сряда, 27 ноември 2013 г.

"СЪ-ВМЕСТИМ", КОСТА СИВОВ

Боже, човече, никога не съм предполагала, че ще го кажа, но спри музиката, моля те! Това какофонично надвикване ли ти е примерът за успешна работа в творчески екип? Парчето звучи сякаш някой виетнамски Еминем и естонска оперна певица са се наговорили да си спретнат джем сешън и надават лют вой (всеки на майчиния си език) в опит да докарат прочувствена комбинация от бесен речитатив и гръмовни арии. Пасва идеално за фонова музика в стая за изтезания. Не, чакай, онова, дето го бълва плейърът ти, май по-скоро наподобява саундтрака към праобраза на "Пияния майстор" (или друг класически филм за бойни изкуства с бюджет 200 донга и заснет с една камера, която изпитва нерешителност върху кого да спре обектива си при сцена с повече от едно действащо лице). Не съм сигурна кое от двете описания подхожда повече на ситуацията. Наистина, въобще не искам да знам какво още дреме сред зловещите паяжини във фонотеката ти. И по-добре остави на мен посочването на образци за благодатно и възнаграждаващо сътрудничество.

Корица-трепач!
Разбрахме се да спрем музиката, нали? Затова, за да подкрепим доказателствения материал към днешната си тема, ще си "пуснем" литературно произведение. Я да видя дали нося нещо подходящо в кейса си... Минутка... Ето, намерих го - сборника с разкази "Съ-вместим" от Коста Сивов. Произведенията, поместени в книгата, са писани в съавторство с Адриан Лазаровски, Донко Найденов, Румен Вучков и Атанас Сивов. Резултатът от обединените усилия е също толкова заслужаващ внимание и удовлетворяващ, колкото плодовете от срещите между Хенри Манчини и Одри Хепбърн за закуска   (пред "Тифани"), AC/DC и Железния човек (за брънч, ъъъ, яко меле с непослушни момчета, където и да е), Енио Мориконе и спагетите (уестърни) точно по пладне, Нора Джоунс и Ричард Къртис (на следобедна гореща напитка с подправки и горчив шоколад), Джеймс Хорнър/Ханс Цимер/Алън Силвестри и епични/зрелищни/многочасови суперпродукции (за обилна вечеря). Не преувеличавам. Жестокото заглавие на сборника с 4 (след полунощ?) творби от Коста Сивов и приятели, както и още по-яката корица (заслугата за нея е на Мирослав Георгиев - браво, браво, браво!), са достатъчно апетитна примамка. Ето малко информация относно съдържанието. (Хм, вярваш ли ми, като ти обещавам "малко" информация? Не? Правилно!)

"ВОВИНИ" - Коста Сивов feat. Адриан Лазаровски

Press play. Ако си любител на фентъзито, това е твоето парче. Сивов и Лазаровски са ти миксирали приключение по всички правила на вълшебството и приказното изкуство. Или не съвсем. В приказките, по традиция,  главният герой напуска родния дом, за да намери... нещо. Жизненонеобходимо/рядко срещано/ценно, абе нещо, което му липсва (неродена мома, златна ябълка, пътят до Индия, знам ли?). Преливащ от добродетели, юнакът потегля и извършва няколко (най-малко 3) странични подвига в крачка. Постъпките му се увенчават със слава и се къпят във вечната благодарност на съществата, на които е подал ръка в беда. Те, от своя страна, се отзовават, когато спасителят им се нуждае от помощници за великото си дело (било чрез изгарянето на конски косъм, рибешка люспа или вълшебен предмет с небиологичен произход) и, щом нещата приключат благополучно, помагачите пият, пеят и лудеят с доблестния момък на сватбата му с Неземна красавица- умница-благородница. Авторите на "Вовини", обаче, са изплели ризницата, имам предвид добродетелите и стремежите на главния си герой, по по-различен начин : ) 

Сър Галахад? Амиии, защо не? Ако си неспасяем оптимист ...

Just listen and enjoy (him). Грогън не блести с геройски качества. Даже е много ръждясал. Самото му име те кара да си представяш не най-благонадеждния сред рицарите на Кръглата маса, а по-скоро достойния син на собственик на дестилерия за уиски : ) Та наш Грогън не си губи времето в чертаене на планове за спасяването на света (ех, че досадно занимание), тренировки за поддържане на бойните умения (тях ги оставя на фитнесманиаците) или копнежи за покоряването на далечни земи (мързелът е голяма работа, дето се вика). Напротив, човекът е доволен да си седи в кръчмата и да харчи спечелените като наемник (с кръв на чело) монети. Друго негово хоби, освен пиенето, е зачервяването на бузите на всяка срещната дама (ама не чрез изтънчени декламации и росни китки) и ръсенето на дълбокомъдрия (заради нежните ти уши използвах евфемизъм). Грогън не търси приключения и съвсем естествено не гори от ентусиазъм да се впусне в тях, когато те сами го намират - под формата на предложение за работа от старо другарче. "Галахад" трябва да ескортира товар робини до земите на страшни същества - вовини, съчетали в очарователната си същност чертите на влечуги и хора. Като типичен безстрашен герой, момъкът се позачудва дали да приеме възвишената мисия и накрая благоволява да даде съгласието си. Сега, след прочетеното дотук, нали не очакваш да те изненадам с пътеописание в стил "Дванадесетте подвига на Херакъл, ъъъ, Грогън"? Единствените будещи възхищение дейности, които върши в хода на доставката на жива плът, т.е. "приключението", са да се накваси и натъпче по пехливански, да се позабавлява с екзотична вовинка и да откърти здравата. Даже когато му се удава възможност за истински смела постъпка, той едва не я проспива и се колебае дали си струва да си мръдне пръста. И тъкмо на този образец за подражание се пада честта да провали плановете на зли магьосници, самопровъзгласили се "потомци на Великия дракон" и същества, по-страшни от гниещия в Тартар (нямам предвид соса) Тифон, за тотално покоряване (изтребление?) на човечеството. Грогън, приятелю, ще трябва да се стегнеш... Или да се отпуснеш?

"ВИЛАТА" - Коста Сивов feat. Донко Найденов

Classic tune. Знаеш ли какво най-много харесвам в бога на ужаса Лъвкрафт? Неговия похват да води разказа от първо лице, да подготви подходящата атмосфера за споделянето на тайни и да те изкуши с разкриването на умоглътващи събития. Толкова е добър в това, че сякаш чуваш пресекващия гласец на разказвача, който се мъчи да се освободи от душевния си товар пред теб - охотния (безразсъден) читател. Сивов и Найденов изграждат увертюрата на своята творба, следвайки гореописания метод и ти обещават да те въвлекат в не по-малко тайнствени и подлагащи нервите на изпитание перипетии. Млад писател получава писмо-призив за помощ от възрастна дама. Жената живее сама в село край София. Място, където суеверията, легендите за змейове и самодиви и историите за призраци виреят на благодатна почва, смучат хранителни вещества на корем и пускат дебели корени. Достатъчно яки, за да будят страх в местните хорица. Ето защо, когато в отдалечената къща на старицата започват да стават странни работи, тя се обръща към любимия си автор на страховдъхващи истории за съвет. Тук си спомних една сцена от златната комедия "Сиромашко лято", в която героинята на неповторимата Леда Тасева кисне във ваната, чете "Десет малки негърчета" и си втълпява кръвосмразяващи глупости за съседите. За съжаление, за разлика от своята филмова колежка, бедната женица от произведението на тандема Сивов-Найденов не си въобразява и нещата в дома й хич не са наред... Дали молбата й за помощ ще получи отговор? "Вилата" е разказ, с който може да почерпиш гладната си публика, насядала край огнището и да отвлечеш вниманието й от въпроса "Кога най-сетне ще се изпекат пресните картофки, сгушени в жаравата?" : ) А текстът на двамата автори тече гладко, с лекотата на планинско поточе, спускащо се по заоблени камъни.

"ПОСЕЩЕНИЕТО" - Коста Сивов feat. Румен Вучков

Turn it up! Тръгвам да споделям впечатленията си от историята и започвам да се хиля. Първата дума, която ми хрумва е "ГОТИНО"! Сивов и Вучков те вкарват в компилация с невиждан юнак, правят те съучастник в мъжествените му дела и те насаждат на китна самодивска поляна. Само дето единственото юнашко в героя е мустакът му, постъпките му дори и не са помирисали храброст (по-скоро е хитрец, крадец и мизантроп на дребно), а поляната, на която се озоваваш с него не е пълна със самодиви, а с... извънземни. Нека се заслушаме в разговора, който се води на скромната тревна площ, удостоена с високата чест да се превърне в поле на двустранна среща на върха. Оказва се, че един от инопланетяните притежава нотариалния акт на Земята и е дошъл да нагледа собствеността си. И никак не е доволен от видяното - поддръжката на имота е под всякаква критика. Ще трябва да се потърси отговорност и да се наложат санкции. Как реагира нашият герой? И питаш! Проявява прочутото родно гостоприемство, разбира се! Кани пришълците на по ракия (по-точно на по бидон ракия) и се впуска да им обяснява особеностите на българската действителност, разшифрова им непознати термини като "депутат", "шеф" и "учен", демонстрира тънкостите на нашенската народопсихология и уверено ги подкарва към състоянието, в което най-важният въпрос е "Ти мене уважаваш ли ме?" (зададен с чувство, но не с особено членоразделно произношение). Ще оставя на теб да си представиш резултатите от междувидовия "симпозиум" (запивката), както и вълненията, породени в дребнавата душица на домакина от обещания, дадени на пияна глава...

"ПРЕСЛЕДВАНЕ" - Коста Сивов feat. Атанас Сивов

Lose yourself to dance! 1) Нажежено крими, подсилено с фантастични нотки и задъхан екшън. 2) На пръв поглед рутинен случай за разследване, който не би трябвало да отнеме повече от седмица, преди да се запъти с уморена походка към папката "Приключени". 3) Вдъхновяващ главен персонаж от породата "Хич не си поплювам!", чийто стил ще те очарова. 4) Жестоки реплики, танцуващи из целия текст (постарай се да ги хванеш и запазиш. Заслужават си!). Как ти се струва? От тези съставки се получава страхотна мелодия за рингтон. Бих си я свалила моментално : ) Баща и син Сивови, нейните автори, те канят да съдействаш за изпълнението на поредната отегчителна (засега) задача, възложена на частните детективи от агенция "Секрет". Застрахователният агент Мартин Еванс се явява в нейния офис с искането да започнат да следят съпругата му, която напоследък се държала необичайно. Печените професионалисти веднага се заемат и отначало всичко изглежда точно - въпросната госпожа се държи по-безупречно и хрисимо от Степфордска съпруга, доволно обитаваща кукленска къщичка нейде из въображението на Айра Левин. Дамата даже отделя от времето си, за благотворителност - редовно посещава пансиона "Света Магдалена". Твърде редовно... Опитните хрътки надушват следата и се втурват по нея без много да му мислят. Все пак, те не очакват да попаднат на нищо по-сериозно от мимолетна забежка на отегчена домакиня. На какво чак толкова опасно може да се натъкнат, та да се наложи да проклинат глупостта си, че са забравили да си сложат бронежилетки? От всички поместени в сборника истории, тази изостри апетита ми за продължение най-много. Play the track again, please...

IT WAS NICE READING YOU. AGAIN.

Когато става въпрос за Коста Сивов, май ще се превърне в традиция да си правя списъче с детайлчетата, които украсяват неговите истории и ги правят още по-живописни (виж публикацията ми за "Славянски хроники" от същия автор). Сборникът "Съ-вместим" е не само показателен пример за отлична работа в екип, но и предлага изобилие от заслужаващи отбелязване елементи. Например от "Вовини" си запомних (и нямаше как другояче) следното красноречиво сравнение "смях като ръждясал меч, стържещ върху бедрена кост". Уха! Все едно се е изплъзнало от устатата на прочут самурай или майстор на катани в неангажиращ разговор : ) Ще намериш цитата в помитащата уводна сцена, където злодеят (също толкова красив, колкото и обичлив) се развихря и издевателства над девойка с вързани (буквално и преносно) ръце. Задълбочавайки се в сюжета, ми се прииска да грабна вълшебния котарак Фардън за другар (повече за необикновения домашен любимец ще откриеш сред страниците на сборника) и да извърша набег до Тортуга, ъъъ, Бархарския архипелаг. Смях се на пиянските изцепки на Грогън и се убедих, че не е добра идея да правим  заедно възлияния в чест на бога на алкохола Ракис. А и си паднах по един тип, Врог, отличаващ се със спартанска прямота (ако решиш да му досаждаш с дълги засукани фрази, ще те отреже директно: "Човече, първото го забравих, второто не го разбрах, а с третото не съм съгласен!"... "Вилата" крие в себе си чудно сладко изречение: "Въздухът ухаеше на цветове.". "Посещението" ще запомня с извеждането на основния принцип в българската икономика: "Те си мислят, че работим, а ние - че ни плащат.". А пък "Преследване" ме научи освен на жестоки крилати фрази и на изпитан детективски трик при гонитба с коли. Гледай ти, извадките от "Вовини" май преобладават. Не си прави заключението, че пренебрегвам другите произведения. Просто творбата, писана съвместно с Адриан Лазаровски, е с най-голям обем и предлага повече материал за изследване : )

Доволна съм. Свършихме полезна работа. Прослушахме цялата книга. Кое парче ти допадна най-много? Още се колебаеш? Добре, помисли си хубаво. През това време аз ще ти пусна един от любимите си албуми >: ) Сега е мой ред да ти проглуша ушите с най-зловещия представител в музикалната си колекция. На бас, че не си чувал подобна страхотия досега. Готов ли си? Знаеш как обичам да попивам музика, нали? С максимално увеличен звук. Предупреждавам те, бягай, докато е време. После няма да има милост : р 






понеделник, 11 ноември 2013 г.

"ТЕЛ", ХЮ ХАУИ

Прав си. Филмът се класира в категория "отчайващо тъп". Не заслужава да му отделим дори минута повече от времето си. Искаш ли да се махаме оттук? Добре, че си взехме места близо до пътеката. Гледай да не се спънеш... Опа, това кракът ти ли беше? Извинявай о : ) Шшшт, трябва да сме тихички. Онзи там, на предния ред, взе да ни гледа лошо. Побързай, очичките му блестят заплашително все едно сме му изяли пуканките чрез телекинеза. А, ето го изхода... Страхотно, изморих се да шепна! Ех, най-сетне - светлина, въздух и свобода : ) Знаеш ли къде ще те заведа сега? На дегустация. Местенцето, което имам предвид, е съвсем наблизо. Там ще ти предложат най-лекия и сладък ферментирал гроздов сок, който си вкусвал през живота си, в съпровода на хрупкави брускети, топнати във висококачествен зехтин и поръсени с билки. Опиташ ли ги, небцето ти ще започне да те благославя. Щях да забравя! Нали не си мислиш, че съм пропуснала да ти донеса книга? Днес ще те облъча с постапокалиптична научна фантастика. Спокойно, тя не е прекалено твърда и няма да ни се наложи да ровим в речника, за да я храносмелим пълноценно. Чувал ли си за американския писател Хю Хауи? Не? Тогава слушай...


BRAVE NEW WORLD?

Нещо ужасно се е случило в миналото. (Почти) никой не знае какво точно. Причините са забулени в мъгла. Налице са единствено последствията: повърхността на планетата е безплодна, осеяна със скелетоподобни руини, небето е обладано от тъмни зверове (облаци) и никога не се променя, а въздухът е толкова отровен, че дори само глътчица от него може да убие всяка безразсъдна биологична единица, дръзнала да смъкне шлема на предпазния си костюм и да се опита да вдиша. При такива "оптимални" условия на живот не е чудно, че оцелелите (след катаклизъм?) хора са намерили убежище в силоз под земята, изградили са си нов свят и са започнали от нулата, следвайки безропотно Пакта - система от строги (но справедливи?) правила. Нима имат друга алтернатива? Освежаваща разходка в разяждаща атмосфера, да речем? Не, благодаря. По-добре да си стоят  в сигурната, защитена кошарка, където добрият пастир (в случая - Информационният отдел) не щади усилия, за да поддържа отлично работещата (?) структура и се грижи всичко да върви по план. Какво от това, че обитателите на силоза още от раждането си получават инструкции какъв коловоз да следват и всяко отклонение от пътя и предначертаната функция предизвиква недоволна проповед в стил "Хоризонтът е доказателство, че на човек не му е съдено да преодолее ограниченията си."? Какво от това, че се сдобиват с правото да имат дете, само ако спечелят от лотарията, при това единствено в рамките на година от изтеглянето на печелившия билет? Какво от това, че действията им се следят изкъсо, а нарушенията се наказват с един вид радикален остракизъм? Без право на помилване. И най-важното: какво от това, че може би живеят в заблуда? Тези въпроси са сериозни и плашещи. Нищо чудно, че 99,9% от силозчани предпочитат да не си ги задават.

ЗА МИШКИТЕ И ИКАРИТЕ

Да, ама в кошарата, освен доволни от положението си (страхливи) млекопитаещи, се намират и редки птици - хора с идеи, мислещи същества, които усещат, че "не са създадени да живеят по този начин, че са на погрешното място, че животът им е твърде стегнат". Водени от желанието за промяна, от любопитството към света извън силоза и от съмнението, че може би навън нещата не са толкова прецакани, колкото изглеждат, те решават да нарушат правилата. Също като Икар да се устремят към Слънцето. Без да им пука за изгарянията, които ще понесат, за крилете, които със сигурност ще загубят или за близките, които съсипани ще наблюдават обречения им полет. Важното е да се издигнат в небето. Да се освободят от евтиния заместител и да се докоснат до истината. Тъкмо такива хора представляват сериозна опасност за установения режим и тяхното неутрализиране (колкото и своевременно, прецизно и професионално да е проведено) няма необходимия ефект. Защото, изненадващо за всички, силозът се оказва пълен с доста сух = леснозапалим материал, който чака една мъничка искрица, за да избухне в пламъците на бунта. И тук стигаме до срещата с наистина необикновена личност...

"ПРИБИРАМ СЕ У ДОМА И ИДВАМ ДА ПОЧИСТЯ..."

Изречението звучи съвсем невинно, прозаично и скучно, нали? Сякаш е излязло от устата на току-що приключила работа жена, която се обажда вкъщи да провери дали мъжът й е взел децата от градина и (независимо от положителния или отрицателен отговор) да даде инструкции за по-нататъшни действия : ) Обаче въпросните думи са извадени от контекста, произнесени са от една от най-яките героини ever и представляват заплаха, способна за секунди да превърне всички сурови юнаци от Френския чуждестранен легион в разплакани момченца. Представям ти Жулиета (Джулс) Никълс - бивш експерт от Механичния отдел и настоящ шериф на силоза. Момиче, което не се плаши от тежък труд, не се колебае да си изцапа ръцете и връзва косата си с канап. На това отгоре е умна и прави необичайни асоциации (сравнява хората с шайби, болтове и смазки), компетентна е, доказала е смелостта си и блести със силно развито чувство за дълг, чест и справедливост. Върши възложената й работа "дяволски добре, дори да не очаквате да го прави наистина". И обича да сритва жалки, плъходушни задници. Аз не бих могла да измисля по-добра кандидатура за поста "главен блюстител на реда". А ти? Примамват госпожица Никълс да заеме шерифското място не с обещания за привилегии и тлъста заплата, а с лаконичното "Ако дойдеш горе, хората ще те чуят", т.е. с илюзията, че ще може да промени нещата. Не си въобразявай, че Джулс, също като героя в "Приказка за стълбата", щом заеме високата позиция, ще стане глуха, сляпа и няма за хорските молби и проблеми. Точно обратното - застанала на върха, тя вижда (и помирисва) докъде точно блажените й съграждани плуват в нечистотии. Заема да  оправи нещата и... това не се харесва на гениите от Информационния отдел. Джулс се превръща от дребно неудобство в сериозна пречка. Време е да бъдат приложени превантивни мерки. О, нищо особено, нали разбираш, просто ще отделят краставата овца от здравите добичета. Не е като да не са го правили и преди. Само дето... този път резултатът от превенцията лееекинко ще ги изненада...

FULL-HEARTED BOOK AFFAIR

Ще ти призная нещо. Не съм предполагала, че ще си падна по автор, който кръщава главната си героиня "Жулиета". Даже щом стигнах до току-що цитираното име, щях да върна романа обратно на рафта, но чудесното художествено оформление (дело на Виктор Паунов) и интригуващото заглавие (за него е "виновен" Ангел Ангелов) надделяха. Оставяме настрана факта, че става въпрос за един от любимите ми жанрове. За какво ти говорех? А, да, за "хлътването" си по Хю Хауи. Докато четях, през цялото време имах чувството, че американецът е писал, съобразявайки се специално с предпочитанията ми. По-конкретно: представях си, че той е изпълнител, а аз - неговият музикален продуцент, събрали сме се в студиото и работим по нов проект. Сътрудничеството върви като (о, изненада!) по ноти : ) Както знаеш, да работиш в екип с човек, който те разбира (и с който се харесвате) не изисква никакво усилие, а си е чист кеф. Хю предусещаше каква ми се ще да бъде песента (книгата) още преди да съм изтананикала на глас мисълта си. Моя милост пък предугаждаше неговите хрумвания. Постигнахме абсолютно съзвучие. Да вземем женските образи, около които изградихме основата на мелодията - силни, интелигентни, вдъхновяващи и заслужаващи да водиш войни заради тях с мисълта, че всяка капчица кръв, която загубиш, ще си струва. Безспорно, дамите в "Тел" (независимо от годините си) ще те приковат със смесица от впечатляващи качества и очарователни странности. Що се отнася до композирането на мъжките персонажи, Хю Хауи успя да ме усмихне чрез добавянето на един по-особен мотив. Изсвири пред мен на пианото образа на ловец. Ама не какъв да е, а на звезди. Човек, чиито очи са по-стари от лицето му. Човек, който се чувства най-добре в полумрака, не се отказва от опитите си да види небето зад облаците (колкото и да е трудно) и не спира да чертае карти. Но най-важното: човек, който  не обръща и грам внимание на доброжелателните "напътствия": "Не се занимавай повече със звездите!" След като доизпипахме музиката (т.е. героите - постарахме се в тях да няма нищо дразнещо или излишно), я прослушахме и ударихме длани. Посланието й беше всичко друго, но не и монотонно - съчетаваше качествена фантастика, качествен екшън и качествена романтика. После минахме към текста. Ето любимия ми фрагмент: "Едно от нещата, които харесваше в Марнс, бе, че мислите му бяха толкова черни, че в сравнение с тях нейните собствени изглеждаха блестящо сиви." Как ти се струва? Не е чудно, че кръстих заключението си "Full-hearted Book Affair", нали? Нямам търпение  да чуеш окончателния вариант на песента и да ми кажеш мнението си.

: ) Отнесох се. Я виж, наближаваме целта си. Нали не си въобразяваш, че сега ще млъкна и ще те оставя на мира? Предстои ти да се насладиш на пространните ми (че какви други би очаквал от мен?) препоръки относно избора на напитки. Ще ти подскажа малко, избата предлага отлични бели вина...