вторник, 29 октомври 2013 г.

"СЛУЧАЯТ С ИЗЧЕЗНАЛАТА ПРИСЛУЖНИЦА", ТАРКУИН ХОЛ

Пристигаш последен. Затова ти се пада да режеш лук. На ситно. Всички останали задачи в кухнята са вече разпределени. Не се помайвай, ами грабвай престилката! Точно така, онази с надписа WOLFGANG PUCK EAT MY DUST  >: ) Защо се оглеждаш така неспокойно? Ако търсиш кучето, Разбойник в момента е на разходка и ще бъде прекалено изморен, за да си играе с теб, когато се върне. Както и да е... Обичаш ли чуждестранна кухня? Днес съм намислила да ти предложа нещо по-различно: кулинарно пътешествие до бившата перла в короната на Британската империя. Имаш ли представа какво е "доса"? Не? Тогава те чака изненада. А ял ли си някога халва от моркови? Е, недей да потръпваш от ужас. Не е толкова лоша, пък и не забърквам индийски манджи за пръв път. А за втори... тъй че си в сигурни ръце. Хей, усмихни се! Де да знаеш, може би готвя по-хубаво отколкото коментирам литературни произведения. Обещавам ти, че ако слушкаш и си изядеш порцията до последната троха, ще ти поднеса страхотна книжка за десерт - "Случаят с изчезналата прислужница" от английския писател и журналист Таркуин Хол. Както може би се досещаш, романът е криминален и действието се развива в Индия. А детективът е... Започвай да белиш лука и ще ти разкажа!

Жестока корица!
(НЕ)ЗАСЕКРЕТЕНО ДОСИЕ ИГРЕК

I. ДАННИ ЗА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ

Име: Виш Пури.
Възраст: 51.
Образование: военна академия.
Професия: основател и изпълнителен директор на "Най-частните детективи" ООД.
Отличия: носител на наградата "Суперкопой".
Успешно приключени случаи: етюдът с подслушвателното устройство в ченето на пакистанския посланик, аферата с готвача от френското посолство, кошмарът с липсващия слон за поло, проблемът на "Раджата със сутиените", кашата с офейкалия счетоводител.
Семейно положение: женен, с деца и внуци.
Хоби: градинарство.
Слабости: афтършейв "Секси мъж", люти чушлета (пристрастен е към тях), питата с манго на жена му и усмивката на най-малката му дъщеря
Страхува се от: майка си и от съпругата си (основно).
Колеги, чиито методи уважава и прилага (но не си признава): Холмс, Поаро (от него е заимствал и мустачките), Коломбо.
Врагове: списъкът с неприятели е поместен в папка, озаглавена "Най-обичайните заподозрени". Даже Распутин би се впечатлил от вещината, с която индийският детектив се измъква сух от изключително изобретателни опити за покушение (един от тях включва феромони и подивели носорози).
Две от крилатите фрази на Виш: 1) "Старай се винаги да хапнеш хубаво за закуска. Мисленето изисква пълен стомах." 2) "Индия се модернизира, но трябва да запазим семейните си ценности. Къде бихме били без тях?".

II. ДАННИ ЗА ФИРМАТА И СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ
(Тази част от досието се разчита трудно или е криптирана. Повечето от информацията остава загадка за читателя. Ето някои от разкодираните фрагменти текст)

1. Сфера на дейност: професионални разследвания от всякакъв тип.
2. Имена и характеристики на експертите, които ще поемат случая ти: Луминесцентния (не оставай с грешно впечатление от подвизите му, той не краде, просто пръстите му са лепкави), Казанчето (технически гений и достатъчно хитър, за да успее да постави гореспоменатото подслушвателно устройство в ченето на пакистанския дипломат), Крема (нежното попълнение в екипа, чийто любим аксесоар е 10-сантиметров непалски нож "кукри"), Шаши и Зия (доказателство за вредните последствия от злоупотребата с "Маями Вайс" - извинявай, Майкъл Ман!).

III. ДАННИ ЗА "СЛУЧАЯ С ИЗЧЕЗНАЛАТА ПРИСЛУЖНИЦА", ВЪЗЛОЖЕН НА ФИРМАТА
(И не само. В момента "Най-частните детективи" ООД работят върху цели три задачи, представени според своя приоритет)

1) Младо момиче изчезва от дома на богатия си работодател - известен и честен (не се шегувам) адвокат. Човекът е в безизходица, защото се опитват да му припишат нейното убийство. Обръща се за помощ към Виш. Докато разплиташ случая заедно с детектива, ще се разходиш из Индия по стъпките на Дев Пател от "Беднякът милионер".
2) Страховдъхващ генерал с побелели коси е убеден, че безценната му внучка си е харесала недостоен кандидат за жених. Ветеранът нарежда на Виш (без всякакви церемонии) да изрови колкото се може повече кирливи ризи от коша с мръсни дрехи на момчето. Детективът приема нещата буквално : ) Случаят е забавен, тук ще се усмихнеш (и ще се сетиш за кръвосмразяващия тъст Робърт де Ниро от "Запознай се с нашите").
3) Някой от "Най-обичайните заподозрени" се опитва да види сметката на Виш. Но главният герой е толкова затънал в работа, че неговата майка (без да си направи труда да го уведоми) се заема да залови негодника, дръзнал да посегне на малкото й петдесетгодишно момченце. Тук ще се посмееш - представи си Сталоун в комбина с дребното симпатично бабче от "Спри или мама ще стреля!"...

За да получиш останалата част от информацията, ти е нужно специално пълномощно. Имаш ли такова? Не? Тогава стигаш до...

IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
(Обръщам ти внимание: книжката има две лица и само едното от тях - закачливо усмихнатото - се оглежда в корицата. Сега ще ти покажа другото.)

Не се подвеждай от лековатия тон на публикацията ми, вдъхновен от  забавните епизоди в книгата. "Случаят с изчезналата прислужница" не е просто занимателна и написана с чувство за хумор криминална история, а Таркуин Хол не е някакъв закопнял за малко екзотика, въоръжен с фотоапарат и три слоя слънцезащитен крем турист, чиято най-щура мечта е да се снима като глътнал бастун (или в някоя по-екстравагантна поза, де да знам) пред Тадж Махал. Истината е друга. Британският журналист живее Индия. Грешиш, не съм изпуснала предлога "в". Авторът би могъл да се барикадира в свръхлуксозен комплекс от затворен тип в покрайнините на Делхи и да се захване да майстори статийки за постиженията на местния отбор по крикет. Сигурна съм, че би имал успех в начинанието, ала едва ли би се чувствал окей със себе си. Вместо да се плъзга лекичко по повърхността, господин Хол си отваря широко очите за истинските проблеми на страната, общува с различни хора, класифицира получената информация и я споделя. В случая - под формата на роман. И си личи, че е опознал и обикнал Индия. Че му пука.

Прочетеш ли "Случаят с изчезналата прислужница", ще се почувстваш все едно се запознаваш с историята на някой, живял и препатил доста в тамошен голям град. Човек, дошъл от затънтена индийска провинция с надеждата да си намери какво да е препитание, за да може да праща мизерната си надница на многолюдното си семейство. Човек, взел под наем "дядовата ръкавичка" (използвам евфемизъм), който се е събуждал всеки ден в шест, за да напълни наличните празни съдове с вода преди да я спрат, закусвал е набързо със слаб чай и отдавна загубили хрупкавостта си бисквити, тръгвал е за работното си място, молейки се да успее да се справи с неконтролируемия [понесъл хора (и животни) не към целта им, а към сериозни форми на шизофрения] трафик или стискайки палци да се смести някак в пръскащите се по шевовете си "автобуси" на градския транспорт (без останалите пътници да го смажат или задушат). Човек, който се е сблъсквал ежедневно с нагли бюрократи/корумпирани служители, търпял е несправедливостите на закостенели нрави/предразсъдъци, бил е спиран от необичайни табута и се е възмущавал от дребни работи като "бюджетните ограничения" на полицията (спешните й телефони не работят, поради неплатени сметки, а пари за бензин за колите - няма)...

Изчакай един момент, искам да погледна яденето. Почти е готово. Само да отбележа още нещичко и сядаме на масата. Не си мисли, че Таркуин Хол ще ти покаже единствено "прелестите" на "пребиваването" в големия индийски град. Авторът ти е приготвил "екскурзия" на "чист въздух" до район с уранови мини. Ще се качите на влак, пътуването ще е дълго и ще ти напомни за мъките на едни други "пасажери" в "Дългата разходка" от Славомир Равич. Докато се кандилкате към заветната цел, британецът ще те "развлича" с истории. Например тази за бедняка-нищожна песъчинка, залепнала за подметката на "водната мафия", продал цялото си имущество, за да покрие разходите по несправедлив, точещ се с десетилетия  процес. Или тази за невинните жертви на "защитниците на слабите". Кои са тези "защитници"? Партизаните, чието любимо хоби е да стрелят по всичко, дето мърда. С повод или без. Надявай се да не спрат влака ви и да ви поискат да платите пътна такса... Как ти се струва? Едно е сигурно - воаяжът обещава да бъде всичко друго, но не и скучен.

Споделеното от мен до този момент далеч не изчерпва картинката. Вземи романа и научи повече сам. По време на четеното ще се усмихваш на шегите, ще срещаш чудаци, ще примижаваш от яркостта на образите (и може би ще имаш нужда от черно огледало, за да отпочинат очите ти), ще свъсваш вежди от справедливо възмущение/гняв/, ще изпитваш жал и, разбира се, ще се стараеш да разрешиш случая, да пипнеш негодника преди детектива. А когато приключиш с книгата, ще можеш да се похвалиш, че поназнайваш нещичко за истинската Индия, че в съзнанието ти е останало нещо повече от гланцирана кичозна фотография на популярна туристическа дестинация. Благодарение на Таркуин Хол. Сега... дойде време да пробваме ястието, плод на съвместните ни усилия. Без тревоги : ) Ако е противопоказно за консумация, ще се насочим към спасителния вариант. Имам малко сух хляб, останали домати, кашкавал и чубрица. Нужни са ми само пет минути, за да те посветя в тайнството на "фалшивите мини пици" : )



понеделник, 21 октомври 2013 г.

RAKIA: CONNECTING PEOPLE

Нали знаеш колко "ме бива" по математика? С алгебрата се справям.  Криво-ляво. А с геометрията... да речем, че никога не сме си говорили на "ти". Към днешна дата (ако случайно се срещнем на улицата) си кимаме с ледена учтивост. И всяка от нас бърза да продължи по пътя си. Защо отново те занимавам с топлите си чувства към точните науки? Ами, решила съм да те поизмъча и да ти поставя една задачка. Спри да драскаш мои карикатури в тетрадката си и се съсредоточи върху онова, което ще запиша на дъската. Не се безпокой, днес часовете са намалени и ще те пусна да си ходиш по-рано. Хайде, положи малко усилие : ) Да не мислиш, че на мен много ми се работи?

Ето я и главоблъсканицата:

група все-/много-/пре-знайковци, които се опитват да покажат кой от тях е най-умен

+

сериозна книга от няколкостотин страници на научноНЕпопулярна тематика

+

разгорещена дискусия

= ?

Внимавай с отговора. Имаш достатъчно време да решиш задачата. Вече си готов? Чакай, не казвай нищо. По погледа ти разбирам, че ще изтърсиш нещо от сорта: "Събраните на едно място мъдри глави, вдъхновени от обемния изследователски труд, поставен на масата пред тях, са стигнали до разрешаване на квантово-глиаловия парадокс." : ))) Почти познах какво си мислиш, нали? Да, ама не съм ти съобщила "смущаващата променлива" в гореописаната ситуация - солидно количество качествено пиене. Вместо да се задълбочат в разбулването на загадките на тъмната материя, нашите юнаци се юрват да нахвърлят черновата на труд (за получаване на професорска титла), доказващ ползата от алкохола. Няма да те запознавам с тезата им в детайли. Само ще маркирам (защото ме мързи за повече) пет от основните заключения (да си ги имаш предвид, може да ти послужат като състоятелни аргументи в някой спор).

Предимствата на алкохола:
1) алкохолът е храна 
2) алкохолът е транквилант
3) алкохолът е анестетик
4) алкохолът е лекарство - тук започнаха да ми цитират резултати от непубликувани, революционни, изпреварили времето си (50-те години на миналия век) български (!) експерименти, проведени по всички правила на изкуството - с плацебо групи и т.н. УЖАС : )
5) Хъм, имаше и пето, кълна се, но не си го спомням... 
6) алкохолът сближава (не звучи особено издържано, но е разкошно за заглавие на публикацията, а?)

Та така. Отговорът на задачката е: труд, доказващ ползата от алкохола. Я гледай какво слънце е напекло! Сигурна съм, че едва те свърта в блога ми. От мен да мине - свободен си. Аз, от своя страна, ще се отдам на любимото си занимание - злодейство на свободна практика : ) И не забравяй, алкохолът не само сближава, но и поражда интересни дискусии, с още по-интересни и важни за науката резултати. 


сряда, 9 октомври 2013 г.

ПРИНЦЪТ НА МЪГЛАТА, КАРЛОС РУИС САФОН

Здравей, книго(в)ед, радвам се, че се отбиваш! Тъкмо ти ми трябваш. Преподреждам библиотеката си и няма да ми е излишна малко помощ. Не се тревожи, ще получиш награда за труда си - под формата на някое от книжните ми съкровища. Само трябва да си избереш... Съгласен? Тогава да се хващаме на работа! А какво има в плика, който държиш? Подарък за кучето? Нека видим... Аха, "Куджо" : ) Много, хм,  мил жест, обаче Разбойник предпочита творбите на Доуди Смит. Вечер не си ляга без да е прочел поне една страница от "101 далматинци",  в компанията на любимата си дъвкалка - гумена фигурка на дяволчето Таз. Има си я откакто беше кутре и отказва да се раздели с нея. (Това, последното, не си го чул от мен.) Впрочем, в момента той спи и май е по-добре да прибера книгата, преди да я е надушил. Не мисля, че ще оцени чувството ти за хумор. Не и по начина, по който очакваш. Леко, ще събориш... Е, нищо, де... На този книжен куп и без това не му беше там мястото. Да започнем подреждането от него... Какво сега, защо спря? Хареса ли си нещо? Дай да погледна... "Принцът на мъглата" от Карлос Руис Сафон. Ммм, струва ми се, че току-що определихме днешната ти "заплата".

Хайде да разлистим книгата, искам да я усетиш. Не бързай. Подготви се, защото не знаеш на коя страница ще попаднеш, а испанецът (говорили сме за това, помниш ли?) умее изкусно да оплита своите читатели и да влияе върху възприятията им. "Принцът на мъглата", първият публикуван роман на автора, изпълва дробовете ти със солен морски въздух, гъделичка носа ти с аромата на скромна, но домашно приготвена, топла закуска, разпръсква около теб ситни капчици от чистото ухание на  невинната любов и веднага след това те задушава с миризмата на застояло, на гнило, на вечно гладно и нетърпеливо да посее заразата си зло. Чуден букет. Не би очаквал друго от Сафон, нали? Той е от този тип разказвачи, които те подмамват с тона на гласа си, хипнотизират те с жестовете си и те карат да повярваш във всяка дума от тяхната необикновена приказка. Казано другояче, авторът те приковава към себе си като стайна печка в студен ден. А ти нито можеш, нито искаш да се откъснеш от топлината му. Ще се опитам да ти обясня как се почувствах, когато започнах да чета "Принцът на мъглата"...

Окей. Затвори очи и си представи... Малък град край морето. Привечер. Разхождаш се из рибарското пристанище. Тъкмо се чудиш дали да не поседнеш някъде и да позяпаш хората и плавателните съдове наоколо, когато забелязваш светлинките на една чудна лодчица да се приближават към брега. Решила е да акостира пред теб. Докато разглеждаш изкусната й, здрава конструкция, осъзнаваш, че не си единственият, който й се възхищава. Без да усетиш как и кога, до твоя милост (важно като часовой) се е настанил пухкав уличен котарак. Той те поглежда пренебрежително за миг и след това насочва цялото си внимание към лодката. Фиксира я с очи. Защо ли? Ами много просто. Рошавият бандит, свит и готов за скок, знае, че вечерята току-що е хвърлила котва. Трябва само да потърпи, рибарят скоро ще разтовари улова... Човекът забелязва своя верен посрещач, ухилва се и му подхвърля част от плячката. Котаракът ти изсъсква да стоиш настрана от неговата кльопачка и я омита за секунди. "Бълхата май е доста гладен... Забрави за обноските си." Рибарят се обръща към теб с приятелска усмивка. "Бълхата? А, сигурно говорите за котката...". "Аха. Това му е гангстерското прозвище на зъл и опасен звяр : ) А когато е миличък и послушен, го наричам Бълхичко. Аз съм Карлос, впрочем. Руис Сафон. Ти как се казваш?" "Книго(в)ед." "Ха, необичайно име! Ето какво, Книго(в)еде, сега ние двамата с Бълхата ще занесем рибата до едно ресторантче наблизо. Там ще ни сварят чорбица от попчетата, а кефала ще изпекат на скара. Искаш ли да ни правиш компания? Обещаваме ти и силно вино, и весела музика, и интересен разговор. Мене ме бива да разправям приказки... Сладки и страшни едновременно. Като тези, дошли от земите отвъд Сините планини..."

Така виждам лодката, с която пристига капитан Сафон

Дали ще приемеш предложението на Сафон и дали ще го последваш до ресторантчето - зависи само от теб. В случай че си обзет от нерешителност (в което се съмнявам), ще ти споделя част от историята, развита от автора в "Принцът на мъглата" - роман за юноши, но ако питаш мен - роман за хора от всички възрасти, чиито сърца не са забравили как да туптят.

СИНЬО ЛЯТО

Верни другари в приключенията, море, небе, искрящобял пясък, дълги разходки, надбягвания с колела, гмуркане до потънали кораби, лов на съкровища, споделяне на тайни край лагерен огън на плажа, нощно къпане - тринадесетгодишният Макс Карвър никога не е предполагал, че ще открие изброеното дотук в затънтеното, непознато  и (вероятно) скучно място, където му се налага да се пресели заедно със семейството си заради бушуващата Втора световна война. Наясно е единствено, че му предстои да целуне детството си за сбогом - далеч от роден дом, приятели, от всичко близко и познато, което би могло да му вдъхне утеха в труден момент. Момчето се отправя на път с натежало сърце, опитвайки се да се убеди, че неговият татко-чудак, ъъъ, майстор на часовници, и неговата майка (със загатнати ясновидски способности) знаят най-добре. А мълчаливата му по-голяма сестра и склонната му към забъркване в пакости по-малка сестричка не допринасят за "освежаването" на картинката. Пристигането в град "Скука" и настаняването в запусната къща, бивша собственост на двойка ексцентрици с мрачен ореол около главите, също не е съпроводено от фанфари и рози. Но там Макс се запознава с местния младеж Роланд и истинското лято започва. Отърсило се от сивата си дреха, то се явява пременено с одежда, блестяща във всички нюанси на синьото - от прозрачен, светъл лед през наситен кобалт, изпъстрен със златисти точици, до мастилено, почти черно.

ДИАБОЛИЧНО

Сега бъди внимателен. Забравяме за живописните испански сериали от осемдесетте и чупим катинара на портата към ужаса. Не по-малко живописен (ужасът, не катинарът). Втората световна война въобще не е най-страшното нещо, което дебне героите в "Принцът на мъглата". Безгрижните дни, красотата на природата, зараждащото се крепко приятелство, трепетите на първата любов са помрачени от една зловеща, свръхестествена фигура (виж корицата). Злодеят е типичен представител на Сафоновите лоши момчета - загадъчен, магнетичен, изключително умен и способен да претегли душата ти с един поглед. Отбелязва си силните ти страни, прицелва се в слабостите ти, надушва копнежите ти и ги използва срещу теб. От него лъха студ. Но и парещо желание. Да те изстиска до капчица, да ти отнеме най-ценното. А после да се смее над жалките ти останки. За целта не се срамува да използва всякакви трикове: играе си с времето, нахлува в личното ти пространство, промъква се в сънищата ти, шепне в ухото ти или изпраща (не)двусмислени послания по домашните си "любимци"/пасмината си от уродливи слуги, променя лика и формата си. Но знаеш ли кое е най-гадното? Прилага всички тези способи не върху някого от своята категория, а върху слаби същества, най-вече - деца. Макс и неговите приятели се оказват на пътя му в, меко казано, неподходящ момент. Той е чакал с години, набирал е сили и е готов да нанесе финалния си удар. А сополанковците, опитващи се да му попречат да сключи челюсти около поредната си жертва, не са нищо повече от досадни винени мушици. Също толкова крехки...

Вече може да отвориш очи. Леле, бях забравила как ми действа Сафон. Преди да поверя "Принцът на мъглата" в ръцете ти, ще направя препратка към един български автор. Неотдавна ти представих "Предпази ме от това, което съм!" от Мартин Ангелов. Ако си ме послушал и си прочел сборника, ще разбереш с какво Ангелов ми напомня за испанския си колега. Иска ми се да отбележа, че в творбите и на двамата небето е основен персонаж, съучастник. И Мартин, и Карлос са очаровани от него. Първият го нарича "емоционален инвалид", а вторият го рисува с мантия от мрак, спуснало завеса от сълзи върху сцената. Дъждът и при двамата автори кореспондира с настроението на героите, а цветовете... използват ги дръзко, със замах, внушават чрез тях сходни образи. Мога да продължа в този дух и да ти изреждам прилики, но е по-добре да се убедиш лично, а и ние имаме работа за вършене. Книгите няма да се подредят сами. Прочети "Предпази ме от това, което съм!" и "Принцът на мъглата" (или някое друго произведение на Сафон - "Сянката на вятъра", "Играта на ангела", "Затворникът на Рая", "Марина"). Откриеш ли още допирни точки между българина и испанеца, сподели ги с мен. Ще се радвам да го сториш.