понеделник, 24 септември 2018 г.

КАК ЛЯТОТО УСМИХВА ЕСЕНТА

Усещане за зряла гора, упорити цветя (зарекли се да продължават да цъфтят, докато земята замръзне) и засмени, кръглобузи плодове, заруменели като мома на седянка. Очи, греещи в нюанса на разтопен в подсладена сметана млечен шоколад. Кожа с цвят на перест облак с втъкани скъпоценни лунички. Къдрици, топнати в бронз, погалени от залез, целунати от кестен и завършени с атоми злато, ъ, шноли от сърцевидни жълти листа. Врял и кипял куфар със спретнато сгънат багаж и... Есента пристига, за да поеме смяната от Лятото : ) Спира пред къщичка с грижливо поддържано дворче, дюлево дърво и нехайно проснати наоколо пъстри лехи. Гледката изпълва сърцето й със сладост. Във въздуха се носи ухание на добре глезени зеленчуци и билки. Новопристигналата е наясно, че доскорошният обитател, както винаги, е забравил вратата отключена, затова не си прави труда да вади скрития в саксията с богородички ключ, ами просто натиска дръжката и си влиза у дома. Сладостта се усилва - Лятото е оставило къщата стоплена. Натрупалата се слънчева топлина благодатно обвива раменете като цигански шал в октомврийска вечер. По традиция Есента отлага освежаването след пътуването и разопаковането на багажа за по-късно и се отправя директно към ежегодния Списък със заръки, съставен и закрепен от Лятото с изплезено магнитче за хладилника. Пътят до важния, строго официален, документ не е лесен : ) Дъсченият под е осеян с обичайните летни следи от боси мокри стъпала и речен пясък, захвърлени в четирите посоки на света хавлиени кърпи, търкалящи се бомбички слънцезащитен лосион, хвърчащи със собствени криле снимки (доста размазани, на тях все пак се различават: рошав син перчем, заслонил присвити срещу Слънцето златисти очи и кожа с цвят на меденка, препускащи вихрогончета-далматинци и гълъби, стръвно стиснали в човките си сладоледени фунийки). Маршрутът допълнително се "улеснява" от планини обелки от думи, буркани, преливащи от мидички и лъскави камъчета (въпросните тумбести стъклени съдове са предназначени за зимнина, но кой ти обръща внимание?!) и вавилонски кули от книги, стремящи се да затрупат минаващия покрай тях... със знание (строителният материал включва: криминални романи, обрасли с увивни средновековни загадки - "Десет малки рицарчета", "Турнир в "Ориент кръчме"", "Нотингамското куче", "Знакът на четиримата оръженосци", наръчници за самопомощ и самоучители - "Как да ометем чужда кошничка с боровинки без да ни усетят - в пет стъпки", "Да проговорим езика на вятъра в седем урока", пътеводители - "До архипелага Огасавара и напред", сто и един броя на списание "БиБиСи Всезнайко" и т.н.)... Тъкмо когато Есента решава да изпусне парата на негодуванието си, да се пресегне, да сграбчи Лятото за тирантите, да го разтърси хубавичката, та да му задрънкат всички задигнати семки и бонбонки, да го върне и да го накара да поостане, поне докато собственоръчно и собственокрачно си разчисти бъркотията, тя стига заветната си цел. Зачита се в Списъка със заръки и... ъгълчетата на устните й се повдигат нагоре...

Хей, Есен,

Добре си дошла!!! Извинявай за безпорядъка! Какво да ти кажа? Успах се! А преди да тръгна ми се искаше да поплувам още веднъж в реката, после бързах да ти освободя място и не остана време за разтребване. Ама даже ти ще признаеш, че несиметрично разбутаните, тоест окачени, картини изглеждат доста по-артистично от немския ти стил на подредба по конец. Приготвих ти фрапучино, ох, чакай, знам - не обичаш студени напитки и лед, тъй че, ъъъ, зарежи фрапучиното, забъркай си ябълков сок и мини направо към работните инструкции, дето трябва да спазваш през следващите три месеца. Докато си ги съчинявах и драсках, ъ, пишех съвестно и старателно, се чувствах щастливо като берберска коза, хрупаща листа право от короната на изникнало по чудо дърво. Нахвърлих ти и няколко поуки от своя личен професионален опит, за всеки случай...

Бъди умна и прави бели! 


Твое Лято : )

Послепис
Потанцувай на това:

SHOTGUN*
GEORGE EZRA

Homegrown alligator, see you later,
gotta hit the road, gotta hit the road.
Something changed in the atmosphere,
architecture unfamiliar,
I could get used to this.

Time flies by in the yellow and green,
stick around and you'll see what I mean.
There's a mountain top that I'm dreaming of,
if you need me you know where I'll be.

I'll be riding shotgun
underneath the hot sun
feeling like a someone...

* резен от песента

До Огасавара и напред : )

Няма коментари:

Публикуване на коментар