Пристигаш последен. Затова ти се пада да режеш лук. На ситно. Всички останали задачи в кухнята са вече разпределени. Не се помайвай, ами грабвай престилката! Точно така, онази с надписа WOLFGANG PUCK EAT MY DUST >: ) Защо се оглеждаш така неспокойно? Ако търсиш кучето, Разбойник в момента е на разходка и ще бъде прекалено изморен, за да си играе с теб, когато се върне. Както и да е... Обичаш ли чуждестранна кухня? Днес съм намислила да ти предложа нещо по-различно: кулинарно пътешествие до бившата перла в короната на Британската империя. Имаш ли представа какво е "доса"? Не? Тогава те чака изненада. А ял ли си някога халва от моркови? Е, недей да потръпваш от ужас. Не е толкова лоша, пък и не забърквам индийски манджи за пръв път. А за втори... тъй че си в сигурни ръце. Хей, усмихни се! Де да знаеш, може би готвя по-хубаво отколкото коментирам литературни произведения. Обещавам ти, че ако слушкаш и си изядеш порцията до последната троха, ще ти поднеса страхотна книжка за десерт - "Случаят с изчезналата прислужница" от английския писател и журналист Таркуин Хол. Както може би се досещаш, романът е криминален и действието се развива в Индия. А детективът е... Започвай да белиш лука и ще ти разкажа!
 |
| Жестока корица! |
I. ДАННИ ЗА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ
Име: Виш Пури.
Възраст: 51.
Образование: военна академия.
Професия: основател и изпълнителен директор на "Най-частните детективи" ООД.
Отличия: носител на наградата "Суперкопой".
Успешно приключени случаи: етюдът с подслушвателното устройство в ченето на пакистанския посланик, аферата с готвача от френското посолство, кошмарът с липсващия слон за поло, проблемът на "Раджата със сутиените", кашата с офейкалия счетоводител.
Семейно положение: женен, с деца и внуци.
Хоби: градинарство.
Слабости: афтършейв "Секси мъж", люти чушлета (пристрастен е към тях), питата с манго на жена му и усмивката на най-малката му дъщеря
Страхува се от: майка си и от съпругата си (основно).
Колеги, чиито методи уважава и прилага (но не си признава): Холмс, Поаро (от него е заимствал и мустачките), Коломбо.
Врагове: списъкът с неприятели е поместен в папка, озаглавена "Най-обичайните заподозрени". Даже Распутин би се впечатлил от вещината, с която индийският детектив се измъква сух от изключително изобретателни опити за покушение (един от тях включва феромони и подивели носорози).
Две от крилатите фрази на Виш: 1) "Старай се винаги да хапнеш хубаво за закуска. Мисленето изисква пълен стомах." 2) "Индия се модернизира, но трябва да запазим семейните си ценности. Къде бихме били без тях?".
II. ДАННИ ЗА ФИРМАТА И СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ
(Тази част от досието се разчита трудно или е криптирана. Повечето от информацията остава загадка за читателя. Ето някои от разкодираните фрагменти текст)
1. Сфера на дейност: професионални разследвания от всякакъв тип.
2. Имена и характеристики на експертите, които ще поемат случая ти: Луминесцентния (не оставай с грешно впечатление от подвизите му, той не краде, просто пръстите му са лепкави), Казанчето (технически гений и достатъчно хитър, за да успее да постави гореспоменатото подслушвателно устройство в ченето на пакистанския дипломат), Крема (нежното попълнение в екипа, чийто любим аксесоар е 10-сантиметров непалски нож "кукри"), Шаши и Зия (доказателство за вредните последствия от злоупотребата с "Маями Вайс" - извинявай, Майкъл Ман!).
III. ДАННИ ЗА "СЛУЧАЯ С ИЗЧЕЗНАЛАТА ПРИСЛУЖНИЦА", ВЪЗЛОЖЕН НА ФИРМАТА
(И не само. В момента "Най-частните детективи" ООД работят върху цели три задачи, представени според своя приоритет)
1) Младо момиче изчезва от дома на богатия си работодател - известен и честен (не се шегувам) адвокат. Човекът е в безизходица, защото се опитват да му припишат нейното убийство. Обръща се за помощ към Виш. Докато разплиташ случая заедно с детектива, ще се разходиш из Индия по стъпките на Дев Пател от "Беднякът милионер".
2) Страховдъхващ генерал с побелели коси е убеден, че безценната му внучка си е харесала недостоен кандидат за жених. Ветеранът нарежда на Виш (без всякакви церемонии) да изрови колкото се може повече кирливи ризи от коша с мръсни дрехи на момчето. Детективът приема нещата буквално : ) Случаят е забавен, тук ще се усмихнеш (и ще се сетиш за кръвосмразяващия тъст Робърт де Ниро от "Запознай се с нашите").
3) Някой от "Най-обичайните заподозрени" се опитва да види сметката на Виш. Но главният герой е толкова затънал в работа, че неговата майка (без да си направи труда да го уведоми) се заема да залови негодника, дръзнал да посегне на малкото й петдесетгодишно момченце. Тук ще се посмееш - представи си Сталоун в комбина с дребното симпатично бабче от "Спри или мама ще стреля!"...
За да получиш останалата част от информацията, ти е нужно специално пълномощно. Имаш ли такова? Не? Тогава стигаш до...
IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
(Обръщам ти внимание: книжката има две лица и само едното от тях - закачливо усмихнатото - се оглежда в корицата. Сега ще ти покажа другото.)
(Обръщам ти внимание: книжката има две лица и само едното от тях - закачливо усмихнатото - се оглежда в корицата. Сега ще ти покажа другото.)
Не се подвеждай от лековатия тон на публикацията ми, вдъхновен от забавните епизоди в книгата. "Случаят с изчезналата прислужница" не е просто занимателна и написана с чувство за хумор криминална история, а Таркуин Хол не е някакъв закопнял за малко екзотика, въоръжен с фотоапарат и три слоя слънцезащитен крем турист, чиято най-щура мечта е да се снима като глътнал бастун (или в някоя по-екстравагантна поза, де да знам) пред Тадж Махал. Истината е друга. Британският журналист живее Индия. Грешиш, не съм изпуснала предлога "в". Авторът би могъл да се барикадира в свръхлуксозен комплекс от затворен тип в покрайнините на Делхи и да се захване да майстори статийки за постиженията на местния отбор по крикет. Сигурна съм, че би имал успех в начинанието, ала едва ли би се чувствал окей със себе си. Вместо да се плъзга лекичко по повърхността, господин Хол си отваря широко очите за истинските проблеми на страната, общува с различни хора, класифицира получената информация и я споделя. В случая - под формата на роман. И си личи, че е опознал и обикнал Индия. Че му пука.
Прочетеш ли "Случаят с изчезналата прислужница", ще се почувстваш все едно се запознаваш с историята на някой, живял и препатил доста в тамошен голям град. Човек, дошъл от затънтена индийска провинция с надеждата да си намери какво да е препитание, за да може да праща мизерната си надница на многолюдното си семейство. Човек, взел под наем "дядовата ръкавичка" (използвам евфемизъм), който се е събуждал всеки ден в шест, за да напълни наличните празни съдове с вода преди да я спрат, закусвал е набързо със слаб чай и отдавна загубили хрупкавостта си бисквити, тръгвал е за работното си място, молейки се да успее да се справи с неконтролируемия [понесъл хора (и животни) не към целта им, а към сериозни форми на шизофрения] трафик или стискайки палци да се смести някак в пръскащите се по шевовете си "автобуси" на градския транспорт (без останалите пътници да го смажат или задушат). Човек, който се е сблъсквал ежедневно с нагли бюрократи/корумпирани служители, търпял е несправедливостите на закостенели нрави/предразсъдъци, бил е спиран от необичайни табута и се е възмущавал от дребни работи като "бюджетните ограничения" на полицията (спешните й телефони не работят, поради неплатени сметки, а пари за бензин за колите - няма)...
Изчакай един момент, искам да погледна яденето. Почти е готово. Само да отбележа още нещичко и сядаме на масата. Не си мисли, че Таркуин Хол ще ти покаже единствено "прелестите" на "пребиваването" в големия индийски град. Авторът ти е приготвил "екскурзия" на "чист въздух" до район с уранови мини. Ще се качите на влак, пътуването ще е дълго и ще ти напомни за мъките на едни други "пасажери" в "Дългата разходка" от Славомир Равич. Докато се кандилкате към заветната цел, британецът ще те "развлича" с истории. Например тази за бедняка-нищожна песъчинка, залепнала за подметката на "водната мафия", продал цялото си имущество, за да покрие разходите по несправедлив, точещ се с десетилетия процес. Или тази за невинните жертви на "защитниците на слабите". Кои са тези "защитници"? Партизаните, чието любимо хоби е да стрелят по всичко, дето мърда. С повод или без. Надявай се да не спрат влака ви и да ви поискат да платите пътна такса... Как ти се струва? Едно е сигурно - воаяжът обещава да бъде всичко друго, но не и скучен.
Споделеното от мен до този момент далеч не изчерпва картинката. Вземи романа и научи повече сам. По време на четеното ще се усмихваш на шегите, ще срещаш чудаци, ще примижаваш от яркостта на образите (и може би ще имаш нужда от черно огледало, за да отпочинат очите ти), ще свъсваш вежди от справедливо възмущение/гняв/, ще изпитваш жал и, разбира се, ще се стараеш да разрешиш случая, да пипнеш негодника преди детектива. А когато приключиш с книгата, ще можеш да се похвалиш, че поназнайваш нещичко за истинската Индия, че в съзнанието ти е останало нещо повече от гланцирана кичозна фотография на популярна туристическа дестинация. Благодарение на Таркуин Хол. Сега... дойде време да пробваме ястието, плод на съвместните ни усилия. Без тревоги : ) Ако е противопоказно за консумация, ще се насочим към спасителния вариант. Имам малко сух хляб, останали домати, кашкавал и чубрица. Нужни са ми само пет минути, за да те посветя в тайнството на "фалшивите мини пици" : )
Прочетеш ли "Случаят с изчезналата прислужница", ще се почувстваш все едно се запознаваш с историята на някой, живял и препатил доста в тамошен голям град. Човек, дошъл от затънтена индийска провинция с надеждата да си намери какво да е препитание, за да може да праща мизерната си надница на многолюдното си семейство. Човек, взел под наем "дядовата ръкавичка" (използвам евфемизъм), който се е събуждал всеки ден в шест, за да напълни наличните празни съдове с вода преди да я спрат, закусвал е набързо със слаб чай и отдавна загубили хрупкавостта си бисквити, тръгвал е за работното си място, молейки се да успее да се справи с неконтролируемия [понесъл хора (и животни) не към целта им, а към сериозни форми на шизофрения] трафик или стискайки палци да се смести някак в пръскащите се по шевовете си "автобуси" на градския транспорт (без останалите пътници да го смажат или задушат). Човек, който се е сблъсквал ежедневно с нагли бюрократи/корумпирани служители, търпял е несправедливостите на закостенели нрави/предразсъдъци, бил е спиран от необичайни табута и се е възмущавал от дребни работи като "бюджетните ограничения" на полицията (спешните й телефони не работят, поради неплатени сметки, а пари за бензин за колите - няма)...
Изчакай един момент, искам да погледна яденето. Почти е готово. Само да отбележа още нещичко и сядаме на масата. Не си мисли, че Таркуин Хол ще ти покаже единствено "прелестите" на "пребиваването" в големия индийски град. Авторът ти е приготвил "екскурзия" на "чист въздух" до район с уранови мини. Ще се качите на влак, пътуването ще е дълго и ще ти напомни за мъките на едни други "пасажери" в "Дългата разходка" от Славомир Равич. Докато се кандилкате към заветната цел, британецът ще те "развлича" с истории. Например тази за бедняка-нищожна песъчинка, залепнала за подметката на "водната мафия", продал цялото си имущество, за да покрие разходите по несправедлив, точещ се с десетилетия процес. Или тази за невинните жертви на "защитниците на слабите". Кои са тези "защитници"? Партизаните, чието любимо хоби е да стрелят по всичко, дето мърда. С повод или без. Надявай се да не спрат влака ви и да ви поискат да платите пътна такса... Как ти се струва? Едно е сигурно - воаяжът обещава да бъде всичко друго, но не и скучен.
Споделеното от мен до този момент далеч не изчерпва картинката. Вземи романа и научи повече сам. По време на четеното ще се усмихваш на шегите, ще срещаш чудаци, ще примижаваш от яркостта на образите (и може би ще имаш нужда от черно огледало, за да отпочинат очите ти), ще свъсваш вежди от справедливо възмущение/гняв/, ще изпитваш жал и, разбира се, ще се стараеш да разрешиш случая, да пипнеш негодника преди детектива. А когато приключиш с книгата, ще можеш да се похвалиш, че поназнайваш нещичко за истинската Индия, че в съзнанието ти е останало нещо повече от гланцирана кичозна фотография на популярна туристическа дестинация. Благодарение на Таркуин Хол. Сега... дойде време да пробваме ястието, плод на съвместните ни усилия. Без тревоги : ) Ако е противопоказно за консумация, ще се насочим към спасителния вариант. Имам малко сух хляб, останали домати, кашкавал и чубрица. Нужни са ми само пет минути, за да те посветя в тайнството на "фалшивите мини пици" : )
Няма коментари:
Публикуване на коментар