8:00 часа: начало на обиколката из Атина / на разходката из романа "Всичко красиво започна после". Сборен пункт: площад Синтагма
Лице за контакт: Саймън ван Буй (оттук нататък наричан за по-кратко "Саймън" или "автора")
Защо избрах Саймън за наш водач из града, кръстен на богинята на мъдростта? Защото независимо какъв си ти, прагматик или романтик, авторът е способен да задоволи изискванията ти и да ти покаже онова, което търсиш и което би имало значение за теб.
В случай че поставяш на първо място практичността, в полза на Саймън е аргументът, че той познава всяко ъгълче в Атина, както подобава на учен, погълнат от обекта на задълбоченото си изследване. Избери си къде искаш да отидеш и каква информация ти е нужна. Интригуват те древните забележителности и ти се ще да цамбурнеш в безжалостно наводняващия ги интернационален туристически поток? Любопитен си да поскиташ из квартала на интелектуалците? Желаеш да заснемеш с камерата си пукащите се по кръпките си работнически комплекси и да акцентираш върху "бръчките" около очите и устите на украсените с гирлянди изтъняло пране постройки? Жаден си за тесни улички и закътани заведения с автентична музика? Или си си наумил да поровиш из местата, превърнали се в последно убежище за разни маргинални групи от обществото? Само кажи и Саймън ще те упъти.
Член си на клуба на анонимните романтици, времето за теб е мъглява величина, а дългобуквието "рационализъм" ти звучи като търговското наименование на препарат за изтребване на пеперуди в стомаха? Ела насам, авторът ще те спечели със следната подредба от думи: "Атина на зазоряване, хладно синьо дихание. Закъснели звезди. По изгрев градът поруменява. Каменните статуи за няколко минути оживяват, засияли в розово, а после пак избледняват до чисто бяло без спомен за краткотрайната си страст." Сякаш ставаш свидетел на очарованата реакция на истински ценител на красотата. Или дочуваш деликатния шепот на (минал? настоящ? бъдещ?) любовник, копнеещ да погали (пък дори и само с мисли) извивките на една конкретна, възхитителна жена. Или слушаш изповедта на човек, открил най-сетне (с)родния си град.
Би било прекрасно да се запознаеш с Атина в компанията на създание като Саймън, да наблюдаваш картината през неговите очи. Затова и настоявам да се видим с писателя. И с героите му - Ребека, Джордж и Хенри. Интересно ли ти е що за биософия изповядват те? А какво ли означава гръцката столица за тях? Ще разбереш от страниците на "Всичко красиво започна после". Да ти призная, тук мислех да лепна пространния етикет: роман за пътуването (буквално и метафорично), търсенето (без да се отказваш) и оздравяването (подменянето на повредените или изгубени части с нови) и т.н. Обаче промених решението си и ще обобщя по следния начин: роман за щастието да срещнеш хора, които чуват музиката ти, даже да пееш съвсем тихичко. Които никога не биха се намръщили, че е прекалено шумна, даже да си увеличил децибелите. И чиято подкрепа се състои в простичката констатация: "Music sounds better with you".
* Има и още нещо важно, свързано с темите, засегнати в творбата, но ще те оставя да се сблъскаш с него сам. Иначе Саймън не би ми простил. И така, насочваме се към:
10:00 Първа спирка: археологически обект край Атина
(ще ни почерпят с пресни смокини и ще се помотаем с Хенри-още-на-9-годинки-знаех-какъв-ще-стана)
Археолог. Завиждаш ли му, че отрано е бил толкова наясно със себе си? Недей. Дълго преди да открие първия си "каменен връх на стрела", докато се изживява като наследник на Индиана Джоунс, разкопавайки усърдно нечий кален двор, Хенри е бил принуден да поеме на крехките си рамене ужасяващ товар и да свикне да си го носи. Сам. Без правото да го сподели. Без надеждата да получи утеха, разбиране, прошка. Възможност за изкупление? Няма на хоризонта. А онова на гърба му пуска капчици отрова, недостатъчни да го убият, но упорито посветили се на задачата да замърсяват раната му и непрекъснато да й пречат да се затвори. Защо помолих Саймън да ни заведе първо при Хенри? Той катализира най-силните диалози в книгата, понася най-много от всички герои, губи (се) най-дълбоко, отнема му най-дълъг период от време да се излекува [в полет! (буквално)], намира (се), формулира аксиоми въз основа на жизнения си опит, без да звучат премъдро, тривиално или назидателно и успява да си възвърне способността да обича, нежността на докосването си и дарбата да открива красотата в простичките неща: "горещо кафе, вятър през отворения прозорец, потропването на дъжда, минаващ велосипед, самотата на снега в зимен ден".
10:45 Междинна спирка за разтоварване и зареждане с А-95, т.е. добро настроение
(ще се разхладим с глътка газирана вода и ще стиснем ръката на професор Питърсън)
Лампа на прозорец. Ако си чел публикацията ми относно "Музика за хамелеони" от Труман Капоти, ще ти стане ясно какво имам предвид с тази характеристика. Ако ли не, сети се сам : ) Както и да е... Към професор Питърсън тая особена привързаност, затова убедих Саймън да се отбием от основния курс и да спрем да поздравим учтиво (свали си шапката!). Ексцентричният учен се хвърля не само по следите на отдавна изчезнали цивилизации, но и по дирите на хората с вяра. Те са не по-малко ценни за него. Подуши ли, че в теб има особен потенциал, той ще направи всичко възможно, за да те поощри, да ти вдъхне самочувствие, да ти предложи поле за изява. И ще ти подари фосила си на динозавърско яйце. За вдъхновение, а защо не и като награда за отлично свършената работа и оправданото доверие : ) Съвет от мен: като посетим кабинета му, миниран с кули от книги, обърни внимание на следната весела бележка, кацнала на един от "небостъргачите": "Моля, вървете МНОГО бавно, защото може да падна върху вас без абсолютно никакво предупреждение." Още една препоръка: в случай че предложи да ни откара някъде, просто кажи: не!!! Трошката на професора е упорита и жилава като муле, автомобилът на Джеймс Бонд й звънка, щом има нужда от другарче да му пази гърба, но... годинките (и "съхраняването" на огромни тарантули, освобождаването на статуи от пиратски плен и целувките с куршуми) си казват думата...
12:00 Втора спирка: квартал Плака
(ще си поръчаме яхния с морски дарове в компанията на Ребека с червената коса)
"Ребека задържаше фибите в устата си, а после поставяше всяка една като изречение, което никога няма да каже. Косата й беше яркочервена, сякаш постоянно засрамена." Във времената на Инквизицията господствало убеждението, че цветът на космената покривка върху главата на даден човек, съответства на неговия характер, а червеното навявало особено пъклени асоциации : ) Не се тревожи, Ребека не ти мисли злото. Най-много да те опари със страстта си към рисуването. То е и причината да се установи в Атина. Най-ценните й притежания (тези, които никога не би зарязала, даже и да усети "жегата зад ъгъла") са скицниците и маслените й бои. Момичето мечтае да събере достатъчно материал за самостоятелна изложба в Париж, а историята на живота й ме подсети защо през един прекрасен ден (или нощ, не знам) на Ван Гог му се приискало да се заеме с пресъздаването на празни столове върху платно. Ребека намира красота в несъвършенството, дава точно определение за самотата и слуша сърцето си. Което я води до взимането на подходящото решение. В личен план. И до намирането на подходящия модел за Картината, която ще я приближи до онова, към което се стреми. В професионален план.
В случай че поставяш на първо място практичността, в полза на Саймън е аргументът, че той познава всяко ъгълче в Атина, както подобава на учен, погълнат от обекта на задълбоченото си изследване. Избери си къде искаш да отидеш и каква информация ти е нужна. Интригуват те древните забележителности и ти се ще да цамбурнеш в безжалостно наводняващия ги интернационален туристически поток? Любопитен си да поскиташ из квартала на интелектуалците? Желаеш да заснемеш с камерата си пукащите се по кръпките си работнически комплекси и да акцентираш върху "бръчките" около очите и устите на украсените с гирлянди изтъняло пране постройки? Жаден си за тесни улички и закътани заведения с автентична музика? Или си си наумил да поровиш из местата, превърнали се в последно убежище за разни маргинални групи от обществото? Само кажи и Саймън ще те упъти.
Член си на клуба на анонимните романтици, времето за теб е мъглява величина, а дългобуквието "рационализъм" ти звучи като търговското наименование на препарат за изтребване на пеперуди в стомаха? Ела насам, авторът ще те спечели със следната подредба от думи: "Атина на зазоряване, хладно синьо дихание. Закъснели звезди. По изгрев градът поруменява. Каменните статуи за няколко минути оживяват, засияли в розово, а после пак избледняват до чисто бяло без спомен за краткотрайната си страст." Сякаш ставаш свидетел на очарованата реакция на истински ценител на красотата. Или дочуваш деликатния шепот на (минал? настоящ? бъдещ?) любовник, копнеещ да погали (пък дори и само с мисли) извивките на една конкретна, възхитителна жена. Или слушаш изповедта на човек, открил най-сетне (с)родния си град.
Би било прекрасно да се запознаеш с Атина в компанията на създание като Саймън, да наблюдаваш картината през неговите очи. Затова и настоявам да се видим с писателя. И с героите му - Ребека, Джордж и Хенри. Интересно ли ти е що за биософия изповядват те? А какво ли означава гръцката столица за тях? Ще разбереш от страниците на "Всичко красиво започна после". Да ти призная, тук мислех да лепна пространния етикет: роман за пътуването (буквално и метафорично), търсенето (без да се отказваш) и оздравяването (подменянето на повредените или изгубени части с нови) и т.н. Обаче промених решението си и ще обобщя по следния начин: роман за щастието да срещнеш хора, които чуват музиката ти, даже да пееш съвсем тихичко. Които никога не биха се намръщили, че е прекалено шумна, даже да си увеличил децибелите. И чиято подкрепа се състои в простичката констатация: "Music sounds better with you".
* Има и още нещо важно, свързано с темите, засегнати в творбата, но ще те оставя да се сблъскаш с него сам. Иначе Саймън не би ми простил. И така, насочваме се към:
10:00 Първа спирка: археологически обект край Атина
(ще ни почерпят с пресни смокини и ще се помотаем с Хенри-още-на-9-годинки-знаех-какъв-ще-стана)
Археолог. Завиждаш ли му, че отрано е бил толкова наясно със себе си? Недей. Дълго преди да открие първия си "каменен връх на стрела", докато се изживява като наследник на Индиана Джоунс, разкопавайки усърдно нечий кален двор, Хенри е бил принуден да поеме на крехките си рамене ужасяващ товар и да свикне да си го носи. Сам. Без правото да го сподели. Без надеждата да получи утеха, разбиране, прошка. Възможност за изкупление? Няма на хоризонта. А онова на гърба му пуска капчици отрова, недостатъчни да го убият, но упорито посветили се на задачата да замърсяват раната му и непрекъснато да й пречат да се затвори. Защо помолих Саймън да ни заведе първо при Хенри? Той катализира най-силните диалози в книгата, понася най-много от всички герои, губи (се) най-дълбоко, отнема му най-дълъг период от време да се излекува [в полет! (буквално)], намира (се), формулира аксиоми въз основа на жизнения си опит, без да звучат премъдро, тривиално или назидателно и успява да си възвърне способността да обича, нежността на докосването си и дарбата да открива красотата в простичките неща: "горещо кафе, вятър през отворения прозорец, потропването на дъжда, минаващ велосипед, самотата на снега в зимен ден".
10:45 Междинна спирка за разтоварване и зареждане с А-95, т.е. добро настроение
(ще се разхладим с глътка газирана вода и ще стиснем ръката на професор Питърсън)
Лампа на прозорец. Ако си чел публикацията ми относно "Музика за хамелеони" от Труман Капоти, ще ти стане ясно какво имам предвид с тази характеристика. Ако ли не, сети се сам : ) Както и да е... Към професор Питърсън тая особена привързаност, затова убедих Саймън да се отбием от основния курс и да спрем да поздравим учтиво (свали си шапката!). Ексцентричният учен се хвърля не само по следите на отдавна изчезнали цивилизации, но и по дирите на хората с вяра. Те са не по-малко ценни за него. Подуши ли, че в теб има особен потенциал, той ще направи всичко възможно, за да те поощри, да ти вдъхне самочувствие, да ти предложи поле за изява. И ще ти подари фосила си на динозавърско яйце. За вдъхновение, а защо не и като награда за отлично свършената работа и оправданото доверие : ) Съвет от мен: като посетим кабинета му, миниран с кули от книги, обърни внимание на следната весела бележка, кацнала на един от "небостъргачите": "Моля, вървете МНОГО бавно, защото може да падна върху вас без абсолютно никакво предупреждение." Още една препоръка: в случай че предложи да ни откара някъде, просто кажи: не!!! Трошката на професора е упорита и жилава като муле, автомобилът на Джеймс Бонд й звънка, щом има нужда от другарче да му пази гърба, но... годинките (и "съхраняването" на огромни тарантули, освобождаването на статуи от пиратски плен и целувките с куршуми) си казват думата...
12:00 Втора спирка: квартал Плака
(ще си поръчаме яхния с морски дарове в компанията на Ребека с червената коса)
"Ребека задържаше фибите в устата си, а после поставяше всяка една като изречение, което никога няма да каже. Косата й беше яркочервена, сякаш постоянно засрамена." Във времената на Инквизицията господствало убеждението, че цветът на космената покривка върху главата на даден човек, съответства на неговия характер, а червеното навявало особено пъклени асоциации : ) Не се тревожи, Ребека не ти мисли злото. Най-много да те опари със страстта си към рисуването. То е и причината да се установи в Атина. Най-ценните й притежания (тези, които никога не би зарязала, даже и да усети "жегата зад ъгъла") са скицниците и маслените й бои. Момичето мечтае да събере достатъчно материал за самостоятелна изложба в Париж, а историята на живота й ме подсети защо през един прекрасен ден (или нощ, не знам) на Ван Гог му се приискало да се заеме с пресъздаването на празни столове върху платно. Ребека намира красота в несъвършенството, дава точно определение за самотата и слуша сърцето си. Което я води до взимането на подходящото решение. В личен план. И до намирането на подходящия модел за Картината, която ще я приближи до онова, към което се стреми. В професионален план.
16:00 Трета спирка: квартал Колонаки
(стихове от Казандзакис + три чашки узо с портокалов сок + Джордж с чувствителната душа)
* бел. от туроператора: тази част от програмата търпи изменения (в зависимост от (не)разположението на духа на Джордж) и може да се наложи да обиколим владенията на маргиналните типове.
Не ме разбирай погрешно. Нямам предвид, че останалите герои в романа са дебелокожи. Просто Джордж е от онази порода хора, чиято душа има нужда да се намаже с дебел слой детски защитен крем тридесет минути преди всяко излизане навън. И да се скрие зад слънчеви очила. Какво е професионалното призвание на подобен човек според теб? Археолог-лингвист и хроничен алкохолик (и двете състояния датират приблизително от 14-годишна възраст). А Атина е идеалното място за реализирането в току-що споменатите сфери. Искаш ли да ти открехна най-големия му недостатък? Неее, няма да руша репутацията на старото момче. Вместо това ще ти издам някои допълнителни щрихи от образа на Джордж, които ще ти помогнат да доизградиш представата си за него: безукорно елегантен, даже в най-големия пек (когато е на себе си, разбира се); смята музиката за алхимия; спасява улични котки/кучета/хора (някои от тях му връщат услугата); винаги носи в джобовете си бонбони за просячетата; напълно е способен да се стегне (когато най-малко го очакваш от него) и да ти подаде (стабилна) ръка в труден момент. Вкратце (е, почти): носи у себе си жилка "О. Хенри", а възгледите му за езика (и не само) ще ти предадат настроение тип "Айзък Мериън". Ребека сравнява Джордж със спокойно море, върху което може "да се носи вечно, без изобщо да отиде някъде". Аз не бих била толкова сигурна.
18:00 Площад Синтагма, днешната обиколка приключва
Заболяха ли те краката? Добре, няма да те мъча повече. Засега. Кажи "Довиждане!" на Саймън, а аз ще те изпратя до вас и ще ти споделя защо чакам следващата му творба с нетърпение:
- в лицето на автора най-сетне намерих навигатор за летящия си балон : ) Въпросният навигатор е наясно къде искам да отида и как да се отървем от баласта по най-бързия начин;
- Саймън умее да заковава читателите си още със заглавието;
- започва настоящия си роман с цитат от Ивлин Уо;
- помества между страниците (детски) рисунки, картички и писма, които допълват като нищо друго впечатленията за героите;
- нежно насочва погледа ти, за да не пропуснеш "бузата на утрото, долепена до пердето";
- във втората част от романа рязко сменя похвата, за да стигне максимално близо до теб. И успява;
- способен е да ти сервира една-единствена характеристика на образ и тя да ти е напълно достатъчна: "Устата й е малка и се движи с обещание за добрина.";
- дава най-неромантичното определение за Париж, което си чувал;
- дава най-истинското определение за дом, което си чувал;
- дава надежда;
- и красота. Преди, по време и след това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар