Закъсняваш. А това се отразява зле на джоба ми. Реших да вляза в музикалния магазин, докато те чакам. Там ме подмами едно цветно петно, което най-нахално се закачаше с мен и ми се плезеше от витрината. Оказа се обложка на албум. Беше толкова шарена, шантава и шумна, че нямаше как да й устоя. Увери се сам. Capital Cities. Не ги знаеш кои са? Ами те са момчетата... Момент, защо съм тръгнала да обяснявам? Вземи едната ми слушалка и чуй за какво става въпрос. Не, недей да бърчиш чело : ) Текстът е лепкав, да, ала... потърпи малко... ето сега... Заслушай се в тромпета. Преминава през мелодията като лъч светлина. Добавянето му спасява песента, не мислиш ли? "Safe and Sound". Така се нарича тя. Страшна тениска си облякъл, впрочем. Сякаш невръстният Джаксън Полък е разливал/развивал разбърканото си въображение върху нея. Сериозно, готина е. И напълно подходяща за щурма на книжарниците, който сме планирали за днес. Тръгваме ли? О, само секунда... Надникни в раницата ми и виж книжката, дето съм ти донесла. "Предпази ме от това, което съм" на Мартин Ангелов. Щом се прибереш у вас, веднага почвай да четеш. Казвам ти, ще те отвее, а ти ще се кефиш на всеки прецизно планиран и поставен печатен знак...
Има различни видове смелост. Смело е да облечеш огненочервена тишъртка с надпис "Косово jе Србиjа", да се разходиш с нея из центъра на Прищина и (ако все още си цял) да си харесаш някоя кръчма, претъпкана с приятно подпийнали спортни запалянковци, поливащи загубата (с 0:8) на любимия си отбор, да изпъчиш гърди и да помахаш на симпатягите за здрасти. Със среден пръст. Смело е да кръстиш (без грам ирония или горчивина) незначително пътно капилярче "Улица на мечтите", при положение че то не е нищо повече от обрасла с препикани храсти, осеяна с камънаци и потънала в прах пролука между два съседни извънселски имота. Смело е да не спираш да се катериш по зъбати скали, докато разраняваш пръстите си до кръв, ръцете ти се потят, краката ти треперят, а сърцето ти е в гърлото, само и само за да стигнеш до... ти си знаеш докъде. Смело е да хванеш зависимостта си за яката, да я изпроводиш до изхода, да отсечеш "Сбогом!", да затръшнеш вратата след нея и да се изправиш пред живота сам, без помощни колела. Смело е и стореното от Мартин Ангелов - да седне и да започне да споделя (чрез творбите си) с теб откровено. Без да цензурира/редактира/преглъща репликите си. Без да си затваря очите пред нелицеприятните теми и да ги замита под килима. Без да се срамува да заяви на глас (силно и ясно) онова, за което не се срамува да мисли (това изречение май го беше формулирал Вергилий - авторът на латинския сикуъл на "Илиада"). "Предпази ме от това, което съм" е меко казано въздействащ сборник. Стихове и проза, грозно и красиво, дребнаво и възвишено минават ръка за ръка покрай теб, а ти не можеш да откъснеш поглед. Образите, които ще се изредят пред очите ти, са толкова много и така ярки, че не съм сигурна дали мозъкът ти ще успее да ги обработи всичките. Ако книгата беше музикален албум, щях да ти препоръчам да го слушаш на максимално висок звук, та чак зъбите ти (и ненужните дреболии, накацали по мебелите ти) да затракат. Това е единственият начин да усетиш мощта/нежността/тъгата в музиката на Мартин както трябва. Творбите му ми въздействат също толкова силно, колкото композициите на Брайън Мей ме карат да настръхвам. Тъй че, остави своята и неговата вълна да се срещнат и се наслаждавай на резултата от акустичната интерференция.
КАКВО ЩЕ ОТКРИЕШ В "ПРЕДПАЗИ МЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ!"?
Разгледай корицата (дело на самия автор) и ще разбереш. Опиши ми впечатленията си. Не, бе, не се опитвам да ти прилагам теста на Роршах. Просто ми отговори. Запъваш се нещо? Добре, тогава аз съм първа. Картина на сюрреалист (напомня ми за "Гала и тигрите" на Дали, само че тук вместо тигри и пушка имаме птици и хартия); част от парчето "Обсебен", изпълнявано от Стенли: "всяко вдишване е квадратче към теб" (в случая на Мартин Ангелов - трапец); току-що изплюта от полароид снимка; росата на безсмъртието; думи, връхлетели те в пристъп на вдъхновение и трескаво нахвърляни върху каква да е повърхност, за да не ги забравиш и изгубиш безвъзвратно; излитане, полет, кацане; духа (с ударение на а-то) от тоалетната чиния; скрити от погледа на наблюдателя очи; сирена (с ударение на е-то); струйки дъжд, стичащи се по прозорец/струйки пот, стичащи се по разгорещено тяло/струйки спрей за графити, стичащи се по стената на посърнала сграда; петна от кръв/сълзи/акварелни бои; храчка; спирала; ярък контраст; асиметрия... А може би изброеното дотук е несъществен детайл, подробност и пропускам най-важното. Не знам. Я по-добре отгърни на 69-а страница и потърси следното изречение: "Продължавах да си мисля и да вървя срещу вятъра..." Показателно за нечий характер, нали? Мисля, чувствам, непрекъснато си задавам въпроси, "не мога да изляза на едно мнение... дори сам със себе си..." (типично за философите) - всичко това е довело до създаването на сборника, който обсъждаме с теб. Сега е твой ред. Кажи ми как ти въздейства корицата... Любопитна съм!
ЗА КАКВО (ПО-КОНКРЕТНО) ЩЕ СИ ПОГОВОРИТЕ С АВТОРА?
За любов. Ама не по пълния с калории и обещания за бъдещи кариеси метод на Барбра Стрейзанд и Майкъл Болтън. Неее. Мартин Ангелов композира на нивото на прекрасните мелодии и текстове на ФСБ, на по-ли(ри)чните [току-що ти демонстрирах един от похватите на автора и неговата отличителна черта да (за)белязва думи в думи] изпълнения на Ози и на изстраданите откровения на Рейдиохед.
За секс. Ще се върнеш към миговете, когато се е налагало да се държиш прилично, а вътрешно си се чудел дали да не хванеш ръката на обекта, пробудил фантазиите ти, да се усамотите някъде и да провериш дали ще си прекарате толкова добре, колкото ти се струва, че ще си прекарате. Тук авторът пише в дразнещия сетивата (в хубавия смисъл) "Sex on Fire"-ритъм на "Kings of Leon".
За други пороци. Да, за всички онези неща, на които се отдаваш с усмивка, по примера на Оскар Уайлд, или за които отчаяно си се заловил, стискаш и не пускаш, с надеждата да направят престоя ти в калта по-поносим.
За приятелството. Описано вдъхновено и въздействащо. Така както го прави младият драматург Здрава Каменова в своята пиеса "Гарфънкъл търси Саймън" (повече информация за творбата и авторката - в публикацията ми относно "Шест топли пиеси").
За самотата. За тази, към която се стремиш и имаш нужда, за да подредиш мислите и чувствата си, но и за онази, гадната, дето кара Робин Уилямс да констатира в края на един побъркан филм: "Не е страшно да си сам. Страшно е да си заобиколен от хора, които те карат да се чувстваш сам."
За пътя към махмурлука. Аха, онова състояние, до което стигаш докато пееш фалшиво, но гръмко и от сърце: "Разбивам се, но не съм вълна/Светя в тъмното, но не съм звезда" (авторът на цитираните рими ми е неизвестен, затова ще ги причисля към народното песенно творчество, повлияно от тримата братя Джони, Джим и Джак).
И още: за глупостта, за мечтите (и в какво се превръщат те), чест(ност)та, отегчението (включително и от самия себе си), агонията, самоунищожението, нуждата, свръхчувствителната душа на хората на изкуството и т.н.
На мен най-много ми хареса "темата за разговор" "Всички в окопите". Най-добрата творба в сборника. Брилянтен стил. Закова ме, защото ме подсети за The Lowest Animal на Марк Твен, за някои от героите на Макс Брукс и за любимата ми песен на Dire Straits - Brothers in Arms. Браво, Марти!
...И АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ТЕ УБЕДИЛА...
Преди малко те посъветвах да си пуснеш "Предпази ме от това, което съм!" на максимално висок звук. Да, ама съм длъжна да те предупредя, да подчертая, че Мартин Ангелов е силен автор. Стои високо в скалата на Рихтер и се усмихва невинно, без да го е еня за сътресенията, които предизвиква. Не се шегувам. Опасен е. Когато четох за пръв път негова работа, сънувах кошмар - толкова въздействаща беше. Така че, внимавай. От друга страна... я не ми обръщай внимание! Ако те хване шубето да не би авторът да разтърси вътрешния ти свят прекалено силно и се откажеш да четеш "Предпази ме от това, което съм!", ще изпуснеш. Много. Представи си, че се намираш в подножието на стълба, от чийто връх се разкрива опияняваща/дъхоспираща/сърцеускоряваща гледка. Така поне са ти казали. Никога няма да се убедиш сам във величието й, защото те е страх от високото. Хайде, смело, постави крака си върху първото стъпало/отгърни първата страница на сборника. Ще откриеш безбрежно небе (да, небе, а не море), ще станеш свидетел на облачна целувка и ще те навали доста дъжд, ще участваш във филм ноар, ще попаднеш в обятията на героини тип "Холи Голайтли", ще флиртуваш диво и ще се чукаш сладко (и обратното), ще се почувстваш като персонаж на Сафон или на любимия си класик-натуралист, ще вилнееш като за пореден "Ергенски запой", ще разгледаш албум с импресии/куп импровизирани скици с въглен/старателно обработени черно-бели или искрящоцветни фотографии, във вените ти ще препуска "Lust for Life" и ще се надбягваш с Иги Поп, ще се понесеш на крилете на "Blue Eyes Blue" на Ерик Клептън, ще усетиш вятъра с голата си кожа, ще се оставиш да те хипнотизират нощните светлини на някой голям град, с пет думи - ще общуваш с Мартин Ангелов.
КАКВО ЩЕ ОТКРИЕШ В "ПРЕДПАЗИ МЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ!"?
Разгледай корицата (дело на самия автор) и ще разбереш. Опиши ми впечатленията си. Не, бе, не се опитвам да ти прилагам теста на Роршах. Просто ми отговори. Запъваш се нещо? Добре, тогава аз съм първа. Картина на сюрреалист (напомня ми за "Гала и тигрите" на Дали, само че тук вместо тигри и пушка имаме птици и хартия); част от парчето "Обсебен", изпълнявано от Стенли: "всяко вдишване е квадратче към теб" (в случая на Мартин Ангелов - трапец); току-що изплюта от полароид снимка; росата на безсмъртието; думи, връхлетели те в пристъп на вдъхновение и трескаво нахвърляни върху каква да е повърхност, за да не ги забравиш и изгубиш безвъзвратно; излитане, полет, кацане; духа (с ударение на а-то) от тоалетната чиния; скрити от погледа на наблюдателя очи; сирена (с ударение на е-то); струйки дъжд, стичащи се по прозорец/струйки пот, стичащи се по разгорещено тяло/струйки спрей за графити, стичащи се по стената на посърнала сграда; петна от кръв/сълзи/акварелни бои; храчка; спирала; ярък контраст; асиметрия... А може би изброеното дотук е несъществен детайл, подробност и пропускам най-важното. Не знам. Я по-добре отгърни на 69-а страница и потърси следното изречение: "Продължавах да си мисля и да вървя срещу вятъра..." Показателно за нечий характер, нали? Мисля, чувствам, непрекъснато си задавам въпроси, "не мога да изляза на едно мнение... дори сам със себе си..." (типично за философите) - всичко това е довело до създаването на сборника, който обсъждаме с теб. Сега е твой ред. Кажи ми как ти въздейства корицата... Любопитна съм!
ЗА КАКВО (ПО-КОНКРЕТНО) ЩЕ СИ ПОГОВОРИТЕ С АВТОРА?
За любов. Ама не по пълния с калории и обещания за бъдещи кариеси метод на Барбра Стрейзанд и Майкъл Болтън. Неее. Мартин Ангелов композира на нивото на прекрасните мелодии и текстове на ФСБ, на по-ли(ри)чните [току-що ти демонстрирах един от похватите на автора и неговата отличителна черта да (за)белязва думи в думи] изпълнения на Ози и на изстраданите откровения на Рейдиохед.
За секс. Ще се върнеш към миговете, когато се е налагало да се държиш прилично, а вътрешно си се чудел дали да не хванеш ръката на обекта, пробудил фантазиите ти, да се усамотите някъде и да провериш дали ще си прекарате толкова добре, колкото ти се струва, че ще си прекарате. Тук авторът пише в дразнещия сетивата (в хубавия смисъл) "Sex on Fire"-ритъм на "Kings of Leon".
За други пороци. Да, за всички онези неща, на които се отдаваш с усмивка, по примера на Оскар Уайлд, или за които отчаяно си се заловил, стискаш и не пускаш, с надеждата да направят престоя ти в калта по-поносим.
За приятелството. Описано вдъхновено и въздействащо. Така както го прави младият драматург Здрава Каменова в своята пиеса "Гарфънкъл търси Саймън" (повече информация за творбата и авторката - в публикацията ми относно "Шест топли пиеси").
За самотата. За тази, към която се стремиш и имаш нужда, за да подредиш мислите и чувствата си, но и за онази, гадната, дето кара Робин Уилямс да констатира в края на един побъркан филм: "Не е страшно да си сам. Страшно е да си заобиколен от хора, които те карат да се чувстваш сам."
За пътя към махмурлука. Аха, онова състояние, до което стигаш докато пееш фалшиво, но гръмко и от сърце: "Разбивам се, но не съм вълна/Светя в тъмното, но не съм звезда" (авторът на цитираните рими ми е неизвестен, затова ще ги причисля към народното песенно творчество, повлияно от тримата братя Джони, Джим и Джак).
И още: за глупостта, за мечтите (и в какво се превръщат те), чест(ност)та, отегчението (включително и от самия себе си), агонията, самоунищожението, нуждата, свръхчувствителната душа на хората на изкуството и т.н.
На мен най-много ми хареса "темата за разговор" "Всички в окопите". Най-добрата творба в сборника. Брилянтен стил. Закова ме, защото ме подсети за The Lowest Animal на Марк Твен, за някои от героите на Макс Брукс и за любимата ми песен на Dire Straits - Brothers in Arms. Браво, Марти!
...И АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ТЕ УБЕДИЛА...
Преди малко те посъветвах да си пуснеш "Предпази ме от това, което съм!" на максимално висок звук. Да, ама съм длъжна да те предупредя, да подчертая, че Мартин Ангелов е силен автор. Стои високо в скалата на Рихтер и се усмихва невинно, без да го е еня за сътресенията, които предизвиква. Не се шегувам. Опасен е. Когато четох за пръв път негова работа, сънувах кошмар - толкова въздействаща беше. Така че, внимавай. От друга страна... я не ми обръщай внимание! Ако те хване шубето да не би авторът да разтърси вътрешния ти свят прекалено силно и се откажеш да четеш "Предпази ме от това, което съм!", ще изпуснеш. Много. Представи си, че се намираш в подножието на стълба, от чийто връх се разкрива опияняваща/дъхоспираща/сърцеускоряваща гледка. Така поне са ти казали. Никога няма да се убедиш сам във величието й, защото те е страх от високото. Хайде, смело, постави крака си върху първото стъпало/отгърни първата страница на сборника. Ще откриеш безбрежно небе (да, небе, а не море), ще станеш свидетел на облачна целувка и ще те навали доста дъжд, ще участваш във филм ноар, ще попаднеш в обятията на героини тип "Холи Голайтли", ще флиртуваш диво и ще се чукаш сладко (и обратното), ще се почувстваш като персонаж на Сафон или на любимия си класик-натуралист, ще вилнееш като за пореден "Ергенски запой", ще разгледаш албум с импресии/куп импровизирани скици с въглен/старателно обработени черно-бели или искрящоцветни фотографии, във вените ти ще препуска "Lust for Life" и ще се надбягваш с Иги Поп, ще се понесеш на крилете на "Blue Eyes Blue" на Ерик Клептън, ще усетиш вятъра с голата си кожа, ще се оставиш да те хипнотизират нощните светлини на някой голям град, с пет думи - ще общуваш с Мартин Ангелов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар