неделя, 25 май 2014 г.

"ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ!", БРОЙ ВТОРИ

Заповядай на борда : )
Разхождам си се аз преспокойно по улицата, зяпам разсеяно витрините на магазините и си мисля за хиляди различни умности. Не щеш ли, пред мен изскача умален (но не твърде) модел на Грампианските планини и ми прегражда пътя. "Стой, войнико!" излайва страшно грамадата-подобие на Хълк и ме смразява с погледа на учителката ми по физическо от гимназията (който Арийката впи в моя милост, когато откри, че имам нахалството да погазя свещения й салон с кубинки). Какъв войник, бе? Просто съм тръгнала на пазар, въоръжена с автоматичен... чадър. Ама няма смисъл да си хабя думите да му обяснявам. Човекът е неопровержимо луд и явно си пада по маскировъчните дрехи и макиажа (от онзи, дето си мацаше Арнолд Шварценегер в "Командо"). Опитвам се да заобиколя изтрещеняка (нелека задача) и тъкмо си мисля, че щеше да ми бъде по-лесно да се отърва, ако се бях хванала да го изкача (с каска, въже и карабинери, разбира се), когато Хълкчо (или Бен Грим, както предпочиташ) бърка в щурмовата си раница и измъква оттам... книга. Ъ? Зяпнах все едно беше извадил порцеланов сервиз за чай и ми беше предложил да ударим по един ройбос на крак. "Призована си!" кресва той и ми тика книгата в ръцете. "Дано се покажеш достойна..." изсъсква скептично и промърморва нещо за неадекватната преценка на Взводния си... После изчезва. WTF? Вторачвам се в корицата на "подаръка" и... Сърцето ми се разтропва като краката на Майкъл Флетли върху дървен концертен подиум - та това е вторият брой на сборника с книги-игри "Призвание герой!"!!! Отгръщам на първата страница и се ококорвам. На нея е написана категорична заповед (предизвикателство?): "Осмели се! /следва нагло изрисувано злорадо човече и пожеланието: Игрите с теб!/". Усмихвам се и промълвявам: "Благодаря, Хълк!". Не съм сигурна, но май чух едно отсечено "Пак заповядай!" (речено с половин уста). Гушвам книгата и отново се ухилвам. Еха! Чакат ме подвизи за вършене : ) Искаш ли да погеройстваш с мен?

"ДА НАМЕРИШ ДРАКОН" ОТ СПАСИМИР ИГНАТОВ

Започвам с историята, култова сцена от която краси корицата на сборника. В "Да намериш дракон" Спасимир Игнатов великодушно ти дава възможност да избереш като какъв искаш да играеш по време на приключението: гоблин, трол или гном. Предоставя ти профилите (украсени с компромати, тъй де, "снимки") на съответните същества, а на теб се пада задачата да премериш недостатъците и... недостатъците им : ) и да се спреш на своя герой. При първото изиграване аз си заплюх трола Съртолакс (Сърт), защото одобрявам начина, по който се е сдобил с ранга вобан, т.е. капитан на кораб : ))), пък и владее Древния език. Но е също толкова забавно да играеш и с Риктеат (гоблина), и с Фикдинес (гнома). След като определиш предпочитанията си, се отправяш на тежка оперативка, ъ, среща с Шефа - зир-зир-клана Хазараг (името му се превежда като "Обединителя"). Той е в много лошо настроение, защото някаква си анархична гад - гоблинът Гугрикх - е отвлякла летящия кораб "Дракон" и върши поразии на воля. Твоята задача е да намериш "Дракон" и да го унищожиш. С цената на Пирова победа, Танталови мъки и... на каквото още се сетиш. Успееш ли, ще се окичиш с титлата "зир-вобан": повелител на въздушните господари. След кратък размисъл стигаш до констатацията, че не ти стиска да откажеш на Шефа, повишението си го бива, а и страшно ти се играе, тъй че се съгласяваш. Предстои ти да стегнеш кораба си, да се запознаеш с екипажа си и още: да научиш как да си избереш (не)достопочтена пивница, за да се отцепиш както трябва; да се запознаеш с трола "Три скали" (изключително чаровен тип) и гнома Нард Кюри (достоен да носи своята фамилия); да докажеш теоремата, че троловете и гоблините не се обичат много; да участваш в творческия процес на гномите-гении, да изпиташ на собствен гръб резултата от него и (бонус) - мъниците да ти признаят как стигат до блестящите си умозаключения; да запомниш начина, по който се тълкува терминът "грабеж" в книжовния гоблински език и официалните медии; да вземеш пример как да се сдържиш да не заплачеш за майка си, докато вражите воини се опитват да ти светят маслото по 10 различни начина, проявявайки изобретателността на виетнамски партизани, изскочили от американски екшън; да ти светне лампичката що е то "мъртво небе" при въздухоплаване; да си припомниш лекция по взривяване на кораб, да ти набият в главата съвети за перманентни възпитателни мерки (хвърляне зад борда) и повдигане на бойния дух на екипаж (лаконично и ритНично) и още куп готини нещица, поднесени от автора. Успех в мисията!!!

Сега ще те помоля да изчакаме с представянето на втората книга-игра и да ми позволиш да се обърна директно към Спасимир Игнатов. Авторе, ти подхващаш читателя от самото начало на книгата с неповторимия си гоблинско-човешки речник и не му даваш да се намръщи нито един път чак до края. Даже бележките под линия, старателно водени от щатния тактик, дежурния оръжейник и други подобни сладури, са си чисто злато. Официално спрях да броя усмивките на 26 страница. Към 37-а страница (една от най-яките ever!) вече бях готова да те моля за милост : ) Защото там ти ме запозна с любимия ми герой в историята - Гарган (моя помощник-вобан, т.е. капитан). Такива запознанства аз си отбелязвам с червено в календара : ))) Достигайки до 48-а страница, окончателно вдигнах ръце в знак, че се предавам и нарочно започнах да взимам идиотски решения, само и само да прочета твоя коментар. А на 52-ра страница съм си отбелязала следния въпрос към теб: "Искаш ли да ти покажа с колко захилени личица съм изрисувала полетата на твоята история?". Питанката е вдъхновена от етимологията на думичката "Бродуей" : ) Този, който ме е чел и преди, знае, че обичам да усмихвам и да ме усмихват. Тъй че: браво за чудесната история!

Виж, под "чудесна" нямам предвид единствено чувството за хумор, с което си я написал. Обърнал си внимание на всеки елемент, задължителен за качествена книга-игра: като започнем от разкошния дневник (дело на Светлана Паунова-Мурджева),  минем през самото приключение, което е не само забавно, но и истинско предизвикателство за ума и съобразителността на читателя, и стигнем до страхотните илюстрации (излезли изпод молива на Станислав Андреев). Картинките са пълни с чаровни детайли. Особено ми допадна представянето на гномската лаборатория и нейните обитатели: намръщения гном със смеещото се човече, щамповано на пояса му, хвръкналия във въздуха гном, гнома, дето ти се хили за добре дошъл, дъската с налудничавите формули... Бях много доволна от себе си, когато открих мечето-талисман, окачено на балистата (ей че съм наблюдателна!),  пък и когато забелязах Кулата на Копитото (не се лъжа, нали?), избрана за фон на зрелищна битка. Ама знаеш ли кое ми обра точките? Живописното изображение на боя в кръчмата. Ужас, голямо меле ще да е било, щом дори столовете цъфват с цицини : ))) Изобщо, подбрал си точния художник, с когото да работиш по своя проект.

За да стане абсолютно ясно, че те харесвам като автор, ще маркирам още няколко яркости, характерни за твоя стил : ) Отдаваш дължимото на "Едрия Уейн", Никсата и други твои колеги/властелини в писането/материализирането на книги-игри. Препращаш (с намигване) читателя към класически филмови и книжни заглавия ("Хаджи Димитър" звучи наистина специално в изпълнение на Гарган, а и винаги съм си мислела, че трон, направен от мечове, е бая неудобно местенце за разпускане пред телевизора). Изразяваш се цветисто (подчертавам сравненията: снежинки = "бавно спускащи се капки кръв", "в гласа му се усеща същата ведрина, която носи спускаща се по стръмен склон каменна лавина"). Освен това си композитор. На думички. Цитирам: алконавт, прискалявам се, елфопад и пр.  Даваш свежи определения за понятия от типа "борба в класически стил" = "пастьоризиране" и обогатяваш художествения си език, като разбиваш и преобразуваш вкаменелости от вида: "Ще се види кой - крив, кой - прав.", "Когато си в Рим, прави като римляните" : ) Имам само една препоръка към теб... Продължавай в същия дух!!!

"ПРАХ И СОЛ" ИЛИ СИКАМОР БРАЙТ СЕ РАЗВИХРЯ 

Читателю, настъпи часът да яхнем конете и да се отправим към следващото си приключение. Помниш ли малкия Непокор, една от звездите в коментара ми, посветен на "Призвание герой!" 1? Момчето, което става свидетел на жестокото убийство на баща си и се заклева кърваво да отмъсти на гадовете, оставили го сираче, е твоят герой в "Прах и сол" - приказка № 2 от Грешната земя. Искам от теб да си припомниш всички свои знания и умения, придобити в часовете по византийска дипломация, римска риторика и римски бойни тактики, управление на арабски флот и география на фентъзи светове. Действай като господар. На ума, оръжието и емоциите си. Само така ще можеш да помогнеш на Непокор, защото пътят, избран от него, е труден, стремежите му са амбициозни (и не се ограничават само до отмъщение), а шансът му за успех... тъне в мъгла. Не се тревожи, няма да се сражаваш сам. В мисията ще ти помагат канарата Рагнар от Огнесевер, златоустият Абас от Отремер и досетливата девойка Наан. Троицата се изхранват като наемници. Някога твоят Непокор ги е спасил от гибел и те са се заклели да му служат, докато върнат дълга си. Поне така декларират под клетва, но аз не им вярвам : )  Относно частта за поемането в различни посоки, де. Връзката между четиримата е толкова калена и здрава, че те трудно биха се разделили, даже питото да е вече платено. И тъй, сигурно отдавна си изгубил търпение и се питаш каква е задачата, с която ще се нагърбиш, влизайки в кожата на Непокор. Пробвал ли си се някога да разплетеш Гордиевия възел? Ама не по начина, указан от най-прочутия ученик на Аристотел, а по конвенционалния метод : ) Е, въпросното упражнение ще ти се стори леко като румънска поп песен в сравнение с онова, пред което ти предстои да се изправиш. Изброявам: да се покажеш като достоен водач на Безименния народ; да си подсигуриш лоялността на собствените бойци; да кръстосаш надлъж и шир Грешната земя (това си е страшно, предвид имената на населените места в нея, напр. Пъклобяс); да правиш дипломатически визити на зле настроени (не си очаквал друго, нали?) народи и да се опиташ да ги привлечеш за съюзници в името на важна кауза, докато те се чудят дали да ти разпорят корема и да започнат да гадаят по вътрешностите ти или да се задоволят с един прост удар с тъп предмет по дебелата ти тиква ('щото така ще бъде по-чистичко); да правиш дипломатически визити на цивилизовани народи, чиито лидери ще те посрещнат любезно (не се шегувам), но през цялото време ще пресмятат наум (или като си помагат с пръсти) какви дивиденти и лихви ще извлекат от евентуална спогодба с теб; да се проявиш като достатъчно изобретателен тип и да си подсигуриш флот; да се справиш с моралните си дилеми. Всичко изброено дотук е с една цел: да избавиш Грешната земя от тиранията на Мрак, чиито крале са главните виновници за тежката травма, която си получил в детството. Как ти се струва? Ще се справиш ли? Аз ти стискам палци и те оставям за мъничко, защото тук отново ще се обърна директно към автора - Сикамор Брайт.

Брайт, ти ми даде възможността да играя от името на Непокор. Нещо, за което си мечтая още от първата ти история, посветена на Грешната земя. Благодаря ти! Няма да се изненадаш, ако ти кажа, че ми беше страшно хубаво, докато четях "Прах и сол", нали? Тук ти наистина се развихряш. Изградил си своя свят далеч по-детайлно, читателят научава повече за неговата история, география, етнография. Посещението в огнесеверския Стоманенен град (познай на кое място се отбих първо? В библиотеката, където срещнах един от любимите си герои в историята - Салеан) и съприкосновението с жителите му (малко нещо немци, а?) почти ме убедиха да се преместя да живея там. Щях да го направя, ако стоманеноградчани се усмихваха по-често. Впрочем, техният лорд Ерин и далновидната му политика предизвикват дълбоко уважение. А гостуването при копиеносците от Дарокръв и огненобрадия Улфрик (вторият ми любимец в играта), в чиито жили "тече не кръв, а гръмовен прах", ще запомня с произнасянето на най-дългата и сочна обида в света: "Това са червеи, синове на камили, заченати от кучета и отгледани от чакали, които са си лягали с братовчедите им, които пък са били наложници на най-болния козел в най-бедното стадо на селото им!" : ) За да не си помислят нещо лошо за теб читателите (като че ли това изобщо е възможно), ще добавя, че ти се справяш отлично не само с обидите, но и с измислянето на красиви топоними като Сребросклон, Теснобриз, Ледоръб, Дъболист. Пък и отправяш едно от най-хубавите пожелания, които съм чувала: "Дано нощта ти бъде спокойна, а решенията ти - мъдри!". За мен беше истинско удоволствие да избирам бойни стратегии (една от които ме подсети за скитските конници-стрелци с лък), но и да се справям с опърничави владетели по примера на Андрей Ляпчев : ) Ти ме накара да си припомня истории от детството, свързани с Утремер и Картаген, но и ме натъжи с майчината песен и "Песента за прашния крал". Колкото до великолепния дневник и чудната карта (от онези старинните, върху които неизследваните територии са били обозначавани с чудовища), те увеличават на n-та степен удоволствието от четенето и играта. Отлична работа на художниците Антон Тончев и Slava Gerj. Завършвам с въпрос към теб, Брайт: кога ще разкажеш приказката за Безименните?


"ОТНОВО ЗАЕДНО" ОТ МАЙКЪЛ МАЙНДКРАЙМ ИЛИ БЯГСТВО КЪМ РЕАЛНОСТТА

При представянето на третото приключение, което те очаква, читателю, ще сменя подхода и първо ще започна с редове,  адресирани до Майкъл Майндкрайм, а после ще те въведа в играта. Майндкрайм (псевдонимът ти един вид предупреждение ли е?), ти спечели лоялността ми като почитател с три неща. Първо, в своите "няколко думи от автора" споделяш, че слушането на музика е важна част от творческия ти процес. Дори разкриваш до кои банди си прибегнал, за да се настроиш на писателска вълна. Било ти е трудно.  Групите, рекрутнати от теб, въпреки искрените си усилия, не са смогнали да създадат подходящото настроение за построяването на творбата : ) Точното парче не идвало и не идвало. След известно лутане, помощта се появила в лицето на... Ще запазя името на музикантите в тайна от публиката на настоящото ревю : Р Като човек, който вирее на всекидневно поливане с музика и преобразува въглеродния диоксид в органични съединения с помощта не на слънчева светлина, а на мелодия, няма как да не оценя това твое признание. Втората причина да харесам стила ти, Майндкрайм, се корени във факта, че всяка думица от твоята история доказва с колко грижа и внимание си замислил и създал героите си. Пука ти за момчетата. Сигурна съм, че би говорил с голям ентусиазъм за което и да било от тях, и че би се борил здравата, за да не допуснеш компромис и да не съсипеш образите им, с цел съкращаване на обем или задоволяване на фенските капризи. Така ги виждаш, така ги пресъздаваш и така ги пазиш - по твоя начин. Докато играех, внимавах много, защото се страхувах да не сгафя, да скапя деня на героите ти и да получа възмутено изсумтяване от теб. Най-малкото : ) Третата причина да започна да те уважавам е следната: овладял си тънкостите на писането до такава степен, че не усетих да си изпитал дори грам трудност по време на своята работа. Напротив, имах чувството, че всичко ти е идвало отръки, че нещата са вървели по "бира и пръжки", както казва един от любимите ми писатели Ивлин Уо. Уверен и стабилен пилотаж. Преди да продължа с представянето на "Отново заедно", искам да подчертая (с две червени линии) един доста интересен твой похват. В края на даден епизод от играта препращаш читателя да прочете три други епизода, съдържащи три възможни продължения на ситуацията, давайки му възможността да разучи добре всичките и да избере едно от тях. Готино. Стига за теб : ) Сега се връщам при своята публика.

Извинявай, че пак те оставих : ) Обещавам да те компенсирам. Споменах, че на Майкъл Майндкрайм му пука за героите му, нали? Е, затова се е погрижил да ги представи подходящо, да ги изгради стабилно и да те накара им симпатизираш, да се почувстваш съпричастен, преди да те хвърли в дълбокото - истинското приключение, което ти обещава в продължението на историята. Неговото заглавие е "Пътешествието",  а действието му ще се развива в чужбина, ще препуска бясно и ще сритва задници без да те остави да си поемеш глътчица въздух .  Поне така се зарича авторът, да видим дали ще удържи на думата си. Обаче аз пак се увлякох. Защо не ме спря и не ми напомни, че днешната публикация е посветена на книгата-игра "Отново заедно"? И така, хванеш ли се да я играеш, ще се впуснеш в бягство към реалността. Да, писателят те среща с четирима герои със съвсем реални черти, които ще те помолят да участваш в разрешаването на съвсем реалните им проблеми. Приятели от детинство, запазили дружбата и близостта си и след като са се превърнали в зрели мъже на по 27 години. Ела да се запознаеш с тях. Асен работи в консултантска фирма и поддържа топли отношения с родителите си. Необвързан. Чаровникът в групата. Борис е оперативен мениджър в компания за изработка на евтини уеб сайтове. Току-що е получил повишение. Вълко е женен, с дете и работи в склад. Някога се е занимавал професионално с футбол. Огнян е програмист и тим лидер, живее със съпругата и двете си деца в дома на тъща си, спестява за жилище. Моят фаворит от персонажите. Най-много се старах да помогна на него, но за съжаление в края на деня (без да искам) изпортих работите. И то в най-лесната част, тъй че внимавай и не се отпускай. Ето, с повечко подробности, какво иска да вложиш в играта си Майкъл Майндкрайм: да докажеш на родителите си, че ставаш за нещо, а не си разглезено келешче, дето се интересува само от новия си Баварец; да демонстрираш на шефа си, че е взел правилното решение, като ти е гласувал доверие и те е издигнал в йерархията; да не се поддаваш на провокациите на наежената си тъща в името на децата, жената и мира в къщата; да се разправиш по най-добрия начин с некадърни колеги-кръшкачи, които гледат да те наклепат пред началството; да знаеш кога е настъпило времето да разпуснеш и как да се забавляваш пълноценно; и най-важното: да сграбчиш всяка възможност, която ти се предоставя. От теб и твоите решения зависи дали ще оправдаеш очакванията на автора и дали ще доведеш героите, които ти е поверил, до достоен финал на тази част от историята. Какво ще ти направи особено впечатление? Графата "удоволствие" в дневника на книгата. Да, ще трябва да се потрудиш на момчетата да си прекарат както трябва, докато играеш от тяхно име. Както вече си признах по-горе, аз не се справих блестящо от първия път. Развалих настроението на Вълко и Огнян. При втория прочит, обаче, се поправих. Твой ред е! 

За финал ще ти благодаря за вниманието и ще ти споделя как преминах през "Призвание герой" 2. С малки крачки, също както вървя редом до човек, чиято компания ми е приятна и с когото не бързам да се разделя. За да мога да удължа времето, прекарано заедно, максимално : ) И да запратя неминуемото "чао" колкото е възможно по-далеч от нас. В случая с настоящия сборник ми беше по-леко да отроня "Довиждане!", защото знам, че предстои издаването на "Призвание герой!" 3. Любопитно ми е да разбера кои автори ще участват този път в сборника. А на теб? Освен това книжката с новите приключения на Таласъмчо и Никола Райков вече е излязла от печат, а Ал Торо обещава съвсем скоро да организира пътешествие на борда на своя  "Абаносов дракон". Нямам търпение : )