ПРИНЦЪТ НА МЪГЛАТА, КАРЛОС РУИС САФОН

Здравей, книго(в)ед, радвам се, че се отбиваш! Тъкмо ти ми трябваш. Преподреждам библиотеката си и няма да ми е излишна малко помощ. Не се тревожи, ще получиш награда за труда си - под формата на някое от книжните ми съкровища. Само трябва да си избереш... Съгласен? Тогава да се хващаме на работа! А какво има в плика, който държиш? Подарък за кучето? Нека видим... Аха, "Куджо" : ) Много, хм,  мил жест, обаче Разбойник предпочита творбите на Доуди Смит. Вечер не си ляга без да е прочел поне една страница от "101 далматинци",  в компанията на любимата си дъвкалка - гумена фигурка на дяволчето Таз. Има си я откакто беше кутре и отказва да се раздели с нея. (Това, последното, не си го чул от мен.) Впрочем, в момента той спи и май е по-добре да прибера книгата, преди да я е надушил. Не мисля, че ще оцени чувството ти за хумор. Не и по начина, по който очакваш. Леко, ще събориш... Е, нищо, де... На този книжен куп и без това не му беше там мястото. Да започнем подреждането от него... Какво сега, защо спря? Хареса ли си нещо? Дай да погледна... "Принцът на мъглата" от Карлос Руис Сафон. Ммм, струва ми се, че току-що определихме днешната ти "заплата".

Хайде да разлистим книгата, искам да я усетиш. Не бързай. Подготви се, защото не знаеш на коя страница ще попаднеш, а испанецът (говорили сме за това, помниш ли?) умее изкусно да оплита своите читатели и да влияе върху възприятията им. "Принцът на мъглата", първият публикуван роман на автора, изпълва дробовете ти със солен морски въздух, гъделичка носа ти с аромата на скромна, но домашно приготвена, топла закуска, разпръсква около теб ситни капчици от чистото ухание на  невинната любов и веднага след това те задушава с миризмата на застояло, на гнило, на вечно гладно и нетърпеливо да посее заразата си зло. Чуден букет. Не би очаквал друго от Сафон, нали? Той е от този тип разказвачи, които те подмамват с тона на гласа си, хипнотизират те с жестовете си и те карат да повярваш във всяка дума от тяхната необикновена приказка. Казано другояче, авторът те приковава към себе си като стайна печка в студен ден. А ти нито можеш, нито искаш да се откъснеш от топлината му. Ще се опитам да ти обясня как се почувствах, когато започнах да чета "Принцът на мъглата"...

Окей. Затвори очи и си представи... Малък град край морето. Привечер. Разхождаш се из рибарското пристанище. Тъкмо се чудиш дали да не поседнеш някъде и да позяпаш хората и плавателните съдове наоколо, когато забелязваш светлинките на една чудна лодчица да се приближават към брега. Решила е да акостира пред теб. Докато разглеждаш изкусната й, здрава конструкция, осъзнаваш, че не си единственият, който й се възхищава. Без да усетиш как и кога, до твоя милост (важно като часовой) се е настанил пухкав уличен котарак. Той те поглежда пренебрежително за миг и след това насочва цялото си внимание към лодката. Фиксира я с очи. Защо ли? Ами много просто. Рошавият бандит, свит и готов за скок, знае, че вечерята току-що е хвърлила котва. Трябва само да потърпи, рибарят скоро ще разтовари улова... Човекът забелязва своя верен посрещач, ухилва се и му подхвърля част от плячката. Котаракът ти изсъсква да стоиш настрана от неговата кльопачка и я омита за секунди. "Бълхата май е доста гладен... Забрави за обноските си." Рибарят се обръща към теб с приятелска усмивка. "Бълхата? А, сигурно говорите за котката...". "Аха. Това му е гангстерското прозвище на зъл и опасен звяр : ) А когато е миличък и послушен, го наричам Бълхичко. Аз съм Карлос, впрочем. Руис Сафон. Ти как се казваш?" "Книго(в)ед." "Ха, необичайно име! Ето какво, Книго(в)еде, сега ние двамата с Бълхата ще занесем рибата до едно ресторантче наблизо. Там ще ни сварят чорбица от попчетата, а кефала ще изпекат на скара. Искаш ли да ни правиш компания? Обещаваме ти и силно вино, и весела музика, и интересен разговор. Мене ме бива да разправям приказки... Сладки и страшни едновременно. Като тези, дошли от земите отвъд Сините планини..."

Така виждам лодката, с която пристига капитан Сафон

Дали ще приемеш предложението на Сафон и дали ще го последваш до ресторантчето - зависи само от теб. В случай че си обзет от нерешителност (в което се съмнявам), ще ти споделя част от историята, развита от автора в "Принцът на мъглата" - роман за юноши, но ако питаш мен - роман за хора от всички възрасти, чиито сърца не са забравили как да туптят.

СИНЬО ЛЯТО

Верни другари в приключенията, море, небе, искрящобял пясък, дълги разходки, надбягвания с колела, гмуркане до потънали кораби, лов на съкровища, споделяне на тайни край лагерен огън на плажа, нощно къпане - тринадесетгодишният Макс Карвър никога не е предполагал, че ще открие изброеното дотук в затънтеното, непознато  и (вероятно) скучно място, където му се налага да се пресели заедно със семейството си заради бушуващата Втора световна война. Наясно е единствено, че му предстои да целуне детството си за сбогом - далеч от роден дом, приятели, от всичко близко и познато, което би могло да му вдъхне утеха в труден момент. Момчето се отправя на път с натежало сърце, опитвайки се да се убеди, че неговият татко-чудак, ъъъ, майстор на часовници, и неговата майка (със загатнати ясновидски способности) знаят най-добре. А мълчаливата му по-голяма сестра и склонната му към забъркване в пакости по-малка сестричка не допринасят за "освежаването" на картинката. Пристигането в град "Скука" и настаняването в запусната къща, бивша собственост на двойка ексцентрици с мрачен ореол около главите, също не е съпроводено от фанфари и рози. Но там Макс се запознава с местния младеж Роланд и истинското лято започва. Отърсило се от сивата си дреха, то се явява пременено с одежда, блестяща във всички нюанси на синьото - от прозрачен, светъл лед през наситен кобалт, изпъстрен със златисти точици, до мастилено, почти черно.

ДИАБОЛИЧНО

Сега бъди внимателен. Забравяме за живописните испански сериали от осемдесетте и чупим катинара на портата към ужаса. Не по-малко живописен (ужасът, не катинарът). Втората световна война въобще не е най-страшното нещо, което дебне героите в "Принцът на мъглата". Безгрижните дни, красотата на природата, зараждащото се крепко приятелство, трепетите на първата любов са помрачени от една зловеща, свръхестествена фигура (виж корицата). Злодеят е типичен представител на Сафоновите лоши момчета - загадъчен, магнетичен, изключително умен и способен да претегли душата ти с един поглед. Отбелязва си силните ти страни, прицелва се в слабостите ти, надушва копнежите ти и ги използва срещу теб. От него лъха студ. Но и парещо желание. Да те изстиска до капчица, да ти отнеме най-ценното. А после да се смее над жалките ти останки. За целта не се срамува да използва всякакви трикове: играе си с времето, нахлува в личното ти пространство, промъква се в сънищата ти, шепне в ухото ти или изпраща (не)двусмислени послания по домашните си "любимци"/пасмината си от уродливи слуги, променя лика и формата си. Но знаеш ли кое е най-гадното? Прилага всички тези способи не върху някого от своята категория, а върху слаби същества, най-вече - деца. Макс и неговите приятели се оказват на пътя му в, меко казано, неподходящ момент. Той е чакал с години, набирал е сили и е готов да нанесе финалния си удар. А сополанковците, опитващи се да му попречат да сключи челюсти около поредната си жертва, не са нищо повече от досадни винени мушици. Също толкова крехки...

Вече може да отвориш очи. Леле, бях забравила как ми действа Сафон. Преди да поверя "Принцът на мъглата" в ръцете ти, ще направя препратка към един български автор. Неотдавна ти представих "Предпази ме от това, което съм!" от Мартин Ангелов. Ако си ме послушал и си прочел сборника, ще разбереш с какво Ангелов ми напомня за испанския си колега. Иска ми се да отбележа, че в творбите и на двамата небето е основен персонаж, съучастник. И Мартин, и Карлос са очаровани от него. Първият го нарича "емоционален инвалид", а вторият го рисува с мантия от мрак, спуснало завеса от сълзи върху сцената. Дъждът и при двамата автори кореспондира с настроението на героите, а цветовете... използват ги дръзко, със замах, внушават чрез тях сходни образи. Мога да продължа в този дух и да ти изреждам прилики, но е по-добре да се убедиш лично, а и ние имаме работа за вършене. Книгите няма да се подредят сами. Прочети "Предпази ме от това, което съм!" и "Принцът на мъглата" (или някое друго произведение на Сафон - "Сянката на вятъра", "Играта на ангела", "Затворникът на Рая", "Марина"). Откриеш ли още допирни точки между българина и испанеца, сподели ги с мен. Ще се радвам да го сториш.