вторник, 15 декември 2015 г.

"СЕДЕМТЕ ЖИВОТА НА МАЯ", КРАСИМИРА СТОЕВА


Онова, с което винаги започвам, когато препоръчвам постановката "На ръба" от Александър Морфов, е музиката - гениален съпровод! Най-зашеметяващата сцена се играе под звуците на "Болеро" и сякаш е вдъхновена именно от структурата на Равеловото произведение. Действието започва да тече бавно и спокойно, все едно просто те кани да разгрееш преди мързелива тренировка, но постепенно набира сила и става все по-влудяващо и увличащо, всмуква те в кръгов галоп като гигантска въртележка, без да осъзнаваш до самия му край, че сърцето ти е забило в ритъм с него.  Леле! И ако това не ти е достатъчно, за да заръкопляскаш, почакай и се ослушай! Някой изпява идването на нощта. Тя "ще влезе в гърдите ти" със "стъпки на жена". Разпозна ли гласа на Васил Гюров? Но пиесата няма да се ограничи дотук. Продължава да атакува сетивата ти и по-нататък ще те загърне с нежната мелодия на "Somewhere Over the Rainbow"... На сърцето ти ще засвири мъничка хавайска китара, представяш си я съвсем лесно - по струните й се стичат сълзи... Освен музиката, в главата ти ще се забие и великолепното изпълнение на актьорите. Ще ти разкажат (и покажат) най-тъжната история за лека нощ. Ще останете без дъх - и ти, и те... А когато излязат, за да се поклонят, ще ги аплодираш с усмивка на уста, не защото ти е много весело, а защото си се докоснал до талант. Чиста проба.

Само още едно нещо, което ще ти обясни защо те занимавам с театър, а не с книги. Запомнила съм следните реплики от "На ръба": "Мечтаех да имам жълто куче... мечтаех да имам крила... мечтаех да стана парашутист... много мечтаех.". Забелязваш ли, че ударението пада върху миналото време на глагола "мечтая"? Тъжно. Един велик човек някога е отбелязал, че началото на края на нашия живот е моментът, в който започваме да си мълчим по важните въпроси. Предполагам, че ти би добавил: и моментът, в който спрем да мечтаем. Днес ще си поговорим за книга, съдбата на чиято героиня е в твоите ръце. Дали ще й вдъхнеш кураж да по-/пре-следва бляновете си, тъй че никога, ама никога да не изгуби надежда и тренинг за ниво C2 в мечтаенето? Дали ще се опиташ да замъглиш зрението й, за да й попречиш да види целта, която истински си заслужава или ще я приземиш, изтъквайки пречките по маршрута, набелязан от копнежите й? Дали ще я пратиш надолу по спиралата, за да се впусне да доказва философското твърдение от горепредложената театрална творба: "Скачането от покривите му е майката!"? Предстои да решиш ТИ, четейки интерактивния роман "Седемте живота на Мая" от Красимира Стоева. Разгледай прекрасната корица (сякаш мога да почувствам рисувателната хартия, мазките на четката по нея), харесай си образ, в който би желал да се превъплътиш и...

СЛЕДВАЙ СВОЯ ЦВЯТ!

На пръв прочит Мая на Красимира Стоева ще ти заприлича на перце : ) Не само защото е изключително нежна, а и заради положението, в което се намира: оставила се е вятърът да я носи в избраната от него посока, без дори да се опита да му се опълчи и без никаква идея накъде да полети, ако успее да се освободи. Младата жена е прибрала плановете си да се занимава с изкуство на тавана - в кашон с надпис "някой ден", и се е замъчила да учи икономика - специалност, която я кара да се чувства също толкова на място, колкото кокиче, цъфнало през есента. Но поне майка й е доволна, че дъщеря й един ден ще е способна да упражнява стабилна професия. Мая си има сериозен приятел от години и всички (освен брат й и приятелката й Крис) очакват от тях двамата да предприемат важната стъпка - сключването на брак. Да, очакванията на другите... Като че ли бъдещата счетоводителка досега е правила единствено онова, което ще ощастливи околните, пренебрегвайки вътрешния си глас, дето непрестанно й нашепва че нещо липсва, че не е наред, че животът не може да е само това - задушаващи редици от цифри и прозяващ се (щом отвориш дума за мечтите си) партньор.

Тук се намесваш ти. Красимира Стоева ти предоставя безсрочно пълномощно да влезеш в кожата на героинята. Как би постъпил, ако беше на мястото на Мая? Ще поемеш към приключението на живота си? Бърз отговор : ) Чудесно,  но какво да бъде то - ще създадеш семейство? Ще градиш кариера на родна почва? Ще заминеш далеч от зоната си на комфорт и ще направиш дори немислимото, за да се превърнеш в световноизвестен художник? Или ще пробваш да се реализираш еднакво успешно и в личен, и в професионален план? Бъди внимателен.  Застанал си на ръба на нещо прекрасно, но от теб зависи дали от точка А ще стигнеш благополучно до точка В, що за птици ще срещнеш по пътя си, както и на кои от тях ще възложиш главните роли в живота си. Избирай мъдро, има пернати, които ще положат искрени усилия да ти попречат, да те подведат да потъпчеш принципите си, да те принизят, а има и такива, чиято любов е стопляща, оздравителна и даваща стимул да се развиеш и стигнеш до неподозирани висоти - буквално и преносно. Е, хайде де! Вододелът не хапе. Направи крачка (напред? встрани? назад?) и виж резултата: почувствал си се жив отново? Стреснал си се и си кацнал аварийно, преди да си изпочупил непоправимо крилата си? Или си открил ново значение на израза "Аз съм на върха на света!"?

МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ И ЖИВЕЯТ МЕЧТИТЕ

- Къде се намира то?
- В картините на Мая. Тя е необикновена.
- В какъв смисъл?
- Няма да ти издавам (засега), просто я помоли да ти нарисува представата си за "Imagine" на Джон Ленън. Дори на мен, заклетата привърженичка на отбор "Пол Маккартни", ми се прииска да си пусна песента, докато героинята споделяше начина, по който я вижда : ) Ала емоционалното и искрящо от енергия рисуване не е единственото, което младата жена умее. Тя знае и как да обича. По природа е невинна и чиста, стреми се да бъде добър човек и...  не се страхува да заяви: "Искам всичко!" : ) Както споменах във въведението, съдбата й е в твои ръце. Постарай се да направиш така, че "дните й да миришат на слънце, дори когато са облачни", накарай я да промълви: "Остани още малко, поне до изгрева!", почувствай как танцувате "все по-заедно"!

- Хубаво, нали?
- Вълшебно : )
- Книгата ще те усмихне, демонстрирайки качествата на Мая, но и разкривайки достойнствата на Красимира. Наслади се на красотата и интелигентността на писането й, както и на нейните собствени "картини", изпъстрени с "творческо наситеножълто" и пълни с "мелодии с оттенъци на млади листа", "горскозелени сънища", "виолетова юлска мараня" и ябълки, които "миришат с различен цвят" : ) Любимите ми "платна" са следните: триптихът "любовта беше преливащо зелена, заоблена и обгръщаща, страхът беше като таралеж, а омразата миришеше на пропаст със стръмни стени и остри зъбери"; миниатюрата "гласът му я заливаше като кристално чиста вода от ледниково езеро, беше тъмнозелен и плътен, с нежността на вечерен повей и свеж мирис на бор.", и импресията, породена от мириса на Морето: "Той невинаги беше остър и синьозелен, а преминаваше от маслен горист оттенък до полупрозрачно сиво със слънчеви отблясъци и портокалови нюанси.".

"Седемте живота на Мая" си заслужава и защото помага в трудните (при определени обстоятелства) дейности: осъзнаване, преоткриване и оценяване. Например, замислял ли си се с какъв нюанс са украсени гласовете на приятелите ти? Я потърси в паметта си... Сигурна съм, че непременно ще се сетиш за близък, чиято реч се лее в оранжев, попил слънцето тон (досущ невен), за същество от обкръжението ти, чиито думи са вкусни, ароматни и ободряващи (червен чай с канелена подправка) или те изпълват с очакване като... синия час : )