Здрасти, дядо! Нося ти соленки и горещ чай - старопланински. Нашите ме предупредиха да не ти позволявам да го подправяш по ирландски. Каквото и да значи това. Ехооо, дядо, чуваш ли ме? (никакъв отговор, нацупване от моя страна) Хм, не е време за следобедната ти дрямка, така че къде си отишъл? А, ето те! (стреснато изражение от твоя страна, виновно махаш слушалките от ушите си) Пак си си пуснал компилацията от стари градски песни на плейъра, нали? Знам, че мразиш да те прекъсват, докато куфееш на "Аз съм Гошо Хубавеца" (усмихваш се замечтано, песента навява приятни спомени), но по-добре ми обърни внимание, иначе ще тръгна да правя пакости! (усмихвам се обещаващо, вече имам план) Неее, хич и не се надявай да попрегледаш полезните клюки в "Трета възраст", докато кротко си рисувам. (поглеждаш ме жално) Тоя вестник не е за теб - влияе ти зле на настроението - а пък аз нарочно си забравих скицника и моливите. (поглеждам те по разбойнически, ъъъ, по детски очарователно) Искам да ти се похваля. Вчера ми писаха отличен шест по четене и супер седем по музика. (потупваш ме одобрително по панделките в косата, едната от тях виси полуразвързана, не се учудваш) Бях добро внуче. За разнообразие. Сега ти бъди добър дядо - както винаги - и ми изпълни едно желание. [потупвам те състрадателно по главата и (почти) без да искам разрошвам строго пригладената ти назад коса, пак не се учудваш] Не се притеснявай, няма да те карам да се спускаме с шейни, както миналата събота. Не че не ми се ще, ама снегът се стопи... (въздъхваш облекчено и отправяш кратка, но съдържателна благодарствена молитва) Намислила съм да ме заведеш в градската библиотека и да ми вземеш книга. (въздъхвам знаещо и ти отправям подкупващ поглед) Обаче, каквото съм си книгоядче, една няма да ми стигне... Тъй че грабвай голямата торба, облечи си палтенцето и си вземи шала. Сещаш се, онзи, дето ти го изплетох в час по трудово, а след това ти подарих с блеснали очи. (усмихваш се с любов) Тогава каза, че не си виждал по- ... оригинално ... нещо (цитирам думите ти точно, включително и неловките паузи), но веднага си го сложи и излезе да се похвалиш пред наборите си от блока - и верни другарчета в игрите на шах - с него. (усмихвам се с любов) Облече ли се? Дай ръка, тръгваме!
П.П.
Ъ, деденце, в случай че се чудиш как би могъл да ми се отблагодариш за шала (все пак това е оригинален книжномомичешки дизайн, няма да намериш втори такъв), хвърли едно око на снимчицата по-долу. Мнооого ми се ще да имам тази книжка. Прекрасна е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар