неделя, 13 април 2014 г.

ЗУУ СИТИ, ЛОРЪН БЮКС

Зареди се с търпение, добра воля и благост : ) Желателно е да ги проявиш, понеже сега ще ти се изфукам. През февруари участвах със свой текст в конкурса за авторско книжно ревю, организиран от електронното списание Сборище на трубадури. Избрах да пиша за романа "Зуу Сити" от Лорън Бюкс (носителка на наградата "Артър Кларк"). Страшно съм горда, защото на финала заслужих престижното отличие "Един от личните фаворити на Ана Хелс". Ето я и публикацията, с която се представих в съревнованието:




В настроение ли си за жестоко по природа урбанистично фентъзи с ноар жилка, чието действие се развива в Южна Африка? Добре тогава, следвай ме!

WELCOME TO THE JUNGLE

Събрана в орехова черупка, книжната картинка е следната: знаеш ли кой е Джейкъб Наяти и чувал ли си крилатата му фраза: "Всеки човек - с право на патлак!"? Не се подвеждай по току-що цитираните думи. Джейкъб не е лидер на банда главорези, решили да се окичат (подобно на извратени версии на коледни дръвчета) с калашник тук/ръчна гранатка там, да се кръстят с гръмкото название "Демократични сили" (показателен пример за вербално лицемерие и/или делюзивно разстройство) и да поемат по пътя към борбата за равенство и братство (т.е. Власт и Сила) с гореспоменатия слоган (и пяна) на уста. Господин Наяти е герой на Макс Брукс от романа "Z-та световна война". Обикновено момче, което просто споделя с теб девиза на местните хорица, населяващи едно от кейптаунските предградия. Това мото си припомних, докато с Лорън Бюкс се промъквахме из Зуу Сити - дом на същества, за които огнестрелните рани, труповете и жълтите ограничителни ленти са обичайният фон за вършене на ежедневни дейности. Както сигурно си се досетил, авторката на книгата, която ти представям, няма да тръгне да ти рисува оптимистичен, благовъзпитан и розовобузест градски пейзаж. Най-малкото, той не би подхождал на героите й - "зуута"-та, или ако решим да се придържаме към политическата коректност: "апосимбиотиците". Какво ще рече "апосимбиотик"? В света на Лорън, извършиш ли престъпление, вместо с белезници, моментално се сдобиваш с дух на животно, което ходи навсякъде по петите ти и е крещящо доказателство за вината ти. Подобно на трупа-символ на гузната съвест, дето правеше чаровна компания, т.е. привиждаше се на героите от класическата лента "Адио, Рио". Личното ти животно/дамга върви в комплект със специални дарби, жизненонеобходими за оцеляване в "карантинен лагер" като Зуу Сити (кой казва, че апартейдът е минало?). Та представи си обстановката в Града на ангелите, ъ, апосимбиотиците - "очарователно" гето + още по-очарователни лица с различна степен на девиантно поведение, чието минало се къпе в различни нюанси на мрака + техните "домашни любимци" + романтичен пукот от автоматично оръжие + нежни гласове на полицейски сирени... Добре дошъл в джунглата! И се моли да не се натресеш на погрешното място и да прекъснеш милата среща между два/три/четири биолигични вида-естествени врагове...

СЛЪНЧОГЛЕДОВОТО МОМИЧЕ

С него ще запомня книгата. Зинзи Дисембър, главната героиня, по-скоро би се съгласила на определението "зла циничка" и би се разсмяла искрено, ако чуе моята характеристика за своята личност - "слънчогледово момиче". Кръстих я така заради едно парче плат с жизнерадостна щампа (част от "декорацията" в дома й), което се развя пред мен и ми се усмихна още от първите страници. Това беше моментът, когато почувствах, че Зинзи ще ми влезе под кожата. И не сгреших. Колкото повече четях, толкова повече ме очароваше. Сигурна съм, че и с теб ще стане така. Искаш ли да я опознаеш? Чети нататък...

Преди. Госпожица Дисембър е работела като "словесен сводник", т.е. журналист на свободна практика и е била от "I want it all and I want it now!" типа момичета. Глезено грабела с пълни шепи и пробвала от всичко. Ама наистина от всичко. Без да й пука за никого другиго освен за себе си и имиджа, който изграждала. Поддържала лъскав, скъпоструващ и фотошопнат външен вид - като предсказуема корица на популярно женско списание. В живота й нямало истински смисъл, нито - истински хора. Докато една нощ не получила отрезвяващ шамар (преносно) и... се оказала с ленивец на шията (буквално).

Сега. Зинзи се числи към категорията "I am clear focused all around. Most of the time...". И е зуу - оръфано, но необикновено, интересно и силно създание, сякаш уловено в естествената си среда от обектива на фотограф, работещ за Националното географско дружество. Помъдряла и покрита с белези, сега тя е заобиколена от малко на брой, но стойностни същества от същата порода като нейната. Партньорът й, например... За хора като него и Зинзи устатият писател Карл Хайасън отбелязва, че събрани заедно образуват едно здраво его. Колкото до настоящите й професионални занимания... Издирва изгубени вещи. Изборът на кариера е свързан с дарбата, която Зинзи получава, след като се оказва прикована към своето животно - ленивеца. Дарба, която ще я забърка в големи неприятности, както ще се убедиш и ти, ако решиш да разтвориш книгата и да се задълбочиш в сюжета...

SHE'S A LITTLE BIT OF EVERYTHING

Знаеш ли защо харесвам Робърт Дауни-син? Защото е бил на дъното, но е намерил сили да изплува. Какво ти дъно... Профучал е покрай нулата с 200 км/ч и е продължил към минус безкрайност с хъса на Себастиан Фетел, решен да изоре всяка срещната писта по пътя към целта. Но Дауни е успял да се спре навреме и ето го сега - с уморени очи и безброй бръчици, но по-силен и по-въздействащ с актьорската си игра от всякога. Зинзи прилича на него. Известни са й безбройните начини, по които човек може да падне, т.е. да скапе живота си, но е и напълно способна да се изправи без чужда помощ, да промие ожулените си колене със спирт (колкото и да щипе), да се превърже и да продължи напред. Нагоре. Знае, че може пак да се озове в прахта, но няма никакво намерение да се задържа дълго там. Вече ти е ясно - тя не е идеален герой. Не е и нужно да бъде такава. Употребата на прекалено много захар вгорчава вкуса. И нещата стават безинтересни. Лорън Бюкс успешно е премерила съставките и се е справила отлично с изграждането на централния си женски образ. Някои фрагменти от личността на Зинзи ще те стреснат, защото от тях грее тъмнина. Други - не са толкова опасни и тлеят в сивия спектър, а трети са неочаквано светлъчисти и при контакта с тях се чувстваш все едно те изпълва любимата ти музика... Страхотно!

Е, вече се запозна с публикацията ми. Ще ти призная, че за мен участието в конкурса на Трубадурите си беше истинско предизвикателство. И удоволствие. Да се надяваме, че чудесната инициатива за надиграване между автори на ревюта ще се превърне в традиция! Стискам палци : )

3 коментара:

  1. Щом прочетох това: Колкото до настоящите й професионални занимания... Намира изгубени вещи.
    В съзнанието ми някак си дописа: преди да са били изгубени. =)
    Не знам, от описанието ти добивам впечатление, че който згази лука му се зачисляват дух + супер сили. По воя на сирените и автоматичната струбла пък ми се струва, че пичовете в тоя свят се стремят да подсъберат повече духове и респективно повече супер сили.
    Единствения недостатък може да е, че имаш ли дух значи си бил осъден. Ако пък нямаш като кандидатстваш за работа няма нужда да си вадиш свидетелство за съдимост. Предполагам нотариусите са били против мярката с въвеждането на духовете.
    Като цяло представянето не ме грабва, но пък похвално, че журито го е оценило.
    Игрите с теб!

    ОтговорИзтриване
  2. Какво ли не прави човек за едно „мерси” или за цяла кутия, както се казва в една реклама. =)
    Трудно е да кажа какво не ми е харесало. Най-вече ми е трудно защото не съм казвал такова нещо =Р. Като цяло имам чувството, че тази статия е писана за конкурс*. Имам чувството, че в нея си се опитва да се въздържаш от лирически отклонения и хитроумни сравнения. Подобен свят пък съм виждал твърде често или пък поне твърде често наскоро. Единствено това за духовете пазители е по-оригинално, но както изтъкнах и в горния пост от описанието придобивам впечатление, че това те прави супер хирос. Обществото веднага вижда че имаш павиан на рамото и вече не можеш да си намериш работа даже в дюнерджииница. За сметка на това ти се дава силата да минаваш през банкови трезори като призрак**.
    Малко преди да прочета ревютото ти четох Раиа на Георги Караджов, където пак има силен женски персонаж+ поддържащи актьори има и малки нелогизми в сюжета, но пък говорим за елфи в град с размерите на половин Трантор# или поне Орм##, та може и това да ми е повлияло донякъде.
    Радвам се, че са оценили труда ти подобаващо, но лично според мен в това ревю не си изцяло ти.

    Не чети бележките под линия, че малко се поулях с тях!###

    Игрите с теб, надявам се да съм помогнал.

    пп. Ако се виждаме домъкни я тайз книжка да й хвърля едно очо.


    *Тя си го казва още в началото бре! - бел. от мангустата Морис ходеща като черна сянка*** след автора на поста.
    **Чиста спекулация! Авторът на поста не е чел книгата и базира предположението си само на едно нейно ревю, без да си направи труда да направи по мащабно проучване!*** - бел. от гузната съвест
    ***Да! И к`во от туй? - бел. от саркъстичния тип с вилицата и рогцата.
    ****Авторът не е апосимбиотик просто мангустата е черна***** - бел. след справка в местното РПУ
    *****Мангустите не са черни, но тази се опитва да се превърне в никса на викодин - бел. от щатния зоолог
    #Ако не се лъжа това беше града планета от фондациите на Азимов
    ##Урбанистичен постапокалиптичин или в момента апокалиптичен мегаполис от Роди се сянка или Бойците на Орм (книга -игра на Блонд)
    ###Ти намери кога да предупредиш за това! - бел. от гузната съвест.

    ОтговорИзтриване
  3. : ) Виж отговора ми в полето за коментари след публикацията "Юли. Много дъжд, акордеон и малко Явор Цанев" : )

    ОтговорИзтриване