понеделник, 29 февруари 2016 г.

"КУТИЯ ЗА ПТИЦИ", ДЖОШ МАЛЕРМАН

Библиотеките са опасно място. Без майтап. Инквизиторите, ъ, служителите, бродещи из тях, би трябвало да държат теб, ентусиазирания наивник и чиста дъсчица, настрана, облепвайки сградите с предупредителни стикери. Най-малкото. Ако пък си твърде безразсъден и настоятелен в стремежа да загубиш главата си, нека поне проявят милостта да те пуснат в Светая Светих само след като чинно си подписал документ за информирано съгласие, а в притвора са ти връчили каска, защитно облекло, листовка със съвети за оцеляване и напоителни инструкции как да се добереш до най-близкия паник бутон. Няма да е зле да ти осигурят и водач - за препоръчване с бойните умения на шампион по муай тай (в активна възраст), умствения капацитет на Нобелов лауреат (област: физика), съобразителността на шеруудски разбойник в чорапогащник и предаността на швейцарски гвардеец от ХVІ век. Щом се договорите за цената на услугите му, снабди себе си и галантния си придружител с по едно мачете, защото не ви остава нищо друго, освен да хлътнете в непроходимата съскаща джунгла, гъмжаща от невъобразими ужасии, ъ, книги. Внимавай да не попаднете в плен на коварните твари, че няма измъкване... Захапят ли ви силно, ще ви бележат за цял живот. Каква е тази искрица в очите и на двама ви? А, ясно. Изживявате се като учен-пионер в естествознанието и неговия Алън Куотърмейн : ) Горите от желание да си занесете у дома образци от експедицията, да ги изследвате и да ги опишете. Аз също съм нетърпелива - да разбера на що за находки ще се натъкнете...

ОТКЪСИ ОТ ЗАПИСКИТЕ НА ХРАБРИЯ РАЗСЕЯН КНИГОИЗПИТАТЕЛ...

...Докато четеш някои книги се чувстваш все едно изкачваш Хеопсовата пирамида - преодоляваш със стиснати зъби каменен блок подир каменен блок, слънцето жули врата ти, сдобил си се с пълен комплект мазоли, черпаците блудкава вода, излочени в опит да потушиш жаждата си, врят в стомаха ти и не спираш да се питаш дали когато стъпиш на върха, панорамата оттам ще си заслужава. (напомняне: ако от Кралското географско дружество отново ми предложат да прекарам работната си ваканция в Гиза, да изкрещя вежливо: НЕ!!!)

...Срещат се скромни книги, които не бълват гръмки обещания: "Достойно за "Пулицър" представяне!", но подхванеш ли ги... не спираш да разголваш жила след жила шотландско злато. (Не, господин Куотърмейн, нямам предвид уискито!)

...Има изпускащи пара книги, които предизвикват обилно слюноотделяне у бъдещия си читател и той придобива същата хищническа усмивка, каквато озарява лицето на дете, докопало чиния с прясно изпържени бабини мекици. (вчера водачът ми се вдъхнови да овкуси бърканите яйца с уасаби - нов вид подправка. Първата хапка от закуската ме превърна в огнедишащ анкилозавър. Още се съвземам. А днес баш майсторът се е зарекъл да се развихри... по тибетска рецепта. Кълна се, че ще го...)

...Съществуват книги, които успокояват и приспиват всичките ти страхове - от Титаните до Малките гиганти. Кошмарите напълно забравят за теб, притварят очички и се унасят с щастливо гукане. (nota bene: да НЕ се вземат мерки за хъркането на моя съприключенец. Звуците, които продуцира, гонят дивите животни.)

...Пътуването по определени книги, с етикет special pleasure, е бавно и спокойно - удава ти се възможността да попиваш с наслада и най-дребната характеристика на всяка дума, отпечатана върху страниците - шрифт, поведение на гласни и съгласни, жизненост, резливост, мекота, чуждестранен акцент, отлежалост и т.н. (Куотърмейн току-що видя сметката на последната бутилчица божоле от запасите ми. Изсипа половината безценна течност в яхнията, с която ми се заканва, т.е. ми обещава, от седмици. Остатъка от амброзията използва за гаргара.)

...Други книги пък не ти дават никакъв шанс. Създаване на специална атмосфера за четенето? Уравновесено, разделено на порции общуване помежду ви? Почивки за качествено осмисляне на любими откъси от текста / чаша кафе / сън / отмятане на досадно домакинско или професионално задължение? Хич не се надявай. Подобни екземпляри те впримчват още с изображението на предната си корица и не те пускат преди да си изкълвал и последния им препинателен знак. Тогава се изправяш пред проблем. Чудиш се как да отправиш благодарности за качественото изживяване към книга, която вече е чувала повечето комплименти. Как да избегнеш повторението, клишетата, пренапудрените или твърде кльощави фрази? (виж: "Кутия за птици" от Джош Малерман. Ако успееш да се добереш до нея. Куотърмейн я държи за заложник в палатката си от сутринта. Аз не смея да прекъсна усамотението им - на входа е поставил маймунка, държаща палмово листо с небрежно надраскани букви "Go love yourself!")

A BOOK OF VALOUR

Художник със златна четка: Живко Петров


WHEN THE SUN GOES DOWN AND YOUR EYES CANNOT SEE...

Ако си почитател на класическото европейско кино, те съветвам да изгледаш френския филм "И" като Икар. Лентата умело борави с мита за първия летец и тълкува слънцето съобразно собствените си нужди. По същия начин (относно частта с тълкуването) постъпва и моя милост, избирайки заглавието на настоящия параграф. Надявам се, че си донесъл фотоапарата си? Не, днес няма да снимаш умопомрачителни залези, разкрасени от собственото ти въображение, птичи песни и деликатно прошепнати стихове. Ще увековечиш мига, в който светът, какъвто го познаваш, се с(к)рива зад хоризонта. Без да помаха за чао и без да съобщи дали възнамерява да изгрее отново. Къпеш се в ледена тъмнина. Нощното ти зрение на ниво ли е? Всъщност, няма значение. В "кутията" на Джош Малерман то не ти е особено необходимо. Както и дневното. Даже са противопоказни. Озоваваш се в ситуация, в която "най-силното ти оръжие е превръзката за очи". Сложи си я и тръгни предпазливо... нанякъде. Брой стъпките си. Браво! Полека, полека... Усещаш ли? Нечие чуждо присъствие. Не се стряскай. Това е Малори. Главната героиня на Джош. И е по-изплашена от теб, въпреки че се старае да не го усетиш. Увери я, че не й мислиш злото. Не, не посягай да напипаш и хванеш ръката й, ще избяга. Уважи личното й пространство и я предразположи да говори. Явно си добър в преодоляването на бариери, защото скоро тя започва да разказва как е стигнала дотук... Слушаш без да я прекъсваш, а когато завършва изтощена: "Знаят ли те какво правят? Искат ли да причиняват това, което причиняват?", не намираш сили да й отговориш.

СЪХРАНЯВАНЕ НА ГЛУХАРЧЕТА ПРИ НЕБЛАГОПРИЯТНИ 
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

Нека обобщим чутото. Новината за първия случай на непредизвикано нападение, последвано от зрелищно самоубийство не впечатлява кой знае колко никого - shit happens, мъдро отбелязва бебето, напълнило памперса. Обаче когато вести за такива събития (разиграли се по шокиращо сходен сценарий: 1. Х вижда Нещо; 2. Х губи разсъдъка си; 3. Х атакува невинния Y с извратена изобретателност или  Х устройва групов купон с избиване, etc.; 4. Х, с находчивостта на безумеца, слага край на живота си) станат също толкова обичайни, колкото прогнозата за времето, когато лудостта и (авто)агресията се разпространяват с лекотата на риновирус и прераснат в пандемия, настъпва моментът за тежката артилерия - гореописаната превръзка за очи. Съвсем сериозно, зарежи верижната бронирана бойна машина в гаража. Тя няма да ти свърши работа. Освен ако не възнамеряваш да се мумифицираш вътре. Или да се мариноваш в собствените си нечистотии. Все ще ти се наложи да излезеш навън. За ароматизирана тоалетна хартия, например. А онова, което се разхожда наоколо и дебне удобен случай да те срещне,  да те шашне с вида си и да ти изпие мозъка (в преносен смисъл), може да бъде неутрализирано единствено с твърд отказ за зрителен контакт. Не съм си мислила, че ще го кажа, но: бъди кон с капаци! Хубаво, ама... Представи си, че се опитваш да свършиш каквото и да е без помощта на зрението си. Във враждебна среда. Докато заплахата, чието лице ти е противопоказно да видиш, се вие около теб, диша тежко във врата ти, бръсва скулата ти, възбужда тръпки по гръбнака ти. Не предприема нищо повече от това, наясно е, че е достатъчно да я мернеш (даже и през стъкло на маска за електрожен) и си свършен. Ще се разпаднеш като цвят на глухарче, духнат от любопитен, палав малчуган. Нашественикът не ще те остави на мира. Даже и в миговете, когато му писне да се навърта около теб и временно те освободи от очарователната си компания си, ти ще го усещаш. Защото... как би могъл да се убедиш, че наистина си е отишъл, без да погледнеш... В мрака на изложеното дотук възхищението ти към Малори нараства все повече. Младата жена е оцеляла и продължава да оцелява. Налага се - все пак отглежда две дечица. Съвсем сама. "Как биха се отразили на психиката им дванайсет години скотски живот?". Този въпрос и опасението, че рожбите й окончателно ще заприличат на гостуващи създания в класически епизод на "Досиетата Х", подтикват Малори да вземе решение. Дошъл е часът тримата да напуснат къщата-убежище (декорирана с незаличими петна от кървава баня, нагло изплезили език на Мистър Импропър) в търсене на по-добро съществуване. Нужно е само да изминат някакви си 30 километра в лодка по реката, управлявайки плавателния съд (+ страховете си) с превързани очи и преодолявайки не(пред)видени препятствия. Фасулска работа, нали? А на това отгоре капитан Стомана и нейните подопечни, редник Момче и редник Момиче, си нямат ни най-малка представа дали ги очаква спасение или тъкмо обратното - гибел, съумеят ли да се доберат читави до Обетованата земя...

"ЩАЙГА ОТ МЛЯКО, ПЪЛНА С НЕПРОЧЕТЕНИ КНИГИ"

"Кутия за птици" крие в себе си доста изненади. Например Малори, която ми прилича на екземпляр от лузитанската порода коне. Кротки, добри, търпеливи и благородни животни. А знаеш ли къде намират приложение цитираните им качества? В бикоборството и силите на реда. Кой би предположил, че под копринените им перчеми дремят жилавост, страхо- / болкоустойчивост и умение за справяне с кризисни положения? Героинята на Джош ти изнася и открит урок по възпитаване на потомство в тотално сбъркан свят, където детството е странник.  "Добър родител ли съм?" - чуди се тя. Душичке, щом се сещаш и си правиш труда да си зададеш подобен въпрос, значи си. Още една нейна питанка, в подкрепа на констатацията ми: "Как да очаква от децата си да имат мечти, съизмерими със звездите, след като не могат да вдигнат глави, за да погледнат същите тези звезди?". И още: "Малори разбираше, че в този свят всичко, което кара децата й да се смеят, е хубаво."; "Какво друго би им харесало, ако имаха шанс да го видят?". Джош Малерман не си поставя за основна цел да те влюби в героинята си. То просто се случва, докато покрай теб се изнизват щайги от мляко, пълни с непрочетени книги, играчки с изрисувани личица, издялкани от парчета стол, въдица, пригодена от чадър, облаци с нови имена. А после авторът (сякаш да провери дали сърцето ти е разтегателно и е в състояние да побере допълнителен "товар") лукаво ти изпраща Виктор - бордър коли, Робин - момичето, което се интересува повече от надписите след филма, отколкото от самия филм и... Том - от рода "лампа на прозорец".