петък, 23 ноември 2012 г.

ШЕСТ ТОПЛИ ПИЕСИ от Здрава Каменова

Напоследък не съм в цветущи отношения с тъмната си половина. Подозирам, че е защото пренебрегвам желанията й. Преди известно време искаше да я заведа да гледа една stand-up tragedy in broken English в Младежкия театър. Бях прекалено заета (за пореден път) и не обърнах внимание на настояванията й. Оттогава не ми говори. А ми липсва. Миналата седмица се опитах да й се реванширам и да й се подмажа. Тъй като нямам никакво намерение да ни записвам на курсове по ледено катерене (да, и за това врънкаше, ужас!), й връчих няколко театрални програми, за да си хареса нова постановка. А междувременно, докато реши кое представление й се ще да посети, двете седнахме да четем "Шест топли пиеси" от младия драматург Здрава Каменова. Книжката чакаше да я взема в ръцете си и да я разлистя от месеци. Злото ми аз все още не е продумало, но поне спря да се муси. Точка за мен. Благодарение на Здрава.

Какво ме предизвика да отида и да си купя книгата? Прекрасната анотация. Свежа, духовита, провокативна. Тя те уверява, че не нужно да разбираш от театър, за да се насладиш на пиесите, а също така ти обещава, че те ще ти подействат като горещ шоколад или силен чай в студен зимен ден. Е, аз се изстрелях (преувеличавам средната си скорост, но ако кажа просто "отидох" се губи ефектът) към най-близката книжарница и жизнерадостно поръчах "Шест топли пиеси".  Следват подробности около моята плячка, ъъъ сборника с пиеси.

ИСКАМ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСИЧКО СВЪРШВА ХУБАВО/ОТКЛОНЕНИЯ
тази пиеса е играна на сцената на "Сълза и смях" през сезон 2007, под режисурата на Калин Ангелов

Какво искам? Кой съм? Можех да бъда... Абе, искам нещо да ми се случи... Това са само част от светкавиците, прорязващи съзнанието на действащите лица. Мъж, жена, момче, момиче.  Без имена. На тяхно място може да е всеки един от нас. Няма (мислещо) човешко същество, което да не се е тормозило с подобни на техните въпроси/съжаления/притеснения/въжделения. Ето защо е съвсем лесно да почувстваш близки персонажите на Здрава Каменова. Да им съчувстваш. Иска ти се да се плачеш заради тях, да се смееш на глупостите им, дори - да ги удариш, за да дойдат на себе си и да започнат да разсъждават трезво. Колкото повече четеш, толкова по-силно се надяваш, че ти поне не си толкова объркан. Дали?

БАЩА МИ
по тази пиеса е поставен моноспектакълът на Борис Георгиев
КОГАТО РОКЪТ БЕШЕ МЛАД
номинация за Икар в категория "Дебют" на Борис Георгиев
(театър "София", сезон 2011)
Основен мотив в постановката: родители и деца. Нещата, които ги свързват. Нещата, които поставят прегради (често непреодолими) между тях. Нещата, които превръщат отношенията им в объркано кълбо (застанало на преден план, горящо от любовомраза или тлеещо, забутано в някой тъмен ъгъл, далеч от очите). Героят на Борис Георгиев се връща назад в миналото. Стига до точката, когато  в неговите очи собственият му татко от модел за подражание (вечно засмян вокалист на рокбанда, обожаван от мацките) се срива до жалко същество, изтъкано от недостатъци (полуглух озвучител в театъра, вземан на подбив от всички). Сеща се за ужаса, обхванал го при мисълта, че може да прилича на него. Пронизва го спомена за бягството (и във физически, и в емоционален смисъл), довело до петгодишна раздяла. И до безгрижно настъпилото отчуждение. До затварянето на очите. До лесната забрава. И всички тези спомени го спохождат в коридора пред една болнична стая...

ГИМНАСТИКА ЗА БРЕМЕННИ
играна под режисурата на проф. Елена Баева като дипломен спектакъл на студенти от театрален колеж "Любен Гройс"
и
под режисурата на Калин Ангелов като дипломен спектакъл на студенти от НАТФИЗ

Тази творба би била чудесно допълнение към "Пет бременни пиеси" на Дарио Фо. С кого ни среща този път Здрава?  Четири шантавелки, извинете, четири различни типа жени започват да посещават курсове за бременни. Там се запознават помежду си. От "полезните" съвети на лекторката нищо не им влиза в главата, но общуването една с друга им помага да си изяснят някои работи. По страшно забавен начин : ) Как сладураните се справят с настъпващите вследствие на майчинството външни и вътрешни промени и как мъжете в живота им посрещат предизвикателството "бъдещи родители", ще разберете в края на пиесата.

БЕЗСЪРДЕЧНО
играна под режисурата на Василена Радева в театър "Васил Друмев", Шумен (сезон 2011-2012)

Трагикомичните преживелици на луда по бокса (и Снууп Дог) бабка и млад разследващ полицай, влюбен в плетенето, ще ви разкрият какви са последиците от неспособността да се харесаш в собствената си кожа (и да постигнеш баланс между желанията и възможностите си). "Безсърдечно" ни показва докъде можем да стигнем в стремежа си да бъдем себе си, въпреки неодобрението на околните, и как това може да ни подтикне към крайни действия. Дотолкова крайни, че да рискуваме връзката си с любимите същества. Както става в случая на Сара и Боби (кандидатката за спаринг-партньор на Виталий Кличко и бъдещия конкурент на Марта Стюарт). Следва да се отбележи, че техните близки не проявяват разбиране, което поставя въпроса защо, за Бога, не можеш да преглътнеш странностите на другия, след като той те е приел (и обикнал) такъв, какъвто си?

ГАРФЪНКЪЛ ТЪРСИ САЙМЪН
носител на Националната награда за драматургия "Иван Радоев"
написана в съавторство с режисьора Калин Ангелов
Сатиричен театър "Алеко Константинов", сезон 2011-2012

Пиеса за самотата и приятелството. Главният герой, Еди, е трийсетгодишен математик, чийто социален живот е ... абе май е по-добре да се каже "не е" (безсмислено е да използваме глаголната форма "е" за нещо несъществуващо). Той даже е забравил как звъни звънецът на входната му врата. Положението е отчайващо и човекът се обръща към агенция, осигуряваща приятели под наем. За два безценни часа (срещу съответното заплащане) Еди се сдобива с идеалното другарче, отговарящо на всичките му изисквания. Но дали срещата ще протече според очакванията? Ще се промени ли Еди? А какво влияние ще окаже самият той върху своя нов "приятел"? Все интересни питанки, които ще намерят своите отговори по забавен и затрогващ начин.
ОЛЕЛЕ
пиеса за деца
 режисьор: Георги Георгиев-Антика
поставяна в  театър  "Гео Милев", Стара Загора
и
в Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Тази пиеса ме подсети за любимото ми детско предаване "Измислици-премислици" с Владимир Люцканов. Четях я с усмивка. Даже сега, докато пиша за нея, ъгълчетата на устата ми летят нагоре. Бързам да ви въведа в историята. Фирма "Оле затвори очички" предлага специална услуга. Приспиване (внимание, не прЕспиване, а прИспиване) по домовете. За целта просто се обадете и при вас ще пристигнат щуравите й служители (боравещи с нетрадиционни методи, какви са те - ще видите след малко). Те ще  пренесат вас и вашите дечица във владенията на Сънчо за секунди. Как?  С приказка, разбира се. Поне така обещават. Да, ама вместо да ви унесе, приказката ще ви ободри по-ефективно от леден душ + конска доза кафе/захар. Защото е страшно смешна. Казва се "Принцеса Бум Тряс" и от името на главната героиня може да заключите, че не става дума за някоя изнежена красавица, която чака с векове да дойде принцът и да я спаси. Неее. Нашата Бум Тряс не мечтае (и не крее) за никакъв принц. Факт, който разтревожва родителите й и те решават да организират кастинг за кандидат-зетьове. Явяват се седмина претенденти. Кой ще спечели ръката й? Ще ви открехна само, че приказката е с неочакван (абе за мен си беше напълно очакван) край : )

Това е. Надявам се, че от коментара ми личи колко много ми допада стилът на Здрава Каменова (подборът на теми, начинът на изразяване, остроумието, смешките... всичко е грабващо, ярко и цветно! Браво, момиче!). А ако не съм ви убедила, явно трябва да се старая повече. Завършвам с две от нещицата, с които ще запомня "Шест топли пиеси".

Уникалното заглавие на "Гарфънкъл търси Саймън" и един прекрасен диалог в нея. Тази размяна на реплики характеризира точно, кратко и ясно думичката "приятелство".

Клиентът: Нарече ме Еди! Откъде знаеш как се казвам?
Приятел: Не съм те наричал... Еди!
Клиентът: Ето, пак го каза, така леко, все едно си го казвал хиляди пъти, все едно си го казвал с детско гласче "Еди", с мутиращ глас "Еди", прозвуча така все едно се готвиш да го казваш, докато остарееш... Да, прозвуча като доста въргаляно в устата ти име, преживяло какво ли не.

Финалната реплика в "Гимнастика за бременни".

Лекторка: ...Запомни, единственото, което ще ти е нужно оттук чак до края... е единственото нещо, за което все още няма платени курсове. Момиче, мило мое малко момиче... научи се да обичаш! Колкото по-рано, толкова по-добре!

Чудесен завършек, нали?

вторник, 13 ноември 2012 г.

КАРТАТА НА ВРЕМЕТО от Феликс Палма


"Картата на времето" е първата книга от трилогия, вдъхновена от творбите на Хърбърт Уелс. Прочетох романа миналата година. Феликс Палма силно ме впечатли и ме накара да чакам втората част - El Mapa del Cielo ("Картата  на небето")  с нетърпение. Испано- и англоговорящите фенове на автора вече й се наслаждават (да се надяваме, че скоро ще я видим и на българския пазар): elmapadelcielo.com. Посети сайта. Не се притеснявай, не е нужно да знаеш испански. Наслади се на чудесните картинки и на трейлъра. Те ще ти подскажат кое произведение на Уелс е вдъхновило Палма този път. Колкото до "Картата на времето"... чети нататък!

Какви романи харесваш? Приключенски? От онези дебелите, които те отвеждат в неизследвани досега земи и те срещат с кръвожадни туземци? Криминални? Такива, каквито те държат в плен до самото разрешаване на загадката? На ужаса? Пропити от тягостна атмосфера и рисуващи кошмарни картини в съзнанието ти? Любовни? Запознаващи те със сърдечните трепети на смели момци и хубавки девойки (може и "хубавки момци и смели девойки", както предпочиташ)? Фантастични? Даващи картбланш на въображението ти? А може би си падаш по задочните (между книжните страници) срещи с реално съществували личности? Ако пък литературният ти вкус обхваща всичко изброено дотук и е също толкова разностранен, колкото този на Антон Городецки (героя на Лукяненко от "Нощен патрул") за музика, то "Картата на времето" ще задоволи всичките ти очаквания. Убедена съм в това. Творбата на Феликс Палма предлага едно стопроцентово стиймпънк изживяване + много, много повече.

ИСТОРИЯТА
Викторианска Англия. Току-що на пазара се е появила книгата "Машината на времето" от Хърбърт Уелс. У някои читатели тя предизвиква единствено силен интерес. У други - неистово желание да осъществят на практика пътуване в миналото или в бъдещето. Независимо от цената. Е, търсенето определя предлагането. Надушил точния момент, на бял кон (за да сме в крак с епохата, май е по-добре да кажа "на бял велосипед") се появява господин Мъри. Човекът впряга всичките си сили и не след дълго е готов да сбъдне бляновете на втората категория Уелсови почитатели. На тези, чиито глави са в облаците. Находчивият предприемач осребрява идеята на писателя, прилагайки далновиден бизнесплан. Офертата е неустоима: разходка  из Лондон през плашещо далечната 2000 година.  "Разходка" не е много подходяща дума. Според рекламните материали екскурзията до британската столица ще сблъска пътешествениците с резултатите от унищожителна война между хората и машините. (Все едно да идеш на сафари в Африка и да се натресеш на раздразнени лъвове, чудещи се как да убият скуката.) Дамите, живеещи на амонячни соли, да не бързат да припадат. За човечеството има надежда, изгряла в лицето на храбрия капитан Шакълтън. Той успява да се опълчи на врага и да го надвие като... За повече информация: купи си билет за приключението. Господин Мъри с радост ще ти продаде един, с който ще си осигуриш достъп до неговата тайнствена машина на времето, способна да те отведе на век разстояние от сивото ти ежедневие.

Точно там иска да се озове и Клеър Хагърти. Млада госпожица от заможно  семейство, копнееща да се избави от отегчителните окови на деветнадесетото столетие. Отварям скоба. Ако трябваше да се трепе като роб от зори до мрак, за да издържа десетте си деца, дали щеше да намира живота си "безинтересен"? Сетих се за майката на Ханс Кристиан Андерсен, която работела като перачка. По цял ден се бъхтела в ледена вода, за да измие мръсотията от чуждото бельо. Единственият начин да прогони студа от костите си, след като се прибере, бил да си сипе алкохол...  Нужно ли е да казвам, че не харесах особено Клеър?

Друг потенциален клиент на услужливия Мъри е Андрю Харингтън. Бедничкият. Чел/а ли си "Овалният портрет" от Едгар Алън По? Е, също като героите от този разказ, Андрю на Палма става жертва на въздействаща картина. Изображението на една девойка, красящо дома на негов приятел, покорява завинаги сърцето му. Дотук добре. Обаче господарката на душата му се оказва проститутка от най-бедния квартал в Лондон. А Харингтън е роден със сребърна лъжичка в устата. Представете си "радостта" на Андрювия татко при вестта за вероятна женитба. Естествено, възрастният господин налага вето. Когато младокът най-сетне събира смелост да се бори за щастието си, разбира, че е прекалено късно. По най-гадния възможен начин. Открива трупа на любимата си зверски разчленен. От Джак Изкормвача. А сега накъде? Може би избавлението се крие в бърз "отскок" до миналото?

Дали Клеър и Андрю ще намерят това, което търсят? Как ще им помогне писателят Хърбърт Уелс? Какво е общото между него, Брам Стокър и Хенри Джеймс? А колко всъщност са машините на времето и коя от тях е истинската? Отговори на тези въпроси ще ти даде пътешествието с "Картата на времето". Стига да се осмелиш да приемеш предизвикателството и да се качиш на борда.

С КАКВО ЩЕ ЗАПОМНЯ КНИГАТА

най-любимо изречение
"Но да се опитваш да осъществиш една мечта никога не е загуба на време, не мислите ли, господин Уелс?" - това е изречението, запечатало се в ума ми, увенчаващо една от най-въздействащите сцени в романа.

най-красиви думи
"... златни коси, които лениво се спуснаха по раменете й като мед, разлян от делва..." - после разправяй, че господин Палма не умеел да се изразява изящно. И сладко : )
чувствам се по същия начин
В една от главите Уелс споделя, че "...онова, което човек успява да пренесе на хартия, е само бледо отражение на роденото от фантазията.". Припомних си героя на Айзък Мериън от "Топли тела" - Ар, който в главата си може да изкачи "заплетени скелета от думи до таваните на най-високите катедрали", но отвори ли уста...

къртовски усилия
Искаш ли да добиеш представа за цената на писателския труд? Какво коства той, какво ти взима и какво ти дава? Феликс Палма, чрез образа на Уелс, рисува доста жива картина. Мисля си, че ако британецът беше жив, щеше да остане доволен от участието си в романа. А защо не и горд?

съвпадение в гледната точка
Възгледите на господин Мъри за науката. Едно от двете неща, които харесах в него.

положителен герой

Том. Просто Том. Неговите постъпки блестят по-ярко от напудрените подвизи на юнаци като капитан Шакълтън.

отрицателен герой

Един злодей, който ме подсети за нереализирал се художник с австрийски произход. Зачудих се какъв ли би бил светът днес, ако бяха оценили таланта му и го бяха наели за аниматор в "Дисни". Сега щяхме да си имаме "шедьоври" на филмовото изкуство като "Малката арийка", "101 пехотинци", "Красавицата и Гьобелс", например.

духовитост
Чувството за хумор на Палма. Особено ми допаднаха обясненията как се трупа богатство от тоалетна хартия, зараждането на идеята за безценното устройство "Помощника на ергена" и съдържателният диалог от 165-та страница.

зъл гений

Умението на испанеца да създаде споменатата по-горе тягостна атмосфера, характерна за романите на ужаса. Мрак. Обреченост. Безнадеждност. Погнуса. Тези четиримата ще се настанят около теб, докато четеш как Джак Изкормвача избира, дебне и разфасова жертвите си.

тъй като си падам по това течение в изкуството, не можах да не оценя следната съпоставка...
Авторът сравнява хода на времето и отпечатъка, който хората оставят върху него с картина на импресионист - колкото по-отдалече гледаш, толкова по-въздействаща става тя.

чудесна идея
Начина, по който Уелс би използвал машината на времето : ) Аз бих се качила на нея, за да придружа Дарвин в плаването с кораба "Бийгъл". Или пък, за да посетя концерт на любимата си група (когато тя се е намирала в своя апогей).

...и понеже са ме учили да хваля добре свършената работа

Художествено оформление на корицата: 6 от 6. Превод: пак толкова.

ЗАЩО ХАРЕСВАМ ФЕЛИКС ПАЛМА
(още малко и приключвам, обещавам!)
  1. Задоволява напълно книжните ми вкусове.
  2. Ангажира те. Кара те да се чувстваш като част от историята.
  3. Бавно, но сигурно те оплита в мрежите си. Не можеш да се откъснеш от романа, докато не стигнеш до абсолютно неочакваната му развръзка.
  4. А дори не осъзнава, че е книгочародей. На едно място в "Картата на времето" даже изразява съмнението си, че читателите ще останат с него до края на повествованието. Феликс, аз останах. И съм страшно доволна!
След всичко отбелязано дотук, не е чудно, че потривам алчно ръце в очакване на втората част от трилогията. Обаче допускам, че главната героиня в нея няма да ми допадне особено. Разбираш ли, тя поставя идиотско изискване на кандидат-жениха си: да пресъздаде в реални условия случващото се в едно от най-популярните произведения на Хърбърт Уелс - "Война на световете". ?!?.