За да не се оплачеш, че те тормозя като зъл книжен тиранин, оставям на теб да решиш с какво ще се занимаваме днес. Предлагам ти две възможности за избор. Да, правилно ме прочете, само две. Скръндза съм и не отпускам повече.
Опция номер едно: да ми се довериш, да излезем навън, да пренебрегнем (нагло) упорития дъжд и да се изплезим (дръзко) на свъсените облаци, дето еженощно се опитват да ни лишат от лятната усмивка на луната. Ако си навит, нека го направим под съпровода на цигански джаз : ) Ще ни акомпанира бандата, щракната на горната фотография. Разгледай снимката внимателно. Китаристите, цигуларят и контрабасистът са добрите момчета. Имам предвид, че единствената им цел е да ти доставят удоволствие с музиката си. "Босоногата графиня" с дайрето и безобидният наглед акордеонист, обаче, имат съвсем други намерения. Непочтени. Обзалагам се, че във вените и на двамата тече кръвта на онези сами и диви, т.е. самодивни, същества, които са имали навика да подмамват с песните си окъснели пътници дълбоко в тайнствения лес, далеч от отъпканите, безопасни пътеки. Певицата ще те омагьоса с гласа и усмивката си. Ще се заиграе с теб. Всяко нейно движение излъчва лекота, свобода и радост. Разпръсква живот. А "циганският барон"... Е, той ще засвири с акордеона си точно онази мелодия, която ще те сграбчи за китката и ще те дръпне да танцуваш. Обърни внимание на пръстите му. Понякога пробягват през клавишите със свръхчовешка скорост, изтръгвайки без усилие желаното лудо темпо. Понякога ги галят. Кротко. Увещавайки и молейки да му отвърнат. Вълшебна комбинация! Искаш ли да я изпробваш? Какво? Не ти се ще дъждът да те намокри? Тогава минаваме към...
Опция номер две: да ми се довериш (отново), да останем на сушинка в блога ми (виждам, че се усмихваш) и да те запозная с някои творби от стихосбирката "Необходими ангели" на Явор Цанев. Досега май не съм ти говорила за поезия? Ще ти доверя, че напоследък (едно твърде дълго "напоследък") бягам от чистия й вид като дяволица - от тамян. Или като градоносен облак - от сребърен йодид. Единственият ми досег с тази страна на литературата е под формата на песни. Но и това се брои, нали о : ) Сега си представи, че слънцето най-сетне е решило да ни се покаже (и да ни "намаже" щедро с витамин Д), настанили сме се в парка под шарена сянка, дървената пейка е малко неудобна (все пак, не може всичко да е съвършено) и аз ти чета следните Цаневи стихове на глас:
Казваш, че го няма...
А може би не си го хранил...
А може би не си се грижил...
А може би не си го топлил...
А може би не си излюпил...
Необходимия ти ангел.
БЪДНИ ВЕЧЕР
На хълма - параклис.
Заскрежена тревица.
Поскърцваща порта.
Разтопени свещици.
Схлупен
мъничък храм,
брулен от ветровете.
Вътре
пламъкът
сам
се разбужда
и
светва.
ЕЛЕМЕНТАРНО
...и искам да съм като огън,
да мога искам, да те стопля...
...и искам после да съм въздух,
да можеш, искам да ме вдишваш...
...вода аз искам да ти бъда
и с мене да си напоена...
...земя аз искам да съм в края,
с пръстта си пак да те прегърна.
ЗАТОВА
Защото сълзите ти почват да сладнят
и черепът на клетка заприличва.
Защото тялото ти се превръща в склад
на мислите, които не пречистват.
Защото имаш бели дробове,
но няма го инстинктът ти да дишаш.
И твоите попътни ветрове
надолу всъщност те натискат.
УМОРЕНИЯТ АНГЕЛ
Когато спи на крак, в съня си пак е чуден.
Но ако има как, той би останал буден.
Главата му лежи - отпусната и лека -
за малко е заспал, а буден е човекът.
Крилете му потръпват. Перата му искрят.
И тази нощ е ред над него да побдят.
Запалих ти една съвсем мъничка искрица от стихотворчеството на Явор Цанев. Задържах я за кратко, бях нежна и внимателна, а после я пуснах на свобода - да пресече пътеките и на други хора. А знаеш ли кое е името, което отива най-много на поезията, обект на днешната ми публикация? "Тъмнулка" (думичката е измислена от Любомир Николов, аз само я заемам). Вземи и прелисти книгата. Прочети останалото - онова, което не разкрих пред теб. И ми кажи дали съм права. Имам още една молба. Докато пътуваш из света на Явор Цанев, улови своята специална тъмнинка и я сподели с мен...
Браво, чудесно представяне :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Бран : )
ОтговорИзтриванеОбичам да се взирам между редовете, затова понякога посягам към поезията. Явор Цанев наистина се е справил добре. Особено ми харесва, че не се е впуснал в онези модерни, разчупени, "авангардни" форми, които убиха лириката през последните години.
ОтговорИзтриванеДнес си мислех да пусна един пост за една брутално-садистична книжка, но как да го направя? Как да всея мрак в блогерския простор, когато някой вече е написал това? Еми, няма как за сега :) Много поетично представяне, което напълно съвпада с настоението от цитираните стихове.
: ) Радвам се, че представянето ти е допаднало, Слави. Я кажи, че ми стана интересно. Коя е брутално-садистичната книжка?
ОтговорИзтриванеАх, съвсем скоро ще разбереш. До един-два дни ще пусна представянето. Сигурно няма да те впечатли, защото авторът те вдъхновява по негативен път. :)
ИзтриванеСетих се кого имаш предвид още преди да прочета заглавието на новата ти публикация. Обаче онова за вдъхновението по негативен път не са мои думи : р
ИзтриванеСкрънзда си! Трябваше да си тествам новите супер сили и да разбера как се търси по изображение през гугъл. Групата се казва Gadjio Dilo и са някакви гръцки ромеей - май. Много Хубави изпълнения, ама нямаше кой да ми ги снесе наготово. Нищо де оправих се самичък и искрено благодаря че ме запозна с тях.
ОтговорИзтриванеЪъър, то това било блог за книги, авно ще трябва да видя и за тях какво е писано...
Та, поезията не ме влече. Идва ми някак като мюзикъл, върви си спектакъла и изведнъж всички се юрват да танцуват и пеят, нищо че на героя току що се е гътнала бабата и не, не му е оставила наследство.
Въпреки това от представените стихове двете за ангелите много ми харесаха, особено първия тъй като и аз имам проблем с едно яйце, но това е друга тема.
Елементарно започваше добре, но финалът направо ме „загроби”, то лошо няма в депресарската лирика, ама приди това ми пробутваш идилия:„настанили сме се в парка под шарена сянка, дървената пейка е малко неудобна (все пак, не може всичко да е съвършено) и аз ти чета следните Цаневи стихове на глас”. То не че неможе и друг смисъл да има, явно това е от чара на поезията, че всеки си открива смисъл за него, ама аз много загробващ смисъл откривам, мрън! =)
Три от 5 не е лош резултат за поезия, като се замисли човек, ама пак е поезия... Та моля да ме извиниш, ама ще карам на поезията с акомпанимент от първия вариант и те чакам да танцуваме под дъжда... добре де ти* да танцуваш под дъжда, а аз да се радвам на танца.
*силно препоръчително е, тъй като предполагам краката ще ти трябва и за друго след танца =)
Игрите с теб усмивке!
Ти наистина чуваш и слушаш моята музика. Коментарите ти са най-хубавото нещо в блога ми и са изключително ценни за мен.
ОтговорИзтриване