Книжно момиче: АВГУСТОВСКО, МОРСКО И БЕЗКНИЖНО

Сега те искам сериозен. Съсредоточи се и ме чети внимателно. Предстои да ти преподам изключително важен житейски урок. Готов ли си да те полея с малко конфуцианска, ъъъ, книжномомичешка мъдрост? Неизмеримо високото ми самочувствие въобще не допуска възможността за отрицателен отговор от твоя страна, така че (искаш или не) безценните ми слова вече летят към теб. Темата на урока? Никога, ама никога не се опитвай да търсиш книжарница (и да разпитваш за такова животно) в курортно градче, което примамва туристите със заведения за манджа на всяка крачка и чиято главна улица гъмжи от магазини, натъпкани с ненужни джунджурии за по един лев. Само ще си изгубиш времето, а местните ще те изгледат все едно си се натресъл без покана на пуританско сборище (облечен и гримиран по тъмния пример на Мерилин Менсън) и учтиво си се поинтересувал: "'Що сте такива заспали, бе? Я вадете камшиците и веригите! Почваме купона!!!". Не си струва. По-добре се топни в морето. Отдай се на любимия си воден спорт или си поръчай бронтозавърски сандвич и кенче бира, намери си сянка (или слънце) и се изпружи под нея (него). А защо не си купиш и свежи плодове собствено производство (на мен в момента ми се яде грозде) от някой усмихнат дядо, току-що докарал ги с камиончето си? Измий ги на улична чешма и си ги хапни с кеф в прохладна градинка по избор. Предлагам ти и четвърти вариант - ако се озовеш на някое площадче с фонтан, разходи се бос из него и изживей своя "Долче вита-Фелини-Екберг-Мастрояни" момент. Или патентовай свой специален отпускарски миг заедно с половинката си (в случай че си нямаш партньор - флиртувай на воля). Само не прави като мен и не се впускай в безсмислени дирения. Бях твърдо решена да се сдобия с книга и обиколих няколко пъти курорта. След много, много, много лутане из тесни улички (по чиста случайност и НЕ благодарение на взаимоизключващите се указания, получавани от туземното население) попаднах на точното място и дойде заветното "Да, това е книжарницата." Ура! "Но не продаваме книги." Ъ, я пак? "С книгите е трудно." беше единственото пояснение. Сигурно продавачите си мислят, че ако напълнят магазините си с литературни произведения за 20 лева бройката (вместо с тениски от типа "Crvena zvezda 4ever" за 5 кинта), то въпросните търговски обекти ще бъдат също толкова посещавани, колкото - стадион Лужники в първите дни от Световното по лека атлетика, т.е. слабичко. Следователно, предпочитат да не рискуват с такъв продукт. Жалко. Или не съвсем. От всичкото това обикаляне произлезе и нещо хубаво - направих чудни снимчици. Щяха да се получат по-качествени, ако имах професионален апарат (и ако не се опасявах да не би да подплаша "моделите" си). Тъй като днешният ни урок приключи (надявам се, не си си взел поука), е време да ти ги покажа. И не забравяй, аз съм само едно книжно момиче, а не - Ани Лейбовиц : )

I FEEL NICE, LIKE SUGAR AND SPICE...