понеделник, 23 септември 2013 г.

СЛАВЯНСКИ ХРОНИКИ, КОСТА СИВОВ

Ей, буден ли си? Пропусна закуската и ме изпратиха да те повикам... Ха, не ме улучи : Р Следващият път се прицели по-добре, защото ти остана само една възглавница... Човече, не те разбирам! Как можеш да спиш до късно и да пропиляваш остатъка от лятото? Да  не си посмял да се унесеш отново! Май ще трябва да доведа Разбойник, за да те изкара от леглото. Стресна ли се? Тц, излагаш се. Че какво страшно има в един ирландски вълкодав (освен името)? Толкова е любвеобилен и миличък! А? Не се чувстваш комфортно около кучета с размерите на впрегатен кон, които те гледат с отмъстителен блясък в очите? Преувеличаваш. Пък и Разбойник е дребен за породата си. Колкото до другото - заблуждаваш се. Той много те харесва и не спира да ти доказва привързаността си: пишка върху обувките ти всеки ден... Всеотдайно... Ох, заболя ме : ))) Грешен стратегически ход от твоя страна. Вече и двете ти възглавници са на вражеска територия. Ако искаш да ги видиш отново, ще трябва да изпълзиш от бърлогата си на дневна светлина. Хайде, чакаме те в кухнята. Докато си пиеш кафето, ще ти разкажа за "Славянски хроники" от Коста Сивов. Ще ти хареса. Става въпрос за фентъзи, завоювало първа (!) награда в конкурса "Таласъмия" през 2011 година... 

Какво ще кажеш за корицата? Направо те кара да предвкусваш удоволствието от романа! 

ОДИН, ТОР, ЛОКИ... МОМЧЕТА, СТЕГНЕТЕ СЕ! ЧЕРНОБОГ ПРЕПУСКА КЪМ ВАС И Е В ЛОШО НАСТРОЕНИЕ...

Пир до зори на Олимп? Банално. Плаване с дракар? Скууука. Стаж в ковачницата на Вулкан/бригада в лозето на Бакхус? Ъъъ, не, мерси. Размяна на текстови съобщения с Нут? Може, ама друг път. В случай че ти е омръзнало да се занимаваш с драмите на елините, набезите на викингите, желязната дисциплина/гуляите на древните римляни или драскулките, ъъъ, идеограмите на древните египтяни, ще ти предложа чудесна алтернатива: потърси Коста Сивов. Младият автор ще те прати да пътешестваш, да вършиш подвизи, да се бориш със зли сили, да покоряваш сърца, накратко: да приключенстваш, по славянски. Ще се запознаеш отблизо с представата на славяните за устройството на света и ще настъпиш по мазола божества, чиито имена едва ли би срещнал в сценария на бъдещ холивудски касоразбивач. Аз, например, съвсем ясно си спомням сцената (защото ми е любима), в която Чернобог (владетелят на мрака), яхнал своя звяр-вихрогон, се приземява на борда на призрачен кораб и започва да мята мълнии. С поглед. Не му е нужно да поразява буквално (пък и е под достойнството му да се прави на трибют версия на Зевс), самото му присъствие вдъхва страхопочитание и те кара да козируваш. В сравнение с господаря на злото, всички останали богове (и таласъми, върколаци, вампири, духове, русалки + още куп свръхестествени създания), на които ще налетиш в книгата и които всячески ще се мъчат да развалят настроението на главния герой, като му попречат да стигне до целта си, ще ти се сторят по-умилителни от пеленачета, размахващи дрънкалки и безсрамно покосяващи околните с убийствените си трапчинки. Даже най-закоравелите представители на скандинавския пантеон ще разтеглят лица в мазни усмивки и ще започнат да стъпват на пръсти покрай черния си колега, в случай че го засекат, да кажем, на някоя среща на випуска. Точно така. Чернобог рулз. Колкото до неговите роднини и останалите твари, пъплещи из "Славянски хроники", хич не си въобразявай, че ще се бият честно. Залогът е твърде голям и те не биха позволили на главния герой да стигне лесно да победата. И тъй като този параграф се превърна в "Ода за владетеля на мрака", в името на равновесието, посвещавам следващата част от коментара си на защитника на доброто. Макар че, по неговите собствени думи, "добро" и "зло" са размити понятия. Както винаги, всичко зависи от гледната точка.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АСЕНОВО...

Заглавието е плод на един кадър от "Десперадо", който преди малко се стрелна пред очите ми. Ненадминатият Стив Бушеми пресъздава централния персонаж в него - сещаш се, оня човечец, дето събра очите на своята неохотно надаваща ухо публика в кръчмето с разказа си за Ел Мариачи. Спокойно, героят на Коста Сивов няма да довтаса пред вратата ти въоръжен до зъби и готов да раздава куршуми/справедливост. Не, той по-скоро ще те заинтригува с лекотата, присъща на Лукяненковия Виталий Рогоза. Ако си чел "Дневен патрул", ти е известно, че Виталий е мъж без спомени, с чупливо настояще и заплашително клатещо се бъдеще. Подобен е и случаят на главното действащо лице в "Славянски хроники" - идва в съзнание насред пусто поле, с адско главоболие и без никаква представа относно самоличността, произхода и предназначението си. Довери ми се, въпреки че не знаеш кой е и не разполагаш дори с бегло описание на чертите му, ще ти стане симпатичен. И ще започнеш да го уважаваш. Заради чувството за хумор, което проявява. Заради способността да запазва самообладание и да разсъждава рационално в необичайни/изнервящи/страховдъхващи ситуации. Заради познанията, които демонстрира, въпросите, които си задава (този за съзнанието директно ме запрати в "Слепоглед" на Питър Уотс) и изводите, до които стига. Заради куража да се изсмее в лицето на опасността, при положение че сърцето му е скочило в петите. Но най-вече заради абсолютната увереност, която той вдъхва, че ако паднеш ранен в битка, ще те вдигне и ще те отнесе на сигурно място. Да, Коста Сивов е използвал първокачествена глина, докато е работел по своя герой. Толкова първокачествена, че ти тръгваш без колебание след човека без име и си готов да подпомогнеш по всякакъв начин неговата кауза. Каква е тя? Ами, подробности за нея ще научиш в Селото на таласъмите, фигуриращо на картата под безобидното наименование Асеново... Препоръка от мен: игнорирай напълно благоразумните съвети, давани в народните приказки, и влез да търсиш сведения точно в онази кръчма, от която се вдига най-голяма глъчка : ) Наздраве!

ЗАПОЧНАТО, ЧЕТЕНО И ЗАВЪРШЕНО С УСМИВКА
(Следва безразборно съставен списък с любимите ми нещица в "Славянски хроники")

1) Достойнствата на доброто момче. Току-що ги изложих пред теб, но пак ще подчертая: той ме заинтригува и спечели симпатиите ми по метода на Сири Кийтън: безапелационно.
2) Сцената с Чернокон и неговия тъмен ездач, кораба, бандата изплашени пирати и нашето момче, опитващо се да покаже непукизъм. Споменах я по-горе, помниш ли?
3) Чернобог. Леле, той би се разлютил не на шега, ако ме чуе да го наричам "любимо нещице" и би пратил армията си от кръвожадни венди по следите ми. А като се вземат предвид и личните му методи за врагоизтребление, както и благият му нрав на мечка с трън в петата... май е по-добре да бягам.
4) Бог Род (славянската съответка на Юпитер) и проблемите му на многодетен татко. А знаеш ли как разпуска след изнурителен работен ден? С готвене!
5) Любопитните истории в историята. Особено онази за Веселия Роджър (традиционния пиратски флаг) и човека, чието име гордо е откраднал.
6) Финалните изречения на втора глава : )
7) Дребният детайл, че "ако излезеш от пътеката, тя ще стане невидима за очите ти."
8) Изреченията, които съм си харесала, подчертала и извадила. От типа на: "Няма еднакви разуми. Ако всички бяхме идентични, щяхме да бъдем едно цяло, а не индивиди. Но в това се състои красотата ни - в нашата оригиналност." и на: "Разговорът си е разговор, независимо с кого го водиш." Добра работа, Коста!
9) Завършвам списъка с най-важното. Сериозните теми, засегнати в "Славянски хроники", интересуват и мен. Страшно ми допадна интерпретацията на Третия закон на Нютон. Авторът ме накара да се замисля и за следното: войните не се водят заради нещо толкова възвишено като религиозни убеждения или любовта на най-красивата девойка на земята. Това са само благовидни извинения, използвани от някого, на когото му е ясно, че е изключено да набере армия, готова (открито) да се бие под знамената "алчен съм" или "обичам кръв". Питай някой заможен жител на пометения и обран до шушка Константинопол от 1204 г. Само внимавай да не уцелиш момента, когато византиецът се опитва да откопчи обкованото си със злато и скъпоценни камъни нощно гърне от хищната хватка на случаен кръсто(!)носец, който е взел изделието за възголемичък бокал с нетрадиционен източен дизайн (и аромат).

Е, имам три новини за теб. Първо, прегледът на "Славянски хроники" приключи. Имах удоволствието да те запозная с чудесната творба на най-новото попълнение в редиците на предпочитаните от мен съвременни български автори - Коста Сивов. Остава само ти да прочетеш книгата и да ми кажеш дали споделяш ентусиазма ми. Аз мисля, че романът направо си плаче за продължение... Второ, кучето най-сетне откри идеалното средство, с което да чеше зъбите си. Радваш ли се? Май не... Трето, животното домъкна въпросното средство от твоите "покои". Сърдиш ли се? Май да... Я кое време е станало! Бързо,  Разбойник, ела!  Ще поизлезем малко на чист въздух... докато нашият търпелив (до този момент) слушател се успокои...





1 коментар:

  1. По-добро ревю от това не съм чел! :)
    Още повече, че е и на моята книга!
    БЕЗЦЕННО!!!

    ОтговорИзтриване