неделя, 31 август 2014 г.

АВГУСТОВСКО, МОРСКО И КНИЖНО, КНИЖНО, КНИЖНО : )

В случай че се питаш, аз съм нахалната маймунка, дето гледа отвисоко. И се чуди на акъла на Робинзон : ) 

Това лято пребоядисах лодчицата си (кръстена е "Луничка"), подредих внимателно такъмите си (със статут на ветерани), зарязах компаса, избрах звездите за водач и потеглих на книголов в непознати води. Натисках греблата без да усещам умора. Изпълваше ме нетърпение и се взирах в хоризонта, все едно бих могла да съзра целта си от такова голямо разстояние : ) Скоро морският въздух ми замая главата, но нямах нищо против. Вдишвах го жадно и се чувствах толкова свободна, че запях с цяло гърло някаква неприлична песничка, дето неотдавна бях научила от страховит ямайски пират. Наистина вложих сърце в изпълнението и разгърнах вокалната си дарба, която достигна неподозирани висоти. Напълно сериозна съм : ) Успях да стресна две чайки, които (след като си плюха в пазвата) ми хвърлиха съжалителен поглед и побързаха да се отдалечат, цъкайки с език. Пожелах им попътен вятър и се замислих за моите си неща. Надявах се, че тази година, за разлика от миналата, ще смогна да хвърля котва в родния си пристан, натоварена с достоен книжен улов. Накратко, през останалата част от плаването бях изключително заета да мечтая и сама да си стискам палци : ) Почти неусетно стигнах местенцето, което си бях набелязала за книголов и зяпнах. Чакаха ме пасажи, пасажи от книги! Приближаваха се до мен без страх, заобикаляха ме и ми намигаха: "Хвани ни, ако можеш!". Кориците им блещукаха на светлината в най-различни светове, тъй де, цветове. Но с коя от тях да започна първо? Сетих се! С Немо,  разбира се! Т.е. с детската литература. Залових се за работа без да губя време. Няколко мънички русалки, играещи си наблизо, изоставиха гоненицата и се занадпреварваха да ме засипят с препоръките си : ) И да ми попречат. Абе, с две думи, бая се постараха да ми отмъкнат плячката. По-нататък, докато хвърлях въдицата си за местен представител на фентъзито (или на твърдата научна фантастика), се натъкнах на доста неориентирана в жанровете птица, която ми поднесе с човката си роман от Дан Браун. Чудесно, ама въпросният автор не беше ли американец? А още по-интересно, не пишеше ли трилъри? Третата ми среща беше с усмихната жена-ловец на бисери, която ми подхвърли книга с обещанието: "Ще се смееш. Много.". Грабнах томчето начаса. Прибрах го при останалия си улов и въздъхнах доволно. А после подскочих. Някакъв брадясал тип с вид на контрабандист беше кацнал неусетно на носа на "Луничка", гледаше ме съучастнически и размахваше вместо примамка буркан със златна рибка (всъщност -  криминале от старо злато). Не можах да устоя и позволих на нахалника да си тръгне с шепа от моите жълтици в замяна на привилегията да си имам Златоперка за компания. Сигурно ще ме попиташ дали наистина рибокът изпълнява желания, по стара приказна традиция? Ще си замълча : Р Но ще ти покажа част от онова, което видях и заснех на отиване и връщане от своя книголов. Enjoy!

ДЗЕН ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПОДДЪРЖА ВЕЛОСИПЕД



А. ЦВЕТЕ В САКСИЯ


Б. ЦВЕТЕ В ПЪТНА НАСТИЛКА


Кое от двете растения е по-красиво според теб? Вариант А или вариант Б?

ОТКРИХ! ОТКРИХ!

Ето къде Дядо Мраз е зарязал ботушките си за през лятото : )

 ...WITH THE SUNLIGHT IN MY EYES



КАЦНАЛ(И) НА ЕДНО ДЪРВО

Сладка двойка са, нали : ) Какво ли й пее на ушенце?