неделя, 11 юни 2017 г.

"14 +"

Помощните материали за провеждането на днешната лекция са предоставени с любезното съдействие на "14 +" - филм, свеж като слънчево-дъждовен, ухаещ на липа и прясно окосена трева, поръсен с кестенов цвят ден, прекаран в разходки. Темата, която ще разгледаме, е първото влюбване. Съвсем, съвсем първото. Онова, което кара сърцето ти да избяга от теб със скорост 9,58 sec/100 m, да направи няколко салта, да се изкатери без каквато и да било осигуровка и, без капка страх (и въздух), но изпълнено с радост, да се прилуни в дланите на обекта, пробудил копнежа ти. Онова влюбване, което си играе със сетивата и превръща иначе обикновените коси в слънчеви лъчи, нормалните очи - в късчета екзотично море, устните - в сочни плодове, кожата - в коприна, напръскана със звездни целувки, гласа - в ласка. Онова влюбване, което те издига до шампион, триумфиращ с олимпийски рекорд, само защото си си спечелил дълго мечтана усмивка. Онова влюбване, което те изпълва със смелост и смалява страшните змейове по пътя ти до плюшени сладурчета. Онова влюбване, което води до ненаситно вкусване и плътно притискане, в опит да разкриеш всички тайни на вълшебното създание в ръцете ти. Онова влюбване, което ти нашепва "Всичко си струва!". Ето такова влюбване имам предвид : )

Номинация за Кристална мечка, Берлинале 2015.
Режисьор и сценарист: Андрей Зайцев

"14 +" събуди интереса ми с чувството си за хумор, което прояви още на петата минута от запознанството ни - в часа по математика на тийнейджъра Льоша. Нямаше как да не оценя с шестица великолепните карикатури в учебника по история, използван като скукозащитно средство: най-добрият приятел на нашия герой беше трансформирал група невинни прачовеци, заети с обичайните си дела (например: пощене, мучене и разработване на балетна хореография с бухалки) в бесни членове на рок банда. Льоша и Сие ми харесаха и реших да се помотая с тях и след училище : ) Съдийствах при провеждането на състезание под надплюване в парка и, малко преди компанията да се тупне в гърдите, доволна от резултата, и да се отправи към кварталната бакалия за купуването на небезалкохолна бира (стига продавачката да се излъже, че юначетата са достатъчно големи или да недовижда), се появи Тя. Вика - заобиколена от приятелки, ярка като минзухар, вирнала високомерно нос, скрила поглед зад очила с широки тъмни стъкла. Бедният Льоша, по патентования метод на Макс от романа "Задръж звездите още миг", хлътва на мига, ала не до коленете. Станах свидетел на "пълно потапяне". Нямаше никакво време да набия ум в главата на момчето, пък и да разполагах с няколко ценни минутки за провеждането на акцията по вразумяване, той едва ли би ми обърнал внимание. По-скоро би си сложил слушалките на ушите и би увеличил максимално звука - music on, world off. Откъде съм толкова сигурна, че ще ме изключи? Именно по този начин постъпи с майка си, когато жената се опита да подхване разговор на тема "секс, наркотици и рокендрол" с него. Но да се върнем на ситуацията с влюбването. Льоша е затънал здравата. Не само страда от най-разпространеното очно заболяване по света (любов от пръв поглед), но и се тресе от несигурност дали Вика, с коси, неукротени в дръзка конска опашка, изпитва същото. Нужен му е кураж, за да я заговори, какво остава да започне да й се обяснява... А и принцесата е охранявана от глутница зли вълци и два бултериера. Почти буквално : ) Как да помогнеш на Льоша? Избери "14+", стискай палци на влюбения и преживей "пълно потапяне". Няма да съжаляваш. Лентата представлява увлекателен разказ за първите сърдечни трепети, съзряването, убедеността, че по-скоро ще намериш общ език с изтрещяло извънземно, отколкото с родителите си, за рожби, пораснали без да се усетиш и доста по-бързо, отколкото си се надявал, за стремежа да бъдеш добра майка/свестен татко, въпреки трудностите и обърканото кълбо на собствените си емоции, за това как да преглъщаш изненадите, сервирани от отрочето ти, без да загубиш напълно разсъдък : ) за учители, чийто модел за подражание най-вероятно е била, е и ще бъде "Палавата класна", за приятели, дето ще ти пазят гърба, даже и да рискуват някой избит зъб или "гримирано" око... Оставям на теб да допълниш списъка : ) Удоволствието от гледането е огромно, филмът ще те погълне. Обещавам. Дори да търсиш с лупа, пак не ще можеш да откриеш дефект. Творбата е изпипана съвършено.

Льоша


Вика


Преди да те вкуся















Още малко сладко 

Разходка с двуколесно МПС

Забележи тениската, с която се е снаряжил Льоша за важната среща.

(Не)очакван обрат

В този момент девойката се надява на целувка, обаче...



He's looking at you

По-горе отбелязах нещичко за сетивата на влюбения. Една от най-деликатните и изящни картини във филма изобразява Вика, "запечатана" с "камерата" на Льоша.


Глупости, откъде ти хрумна? Въобще не си закъсняла! И много се радваме, че ни водиш гост...

Бащата и братчето на Вика, издокарани в екипи на Сборная, я чакат да се прибере. Класическо посрещане с хляб и сол : ) Май повече ме е страх от мъника.


Преди да те вкуся  от друг ъгъл


Closer. Together. Now.

На снимачната площадка



Плюс:

Бойният другар на Льоша с нащърбената усмивка.
Гладните за болтове роботи.
Алгоритъмът за ядене на малини.
Плетената с любов жилетка.
Плакатът от филма "Брат", окачен на видно място в стаята на Льоша.
Алгоритъмът за почистване на бърлога преди височайше посещение.
Плуващите кораби по ръчно изрисуваните стени на стаята на Вика.
Льоша, майка му и една неудобна за съвместно гледане сцена от "Таборът отива към небето".
Древната касета с "Music for the Love Hours".
Саундтракът - неостаряващи и нови руски песни, джаз, "Happy Birthday Sweet Sixteen", обаче не оригиналът на Нийл Седака, а версия с нечий женски вокал, "Creep" на Рейдиохед - в два тотално различни един от друг аранжимента, Je t'aime... moi non plus на Джейн Бъркин и Серж Генсбур, музика за гневните часове -  с метални нот(к)и/нокти - в перфектен синхрон с настроенията на героите.
Дъждът в косите.

2 коментара:

  1. Имаше нещо лично в това ревю от теб, още в увода като прочетох за кестени и 14 годишни се присетих за един мой герой - Кестен Лилянов, който беше на кажи речи тая възраст. От там вече започнаха приятните описания. Харесвам руското детско кино, основно защото напоследък си нямаме наше =/, не че „Гостенка от бъдещето” е лоша де ама... както и да е, много приятно е за четене и е радващо че тоново виждам/чета твой публикации. дозата позитивизъм в онлайн пространството беше почнала да ми липсва.

    ОтговорИзтриване
  2. Не наричай Вика и Льоша деца, ще ти се обидят :)
    Нещо ми подсказва, че Кестен Лилянов е голям беладжия.
    Страшно се радвам, че намираш публикацията за приятна :)

    ОтговорИзтриване