Книжно момиче: ДЪЖДОЛИСТ ИЛИ "А КАК УСМИХВА ЕСЕНТА НА СВОЙ РЕД?"

Като:

- прикачва към маратонката ти подходяща по цвят и характер калинка
- те извежда в космополитна градинка
- ти подава ръка, нарежда ти да се държиш здраво, подсвирва: "Хайде, да ги хванем!" и... хуквате
- ти демонстрира нагледно, че даже колелото ти да си е изгубило педалите нейде по пътя, стига да имаш желание, пак можеш да си го караш с кеф по метода на Флинтстоун-Ръбъл
- те подмамва да последваш коловоза, изоран от нечии чужди велосипеди, да изкатериш хълмче и да се насладиш на гледката от върха
- ти преподава уроци по сливане с околната среда, аранжиране на златни листа в кучешка козина и не забравя да ти постави в папка задача за домашно
- ти посочва нагледен пример как се улавя прозрачната красота на прииждащите морски вълни
- ти разкрива съкровище - полухралупа, приютила в себе си тайните на местните феи
- уцелва с нежна капка дъжд върха на нищо неподозиращия ти нос
- ти запазва място в ложата, за да наблюдаваш излитането на... дървесните асове, ъ, листа, в посока от короната към небето и нагоре
- разхожда из отсрещната алея горда с артистичния си бретон афганска хрътка
- подгонва ято пернати (чрез едва тътрещ се дребосък-още-утре-ще-стана-пират, стискащ парче банан в едната ръка и гумена сабя в другата)
- ти праща изписана с тебешир и детски почерк неотменима заповед

- те прекъсва: "Дотук беше хубаво, ама после почна да говориш глупости. Седни си."

- уедрява дребни

- добавя без да иска малко моркови към сока ти от ябълка и го налива в жълто-оранжева чаша с послание (предадено с буквички и образи)

- отправя ти покана за страховито предизвикателство: пускане на хвърчило

- снабдява те с лична импровизирана конница, при това - лъвска и крилата, доказала бойните си умения и смелостта си още по време на кръстоносните походи

- облича те в топло палто, в цвят "монополист", смигва ти: "Готово си за Зимата, приятелче!" и те навива да я придружиш за пакости в ателието на чудесния руски художник Андрей Попов...

Порадвай се!