понеделник, 23 септември 2013 г.

СЛАВЯНСКИ ХРОНИКИ, КОСТА СИВОВ

Ей, буден ли си? Пропусна закуската и ме изпратиха да те повикам... Ха, не ме улучи : Р Следващият път се прицели по-добре, защото ти остана само една възглавница... Човече, не те разбирам! Как можеш да спиш до късно и да пропиляваш остатъка от лятото? Да  не си посмял да се унесеш отново! Май ще трябва да доведа Разбойник, за да те изкара от леглото. Стресна ли се? Тц, излагаш се. Че какво страшно има в един ирландски вълкодав (освен името)? Толкова е любвеобилен и миличък! А? Не се чувстваш комфортно около кучета с размерите на впрегатен кон, които те гледат с отмъстителен блясък в очите? Преувеличаваш. Пък и Разбойник е дребен за породата си. Колкото до другото - заблуждаваш се. Той много те харесва и не спира да ти доказва привързаността си: пишка върху обувките ти всеки ден... Всеотдайно... Ох, заболя ме : ))) Грешен стратегически ход от твоя страна. Вече и двете ти възглавници са на вражеска територия. Ако искаш да ги видиш отново, ще трябва да изпълзиш от бърлогата си на дневна светлина. Хайде, чакаме те в кухнята. Докато си пиеш кафето, ще ти разкажа за "Славянски хроники" от Коста Сивов. Ще ти хареса. Става въпрос за фентъзи, завоювало първа (!) награда в конкурса "Таласъмия" през 2011 година... 

Какво ще кажеш за корицата? Направо те кара да предвкусваш удоволствието от романа! 

ОДИН, ТОР, ЛОКИ... МОМЧЕТА, СТЕГНЕТЕ СЕ! ЧЕРНОБОГ ПРЕПУСКА КЪМ ВАС И Е В ЛОШО НАСТРОЕНИЕ...

Пир до зори на Олимп? Банално. Плаване с дракар? Скууука. Стаж в ковачницата на Вулкан/бригада в лозето на Бакхус? Ъъъ, не, мерси. Размяна на текстови съобщения с Нут? Може, ама друг път. В случай че ти е омръзнало да се занимаваш с драмите на елините, набезите на викингите, желязната дисциплина/гуляите на древните римляни или драскулките, ъъъ, идеограмите на древните египтяни, ще ти предложа чудесна алтернатива: потърси Коста Сивов. Младият автор ще те прати да пътешестваш, да вършиш подвизи, да се бориш със зли сили, да покоряваш сърца, накратко: да приключенстваш, по славянски. Ще се запознаеш отблизо с представата на славяните за устройството на света и ще настъпиш по мазола божества, чиито имена едва ли би срещнал в сценария на бъдещ холивудски касоразбивач. Аз, например, съвсем ясно си спомням сцената (защото ми е любима), в която Чернобог (владетелят на мрака), яхнал своя звяр-вихрогон, се приземява на борда на призрачен кораб и започва да мята мълнии. С поглед. Не му е нужно да поразява буквално (пък и е под достойнството му да се прави на трибют версия на Зевс), самото му присъствие вдъхва страхопочитание и те кара да козируваш. В сравнение с господаря на злото, всички останали богове (и таласъми, върколаци, вампири, духове, русалки + още куп свръхестествени създания), на които ще налетиш в книгата и които всячески ще се мъчат да развалят настроението на главния герой, като му попречат да стигне до целта си, ще ти се сторят по-умилителни от пеленачета, размахващи дрънкалки и безсрамно покосяващи околните с убийствените си трапчинки. Даже най-закоравелите представители на скандинавския пантеон ще разтеглят лица в мазни усмивки и ще започнат да стъпват на пръсти покрай черния си колега, в случай че го засекат, да кажем, на някоя среща на випуска. Точно така. Чернобог рулз. Колкото до неговите роднини и останалите твари, пъплещи из "Славянски хроники", хич не си въобразявай, че ще се бият честно. Залогът е твърде голям и те не биха позволили на главния герой да стигне лесно да победата. И тъй като този параграф се превърна в "Ода за владетеля на мрака", в името на равновесието, посвещавам следващата част от коментара си на защитника на доброто. Макар че, по неговите собствени думи, "добро" и "зло" са размити понятия. Както винаги, всичко зависи от гледната точка.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АСЕНОВО...

Заглавието е плод на един кадър от "Десперадо", който преди малко се стрелна пред очите ми. Ненадминатият Стив Бушеми пресъздава централния персонаж в него - сещаш се, оня човечец, дето събра очите на своята неохотно надаваща ухо публика в кръчмето с разказа си за Ел Мариачи. Спокойно, героят на Коста Сивов няма да довтаса пред вратата ти въоръжен до зъби и готов да раздава куршуми/справедливост. Не, той по-скоро ще те заинтригува с лекотата, присъща на Лукяненковия Виталий Рогоза. Ако си чел "Дневен патрул", ти е известно, че Виталий е мъж без спомени, с чупливо настояще и заплашително клатещо се бъдеще. Подобен е и случаят на главното действащо лице в "Славянски хроники" - идва в съзнание насред пусто поле, с адско главоболие и без никаква представа относно самоличността, произхода и предназначението си. Довери ми се, въпреки че не знаеш кой е и не разполагаш дори с бегло описание на чертите му, ще ти стане симпатичен. И ще започнеш да го уважаваш. Заради чувството за хумор, което проявява. Заради способността да запазва самообладание и да разсъждава рационално в необичайни/изнервящи/страховдъхващи ситуации. Заради познанията, които демонстрира, въпросите, които си задава (този за съзнанието директно ме запрати в "Слепоглед" на Питър Уотс) и изводите, до които стига. Заради куража да се изсмее в лицето на опасността, при положение че сърцето му е скочило в петите. Но най-вече заради абсолютната увереност, която той вдъхва, че ако паднеш ранен в битка, ще те вдигне и ще те отнесе на сигурно място. Да, Коста Сивов е използвал първокачествена глина, докато е работел по своя герой. Толкова първокачествена, че ти тръгваш без колебание след човека без име и си готов да подпомогнеш по всякакъв начин неговата кауза. Каква е тя? Ами, подробности за нея ще научиш в Селото на таласъмите, фигуриращо на картата под безобидното наименование Асеново... Препоръка от мен: игнорирай напълно благоразумните съвети, давани в народните приказки, и влез да търсиш сведения точно в онази кръчма, от която се вдига най-голяма глъчка : ) Наздраве!

ЗАПОЧНАТО, ЧЕТЕНО И ЗАВЪРШЕНО С УСМИВКА
(Следва безразборно съставен списък с любимите ми нещица в "Славянски хроники")

1) Достойнствата на доброто момче. Току-що ги изложих пред теб, но пак ще подчертая: той ме заинтригува и спечели симпатиите ми по метода на Сири Кийтън: безапелационно.
2) Сцената с Чернокон и неговия тъмен ездач, кораба, бандата изплашени пирати и нашето момче, опитващо се да покаже непукизъм. Споменах я по-горе, помниш ли?
3) Чернобог. Леле, той би се разлютил не на шега, ако ме чуе да го наричам "любимо нещице" и би пратил армията си от кръвожадни венди по следите ми. А като се вземат предвид и личните му методи за врагоизтребление, както и благият му нрав на мечка с трън в петата... май е по-добре да бягам.
4) Бог Род (славянската съответка на Юпитер) и проблемите му на многодетен татко. А знаеш ли как разпуска след изнурителен работен ден? С готвене!
5) Любопитните истории в историята. Особено онази за Веселия Роджър (традиционния пиратски флаг) и човека, чието име гордо е откраднал.
6) Финалните изречения на втора глава : )
7) Дребният детайл, че "ако излезеш от пътеката, тя ще стане невидима за очите ти."
8) Изреченията, които съм си харесала, подчертала и извадила. От типа на: "Няма еднакви разуми. Ако всички бяхме идентични, щяхме да бъдем едно цяло, а не индивиди. Но в това се състои красотата ни - в нашата оригиналност." и на: "Разговорът си е разговор, независимо с кого го водиш." Добра работа, Коста!
9) Завършвам списъка с най-важното. Сериозните теми, засегнати в "Славянски хроники", интересуват и мен. Страшно ми допадна интерпретацията на Третия закон на Нютон. Авторът ме накара да се замисля и за следното: войните не се водят заради нещо толкова възвишено като религиозни убеждения или любовта на най-красивата девойка на земята. Това са само благовидни извинения, използвани от някого, на когото му е ясно, че е изключено да набере армия, готова (открито) да се бие под знамената "алчен съм" или "обичам кръв". Питай някой заможен жител на пометения и обран до шушка Константинопол от 1204 г. Само внимавай да не уцелиш момента, когато византиецът се опитва да откопчи обкованото си със злато и скъпоценни камъни нощно гърне от хищната хватка на случаен кръсто(!)носец, който е взел изделието за възголемичък бокал с нетрадиционен източен дизайн (и аромат).

Е, имам три новини за теб. Първо, прегледът на "Славянски хроники" приключи. Имах удоволствието да те запозная с чудесната творба на най-новото попълнение в редиците на предпочитаните от мен съвременни български автори - Коста Сивов. Остава само ти да прочетеш книгата и да ми кажеш дали споделяш ентусиазма ми. Аз мисля, че романът направо си плаче за продължение... Второ, кучето най-сетне откри идеалното средство, с което да чеше зъбите си. Радваш ли се? Май не... Трето, животното домъкна въпросното средство от твоите "покои". Сърдиш ли се? Май да... Я кое време е станало! Бързо,  Разбойник, ела!  Ще поизлезем малко на чист въздух... докато нашият търпелив (до този момент) слушател се успокои...





понеделник, 9 септември 2013 г.

"ПРЕДПАЗИ МЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ!", МАРТИН АНГЕЛОВ

Закъсняваш. А това се отразява зле на джоба ми. Реших да вляза в музикалния магазин, докато те чакам. Там ме подмами едно цветно петно, което най-нахално се закачаше с мен и ми се плезеше от витрината. Оказа се обложка на албум. Беше толкова шарена, шантава и шумна, че нямаше как да й устоя. Увери се сам. Capital Cities. Не ги знаеш кои са? Ами те са момчетата... Момент, защо съм тръгнала да обяснявам? Вземи едната ми слушалка и чуй за какво става въпрос. Не, недей да бърчиш чело : ) Текстът е лепкав, да, ала... потърпи малко... ето сега... Заслушай се в тромпета. Преминава през мелодията като лъч светлина. Добавянето му спасява песента, не мислиш ли? "Safe and Sound". Така се нарича тя. Страшна тениска си облякъл, впрочем. Сякаш невръстният Джаксън Полък е разливал/развивал разбърканото си въображение върху нея. Сериозно, готина е. И напълно подходяща за щурма на книжарниците, който сме планирали за днес. Тръгваме ли? О, само секунда... Надникни в раницата ми и виж книжката, дето съм ти донесла. "Предпази ме от това, което съм" на Мартин Ангелов. Щом се прибереш у вас, веднага почвай да четеш. Казвам ти, ще те отвее, а ти ще се кефиш на всеки прецизно планиран и поставен печатен знак...

Има различни видове смелост. Смело е да облечеш огненочервена тишъртка с надпис "Косово jе Србиjа", да се разходиш с нея из центъра на Прищина и (ако все още си цял) да си харесаш някоя кръчма, претъпкана с приятно подпийнали спортни запалянковци, поливащи загубата (с 0:8) на любимия си отбор, да изпъчиш гърди и да помахаш на симпатягите за здрасти. Със среден пръст. Смело е да кръстиш (без грам ирония или горчивина) незначително пътно капилярче "Улица на мечтите", при положение че то не е нищо повече от обрасла с препикани храсти, осеяна с камънаци и потънала в прах пролука между два съседни извънселски имота. Смело е да не спираш да се катериш по зъбати скали, докато разраняваш пръстите си до кръв, ръцете ти се потят, краката ти треперят, а сърцето ти е в гърлото, само и само за да стигнеш до... ти си знаеш докъде. Смело е да хванеш зависимостта си за яката, да я изпроводиш до изхода, да отсечеш "Сбогом!", да затръшнеш вратата след нея и да се изправиш пред живота сам, без помощни колела. Смело е и стореното от Мартин Ангелов - да седне и да започне да споделя (чрез творбите си) с теб откровено. Без да цензурира/редактира/преглъща репликите си. Без да си затваря очите пред нелицеприятните теми и да ги замита под килима. Без да се срамува да заяви на глас (силно и ясно) онова, за което не се срамува да мисли (това изречение май го беше формулирал Вергилий - авторът на латинския сикуъл на "Илиада"). "Предпази ме от това, което съм" е меко казано въздействащ сборник. Стихове и проза, грозно и красиво, дребнаво и възвишено минават ръка за ръка покрай теб, а ти не можеш да откъснеш поглед. Образите, които ще се изредят пред очите ти, са толкова много и така ярки, че не съм сигурна дали мозъкът ти ще успее да ги обработи всичките. Ако книгата беше музикален албум, щях да ти препоръчам да го слушаш на максимално висок звук, та чак зъбите ти (и ненужните дреболии, накацали по мебелите ти) да затракат. Това е единственият начин да усетиш мощта/нежността/тъгата в музиката на Мартин както трябва. Творбите му ми въздействат също толкова силно, колкото композициите на Брайън Мей ме карат да настръхвам. Тъй че, остави своята и неговата вълна да се срещнат и се наслаждавай на резултата от акустичната интерференция.

КАКВО ЩЕ ОТКРИЕШ В "ПРЕДПАЗИ МЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ!"?

Разгледай корицата (дело на самия автор) и ще разбереш. Опиши ми впечатленията си. Не, бе, не се опитвам да ти прилагам теста на Роршах. Просто ми отговори. Запъваш се нещо? Добре, тогава аз съм първа. Картина на сюрреалист (напомня ми за "Гала и тигрите" на Дали, само че тук вместо тигри и пушка имаме птици и хартия); част от парчето "Обсебен", изпълнявано от Стенли"всяко вдишване е квадратче към теб" (в случая на Мартин Ангелов - трапец); току-що изплюта от полароид снимка; росата на безсмъртието; думи, връхлетели те в пристъп на вдъхновение и трескаво нахвърляни върху каква да е повърхност, за да не ги забравиш и изгубиш безвъзвратно; излитане, полет, кацане; духа (с ударение на а-то) от тоалетната чиния; скрити от погледа на наблюдателя очи; сирена (с ударение на е-то); струйки дъжд, стичащи се по прозорец/струйки пот, стичащи се по разгорещено тяло/струйки спрей за графити, стичащи се по стената на посърнала сграда; петна от кръв/сълзи/акварелни бои; храчка; спирала; ярък контраст; асиметрия... А може би изброеното дотук е несъществен детайл, подробност и пропускам най-важното. Не знам. Я по-добре отгърни на 69-а страница и потърси следното изречение: "Продължавах да си мисля и да вървя срещу вятъра..." Показателно за нечий характер, нали? Мисля, чувствам, непрекъснато си задавам въпроси, "не мога да изляза на едно мнение... дори сам със себе си..."  (типично за философите) - всичко това е довело до създаването на сборника, който обсъждаме с теб. Сега е твой ред. Кажи ми как ти въздейства корицата... Любопитна съм!

ЗА КАКВО (ПО-КОНКРЕТНО) ЩЕ СИ ПОГОВОРИТЕ С АВТОРА?

За любов. Ама не по пълния с калории и обещания за бъдещи кариеси метод на Барбра Стрейзанд и Майкъл Болтън. Неее. Мартин Ангелов композира на нивото на прекрасните мелодии и текстове на ФСБ, на по-ли(ри)чните [току-що ти демонстрирах един от похватите на автора и неговата отличителна черта да (за)белязва думи в думи] изпълнения на Ози и на изстраданите откровения на Рейдиохед.
 За секс. Ще се върнеш към миговете, когато се е налагало да се държиш прилично, а вътрешно си се чудел дали да не хванеш ръката на обекта, пробудил фантазиите ти, да се усамотите някъде и да провериш дали ще си прекарате толкова добре, колкото ти се струва, че ще си прекарате. Тук авторът пише в дразнещия сетивата (в хубавия смисъл)  "Sex on Fire"-ритъм на "Kings of  Leon".
За други пороци. Да, за всички онези неща, на които се отдаваш с усмивка, по примера на Оскар Уайлд, или за които отчаяно си се заловил, стискаш и не пускаш, с надеждата да направят престоя ти в калта по-поносим.
За приятелството. Описано вдъхновено и въздействащо. Така както го прави младият драматург Здрава Каменова  в своята пиеса "Гарфънкъл търси Саймън" (повече информация за творбата и авторката - в публикацията ми  относно "Шест топли пиеси").
За самотата. За тази, към която се стремиш и имаш нужда, за да подредиш мислите и чувствата си, но и за онази, гадната, дето кара Робин Уилямс да констатира в края на един побъркан филм: "Не е страшно да си сам. Страшно е да си заобиколен от хора, които те карат да се чувстваш сам."
За пътя към махмурлука. Аха, онова състояние, до което стигаш докато пееш фалшиво, но гръмко и от сърце: "Разбивам се, но не съм вълна/Светя в тъмното, но не съм звезда" (авторът на цитираните рими ми е неизвестен, затова ще ги причисля към народното песенно творчество, повлияно от тримата братя Джони, Джим и Джак).
И още: за глупостта, за мечтите (и в какво се превръщат те), чест(ност)та, отегчението (включително и от самия себе си), агонията, самоунищожението, нуждата, свръхчувствителната душа на хората на изкуството и т.н.
На мен най-много ми хареса "темата за разговор" "Всички в окопите". Най-добрата творба в сборника. Брилянтен стил. Закова ме, защото ме подсети за The Lowest Animal на Марк Твен, за някои от героите на Макс Брукс и за любимата ми песен на Dire Straits - Brothers in Arms. Браво, Марти!

...И АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ТЕ УБЕДИЛА...

Преди малко те посъветвах да си пуснеш "Предпази ме от това, което съм!" на максимално висок звук. Да, ама съм длъжна да те предупредя, да подчертая, че Мартин Ангелов е силен автор. Стои високо в скалата на Рихтер и се усмихва невинно, без да го е еня за сътресенията, които предизвиква. Не се шегувам. Опасен е. Когато четох за пръв път негова работа, сънувах кошмар  - толкова въздействаща беше. Така че, внимавай. От друга страна... я не ми обръщай внимание! Ако те хване шубето да не би авторът да разтърси вътрешния ти свят прекалено силно и се откажеш да четеш "Предпази ме от това, което съм!", ще изпуснеш. Много. Представи си, че се намираш в подножието на стълба, от чийто връх се разкрива опияняваща/дъхоспираща/сърцеускоряваща гледка. Така поне са ти казали. Никога няма да се убедиш сам във величието й, защото те е страх от високото. Хайде, смело, постави крака си върху първото стъпало/отгърни първата страница на сборника. Ще откриеш безбрежно небе (да, небе, а не море), ще станеш свидетел на облачна целувка и ще те навали доста дъжд, ще участваш във филм ноар, ще попаднеш в обятията на героини тип  "Холи Голайтли", ще флиртуваш диво и ще се чукаш сладко (и обратното), ще се почувстваш като персонаж на Сафон или на любимия си класик-натуралист, ще вилнееш като за пореден "Ергенски запой", ще разгледаш албум с импресии/куп импровизирани скици с въглен/старателно обработени черно-бели или искрящоцветни фотографии, във вените ти ще препуска "Lust for Life" и ще се надбягваш с Иги Поп, ще се понесеш на крилете на "Blue Eyes Blue" на Ерик Клептън, ще усетиш вятъра с голата си кожа, ще се оставиш да те хипнотизират нощните светлини на някой голям град, с пет думи - ще общуваш с Мартин Ангелов.