сряда, 10 май 2017 г.

"ЗАДРЪЖ ЗВЕЗДИТЕ ОЩЕ МИГ", КЕЙТИ ХАН

Преди известно време космическият апарат Касини съумя да се вмъкне между планетата Сатурн и нейните пръстени. Ние, земляните, имахме уникалния шанс да станем преки свидетели на събитието благодарение на момичетата и момчетата от Гугъл : ) Щура фантазия с лепенки на обелените колене, изобретателност с безценно чувство за хумор и препасал меч творческо-приключенски дух - всичко това доведе до създаването на видеодудъл в чест на събитието. Касини, досущ гладен и жаден папарак, дебне търпеливо подходящия момент, за да хване в кадър желания обект. Сатурн, от своя страна, се появява в пълния си блясък, привлича фотографа в прегръдките си за шеметен танц и го дарява с огромна усмивка (от типа "Виж, виж - нямам нито една пломба от амалгама!"). А после? Щрак! Щрак! Щрак! Снимките са налице и са повече от страхотни! Валсът с дамата е кратък, тя бързо се отдалечава от кавалера си, но Касини е щастлив. Прави си селфи с изплезено езиче, за да ознаменува успеха, като наивно си въобразява, че никой не го гледа : ) А знаеш ли с какво се занимавах аз по време на заснемането на въпросната фотосесия? Четях книгата, която ще ти представя днес. Интересното е, че в "Задръж звездите още миг" Сатурн отново влиза в светлината на прожекторите (пак без да иска) и придава на романа още по-вълшебен вкус. Не че на него са му нужни подобрители.

Българското издание на книгата е вече факт благодарение на издателска къща "Бард".
Преводач: Иван Иванов

Историята на Кейти Хан ще завладее ума, емоциите и, накратко, мястото, където се раждат мечтите ти още в самото начало и ще остане там да царува дълго след като си приключил с последната страница от първия прочит. Сега, докато пиша за нея, "Задръж звездите още миг" вика в главата ми музика - прекрасна и жива, и силна, в най-различни настроения: Sam Cooke "Wonderful World", Dean Martin "That's Amore" (и по-конкретно: "when the moon hits your eye like a big pizza pie/that's amore/when the world seems to shine like you've had too much wine/that's amore"), Armin van Buuren & Garibay & Olaf Blackwood "I Need You", Shawn Mendes "There's Nothing Holdin' Me Back" (най-вече заради частта "you take all my inhibitions"), Perry Como "Don't Let the Stars Get In Your Eyes", Oasis "Stop Cryin' Your Heart Out", Martin Solveig & Ina Wroldsen "Places" (специално внимание на I come back to the places where we found us), Coldplay "Fix You", OneRepublic "No Vacancy", Julian Peretta "Miracle", Parakit & Alden Jacob "When I Hold You", неописуемо нежните звуци от пианата на Пиратското сърце и Жан-Ив Тибоде... : ) Свежата порция музикална салата, която ти сервирах, вероятно вече ти е подсказала, че "Задръж звездите още миг" е любовна история. Случила се в неназовано бъдеще. Красива.  Пълнокръвна. Нека видим кои са главните действащи лица в нея.

"ДВЕ МИНИАТЮРНИ ТОЧИЦИ ВЪРХУ БЕЗБРЕЖНО ТЪМНО ПЛАТНО"

Според 99 % достоверен източник, антропонимът Карис на уелски означава "малка любима". Няколко реда географско-митологична информация: Уелс е онова прословуто парче суша, гордо вирнало нос, ъ, връх, Сноудън към небето. Разправят, че изкачиш ли го, се връщаш обратно или луд, или поет. (Ще ти се похваля, че и аз го покорих, с помощта на книгата,  и, както си личи по-горе в настоящия текст, се превърнах в пеещо от цялата си душа книжно създание.). Решиш ли да попътешестваш из Земята на песента, нищо чудно да попаднеш на запазил се върху камък отпечатък от коня на крал Артур. А гмурнеш ли се в някое от тамошните езера, току-виж си се натъкнал на Екскалибур. Всички тези данни вече бяха налице в "архивите" ми, когато прочетох името на главната героиня върху задната корица на книгата. От този момент нататък нямах търпение да се запозная с уелското момиче. И тя не ме разочарова, даже напротив. С ръка на сърце мога да заявя, че разбирам, абсолютно разбирам, как главният герой Макс затъна до коленете още на първата им среща : ) А по-нататък положението му не се облекчи. Въобще. Дълги кестеняви коси, бистрозелени очи, остър, аналитичен ум и забележителен характер. Карис е амбициозна и целенасочена. Ученолюбива. Работи здраво. Мечтателка. Фенка на анимациите. Не псува, не, в никакъв случай, просто допуска печатна грешка или грешка на езика. В добавка - наскоро гледах някакъв документален филм, в който цитираха следната категоризация: съществуват индивиди, които изобщо не обръщат внимание на звездите, има други, дето вдигат поглед към блещукащите кълбета, възхищават им се, но само толкова, а по света живеят и хора, които не се ограничават само със зяпане и мигане, ами се опитват да стигнат небесните светила. Карис принадлежи към третата група - тя е пилот на совалки към Европейската космическа агенция на Войводствата. И харесва топлооранжевия цвят : ) Горкият Макс, няма измъкване. Не че Карис е в по-завидно положение от него: "Той се обърна. Беше мургав с леко къдрава коса, която падаше пред сини очи, вече изпълнени с веселие, сякаш тя бе пропуснала някаква шега...". Убийствена комбинация от гени, ала онова, което ще те привлече към него, са именно бръчиците, нарисувани от смях по лицето му. По професия Макс е готвач. Владее достатъчно езици, на достатъчно добро ниво, за да ти събере очите. Чувството му за хумор и съобразителността му никога не закъсняват да се проявят. Емоционално интелигентен е, въпреки че предпочита да се прави на емоционален пън. Луд е по по-малкото си братче. Отлично знае как да те погали - и с постъпки, и с думи, и с ръце. А нещата, които споделя за чувствата си, когато благоволи да спре да се преструва на отсечено дърво... ами, те са съвсем простички, но истински и зареждащи сърцето с енергия за сто живота. Да, Карис, и за теб няма измъкване. И така, двама млади, здрави, необвързани души се влюбват. И не могат да са заедно. Какво им пречи да бъдат щастливи? Тъкмо младостта - тя е на 25 години, а той - на 27. В "идеалната епоха" (доколко е идеална ще прецениш сам, след като прочетеш книгата), в която живеят, господства Правило, забраняващо на хората да се събират в двойка преди да навършат 35-годишна възраст. И все пак... Може би пред Макс и Карис е налице една възможност за съвместно бъдеще. Всичко зависи от това колко си готов да рискуваш за човек, в чиито очи виждаш купове от галактики и за когото си убеден, че вижда същото в твоите...


TAKE A FLIGHT

"Задръж звездите още миг" те праща на космическа мисия. Ще поемеш ли задачата? Моят съвет е: давай смело! Няма да съжаляваш. Книгата прилича на главната си героиня - да се забъркаш с нея е опасно, но всяка секунда в компанията й си струва!!!!!!!!!! (ако случайно не си преброил удивителните в края на изречението - десет са). Заслужава си да полетиш с Макс и Карис не само заради любовната история, която ме трансформира във вдъхновен певец и демонстрира колко ценен дар е да откриеш някого, за когото да можеш да кажеш думите, сгушили се между страниците с номера от 308 до 330. Както си говорихме преди малко, романът отправя предизвикателства към ума ти - ще се зачудиш доколко е възможно да получиш темпераментна алотропна форма на кислорода в свръхнеблагоприятни условия. "Задръж звездите още миг" събужда мечтите ти - ще ти се прииска да изпиташ "ефекта на космонавтския поглед отгоре" - да се насладиш на родната ни планета (наистина ли Великата китайска стена се забелязва от космоса?), лъчите на Северното сияние, лилавия Млечен път, Сатурн и нейните пръстени. Ако това не ти стига, авторката ще те вкара в интересен и пъстър кръг от герои: солидната, мъдра Лиляна, на която тайно й харесва да я наричат Лили; Изин-ът (терминът е измислен от автора на "Генезис", руснака Рей Гард, и означава "изкуствен интелект". Допада ми повече от "ИИ".) Озрик, който с поведението си рискува "виртуалната му шия да бъде извита"; Кент, радостен, че се е отървал от последния си млечен зъб; Лайка с призванието рицар; Ана боецът; Лиу - експлозията от енергия и цветове; Ричард с наболата руса брада и готовността му да отглежда кокичета... А знаеш ли кое е най-възхитителното? Кейти Хан ме превърна в свой верен последовател с подръчни средства - нужни й бяха една маргаритка, един конец и изречението, с което завършва творбата си.

4 коментара:

  1. Ан О`Нимен1 юни 2017 г., 4:32 ч.

    Не знам, със смесени чувства съм. Хем обичам космическите истории хем не харесвам любовните такива. Момченце съм и някак си си падам повече по действието отколкото по романтиката. Интересно ми е от къде се появява това правило за „несъбиране до 35”, абе ако я мерна по рафтовете може да ѝ отделя абзац два да видя любовиите ли са повече или ловът на звезди.
    Благодаря за ревюто оригамке!

    ОтговорИзтриване
  2. Правилото възниква във връзка със стремежа всички да бъдат "пълноценни членове на обществото" и с напредъка в медицината.
    В случай че оставиш тази книга на рафта, ти препоръчвам друга - наскоро "Бард" издадоха "Омнибус - Сънуват ли андроидите електроовце?". Голяма радост за феновете на Филип Дик!
    Аз благодаря за отзива, ирландско момче :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Фильо Диков, беше ота от високия замък дето пише така все едно е на диета от сини гъби? Има приятни истории, ама да ми пробутват за десети път ни и същи неща маскирани под различна форма. Все пак седем ормана и осем повести има човека, виж ако в последно време е написал нещо ново - бива. Ох сега отвирх да го видя тоя омнибус. най-грозната корица правена някога, бех попадал по едно време на нея. Явно и художника е почерпил вдъхновение от гъбите. А и защо пък: We Can Remember It for You Wholesale да не го преведем като Спомени на едро, се ще има някой дето ще се заблуди че е нещо не издавано до момента мърн.
      Съжалявам че толкова негативизим вкарвам тук, ма и бард така ги обичам че...

      Изтриване
  3. И ти, и аз знаем, че Филип Дик не би могъл да напише нищо ново. Бих си купила книгата, защото нямам нито една негова творба в библиотеката си. Набелязвам като свой фаворит "Вариант две".

    ОтговорИзтриване