понеделник, 16 юни 2014 г.

"СЪНОВИДЕНИЕ", ЕМАНУЕЛ КЕРО

Бягащият човек да ти прилича на Белмондо?
Книгата-игра "Съновидение" си седеше кротко на мястото, когато влязох в стаята. Регистрира присъствието ми доста преди да се запътя към нея, оживи се и се повдигна на пръсти, за да ме вижда по-добре. Знаеше, че рано или късно ще дойда, за да я взема в ръце и да я прочета, тъй че нямаше нищо против търпеливо да почака да се приближа. Хвърли едно око в огледалото и остана доволна от отражението си. Изправи гръбче, изпъчи корици, напери страници и започна да разпръсква тъмнина. После прикова книжния си поглед в мен. Дори не се опита да прикрие настоятелността в него. Искаше ме за читател и държеше да разсее всякакви съмнения по този въпрос. Обещаваше да ми разкаже мрачна история - класическа (лъвкрафтовска) и предизвикваща тръпки по кожата. Тъкмо според желанията ми. Усмихнах се, направих крачка към книжката и се протегнах да я разгледам отблизо. Беше съвсем мъничка и лекичка. Потънах във взора й и... се стъписах. Очите на "Съновидение" бяха (и все още са) черни. Дълбоки. Търсещи. Разбиращи. Познати. Живи... Нямаше начин да я оставя в този момент. Намерих кътче, където да се настаним удобно, въздъхнахме доволно и се зачетохме една в друга. Тя наблюдаваше съсредоточено изражението ми през цялото време. Щеше й се да отгатне как (и дали изобщо?) написаното стига до мен. Въздейства ли ми нейната атмосфера? Разбирам ли езика на героите й? Успяват ли да ме направят съпричастна? Кой епизод смятам за най-ужасяващ? Кой миг - за най-ценен? Коя сцена -  за най-тъжна? Бих ли желала да споделим и други книжни часове, освен тези, които току-що се търкулнаха неусетно? Отговорът ми на всички питанки беше: "Потрай малко. Скоро ще разбереш : )" 

СЕТИНГ В КНИЖНАТА РЕАЛНОСТ: ЖЕСТОКА ЗИМА В НОВИ ЙОРК

Авторът на "Съновидение", французинът Емануел Керо, те повежда на разходка из Бруклин от... не знам точно коя година. Споменаването на газови фенери, както и моделът на автомобил "Панар", изобразен в книгата, ме навеждат на мисълта, че си канен на гости в края на XIX/началото на XX век (като изиграеш играта, ще ми кажеш дали си съгласен с мен). Задължително облечи най-студоупорното си палто, вземи ръкавиците и шала, изплетени с любов от баба ти и руската си шапка с наушници. Чака те беломечи мраз. Не преувеличавам. Има опасност да се превърнеш в идеалния строителен материал за иглу, докато стигнеш до апартамента на героя, в чиято кожа ще се превъплътиш. А гледките, на които ще станеш свидетел по пътя до заветното жилище, ще те накарат да се чувстваш като пътешественик (а защо не и участник?) в приказка на Андерсен. Разтрепери ли се? Недей, Малка кибритопродавачке, скоро ще стигнеш до сградата, където ще намериш искрица топлина. Ох, не ми вярвай. Просто се опитвам да те окуража, за да не спреш да се движиш напред. Истината е, че домът на семейството, което ще посетиш, няма да сгрее нито крайниците, нито душата ти. Ето, вече чукаш на вратата на твоя бъдещ персонаж. Той е млад писател на фантастични новели с чудовища. Току-що е публикувал своя първи роман  - "Новият човек". Звучи като произведение на философ-хуманист, а? Или като наименование на новооткрит, непубликуван досега ръкопис на Хърбърт Уелс (поздравявам Керо за хрумката). За съжаление, въпреки големите надежди (и намекващото за страхотен потенциал заглавие), отзивите за "Новият човек" са далеч от благосклонни. Личният живот на неговия автор също е лишен от оптимистични краски - здравословното състояние на съпругата му, Соня, е сериозно влошено. Не се учудвай, ако двамата страдалци не те посрещнат с палаво пращящ огън в камината, греяно домашно вино и весели усмивки. Забрави и за тлъстата пържола и изпускащите ароматна пара печени картофи с подправки. Българският писател Кънчо Кожухаров споделя, че човешкото щастие се състои в това всеки ден да отиваш с желание на работа и всяка вечер да се прибираш с желание вкъщи. Къде се класира според посоченото определение прохождащият творец от книгата на Керо? Ей там, където е мерителната чертица за отчаяние? Съгласна съм с теб. Мислиш ли, че би могъл да помогнеш на момчето да изпълзи от блатото? Има само един начин да разберем. Хвани ръката му и... стани главно действащо лице в "Съновидение"!

СЕТИНГ В КНИЖНИЯ СЪН: ЖЕСТОК КОШМАР В СЛЯПА УЛИЦА

Има един високомерен индоевропейски език, в който думичката за "лекарство" и "отрова" е една и съща. Разликата се състои единствено в ударението - дали ще го поставиш на първата или на последната сричка. Въпросният факт изскочи на преден план, когато Керо обяви старта на истинското приключение. Сега ще ти обясня защо мислите ми свиха в тази посока. Твоят герой избира да прибегне до сънна терапия, за да се спаси поне за малко от изпиващия силите и ума гнет на действителността. Да, ама отървавайки се от компанията на господин Трън, се запознава с мистър Глог (с "г", а не с "к", нямам предвид пистолета. Все още.). Илачът (отвратителен, горчив, слузест) се оказва още по-опасен и страшен от самата етиология на заболяването. Труден, да не кажем невъзможен, за преглъщане. Вместо да получиш доза възстановителен сън, ти, нахлузил обувките на писателя-фантаст, попадаш в ноктите на кошмар. Улица без изход, над която логиката, разумът и оптимизмът рядко благоволяват да изгреят. Улица, населена с лица от обкръжението ти (които, естествено, се подвизават на странни места, играят нетипични роли и се държат подозрително) и непознати чудовища (които май са за предпочитане пред твоите познати). Ще успееш ли да откриеш "ключа" и да се измъкнеш, преди да изгубиш разума, волята си за живот  и... жена си (без значение в какъв ред)? Позволи ми да ти цитирам откъс от творбата, така ще добиеш по-ясна представа за ситуацията: "Острите нокти потъват в черепа като в масло и от него бълва гейзер от мозък, сива течност и парченца кост. Ноктите си проправят път към шията, разрязвайки главата на листове, подобно на страници на разтворена книга...". Какво сравнение само! Чуй как преминах през съновидението аз и се поучи от моя опит. То започва по съвсем невинен начин - с посещение в провинциалното имение на тъста и тъщата...

Да ти призная описанието на величествения, охраняван от любвеобилни доберманчета, имот във викториански стил ме заблуди и аз започнах да си представям как прехвърчам с елегантността, плиткоумното безгрижие и безпомощността на Фицджералдова героиня из стоте му (най-малко) помещения. Бях запленена от възможността да търся отговор на загадката в библиотеки, покрити от пода до тавана с книги, да надничам в стари лични дневници, да задействам скрити механизми и да проверявам отдавна прашасали тайници. Даже в един момент ми се причуха мамещите звуци на призрачно пиано. Сякаш лично  Коул Портър се беше заел да озвучава лутаниците ми из обвитата в мистерия къща. Малко оставаше да затанцувам, хипнотизирана от съпровода на мелодията и да си затананикам. Но Емануел Керо ми позволи да си играя на тази площадка само за кратко. После ми свирна, че времето е изтекло, иззе ми пълната  с шампанско "Кристал" чаша (без дори да отрази капризния ми хленч), връчи ми торба с експлозиви и ме прати в окопите. Буквално. 

Бях командирована в близкото градче Кингуич. Нужно ми беше време, за да се адаптирам. И кофа с ледена вода - да си я излея върху главата. От напудрената Дейзи с блестящи вълнисти коси, загрижена да не съсипе екстравагантния си тоалет на Шанел, докато си пъха вирнатото носле в зловещите тайни на частните богаташки салони,  превключих на Сънданс Кид - корав тип, дето не е виждал (и искал) баня от месеци, доверява се единствено на най-близкия си приятел Сам (Колт) и е способен да организира, с гениалността на индийски шахматист, перфектната защита/обсада на крепост. Била тя и бар. Преходът беше рязък и изпитах лек шок. Сънданс Кид? Ще ми се, по-скоро приличах на палето Чико от "Великолепната седморка". Все пак, успях ли да се представя достойно? Ами, доказах се като майстор-жичкаджия. Научих се да стрелям с пушка и да внимавам да не се нараня с нея при отката. Тренирах нервите си, така че гледката на човешки останки, залепнали в спечена кръв по лапите на гигантски звяр, да не представлява кой знае какво неудобство за мен. И да не ме отклони от мисията по спасяването на Соня. Също така се опитах да си внуша, че адските изчадия-предвестници на злото, пълзящи гладно към мен, не са нищо повече от разбеснели се бонбонки "маршмелоу", тръгнали да мъстят на човеците за вредите, нанасяни ежегодно по Хелоуин върху крехката психика на сладкишите...

С горния параграф, кажи-речи, се изчерпва докладът ми пред теб за протичането на мисията. Любопитна съм. Как ще се почувстваш ти, докато четеш "Съновидение"? Къде ще те отведе въображението ти? Ще се радвам да споделиш с мен.

МАЛКА ЧЕРНА КНИГА

За финал ще подчертая атмосферата, създадена от Емануел Керо. После те оставям да прочетеш книгата-игра на спокойствие. Типично за творба, вдъхновена от Лъвкрафт, "Съновидение" тъне в мрак. Даже по някое време да светне (по-вероятно да замъждука) случайна лампа, не бързай да се радваш. Токът скоро ще прекъсне. Или крушката кротко ще изгори. Или ще се пръсне на хиляди дребни парченца в краката ти, потапяйки те в плашеща (подценявам ситуацията) тъмнина. Чел ли си коментара ми за разказа "Ще крача редом с теб" от Бранимир Събев? Е, обстановката, в която те запраща Емануел Керо, е същата. Ще се мъчиш да издрапаш на повърхността, преследван от рефрена "ТО иска теб! Единствено теб!", без да си имаш и понятие кое е ТО и, още по-интересно, откога не е яло. За един кратък миг Керо ще ти позволи да си поемеш дъх. Ала веднага след това, досущ майстор-инквизитор, отново ще натисне главата ти под мътната, бъкаща от кой знае какви твари, вода. Ще изглеждаш мокър, скапан и обезверен. Позволи ми да ти го нарисувам още по-ясно: тече мачът от Световното по футбол в Бразилия между отборите на Холандия и Испания; наблюдаваш края на второто полувреме; железният от близо 14 години насам вратар на "Ла Фурия" Икер Касияс е на колене под дъжда и безпомощно се опитва да смели отбелязването на пети (!!!) гол в своята врата. Нужно ли е да разяснявам повече?

Завършвам публикацията с един пример за тъждествени понятия: Емануел Керо = Стил, Класа. Ако си почитател на интелигентно поднесения ужас, на играта с психиката, на "тъмните" (тъжни) истории - присъедини се към "купона". Няма да ти липсва и сплатърпънк изживяване (спомняш ли си цитата с парченцата сиво вещество по-горе? Е, той далеч не е най-втрещяващият.), доукрасено от прекрасните илюстрации на Елоди Марз, които отговарят едно към едно на сцените в книгата. Ще успееш ли да доведеш съновидението до читав край? Ще смогнеш ли да затвърдиш мястото си в нравствената еволюционна стълбица или ще се сринеш безславно, озверял в битката за оцеляване? Ще съумееш ли да прецениш кога е време да се правиш на герой и кога  - да помислиш за собствената си кожа? Ще спасиш ли себе си и жена си? Света? Ако Керо и дебнещата лудост ти позволят...

14 коментара:

  1. Янче, ти си докарала по психарска обстановка от Емо* бре! =)
    Както и се очаква, много добро ревю, ама тоя път имам няколко забележки, че ще почнеш много да се възгордяваш =Р
    Годината е между 21-ва и 39-та. Човека говори за голямата война, за шмайзер и както посочи въпросния автомобил е модел 18-та 21-ва. Всъщност шмайзера казва че е старичък, та бях заложил на 30-35-та някъде.
    Второ: много високи зарове за сръчност си метнала =) Друго си е да танцуваш жига на масата в бара под високо напрежение** или да покажеш че приятелския огън винаги е точен =) То като се замисля това не е забележка, а мрънкане, че заровете не ме обичат.
    Както и да е, ще сритам Керото да ти драсне един коментар тук, все пак го обучаваме на български и трябва да му се дават да чете хубави обширни статии =)

    Продължавай да метеш и пишеш и игрите с теб! =)


    *Емануел Керо, който предпочита да му казват Мани =)
    **Само 150 волта в САЩ, преди пък и сега.

    ОтговорИзтриване
  2. Спасе, ти май пропусна частта, в която упоменавам чашата с шампанско : ) Еми, не беше първата, така че и Световната, и Шмайзерът са се изнизали незабелязано пред очите на Дейзи :))) Може да завиждаш не само на ловкостта ми, но и на психиката, и на волята : Р Сега сериозно - оценявам забележките и благодаря за тях!
    "Съновидение" е суперяка книжка и ми достави огромно удоволствие. Поздрави Мани от мен!
    П.П. Не е нужно до споменавам, че коментарът ти ме зарадва страшно много, нали? Ти си знаеш : )

    ОтговорИзтриване
  3. Предпочита да го наричат Ману. Мани го това Мани :D

    ОтговорИзтриване
  4. Те моите забележки са колкото да те тролна =Р. И ако позволиш пак лирически отклонения...
    Нии преводача се сборчикхме, че беше писал втората световна, Емо пък е писал Гранде войната. То въщност няма как да се пише Първата, при условие, че по това време никой не е очаквал Втора. Колкото до Кристал, нии си имаме традиция и на нова години пием Искра. И аз очаквах малко повече шматкане из именито, пък то какво излезе от мазата направо в селото отидох =)
    На форума на книгите-игри съм пуснал едни постижения, които могат да превърнат книжката и в игра, не само в разказ. Ако желаеш мога да ти ги копна и тук да ги има, а освен това са публикувани и два алтернативни дневника, които не можаха да намерят място в книжката.

    Спирам, че тукувиж съм запял тролололо и ще съсипа хубавия блог =)
    Игрите с теб усмивке!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. 1. Сборичкали сте се? Леле, да не си пипнал Ники Гьошев с пръст, че ще си имаш работа с мен :))) Иначе съм съгласна с теб. Щом Керо казва "Голямата война", значи Втората световна все още не се е случила и не е нищо повече от палава искрица в очите на нереализиралия се художник Хитлер.
      2. Марката шампанско няма абсолютно никакво значение. Важен е поводът, по който го отваряш. Както и в чия компания ще си го пийнеш.
      3. Нямам нищо против да пуснеш постиженията си и в моя блог : )
      4. Ти не си трол, ти си Ловец на дракони.

      Изтриване
    2. Аз само с никси се боря Гьошев не съм му виждал очите*. Колкото до тролите и ловците... Сърт е трол и пак лови дракони =Р
      И ето и постижинията, тях по-лесно ще ги хванеш отколкото ония в дракона =). Тъй де:

      След като книгата е излязла, смятам че е време да публикувам и Титлите които можеш да докапаш в нея. Продуцентът отказа да ги включи понеже били много спойлащи.

      Доктор Куин - излекувайте се като получите отрицателни щети.
      Ланселот - спасете човек от пълзящите.
      Жичкаджия - поправете полюлея.
      Ключар - измъкнете заключеното дете.
      И сам войнът е войн - убийте пълзящо.
      Бруклинския касапин - убийте три пълзящи.
      Дюк Нюкъм - убийте и деветте възможни пълзящи.
      Оръжейник - използвайте три или четири оръжия в играта.
      Екзорсист - обездвижете Голямата гад.
      Карък - отидете директно на епизод 10.
      Зир-Карък - отидете директно на епизод 20.
      Късметлия - достигнете епизод 100, като видите как Огъст и Илейн загиват.
      Зир-Фен - Събери всички титли.

      Ето и едно дневниче: http://forum.knigi-igri.bg/download/file.php?id=633

      *Щото са много високо, не за друго =).

      Изтриване
    3. Сърт е извънсистемен играч... на домино : ) И голям симпатяга. А който се чуди що е то "зир", веднага да потърси скъпоценния речник, поместен в началото на "Да намериш дракон", и ще научи значението на представката : )))
      Усмивчо, списъкът с постиженията ти в "Съновидение" е впечатляващ. Обаче аз бих сменила името на категорията "Ланселот" и бих я кръстила "Галахад". Разбираш ли, на Ланс му е лек ангелът и като нищо ще се подлъже по Илейн, забравяйки за мисията си. Освен това бих добавила и ранг "Джим Стрийт" - предвид изпълненията в силоза : Р
      Благодаря ти за коментара към "Зуу Сити". Жалко, че ревюто не те е грабнало. Ако не прочетеш книгата, ще изпуснеш среща със страхотна героиня, надарена с ум-дървосекач и лютиво чувство за хумор. А вината за това явно е изцяло моя. Ще ти бъда задължена, ако споделиш какво точно не ти е харесало в публикацията ми. Имаш предварително "мерси" от мен : )
      Игрите с теб!

      Изтриване
    4. Ей и мен сте ме замесили:)) Без вина - виновен! Много много хубаво ревю (покланящо се човече).

      Изтриване
    5. Спас те замеси, аз просто се втурнах да защитавам честта ти. Професионално изкривяване, какво да правиш... Като малка бях пратена да служа като паж на горепохваления Галахад. Все още се опитвам да залича последиците от вредното влияние :)))
      Радвам се, че ревюто ти е харесало!

      Изтриване
  5. Здрасти Яна (не правя грешно този път с името ти? ^^)

    Опитам да чета и да разбирам всичко не българските ми е още зъл... и речника ми не знае циали думи!
    Жалко, ще опитам друг път след една или два месеца, когато ще мога да чета по-добре български.

    Благодаря за интереса ти с Съновидение :)

    Ману

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ману, ти си изключително слънчев човек! А българският ти хич не е зъл
      : ) Напротив, страшно сладък е!

      Изтриване
  6. Наистина съм писал тук. Сега си спомних, както и най-накрая се сетих, защо все още не съм писал ревю за Съновидението - просто, каквото и да бях написал, щеше да е бледа сянка на това, което се намира тук.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Прекрасен комплимент, Танер! Благодаря ти от сърце : )

      Изтриване