ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ НА КАНА, КЪНЧО КОЖУХАРОВ

ВЕЧЕРИ В КОЖУХАРОВИЯ ХАН

Добре си дошъл в "Сладкодумния ханджия", странниче! Влизай, влизай, защо стоиш под дъжда? Не се кахъри за коня си. Бате Дамян ще го разтъпче, за да се охлади, ще го подсуши с меки кърпи, ще се погрижи за копитата му и ще изчетка козината му. Конюшнята ни е чиста, топла и добре проветрена, а брат ми говори езика на животните : ) Сваляй връхната си дреха и сядай... Ето тук, до огнището, ще ти е топличко... Пък и ще си по-близо до къкрещото котле. Веднага ти пълня паница, за да пробваш гозбата -  шарен боб със сушени червени чушчици и джоджен. А питката още пари... може да си я намажеш с масълце. За пиене ти предлагам лозова ракия... Или повече ще ти се услади вино "меча кръв"? Спокойно, вече не го сипваме в човешки черепи - отказахме се от тази традиция отдавна. Плаши смелите чуждестранни рицари, дето преминават през земите ни, и се отразява зле на алъш-вериша : ) Ами твоя милост? По външния ти вид съдя, че идеш отдалеко. Какво дириш по тия места? А, ти си етнограф... Събираш ли народни приказки? Ех, да беше тука бай Кънчо, стопанинът, щеше да те нагости с най-чудната история! Ама заранта той потегли за Цариград - ще мери сили в надиграване с разказвачи от цял свят - и остави на мен и батко ми да го отменим и да въртим гостилницата... Мирише ли ти на мента? Това е заради отварата, с която ще напоя сладкиша от ръжено брашно. Ще добавя и мед - по стара българска рецепта. Научих я от бай Кънчо, докато той ми разказваше за подвизите и патилата на един баща и неговите синове. Искаш ли да я споделя с теб? Хей, май няма да си тръгнеш с празни ръце оттук и в крайна сметка ще си получиш приказката... Щом я чуеш, я сгъни внимателно, прибери я в торбичката си и я изваждай винаги, когато огладнееш или застудее. Или когато имаш нужда от светлина...

КУБРАТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ

Оставяме чевръстата девойка да омайва своя гост с вкусни залчета приказка, тихичко отваряме външната врата, изваждаме си чадъра и се пренасяме в наше време. Но ако си много любопитен, ще ти издам, че в момента момичето се старае да предаде достойно разказа на бай Кънчо. Окъснелият пътник ще се срещне с една будеща възхищение и страхопочитание личност: хан Кубрат. Ще се запознае и със синовете на българския владетел. E, при доста смущаващи обстоятелства - ханът е отровен, а основните заподозрени са неговите наследници. Ясно е, че главните действащи лица няма да са в настроение за завързване на нови приятелства и ще се представят не с добре известния от достоверните (?) исторически извори свой образ, а с чисто човешките си страхове и недостатъци. Странникът ще стане свидетел на тежък лов - отровителят трябва да бъде разкрит и наказан, а съдбата на ханството - поверена в сигурни ръце. Само че чии? Предстои избор от жизненоважно значение, а Кубрат няма време - отровата превзема бавно, но неотстъпно тялото му. Ще събере ли сили за върховната битка? На кого може да се довери? Наистина ли някой от собствената му плът и кръв се е осмелил да посегне на живота му? И още по-интересно - какво стои зад прочутата картина на Димитър Гюдженов, увековечила завета на хана? Какъв съвет биха дали изобразените върху платното хора на нас, своите потомци? Дали ще ни продумат или само ще ни изгледат изпод смръщени недоволно вежди? Или ще ни издърпат ушите, за да ни дойде акълът в главата? Прочети "Последният лов на Кана" и ще намериш отговорите на тези въпроси. Обещавам ти, че ще разбереш и нещичко за себе си... Ала най-важното е, че от романа ще се почувстваш хубаво. Ще вирнеш глава, походката ти ще стане лека и напета, а в гърдите ти ще разцъфти (за първи път или за нов живот) едно гъделичкащо чувство. Да видим дали ще го разпознаеш : ) Точно така:

ГОРДОСТТА, ЧЕ СИ БЪЛГАРИН!

Като ти казвам, че ще се гордееш, ми повярвай. Авторът, чийто роман ти представям, не е заслепен от жажда да възкреси минало величие фантазьор, препасал дървен меч и склонен да хиперболизира и идеализира. Нито пък е от самоотвержените "апостоли", продали душата си за 30 сребърника (а може би ги надценявам) и превиващи гръб в раболепния стремеж да наложат нечия (идиотска/вража/предателска) доктрина. Не. Кънчо Кожухаров е БУДИТЕЛ. Сещаш се, от онази рядка порода, дето води началото си от лето Господне 1762-ро, благодарение на която сме запазили българското си самосъзнание. И която разпръсква, по-точно разкъсва мрака на невежеството, безразличието, робската покорност, ниското национално самочувствие... И ти дава усещането за принадлежност. Вече знаеш откъде си тръгнал и кой е/какъв е твоят народ, и че трябва да се държиш достойно, за да не посрамиш предците си.
Кънчо Кожухаров е съсредоточил своите усилия върху написването на роман с главен герой хан Кубрат. Знаел е, че за да се справи успешно със задачата и да представи достоверно епохата, му трябва солидна подплата. Задействал е жилката си на деец от Българското възраждане: издирвал е източници, даващи сведения за конкретния исторически период, прецизно е пресявал намерената информация, четял е между редовете, мислел и анализирал и се е заел да напише своя труд. Творба, за която не друг, а самият професор Андрей Пантев споделя, че е запълнила някои празнини в историческите му познания.

Сега си представям как се стряскаш, задето намесих името на професор в ревюто и се заблуждаваш, че "Последният лов на Кана" е монументално историческо изследване, тежко и за четене, и за носене в раницата : ), от което лъха на мухъл (и скука). Ей, веднага изтрий този образ от мислите си! Спомняш ли си откъса от "Факторът на добротата", който цитирах в предишната си публикация? Е, той трябва да ти е дал идея за това колко леко, красиво, чувстващо и мислещо пише Кънчо Кожухаров.
"Последният лов", също като "Факторът...", си е истинско петзвездно изживяване. Романът ще те увлече на първо място заради пълнокръвните си герои - ще усетиш Кубрат Железни като свой баща и ще почерпиш мъдрост, топлина и подкрепа от него. И ще се стараеш да не го ядосаш много с пакостите си. Колкото до синовете му - неусетно ще се приближиш до тях. Те са една банда юнаци, дето ще те удивляват, дразнят и разсмиват. Ще си избереш любимец, ще се надяваш да не е замесен в отцеубийство и ще му стискаш палци да вземе изпита за бъдещ владетел на българите с шест +.
Второто място грабва усетът на автора за изпипване на сцената до най-малкия детайл - нито един предмет, нито един персонаж не е поставен случайно, за украса,  и заема място с точно определено значение, свързано с конкретна функция (която тъне в мъгла от шаманска отвара чак до края).
Третата вълна аплодисменти е предизвикана от диалозите - остроумни, без излишни орнаменти, понякога залагат прикрити капани, понякога бълбукат с чувство за хумор, а друг път светят от привързаност, любов и преданост.
Четвъртата звездичка блести върху здравата, красива плитка от исторически, философски, психологически, фантастични и криминални нишки, способна да привлече (и задоволи) интереса на широк кръг публика.
А петата звезда се присъжда заради удоволствието (макар и непряко, чрез книжните страници) да бъдеш в компанията на Кубрат -далновиден държавник, безстрашен пълководец и... родител, тормозен от тъй познатия въпрос: "Къде сбърках?". Три са моментите от "Последният лов на Кана", които са се запечатали в паметта ми:
1) описанието на битката с персите при Ниневия. В този въоръжен сблъсък хан Кубрат е съюзник и съветник на византийския император Ираклий.  Кънчо Кожухаров се проявява като опитен художник, за когото баталната живопис е детска игра: "Скрежасалото поле напълно се загуби под краката на хора и коне. Като в мъртво вълнение армиите се люшкаха напред-назад, оставяйки при всяко отстъпление нови гроздове удавници в морето на войната". Виждаш картината, нали? Нататък става още по-внушително: Кубрат, само с 20 души бойци, целите в бяло, яхнали бели жребци, се врязва в персийската конница и я помита. Под звуците на барабан, който думка в такт с ударите на сърцето ти;
2) гощавката във Виолетовата зала на императорския дворец в Константинопол, по време на която нашият хан седи на почетното място до василевса (пропуснах да отбележа, че Ираклий е един от най-компетентните владетели на Византия ever!), демонстрира перфектен гръцки и латински и успява да излезе победител в словесна престрелка с хора, усвоили изкуството на риториката, дипломацията и двуличието още с майчиното си мляко;
3) размяната на реплики: "Кой си и какво искаш? - запита на гръцки Шахбараз (главнокомандващия на персийците). - Боил Кубрат от българите - отговори гордо баща ми... - Военният съветник на Ираклий - отрони замислено Шахбараз. Баща ми кимна в знак на потвърждение. - Ще ти плащам тройно, ако съветваш мен, не него...". Кубрат, разбира се, отказва : )

ЗНАЕШЕ ЛИ, ЧЕ...

На изпроводяк ще ти увия за вкъщи 4 интересни факта. Научих ги от бележките на автора в края на книгата. Може да ги чуваш за пръв път, може да са ти добре известни, а може да си ги позабравил. Няма да навреди, ако ги имаш предвид.
- Стара Велика България се е управлявала от ясно изграден йерархичен апарат. В него имало над 40 държавни и военни титли, отразяващи съществуването на съответните административни длъжности. За сравнение: приблизително по същото време в империята на франките е имало около 20 титли.
- чуждите пътешественици са наричали Волжка България "Царството на разума", заради грамотността на населението и блестящото развитие на медицината, астрономията, математиката и технологиите. Столицата,  Велики Болгар, е била три пъти по-голяма от Париж;
- три века преди Коперник поетът Сайфи Сараи ал Болгари пише за въртенето на Земята около Слънцето като за нещо отдавна известно;
- през 1223 г. волжките българи (авторът подчертава "единствени в света!") разбиват войските на Чингиз хан и взимат няколко хиляди пленници, които разменят по формулата "един войник - един овен".
Готино, а? Сега, надявам се, че имаш още сили? Намислила съм да отскочим отново до гостилницата "Сладкодумния ханджия" и да завършим днешното пътуване там, където го започнахме...

Странниче, облаците са се разбягали, а кончето ти рие нетърпеливо с копита в предния двор. Сякаш танцува, не съм виждала толкова дребна и пъргава порода. Пък и окраската му е необикновена. Вземи, скътала съм му няколко моркова за из път. Бате Дамян натовари дисагите ти и вече може да тръгваш. Чакай, сетих се нещо. Като минаваш през някой по-голям град, потърси препис на "История славянобългарска" от монаха Паисий. Ще е от полза за проучванията ти, пък и ще научиш много за нас, българите. Книгата е безценна! Бай Кънчо веднъж я беше донесъл след едно от многобройните си странствания (взел я на заем от скъп приятел) и четеше кратки откъси на мен и бачо всяка вечер преди сън... Е, да не те задържам повече... На добър път! Надявам се, че няма да ни забравиш и някой ден пак ще ни погостуваш тук...