ОЗВЕЗДЯВАНЕ

BEAM ME UP*

Според един закон на физиката, който открих и формулирах само за минута [скоростта на светлината не е проява на (без)спорната ми гениалност, просто така става, като се хванеш да повториш експеримента "Ябълка (си) пада по Нютон" в неконтролирана среда], явлението "озвездяване" се наблюдава при взаимодействието на естествения спътник на Земята със заредени частици. Обичайно протича в 3:15 сутринта по следния начин: пълната Луна не може да заспи. Надниква през прозореца ти и решава да посети, ъ, освети леекичко, стаята ти. Стъпва на лъчи, за да не те събуди, и започва да се разхожда, току-виж се уморила и й се доспало. Как се чувства месечината след разузнаването? Бодра като кукуряк - сънят старателно я избягва. Нищо не помага да го догони - нито чашата мляко с мед, откраднат от тайните ти запаси, нито душенето около саксиите ти с рози, с цел ароматерапия, нито упоритото броене на вълците по пижамата ти. Нашественицата въздъхва, усилва осветлението си в бърлогата ти и започва да те гъделичка (няма само тя да будува и да скучае, я!). Вика те за игра - да послушате музика (любимият й композитор бил някакъв немец или унгарец, а, да - Синигер!), да почетете/да попишете, да се вживеете в ролята на блестящи астрономи/астронавти, да си заплюете някоя ярка звезда, да я проучите/посетите и да я кръстите...  на себе си, естествено : ) Невъзможно е да се устои на подобна покана, особено ако включва и посрещане на пролетния изгрев, за да му пожелаете "Добро утро!". Нали? Ето какъв резултат те чака, съгласиш ли се/поддадеш ли се на общуване с Луната...

* Това не е призив да полееш чисто научната ми статия, обрисуваща явлението "озвездяване", с бърбън, а песен на Cazzette, чието заглавие ми допадна. Мъничко : )

До Пролетта

Не знам доколко се интересуваш от спорт, но съм чувала легенди, че блестящият италиански вратар Буфон (дето не се колебае да се впусне в атака при недостиг на нападателни съотборници и липса на време за отбелязване на победен гол) веднъж написал стихотворение, израз на дълбоки, искрени и могъщи чувства към... футболната врата. В по-предишната си публикация тръгнах да опаковам Лятото в текст и куфари, без да ми хрумне, че незаслужено те пренебрегвам. А ти си тук и то каква! Превзела си даже Царския дворец и единствените същества, на които благоволяваш да отстъпиш короната си, са птиците. Днешният ми поздрав е за теб, момиче! Поднасям ти го заедно с извиненията си...

ВСИЧКО ЗВУЧИ ПО-ДОБРЕ В П(Р)ОЛЕТ

Ти дойде със сняг, въздушна китара и партитури в ръка. Шумолящата хартия е с подгънати крайчета, петолинията, нотите и тактовите черти са тропосани набързо с химикал. Задрасквания, корекции, прибавки бодат очите... сякаш си се страхувала да не изпуснеш мелодията, звучаща в ума ти. Успяла си да я снемеш цялата и сега я свириш, кацнала върху импровизиран хамак от листо, което небрежно си опънала между стволовете на две гостоприемни дръвчета. Погалваш с перце струните и... Опа, фалшив тон... Смръщваш се, потропваш с краче за дъжд, обаче скоро ти минава - както винаги. Лъчите на усмивката ти си пробиват път през облаците. Всичко наоколо грейва. Разнася се аромат на дъжд, слънце, вятър, стихотворение от Ран Босилек, диви ягоди и цветя. Песента ти продължава, все едно не е прекъсвала. Сладка и мека е като млякото с мед и канела, което Луната си приготви по-горе по терлици. Не се сдържам, ще се приближа и ще те заговоря. Ще ти се представя и ще ти стисна ръката, за да ти благодаря за вълшебното, вдъхновяващо изпълнение!

Така си представям Пролетта - босонога! Захвърлила е зимните дънки и бърза да излезе, за да раздаде карамелени бонбони на децата : ) 
Колкото до книжката, чиято корица съм избрала за илюстрация - не съм я чела. Не се осмелявам да ти дам информация за нея, тъй като никога не съм учила руски, а неотдавна се оказа, че далеч не съм брилянтна в тълкуването на родната реч на Есенин, Висоцки и Кончаловски. Все пак, от онова, което си въобразявам, че съм успяла да си преведа за компилацията "Девушка в цвету" и нейната авторка, Татяна Толстая, си вадя заключението, че и двете биха ми харесали. Много.

BIKE MADE FOR TWO
(отново заглавие, дето си откраднах)

Пролет, твоят полъх носи ухание на куп истории с главни действащи лица прелестни създания. Сещам се как ме размина с онзи батко, возещ братчето си върху рамката на доказало се в битки безброй колело. После ти ми остави колелото, но смени декорите и протагонистите: две близначета джобен размер, ала с респектиращ беладжийски блясък в погледа, прилагат взаимоучителния метод, та да овладеят тънкостите на карането. На кого са му притрябвали помощни колела, щом разполага с най-надеждния навигатор до себе си? Да не забравяме и: бабата, стискаща древен модел фотоапарат в треперещите си ръце, твърде развълнувана, та да се сети да го използва и да увековечи така важния за внучката-абитуриентка момент. Бягащото от градинката, за да изпревари реализирането на твоето свъсено обещание за дъжд, детенце, окачило огромна раница на раменцата си, и неговият кафяво-бял териер. Кой кого тегли? Кученцето, което вдига очи към възрастната си стопанка, за да види накъде ще вървят, клепналите му ушички трептят (римата ми се получи, без да съм я търсила, за това ще обвиня теб, Пролет). Огромния чадър за двама, в багрите на дъгата. Девойката, подслонила се под единичен чадър, притиснала телефон към гърдите си, широко усмихната, поръсваща щедро околните с капчици щастие, без да иска нищо в замяна. Реално съществуващата Палечка - с бухнала къдрава косичка, като шапчица на гъбка, и малинови дрешки, достойни за всяка фея - толкова е дребничка, че прилича на горско плодче, а върви без спомагателната ръка на сестра си. Бялото детско камионче, паркирано пред магазина - малък кавалер е докарал майка си да напазарува и галантно я изчаква, оглеждайки новото си пролетно костюмче във витрината. Стои ти повече от добре, сладур! Побелялата женица с вкусна като печена ябълка усмивка, изложила върху щайгички гордостта на градинката си - букети билки, подправки и цветя. Кучето на достопочтена възраст с кафяво пиратско петно, разкрасило едното му око, ескортиращо достолепно своите питомци - жена, дечица и... балони. Отново куче, този път - скитник с козина-китеник, предпочело за следобедната си почивка да се скрие в сянката на грижливо подкастрени храсти... Днешното встъпителното парче завършва с пеперуда с разкошни бели криле, прилични на венчелистчета, оловен войник от пехотния полк на Андерсен, оранжев аеростат и шарен като празнично сари акордеон, хукнали по важна работа - може би организиране на танци?


И ГЪЛЪБИТЕ ОБИЧАТ СЛАДОЛЕД...

В случаите, когато ти, Пролет, си изненадващо гореща. Какво да правим тогава? Ще следваме съвета на гълъба, кацнал до нас двете на пейката в парка и ще си купим фунийки сметаново-ледена свежест. Не ти се ще сладолед? Птицата те поглежда учудено през крило и подхвърля: "Даже и шоколадов? - следва ефирна като пух гълъбова въздишка. - Иди, че разбери! Вземи тогава шепа череши, тъмни като очите на мома от картина на Майстора, добави поруменяла от топлото време ябълка, две-три червенобузи и кисели по природа кайсийки, събрала силата на Слънцето в себе си праскова, няколко ягодки, сякаш напарфюрмирали се, следвайки стриктно инструкциите на прочута френска модистка, измий ги добре и доукраси с тях специална, изрисувана като цветна поляна чиния. Започни да си хапваш, преструвайки се, че ги береш направо от извора. За обяд се опитай да превърнеш тиквичка в морж - изкъпи я в студена вода  - или забъркай доматена супа, сервирай я с крема сирене и ситно нарязана зелена чушка. Да ти е вкусно и прохладно! А сега ме извинете - следва коригиране на несъществуващи несъвършенства в перушината - трябва да се приготвя, да посетя бръснаря и шивача си, и да взема дамата си. Намислил съм да я заведа на концерт в липака, към осем вечерта. Събитието е под надслов "Пролет е, чувате ли?!!!", провежда се на няколко сцени, от сутрин до вечер, но на свечеряване изпълненията са по-игриви, по-въздействащи, по-..., то не са надсвирвания, то не са импровизации... абе, вземете си билет за ложа на първия клон и ще ме разберете..." - пернатото ни намига и отлита... И после се връща: "- Хей, щях да забравя, ще ми помогнете ли да набера цветя за своето момиче?"...

НЕЖНО, БАВНО И ПРЕДПАЗЛИВО КАТО РАЗТВАРЯНЕ НА ПЪПКА НА ЛАЛЕ?

Да, да. Под звуците на тази песен ти, Пролет, се впускаш да танцуваш из града, сякаш никой не те гледа и яко му отпускаш края. Вихриш се на свобода не само в градините, поддържани от Белоснежка и Червенорозка, а навсякъде. Виж какво си посадила, там, където ти е щукнало да стъпиш: нежноцъфнали кестенови дръвчета, жълтурчета, никнещи и смеещи се като островни слънца по паважа, туфи незабравки, незабравки, незабравки!!!, кадифенокехлибарени теменужки, разделили се на групички според окраската - жълти, оранжеви, червеникави, високи, дългурести глухарчета в тийнейджърска възраст с перфектна афроприческа, (пак) жълтурчета, чиито цветове са поляна-покана за танц към пчелите, воал маргаритки, разстлан върху свежа зелена длан, лалета с цвета на м-/л-ек за очите на моряшката душа залез, люлякови храсти, охраняващи дворчетата на къщичките на тихите улички, встрани от оживения булевард, невени, невени, невени!!!, цветя, наподобяващи лилави маргаритки, чието име настоявам да ми кажеш, защото не го знам, а те са така прекрасни! Ала най-впечатляващото си пано си наредила на най-неочакваното място - върху ръждива телена ограда - облякла си я с одежда от крехки цветчета в светложълто и прозрачнобяло, а за аксесоари тук-там, съвсем небрежно, си разпръснала миниатюрни охлювчета със съвършена черупка.

FOR THE OTHER HALF OF THE SKY
(седем думички, откраднати от Джон Ленън)

За секундите, когато ти, Пролет, и вятърът събирате облаци в прегръдка и целувка. Подбутвани от вас, те се сливат в перфектна хармония. Щат - не щат, къде ще ходят? И кой твърди, че кратките докосвания на устни не са достатъчно сладки? Или за миговете, когато двамата споделяте/се редувате с четката и рисувате картина на сърдити, пълни с дъжд, облаци в съседство с прозорец синьо небе, за да ни успокоите, че да, ще вали, но дъждът ще е съвсем кратък/лек, няма да проникне под короните на дърветата и те ще ни опазят сухи, ако го желаем, разбира се. А след петнайсет минути може да очакваме слънце, защото ти, Пролет, светкавично бършеш сълзите си и настроението ти се оправя. Когато ти и вятърът сте с особена творческа нагласа, обичате да изкушавате с купести хапки захарен памук или фини облачни плажове, небе-закътаносин залив, перести вълни. Не ни остава друго, освен да не бързаме да порастваме, да си топнем краката във водата, да не спираме да гледаме нагоре (както открай време ни увещават астрофизицте) и... да чакаме следващата ви акварелна творба.

Настъпи моментът да се обърна и към теб, читателю. Едва ли си самотен в неделя, но ако, по изключение, си, повикай зеленоокото такси на Михаил Боярский, настани се удобно вътре и дай на водача адреса на Пролетта. Когато я намериш, излезте на разходка и я помоли да ти изсвири някоя своя творба. А ако не ти е удобно да я врънкаш за серенада, се разположете на поляна с грамофончета и си пуснете произволна плоча. Важното е да се наслаждаваш на красотата : )