой? И питаш! Проявява прочутото родно гостоприемство, разбира се! Кани пришълците на по ракия (по-точно на по бидон ракия) и се впуска да им обяснява особеностите на българската действителност, разшифрова им непознати термини като "депутат", "шеф" и "учен", демонстрира тънкостите на нашенската народопсихология и уверено ги подкарва към състоянието, в което най-важният въпрос е "Ти мене уважаваш ли ме?" (зададен с чувство, но не с особено членоразделно произношение). Ще оставя на теб да си представиш резултатите от междувидовия "симпозиум" (запивката), както и вълненията, породени в дребнавата душица на домакина от обещания, дадени на пияна глава...
"ПРЕСЛЕДВАНЕ" - Коста Сивов feat. Атанас Сивов
Lose yourself to dance! 1) Нажежено крими, подсилено с фантастични нотки и задъхан екшън. 2) На пръв поглед рутинен случай за разследване, който не би трябвало да отнеме повече от седмица, преди да се запъти с уморена походка към папката "Приключени". 3) Вдъхновяващ главен персонаж от породата "Хич не си поплювам!", чийто стил ще те очарова. 4) Жестоки реплики, танцуващи из целия текст (постарай се да ги хванеш и запазиш. Заслужават си!). Как ти се струва? От тези съставки се получава страхотна мелодия за рингтон. Бих си я свалила моментално : ) Баща и син Сивови, нейните автори, те канят да съдействаш за изпълнението на поредната отегчителна (засега) задача, възложена на частните детективи от агенция "Секрет". Застрахователният агент Мартин Еванс се явява в нейния офис с искането да започнат да следят съпругата му, която напоследък се държала необичайно. Печените професионалисти веднага се заемат и отначало всичко изглежда точно - въпросната госпожа се държи по-безупречно и хрисимо от Степфордска съпруга, доволно обитаваща кукленска къщичка нейде из въображението на Айра Левин. Дамата даже отделя от времето си, за благотворителност - редовно посещава пансиона "Света Магдалена". Твърде редовно... Опитните хрътки надушват следата и се втурват по нея без много да му мислят. Все пак, те не очакват да попаднат на нищо по-сериозно от мимолетна забежка на отегчена домакиня. На какво чак толкова опасно може да се натъкнат, та да се наложи да проклинат глупостта си, че са забравили да си сложат бронежилетки? От всички поместени в сборника истории, тази изостри апетита ми за продължение най-много. Play the track again, please...
IT WAS NICE READING YOU. AGAIN.
Когато става въпрос за Коста Сивов, май ще се превърне в традиция да си правя списъче с детайлчетата, които украсяват неговите истории и ги правят още по-живописни (виж публикацията ми за "Славянски хроники" от същия автор). Сборникът "Съ-вместим" е не само показателен пример за отлична работа в екип, но и предлага изобилие от заслужаващи отбелязване елементи. Например от "Вовини" си запомних (и нямаше как другояче) следното красноречиво сравнение "смях като ръждясал меч, стържещ върху бедрена кост". Уха! Все едно се е изплъзнало от устатата на прочут самурай или майстор на катани в неангажиращ разговор : ) Ще намериш цитата в помитащата уводна сцена, където злодеят (също толкова красив, колкото и обичлив) се развихря и издевателства над девойка с вързани (буквално и преносно) ръце. Задълбочавайки се в сюжета, ми се прииска да грабна вълшебния котарак Фардън за другар (повече за необикновения домашен любимец ще откриеш сред страниците на сборника) и да извърша набег до Тортуга, ъъъ, Бархарския архипелаг. Смях се на пиянските изцепки на Грогън и се убедих, че не е добра идея да правим заедно възлияния в чест на бога на алкохола Ракис. А и си паднах по един тип, Врог, отличаващ се със спартанска прямота (ако решиш да му досаждаш с дълги засукани фрази, ще те отреже директно: "Човече, първото го забравих, второто не го разбрах, а с третото не съм съгласен!"... "Вилата" крие в себе си чудно сладко изречение: "Въздухът ухаеше на цветове.". "Посещението" ще запомня с извеждането на основния принцип в българската икономика: "Те си мислят, че работим, а ние - че ни плащат.". А пък "Преследване" ме научи освен на жестоки крилати фрази и на изпитан детективски трик при гонитба с коли. Гледай ти, извадките от "Вовини" май преобладават. Не си прави заключението, че пренебрегвам другите произведения. Просто творбата, писана съвместно с Адриан Лазаровски, е с най-голям обем и предлага повече материал за изследване : )
Доволна съм. Свършихме полезна работа. Прослушахме цялата книга. Кое парче ти допадна най-много? Още се колебаеш? Добре, помисли си хубаво. През това време аз ще ти пусна един от любимите си албуми >: ) Сега е мой ред да ти проглуша ушите с най-зловещия представител в музикалната си колекция. На бас, че не си чувал подобна страхотия досега. Готов ли си? Знаеш как обичам да попивам музика, нали? С максимално увеличен звук. Предупреждавам те, бягай, докато е време. После няма да има милост : р
"ВИЛАТА" - Коста Сивов feat. Донко Найденов
Classic tune. Знаеш ли какво най-много харесвам в бога на ужаса Лъвкрафт? Неговия похват да води разказа от първо лице, да подготви подходящата атмосфера за споделянето на тайни и да те изкуши с разкриването на умоглътващи събития. Толкова е добър в това, че сякаш чуваш пресекващия гласец на разказвача, който се мъчи да се освободи от душевния си товар пред теб - охотния (безразсъден) читател. Сивов и Найденов изграждат увертюрата на своята творба, следвайки гореописания метод и ти обещават да те въвлекат в не по-малко тайнствени и подлагащи нервите на изпитание перипетии. Млад писател получава писмо-призив за помощ от възрастна дама. Жената живее сама в село край София. Място, където суеверията, легендите за змейове и самодиви и историите за призраци виреят на благодатна почва, смучат хранителни вещества на корем и пускат дебели корени. Достатъчно яки, за да будят страх в местните хорица. Ето защо, когато в отдалечената къща на старицата започват да стават странни работи, тя се обръща към любимия си автор на страховдъхващи истории за съвет. Тук си спомних една сцена от златната комедия "Сиромашко лято", в която героинята на неповторимата Леда Тасева кисне във ваната, чете "Десет малки негърчета" и си втълпява кръвосмразяващи глупости за съседите. За съжаление, за разлика от своята филмова колежка, бедната женица от произведението на тандема Сивов-Найденов не си въобразява и нещата в дома й хич не са наред... Дали молбата й за помощ ще получи отговор? "Вилата" е разказ, с който може да почерпиш гладната си публика, насядала край огнището и да отвлечеш вниманието й от въпроса "Кога най-сетне ще се изпекат пресните картофки, сгушени в жаравата?" : ) А текстът на двамата автори тече гладко, с лекотата на планинско поточе, спускащо се по заоблени камъни.
"ПОСЕЩЕНИЕТО" - Коста Сивов feat. Румен Вучков
Turn it up! Тръгвам да споделям впечатленията си от историята и започвам да се хиля. Първата дума, която ми хрумва е "ГОТИНО"! Сивов и Вучков те вкарват в компилация с невиждан юнак, правят те съучастник в мъжествените му дела и те насаждат на китна самодивска поляна. Само дето единственото юнашко в героя е мустакът му, постъпките му дори и не са помирисали храброст (по-скоро е хитрец, крадец и мизантроп на дребно), а поляната, на която се озоваваш с него не е пълна със самодиви, а с... извънземни. Нека се заслушаме в разговора, който се води на скромната тревна площ, удостоена с високата чест да се превърне в поле на двустранна среща на върха. Оказва се, че един от инопланетяните притежава нотариалния акт на Земята и е дошъл да нагледа собствеността си. И никак не е доволен от видяното - поддръжката на имота е под всякаква критика. Ще трябва да се потърси отговорност и да се наложат санкции. Как реагира нашият герой? И питаш! Проявява прочутото родно гостоприемство, разбира се! Кани пришълците на по ракия (по-точно на по бидон ракия) и се впуска да им обяснява особеностите на българската действителност, разшифрова им непознати термини като "депутат", "шеф" и "учен", демонстрира тънкостите на нашенската народопсихология и уверено ги подкарва към състоянието, в което най-важният въпрос е "Ти мене уважаваш ли ме?" (зададен с чувство, но не с особено членоразделно произношение). Ще оставя на теб да си представиш резултатите от междувидовия "симпозиум" (запивката), както и вълненията, породени в дребнавата душица на домакина от обещания, дадени на пияна глава...
"ПРЕСЛЕДВАНЕ" - Коста Сивов feat. Атанас Сивов
Lose yourself to dance! 1) Нажежено крими, подсилено с фантастични нотки и задъхан екшън. 2) На пръв поглед рутинен случай за разследване, който не би трябвало да отнеме повече от седмица, преди да се запъти с уморена походка към папката "Приключени". 3) Вдъхновяващ главен персонаж от породата "Хич не си поплювам!", чийто стил ще те очарова. 4) Жестоки реплики, танцуващи из целия текст (постарай се да ги хванеш и запазиш. Заслужават си!). Как ти се струва? От тези съставки се получава страхотна мелодия за рингтон. Бих си я свалила моментално : ) Баща и син Сивови, нейните автори, те канят да съдействаш за изпълнението на поредната отегчителна (засега) задача, възложена на частните детективи от агенция "Секрет". Застрахователният агент Мартин Еванс се явява в нейния офис с искането да започнат да следят съпругата му, която напоследък се държала необичайно. Печените професионалисти веднага се заемат и отначало всичко изглежда точно - въпросната госпожа се държи по-безупречно и хрисимо от Степфордска съпруга, доволно обитаваща кукленска къщичка нейде из въображението на Айра Левин. Дамата даже отделя от времето си, за благотворителност - редовно посещава пансиона "Света Магдалена". Твърде редовно... Опитните хрътки надушват следата и се втурват по нея без много да му мислят. Все пак, те не очакват да попаднат на нищо по-сериозно от мимолетна забежка на отегчена домакиня. На какво чак толкова опасно може да се натъкнат, та да се наложи да проклинат глупостта си, че са забравили да си сложат бронежилетки? От всички поместени в сборника истории, тази изостри апетита ми за продължение най-много. Play the track again, please...
IT WAS NICE READING YOU. AGAIN.
Когато става въпрос за Коста Сивов, май ще се превърне в традиция да си правя списъче с детайлчетата, които украсяват неговите истории и ги правят още по-живописни (виж публикацията ми за "Славянски хроники" от същия автор). Сборникът "Съ-вместим" е не само показателен пример за отлична работа в екип, но и предлага изобилие от заслужаващи отбелязване елементи. Например от "Вовини" си запомних (и нямаше как другояче) следното красноречиво сравнение "смях като ръждясал меч, стържещ върху бедрена кост". Уха! Все едно се е изплъзнало от устатата на прочут самурай или майстор на катани в неангажиращ разговор : ) Ще намериш цитата в помитащата уводна сцена, където злодеят (също толкова красив, колкото и обичлив) се развихря и издевателства над девойка с вързани (буквално и преносно) ръце. Задълбочавайки се в сюжета, ми се прииска да грабна вълшебния котарак Фардън за другар (повече за необикновения домашен любимец ще откриеш сред страниците на сборника) и да извърша набег до Тортуга, ъъъ, Бархарския архипелаг. Смях се на пиянските изцепки на Грогън и се убедих, че не е добра идея да правим заедно възлияния в чест на бога на алкохола Ракис. А и си паднах по един тип, Врог, отличаващ се със спартанска прямота (ако решиш да му досаждаш с дълги засукани фрази, ще те отреже директно: "Човече, първото го забравих, второто не го разбрах, а с третото не съм съгласен!"... "Вилата" крие в себе си чудно сладко изречение: "Въздухът ухаеше на цветове.". "Посещението" ще запомня с извеждането на основния принцип в българската икономика: "Те си мислят, че работим, а ние - че ни плащат.". А пък "Преследване" ме научи освен на жестоки крилати фрази и на изпитан детективски трик при гонитба с коли. Гледай ти, извадките от "Вовини" май преобладават. Не си прави заключението, че пренебрегвам другите произведения. Просто творбата, писана съвместно с Адриан Лазаровски, е с най-голям обем и предлага повече материал за изследване : )
Доволна съм. Свършихме полезна работа. Прослушахме цялата книга. Кое парче ти допадна най-много? Още се колебаеш? Добре, помисли си хубаво. През това време аз ще ти пусна един от любимите си албуми >: ) Сега е мой ред да ти проглуша ушите с най-зловещия представител в музикалната си колекция. На бас, че не си чувал подобна страхотия досега. Готов ли си? Знаеш как обичам да попивам музика, нали? С максимално увеличен звук. Предупреждавам те, бягай, докато е време. После няма да има милост : р
Няма коментари:
Публикуване на коментар