събота, 2 май 2015 г.

"ТРАКИЙСКИЯТ КАПАН", ДЖОН КЕЙ

Да, признавам, аз съм виновна. Мислех, че да те заведа на лекция по тракология е добра идея за прекарване на вечерта. Само дето не предполагах, че ще закъснеем (нали уж чашата с лимонада щеше да бъде една?), че вратата на залата скърца протяжно и пили садистично нервите като в психотрилър от шестдесетте, че професор З. (да не би да идва от "Зверев"?) ще млъкне, ще ни стрие на пепел с поглед и ще изчака (любезно?) да се настаним сред публиката, че единствените свободни места ще бъдат на последния ред, че стъпалата дотам са тесни, стръмни и... безкрайни, че тропането от обувките ни ще огласи помещението (аха, перфектна акустика, точно когато най-малко се нуждаеш от нея), че погледите на присъстващите ще се опитат да щамповат алени букви върху тениските ни, че когато най-сетне достигнем целта си, цялата зала ще избухне в аплодисменти, за да ни "поздрави" за "постижението", че ще започнеш да се покланяш на всички страни и по всички правила на етикета, засиявайки в усмивка: "Моля, дами и господа, пак заповядайте!" (все едно току-що си изпял арията на Калаф от "Турандот" без нито една фалшива нота), че ще се наложи да те дръпна да седнеш, че ще се приземиш в скута ми, че ще ти хареса там и ще откажеш да се помръднеш и... че ще кимнеш снизходително в посока на мастития гостуващ лектор, давайки му знак, че всичко е на шест и той може да продължи речта си. Не помня някога да ми е било по-... забавно :))) Не спрях да се хиля, даже докато ни изпровождаха за яките към изхода, в отговор на щедрото ти предложение да изиграеш бис за почитателите си. Май щеше да ни е по-лесно, ако просто се бяхме "разходили" до Лувъра, за да разгледаме експозицията, посветена на тракийските царе. Но нямаше да е толкова незабравимо : ) Хей, нощта е млада! Искаш ли да си светнем с фенерче и да почетем? Ще ти предложа нещо по-хубаво от монотонните лекции на професор З. ...



Препращам ти два плика. Във всеки от тях ще откриеш инструкции за изпълнение на една и съща специална мисия. Първа стъпка от нея:  да се докопаш до "документи с хилядолетна давност, свързани с мистичното изкуство и знания на Орфей.". Защо пликовете са два? Отвори белия, ако притежаваш силите и търпението да се превъплътиш в "доброто момче". Надникни в кремавия, ако идеята да потънеш в образа на "лошото момче" ти се струва неустоимо привлекателна. За повече информация: внимателно се запознай с предоставените сведения. Избери си мишена за преследване, т.е. страна, на която да застанеш, прегърни каузата и се опитай да разгадаеш тайната на "Тракийският капан"...

ПЛИК 1 - YOU ONLY LIVE TWICE?

Казваш се Джон. Ти си герой. В период на покой. Намираш се в град Баня, Долината на тракийските царе, България. Прекарваш дните си в разчитане на мъртви езици и вземане на уроци по (все още) живи системи от знаци за общуване - български. Отделяш време и за градинарство, спорт, шетане след непослушни котки : ) Безметежно, а? Дори и не подозираш, че съвсем скоро ще бъдеш избутан и рязко ще се отклониш от равновесното си положение - чрез кратичко кодирано съобщение. Ех, точно както в добрите стари времена! Не е нужно да разшифроваш посланието, то е красноречиво - необходим си. Възстановил ли си физическите и психическите си сили след онази последна задача, поставена от Тайните служби на Нейно Величество? Кого го е еня? Злото никога не си взима отпуск. Непрекъснато търси начин да забие знамето си върху нови и нови територии. Този път е избягало от час по основни принципи в наркоикономиката, драснало е към библиотеката и е открило следите на древни ръкописи с инструкции как да си сглобим универсално средство за контрол над съзнанието за три минути. С помощта на музиката (преди малко споменах Орфей, нали?). Стягай се за път/бой. Твоята програма минимум: да се добереш пръв до пергаментите и да се увериш, че няма да попаднат в неподходящи диригентски ръце. Твоята програма максимум: да разобличиш организатора на концерта и да го неутрализираш, преди да е имал възможността да се изтупа в смокинга за гала премиерата. Завинаги. За тази цел се присъединяваш (в ролята на обикновен шофьор) към експедиция, която уж издирва откъси от сензационна прото-Илиада. Очаква те шеметна надпревара из цял свят, сблъсък на умове, воли и други заредени оръжия, среща с любовта ти от студентските години и... Бъди предпазлив, спреш ли се на този плик, ще имам всички причини да те харесам. Най-основателната сред тях: първите думи на Джон не са били "мамо" или "татко", ами - "Дийп Пърпъл"...

ПЛИК 2 - LIVE AND LET DIE!

Наричат те Каландара. В превод - "пътуващ жрец, музикант или поет". Ти си злодей. В своя апогей. Автобиографията ти е впечатляваща. Не е възможно да откриеш точната бройка на хората, които си убил. И лично, и чрез висококачествената (?) бяла продукция, с която финансираш проучванията на благоприличните си фармацевтични компании. Както и хобитата си - пилотиране на частен самолет, поддържане на лична армия главорези, унищожаване на света... Детски ми ти работи. Да си признаеш честно, не държиш особено да си водиш статистика на жертвите - не си човек, на когото му пука за тези неща. Или - който се хвали. Важното е, че си на крачка от постигането на целта си  - да се превърнеш във върховен майстор-кукловод, да вдигнеш диригентската си пръчица с два пръста, да се ухилиш с цялата сегашна грозота на душата си и да започнеш да ръководиш света по своите правила. Нуждаеш се единствено от човек, който да ти разчете описаните в Плик 1 пергаменти и талантлив лютиер, който да ти конструира психотронното оръжие. Избереш ли Плик 2, ще имам сериозни причини да те намразя. Но няма да мога. Заради онзи твой детски спомен. Ще го споделиш с мен и ще ми стане красиво... и тъжно. Ами когато усетя привързаността, която изпитваш към единствения си близък човек на тази земя? Или ме допуснеш до убежището, където се оттегляш, за да ближеш раните си? Или ми разкриеш радостта си от летенето? Силата на желанието си да изплуваш и това, че не се предаваш, дори в отчайващи ситуации? Ами "укротената си мечта"? Ще съм почти готова да застана на твоя страна. Но тогава ти отново ще угасиш искриците човещина и ще се превърнеш в създание, изтъкано от омраза, огорчение и жажда за отмъщение. В заплаха, готова да мачка, гази, изтръгва от корен...

! ДОКАТО СТОИШ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО И СЕ ЧУДИШ ШАЛЧЕТО НА КОЙ ОТБОР ДА ВЪРЖЕШ ОКОЛО ВРАТА СИ...

... аз ще ти отправя някои предупреждения относно ефекта, който творбата на Джон Кей оказва върху читателите. Споделям ти личен опит, тъй че си записвай! Бродейки из романа...

Изпитах желание да се заема с градинарство : ) Тъй де, с история. Да поровя около корените на европейската цивилизация. Искаш ли и ти? Давай смело, няма да се омърляш в кал до ушите, напротив - за разнообразие ще се погордееш, че си българин.
Препотих се над доста заплетена логическа задача. Запитах се дали ще съумея да се измъкна цяла от капана, който са ми заложили траките. Мъчеше ме въпросът: "Достатъчно умна и сърцата ли съм?" Ех...
Разгадах (признавам, с помощта на автора) един символ, чието значение отдавна ми се плезеше  и ми убягваше, предизвиквайки ме да го уловя. Само като си помисля, че досега то ми се преструваше на прост декоративен елемент, кацнал небрежно върху вазички, блузки и плажни кърпи!
Попътувах до насита и сега съм достатъчно компетентна да издам наръчник със съвети към заблудения пътешественик. Забележи: посетих град, който си заслужава - неговите жители не жалят средства, за да изградят паметник на книга. Освен това си купих "най-сладникавите пердета оттук до Мумбай" : )
Отдъхнах си под сянката на орех, сръбнах кафе (по-сладко от сън) и се насладих на изкуството на приказен разказвач.
Участвах в екшън, дето изстреля адреналина ми до небесата. Все едно се возех на едноместен, скрибуцащ от старост-нерадост открит лифт, а под краката ми зееше пропаст, чиято дълбочина не събрах смелост да преценя. Достатъчно е да прочетеш уводната сцена - засада, уж целяща разбиването на престъпен канал, и ще ме разбереш. Ала творбата не разчита единствено на хубавите първи впечатления. Тя ще те държи в пълна бойна готовност до самата си развръзка. Просто споменавам: пясъчни бури, муджахидини, тлеещи остатъци от военни експерименти...
Разходих рокля из филм за Джеймс Бонд. И за Джими Бонд също : ) Срещнах се с Кю : ) Той се впусна да ми пояснява тайнствената връзка между мъжките слипове и шпионските компютри : )
Припомних си любим музикален клип. Гледал ли си "I Just Died in Your Arms Tonight" на Cutting Crew? В началото една от участничките във видеото губи музикалния си инструмент (по-точно - отнемат й го), но тя не се впечатлява ни най-малко, запазва си търсената позиция и продължава да свири, описвайки движения във въздуха : ) Кейт от "Тракийският капан" буди уважение, демонстрирайки сходни качества.
Улових на въдицата си куп интересни речни видове, т.е. второстепенни персонажи. Те ми станаха близки още от първия печатен  ред, осветил дебюта им: котето Блеки (развило мания към фитнеса, проявяваща се в упорито дъвкане на уреди за тренировка), пан Кохановски (летец-ветеран от Втората световна война, дето ще те приеме в дома си като свой внук и ще те почерпи с каквото Бог дал - най-вече вкусни истории), Патрик О'Флехърти (Воин с главно "В"... това определение ти стига).
Впечатлих се от гениално про/пре-ведените игри на думи, хубавите "новородени българчета": "времеяден", "разсредоточен", интересните тъждества: местна черква = университетски бар : ) удивително неподходящите  комбинации "юнак с леко налудничав поглед и автомат" и... красотата на езика: "Изгряващият резен на слънцето надзърна от падината между двата пясъчни хълма, сетне се притули зад по-високия." Тук в главата ми зазвуча "Притури се планината", обаче в аранжимента на Жаки Анона.

ПРЕДИ ДА ТЕ ОСТАВЯ НАСАМЕ С КНИГАТА... 

... отвори уши : ) Приготвила съм изненада за теб - разкриването на добре пазена до момента тайна. Аз познавам лично автора на творбата. Джон Кей всъщност е българинът Кънчо Кожухаров. Да, "Тракийският капан" е Кънчова рожба. Писателят се опитва да те заблуди чрез използването на псевдоним, но ако вече си пробвал (по моя препоръка, надявам се) и други негови великолепни произведения като романите "Факторът на добротата", "Последният лов на Кана", сборника с разкази "Възмездие/Китайско пясъчно коте", няма да се хванеш лесно на уловката : ) Поне с мен беше така. Да оставим настрана прецизно конструирания текст, пълен с изящество и мъдрост. Да пренебрегнем внушението, че "най-важните решения следва да идват от сърцето", убеждението, че "рискът е законът на живота" и поставянето на един от най-важните въпроси за всеки човек. Да забравим напътствията за ползата от проверката и съпоставката на писмените източници, предупрежденията за коварството на историографите. Да не обръщаме внимание на поклона пред Сун Дзъ. Да устоим на силата на погледа на главния герой. Да не се подмамваме по котето, което се мярка из страниците, вечно готово за бели, и по барса, дефилиращ царствено покрай нас. Да не хукваме да преследваме идеята за свободата. Съвкупността от подхвърлените дотук камъчета щеше да бъде достатъчна, за да ме отведе (досущ Гретел) до истината. Рано или късно. Обаче онова, което незабавно посочва с пръст Кънчо Кожухаров и го "изобличава": "Ти си авторът на "Тракийският капан"!", е следното. Много малко са творците, способни да ме предразположат да се усещам като у дома си, докато ги чета. Господин Кожухаров е един от тях. С произведенията си той разширява кръгозора ми, дава ми съвети, успокоява душата ми. Предизвиква ме да мисля, окуражава ме да чувствам. Да пътешествам из световете му си е 4D изживяване. 

2 коментара:

  1. Днеска ми е нещо терсене, та не знам дали сам в най подходящото настроение за отзиви но*...
    Има ли нещо иновативно в представянето на двете сюжетни линии, четеш едната след това четеш другата и попълваш празнините? Или си е класическото масово редуване, където историята се прекъсва в интересен момент и ти се тика друга сюжетна линия?
    90-те години имаше такава практика издателствата да принуждават авторите да са с англоезични псевдоними „та да се продават книгите”. Питам се какъв е случая с наш Кънчо? А от самото заглавие и въведение в историята ми лъхна на „едно американче в двора на крал Артур”. 99,99% CRIME? Ю ър сериъзли?
    Иначе да ревюто изглежда обещаващо и ако има някаква нова механика за представяне на историята бих го пробвал, но от друга страна веднъж вече се подлъгах по хубаво ревю за пустинни инсекти, та сега имам едно на ум.

    *не е важно я дъ съм добре, важното е на Вуте да му...

    ОтговорИзтриване
  2. Уф, като използваш думичката "механика" относно литературна творба, ме караш да се сещам за разказа "Големият автоматичен съчинител" на Роалд Дал : )
    Пробвай "Тракийският капан", после ще говорим пак.
    Съжалявам, че ти е било терсене.

    ОтговорИзтриване