вторник, 11 октомври 2016 г.

"ГЕНЕЗИС", РЕЙ ГАРД

Пронизително звънене. Стряскаш се. Трябват ти няколко секунди, за да ти светне къде се намираш - вкъщи. Явно си заспал, гушнал мишката. На компютъра. Докосваш бузата си - бутоните на клавиатурата сякаш цяла нощ са танцували блус с нея. Вадиш от косата си молив, изгубил се в дебрите й по време на танца, почесваш се по ребрата и се мъчиш да се изправиш. Мисия: стигни до банята без да се осакатиш. Едва си наплискал лицето си с вода, когато звъненето се подновява. Какво по... Отправяш се към вратата с гостоприемно стиснати челюсти. И юмруци. Отваряш рязко, а насреща ти - костенурка в изрядно изгладена униформа. Върху ризата й се мъдри логото на куриерска фирма "Червената шапчица". Разтъркваш очи, после поглеждаш отново. Да, "Франклин" още си е там и ти се ухилва: "Вълшебно утро! Имам пратка за Вас.". После вежливо ти подава кошница с прикачено към нея писмо и моли за твоя подпис. "Това е всичко. Желая Ви хубав ден!", животното увеличава ватовете на усмивката си, обръща се и поема към велосипеда, паркиран недалеч от входа на хралупата ти. "Подобно!" изръмжаваш възпитано на корубата му и затваряш вратата. Разполагаш се в любимия си кожен пуф, наподобяващ половин портокал, за да прочетеш писмото. Наясно си от кого е, познаваш почерка: "Първо, не се ежи!!! Знам, че си начумерен, задето те събуждам толкова рано, затова минавам направо на въпроса. Миналия път ми се оплака от творчески блокаж, нещо във връзка с проекта ти за курсовете по визуални ефекти и 3D анимация. Мисля, че мога да ти помогна. Е, не аз, а Рей Гард. Пращам ти книгата му игра "Генезис". Човече, страшно готино четиво! Сигурна съм, че ще те вдъхнови и ще те изкара от дупката. Приготвила съм ти и термос с тръстиково кафе. Пробвай го сега, да видим дали ще ти хареса". Раздразнението ти е потушено още на "не се ежи", но и думичката "кафе" железни врати отваря. Почти си готов да престанеш да се сърдиш на утрото и да последваш препоръката на книжното момиче, но... тръстиковата добавка малко те притеснява. Бъркаш в кошницата, махаш капачката на термоса и подушваш подозрително течността вътре. Рецепторите ти са на мнение, че май всичко е наред, тъй че си наливаш и отпиваш. Райски вкусно! Примлясваш и потъваш умиротворен в "работния" си стол.  Връщаш се към писмото: "Браво! А сега ще се превърнеш в магаре!", плези ти се авторката. Въобще не й се връзваш на вещерските глупости, а продължаваш да си сръбваш с кеф. "Не се хвана, нали? Впрочем, Лято те поздравява. Откакто ти я поправи, не се е застояла на едно място. Присъедини се към експедиция до Марианската падина - някакво изследване на тамошните обитатели. Втълпила си е в платната, че не е лодка, а батискаф и няма търпение да започне теренните проучвания. Страх ме е да си помисля за кашите, в които ще се забърка : ) Сабледорът ми пък заръча да ти предам да не забравиш подаръка, който си му обещал -  топка за тенис на корт, обвита в бекон (като онази от филма, дето сте гледали заедно). Колкото до мен - сънувах странен сън. В главната роля блестеше една все още ненаписана творба от Фредерик Бегбеде. Но за това - друг път... Очаквам мнението ти за "Генезис" и ..."

Художник на петзвездната корица: Александър Еличев

НА ТРИДЕСЕТ СЕКУНДИ ОТ ЛЕДХОМ

Продължаваме да не пускаме лятото. Не, не съм прекалила с домашното тръстиково кафе. Онзи пейзаж, дето грее от корицата на книгата-игра, е тъкмо летен. "Минус 30 градуса по Целзий, ярко слънце и внезапни снежни бури" - това може да ти предложи отдалечената планета Ледхом през отпускарския сезон. Не се притеснявай, ще те снабдя със защитен костюм, а хиперпространствените двигатели вече са изобретени, така че пътуването и до най-откъснатата и срамежлива точка от познатия Космос ще се окаже всичко друго, но не и времеемко. Тръгваме ли? Обещавам ти приключение, дето ще ти покачи адреналина също както класикитe "Нещото", "Пришълецът", "Пълен мрак" и "Screamers" (а защо тук да не включим и "Whiteout"?). Не е за пренебрегване и поканата за среща с родено през лятото момиче, което съчетава в себе си хубавите черти на пилот Каролин Фрай от споменатата вече пълномрачна лента с Вин Дизел и ярките качества на редник Дизи Флорес от "Звездни рейнджъри" на Пол Верховен. Примамливо, а? Докато трае полетът, ти препоръчвам да хвърлиш едно ухо на базовата информация за бъдещето, описано от Рей Гард. Хипер-все-разцвет! Пред хората и представителите на извънземните раси се откриват безброй нови възможности за... военни конфликти и покоряване/покваряване на (богати на ресурси) територии. Дванадесетата междузвездна война е вече история. Тъжно... Но Земната федерация и независимите планети са оптимисти и гледат напред - към следващия мащабен военен сблъсък. За да бъда честна, ще отбележа, че на Ледхом рамо до рамо мирно (през по-голямата част от времето) се трудят и човеци (134), и екземпляри от народа на кнопите - 2 на брой (съотношението на силите, обаче, не те ли притеснява?). Не бива да пропускам и напредъка в медицината (тубичките с регенеративна пяна вършат чудеса), както и успеха в разработването на изкуствен интелект - Изин. Съществата, населяващи света на Гард, са си усъвършенствали и интересна система за разплащане - с нипсове (идеални са при сключване на нечисти сделки, тъй като "движението им не може да бъде проследено от правоохранителните органи"). Освен това... О, я виж, почти пристигнахме! Слушай внимателно и запомни от какво трябва да се пазиш: 1) свръхагресивните и свръхактивни тикландци (може да се технически назаднали, ала са достатъчно хитри, за да изобретят генератор на Т-поле, което блокира оръжията и електрониката на противника) в комплект с бойните им кучета, 2) паладините в комплект с абсолютната им свобода на действие ("абсолютна" и "свобода" винаги ме плашат, щом вървят ръка за ръка с въоръжени момчета) и 3) лабиринтите в комплект със създания, некласифицирани до този момент от биолозите. Готов ли си? Приледхомяваме се! Заплюй си звяр - снегоход или ратрак и... нека отпускът започне!

Моят избор. 
Илюстрации: Николай Королев


КОНТАКТ

Твоят герой се нарича Кремък (името е показателно, вади си заключенията). Веднага след завършване на гимназията той се присъединява към силите на космодесантчиците. Изкарва в тях пет години. Участва в безброй битки, печели куп рани по тялото, ума и душата. И медали. Ще се съгласиш, че си е заслужил правото да се оттегли на някое спокойно местенце и да се радва на прилична пенсия и блажени старини (по мои изчисления той е около 24-годишен и ме подсеща за летците-ветерани на същата възраст от сборника с разкази "В полет към теб" на Роалд Дал). Да, ама не. Вместо да се плацика в топлите води на някой балнеоложки курорт и да играе бинго, Кремък си избира да замине за необитаемата планета Ледхом, където възнамерява да поработи една година на сондьорска станция за добив на редкия метал керамнит. Изминали са шест месеца от стажа му там. Последните два от тях той е в изолация. Пребивава на по-малката от двете сондьорски шахти на обекта - като наказание за политически некоректно сбиване, при което (случайно?) фрасва един прав и на своя командир. Дали на Кремък му е зле? Не. Даже би предпочел да е сам, но му се налага да търпи досаждането на новака Свен. Един ден, когато снегът вали така, че им пречи да виждат по-далеч от носовете си, се получава сигнал за помощ от товарен кораб на микардската раса, молещ за аварийно кацане. Сигналът е подаден автоматично... Сещаш се какво следва, нали? Леко ще те открехна: "На станцията се намира опасно същество, убило вече няколко души... Не знаем какво е и откъде се е взело..."

Опасно близки...


 Ще съумееш ли да докажеш, че нервите ти са от неръждаема стомана (въпреки присъствието на гладна твар, непропускаща възможност да ти демонстрира прелестите си и разнообразните начини, по които е способна да изненада, обезвреди, разчлени, всмуче и храносмели жертвата си), да направиш оценка на щетите и съставиш план за действие/измъкване? Ще бъдеш ли достатъчно прозорлив, та да отсееш истинските си съюзници от плявата? Да прецениш за какво си струва да се бориш и за какво - не? Кога/дали е време да отстъпиш? Кимаш утвърдително? Тогава се налага да подчертая: Кремък е труден за дялане...



ВИСОКО ЗАСТАНИ

Следва доклад относно показателите, с които моят Кремък завърши приключението. Данните са от втория път, когато той се осмели да ми повери съдбата си.

Живот: 2
Аура: 10
Нюх: 5
Ловкост: 31
Хладно оръжие: 17

Аптечки: 0

Отличия: А (Пожарен втора степен), V1, V3 и V4 (Бойна слава), Z (Зверобой), K (Косата на смъртта), Q (Любимец на жените), H (Другар), N (Воля за победа), L (Спартанец).

Артефакти: гривна, меч, плазмен пистолет.

Кодови думи: ратрак, контейнер, Лейра, Синти, взрив, ретранслатор, братя, съблазън, дар, предмет, запас, раняване, раняване, съд, глайдер, предпазител, сандъци, раняване, раняване, спасение.

Удоволствие от играта (графа, добавена от мен): 98%*. Заради (подхващам кротко) Синти - лятното създание, обрисувано по-горе, оранжерията, малкия букет цветя и пархелиона. Продължавам по бандитски: книгата-игра, числяща се към най-интересния за мен жанр; титлата Зверобой - докато я печелех, се чувствах като Мадмартиган в битката при Тир Аслин, по същия начин ми подейства и танцът с меч на Кремък; Тапер - симпатягата с брадвата -  и Грог - изинът, когото харесах, веднага щом разбрах, че сам си е измислил името (пък и е приятна компания); епизод 247 и лафчето с бабаитите братя Грюбер. И най-важното, защото с финала на уводните си думи "Успех! Ще ти хареса!" Рей Гард ме подсети за хищниците от една моя любима група и увереността, с която те са саморекламирали първите си концерти : )

* Мушицата в супата ми пита: Какво е необходимо, за да се превърнеш от обикновена звезда в слънце? По-точно: колко медала и ранявания ще заслужат на Кремък кода, обещан като награда за успешен завършек на играта?

А сега е твой ред да попълниш дневника. Реши коя е по-красива: етиката на дълга или етиката на ползата : )