ВЕЧНАТА НОЩ

Вампирска революция (само дето не е избухнала на 25 октомври), ъпгрейдната версия на Вартоломеевата нощ, успешен преврат, елиминиране на всички потенциални конкуренти за титлата "властелин на планетата", обезкръвяване на населението (не го приемай единствено в буквален смисъл, вземи под внимание избиването до крак на политическите и духовните водачи, както и на интелигенцията), установяване на нови "изгодни" за всички правила, въвеждане на постоянно наблюдение и купонна система, поощряване на човековъдството (чрез създаването и финансирането на специални "фермерски" стопанства), отделяне на заблудените, непокорни или некачествени добичета от стадото и интернирането им в лагери за превъзпитание или, нека погледнем истината в очите, за екстерминация, хилави опити за съпротива по пътя на партизанската война, (д)еволюирали и овълчени герои, ядрена есен (няма да съм точна, ако напиша "зима", все пак хората се срещат със слънцето за по два часа на ден)  и т.н. - с изброеното дотук, най-общо казано, ще те облъчи "Вечната нощ", третата част от поредицата на Чък Хоган и Гийермо дел Торо "Напаст". Аз пък, от своя страна, няма да ти спестя начина, по който двамата писатели ме разочароваха. Тъмната ми половина, прочута с ниския си праг на толерантност към фрустрация, наточи зъби да напише настоящия коментар. Великодушно се съгласих. Ала щом хвърлих един поглед на фрагмент от готовия й текст, й сложих намордник на клавиатурата и я пратих да върши друг общественовреден труд. Следва моята редакция на излиянията й, адаптирана за всички възрасти.

FAMILIES AND HOW TO SURVIVE THEM

Да речем, че си голям, садистичен и зловреден автор на хоръри. В същото време, от дете тайничко си си мечтал да се пробваш като сценарист на сапунени опери. Особено те блазни идеята да вдъхнеш живот на сериал-ръководство за отношенията родители-деца.   Но как да осъществиш копнежите си, без това да отприщи чудовищния гняв на твоите хардкор фенове (както и тяхното желание за саморазправа с теб)? Ами, вземи пример от Джордж Лукас и неговата "Сага за Скайуокърови". Не ме разбирай погрешно. Обичам Лукас и съм заклета почитателка на "Star Wars", ала не мога да пренебрегна факта, че всичко се върти около непорочно зачатие, забранена любов, тайни бракове, предателства, разделени при раждането си близнаци, живот с приемни родители, синдрома "вечно отсъстващ татко", покъртителни семейни събирания след дългогодишна раздяла, взаимно опознаване, водещо до горчиво разочарование и т.н. Джордж е имал благоразумието да поприкрие току-що описаната мешаница от затрогващи моменти, да я гримира подходящо и да я пробута с  бомбардиращи сетивата, уникални по рода си, запомнящи се за вечни времена научнофантастични елементи и специални ефекти. Тъй че, ако искаш твоята сърцераздирателна сапунена рожба да види бял свят (и да бъде приета добре), не се колебай и постъпи като него. По същия път са поели и Хоган-дел Торо. Изтикали са на преден план онова, което ги вълнува в момента: връзката родител-отроче в почти всичките й измерения (самотна майка и неблагодарна дъщеря/тръгнал по лошия път син; втори баща, загрижен повече за детето, чийто настойник е в момента и нехаещ за родното си, непланувано "творение"; татко, опитващ се да завоюва отново обичта и възхищението на детето си, което май си е намерило нов, суперяк "значим възрастен"; момче и момиче с разкъсани сърца, защото жената, дарила ги с живот, не е вече същата, а връзката с нея е нездрава и теглеща към дъното; утехата, намерена в чужда прегръдка, когато не можеш да се доближиш до родното си чедо; майка и баща, борещи се за рожбата си като два изпосталели лъва за гниещите останки от антилопа; etc. Моите уважения към Хоган и дел Торо за избора на проблем, който да засегнат в творбата си. Но. Трябваше да го прокарат само в една сюжетна линия, а не да задръстват романа си с него. Има достатъчно книги, посветени на семейната терапия. Няма нужда от още една трактовка по темата, маскирана (е, камуфлажът е страхотен, трябва да призная) като хрониките, илюстриращи мащабно планирана инвазия на орди вечно гладни вампири, впили ненаситните си смукала във всяка точка от изтерзаната Земя. Но двамата писатели не се ограничават само с (излишни) уроци по семеен етикет. Неее. Впускат се (с младежкия ентусиазъм на теле пред  майка си) в злоупотреба с прекомерно количество...

...ДРЕВНИ КЛИШЕТА

Хоган и дел Торо обещават да разкрият корените на древно зло в третата част от "Напаст". А всъщност ни демонстрират корените на древни клишета. Отново ще те накарам да си представиш, че си автор на хоръри. Да кажем, че преди време те е осенила блестяща идея за вампирски роман. Началната ти сцена е убиец (също като епизода със самолета и труповете, описан от Чък и Гил). Гаранция, че ще прикове читателите. Издателите лакомо глътват изписаните от теб страници, привличат кадърен редактор и викат за подкрепление отличен специалист по рекламата. Имаш всички предпоставки за касов успех. И очакванията ти се оправдават. Книгата се разграбва, банковата ти сметка набъбва, а репутацията ти расте с главоломна скорост. Поръчват ти продължение. И после още едно. И още едно. Да, ама ти си вече изтощен и изчерпан. Писнало ти е от историята, а героите вече не можеш да ги понасяш (толкова са ти опротивели, че даже ти се причува, че те умоляват да ги "убиеш" още в началото на повествованието). Освен това ти се иска да поработиш в друга сфера, а и вече си получил примамлива оферта за нов проект-предизвикателство. Как да претупаш нещата и да сложиш подходяща (и що-годе логична) точка на старата сага, за да се освободиш за по-интересните си начинания? Питай Хоган и дел Торо. Техният отговор ще бъде: "Разчисти бюрото си от всички ненужни боклуци. Остави върху него само любимия си работен инструмент (компютър/пишеща машина/лист и химикалка). И подреди върху плота следните помагала:

- "Най-лошо редактираната и превеждана книга на всички времена" (коя е тя? Библията. Определението не е мое, а на Адриан Лазаровски, може да го откриеш  в неговия разказ "Барбароса 2012"). Отвори на произволно избрана страница, замижи, плъзни пръст по нея, преброй до пет, спри и виж къде си попаднал. Пасва ли тази част от Светото писание на концепцията ти? Да? Хайде, тогава, вплети мотив/и или герой/и от нея в творбата си. Никой няма да ти се сърди, а повечето хора дори няма да се досетят откъде си почерпил вдъхновение, даже и да си се спрял на най-преекспонираните образи и сцени.  Тъжно, но факт. И така. Вече си наясно по какъв начин да обясниш произхода на Големия  си злодей.

- учебник по история на Стария свят. Нужен ти е, за да разясниш подбудите и методите на действие на лошото момче. Викни на помощ Цезар и заимствай  полезни (и до болка познати) тактики ("Разделяй и владей", например). Някой от персонажите ти се нуждае от капка лудост? Посъветвай се с Калигула. Разговорът ще е напоителен. После, за да не обидиш елините, се допитай и до Одисей и се научи как да си строиш (и да си играеш с) троянски кончета.

- "Последното изкушение" на Никос Казандзакис. В случай, че решиш да бъдеш гаден и ти щукне да тестваш качествата на основния борец срещу злото (който и без това е достатъчно нестабилен).

- готически роман по избор. Ще ти послужи, ако ти се доще да натириш горките си герои в убежище, намиращо се на територията на бивша лудница.

- научнофантастичен роман по избор. За случаите на космическа психоза в творбата ти.

- любовен роман. Но не по избор, а от тези, в които мазен злодей суче гъст мустак, докато преследва бедна, зависеща от благоволението му, девойка около бюрото си.

- дивидита с "Гладиатор" (задължително вкарай мъжествен образ, чието минало да включва робия и зрелищни битки до смърт), "Умирай трудно" 3 (за да изградиш достоверно уморен, депресиран, обезверен, будещ съжаление и недоверие, нямащ желание за съпротива, потънал в пороците си тип, на чиито плещи мъдро да стовариш спасяването на света), "Плажът" (заради моментите с лудналия Лео - идеален наръчник за доизкусуряването на млад герой с девиантно поведение), "Москва не вярва на сълзи" (вдъхновява трогателни сцени между майка и дъщеря), "Repo Men" (може да ти внуши хрумката за тотално изтрещял тип, извършващ вивисекция със същата лекота, с която Джъд Лоу рови из нечий гръден кош под звуците на весела мелодийка) и някой "Страшен филм" на братята Уейънс (за да получиш насоки как най-бързо да ликвидираш персонажите си). Щипни си каквото ти хареса от споменатите ленти и старателно го приший с бял конец към мрачната си творба.

- клипчетата към "Mirror" на Lil Wayne и Bruno Mars (за да задълбаеш в душевните терзания на основния си герой), и - "Get Lucky" на Daft Punk и Pharrell (барабанистът и китаристът във видеото дават някои насоки относно практичното вампирско затворническо облекло).

- вестник с акцент върху международните новини. Де да знаеш, може да те осени гениално прозрение, докато го разлистваш и да включиш в зловещия си проект онова местенце на картата, пълно с тъмни, престъпни субекти. Как му викаха? А, да - Балкански полуостров.

Събра ли всички издания на бюрото си? Прочети ги, изгледай ги и ги изслушай внимателно. Води си записки. Систематизирай бележките си. Хайде сега, хващай се на работа. Чака те поредица за претупване, ъъъ, за завършване. Успех!". С тези думи Хоган и дел Торо приключват своите напътствия. Вземи ги предвид, докато пишеш финалните редове от трилогията си. Или ги игнорирай. Решението е твое.

I NO LONGER RECEIVE THE MESSAGE YOU'RE SENDING

Злото ми аз беше подготвило унищожително заключение към коментара за "Вечната нощ". Аз ще бъда по-мека, защото не забравям колко компетентно са създадени първите две части от "Напаст". Колко добре замислени и въздействащи (в положителен смисъл) върху читателя се оказват. И колко вдъхновяващи бяха за мен. А като погледна изтърсака, ми става жал. Жал, понеже Чък и Гил са прецакали оригиналната си идея и интересните си герои, чрез фабрикуване на тривиални тъпотии, за които всеки посредствен автор би се сетил. Жал, тъй като се мъчат да зарадват сантименталната аудитория, забърквайки постен любовен триъгълник, но постигат единствено гримаса на отвращение. Жал, поради склонността им към повторения на вече споделени констатации и разиграни сцени, както и към излишни и закъснели психоанализи, предизвикващи остра форма на досада. Скука лъха и от образите на злодеите в романа. А би трябвало да всяват респект и страх. Тъжно. Виждали сме го и преди. Нищо ново и подходящо като за финал на една история, започнала блестящо и завършила с повече елементарен екшън и затъпели действащи лица, отколкото мигове на хладен, интелигентен ужас и докосващи сърцето персонажи. Повтарям - тъжно. Но за да не си помислиш, че съм прекалено критична, ще завърша, посочвайки точните попадения (твърде малко на брой, за съжаление) на тандема Хоган-дел Торо. Епизодите с: астронавт Талия Чарлз; боя с куки; вивисекцията на кръволок; огледа на помещенията за източване на възрастни хора; спора за правата над нечий разлагащ се труп; описанието на женския вампирски сексапил - ти се лепват като сянка и започват да те преследват. Изборът на име/гавра, с което авторите кръщават един от лагерите за кръв - "Свобода", е абсолютно сполучлив (нещо като "гарата" Треблинка с нейните "бани"). Изреченията: "Барнс се понадигна, омаза пода с кръв и взе да се чуди как да насочи разговора към нещо по-продуктивно и положително. Но уменията му за общуване бяха възпрепятствани от подутата уста и избитите зъби."; "Ала молбите й не значеха нищо за Господаря, те бяха просто част от храненето му, както цвърченето на бекона в тигана придружава пърженето."; "Червеите мърдаха из плътта на лицето му, сякаш бяха в екстаз." загатват за добрите стари времена, когато на Чък и Гил все още им харесваше да измислят случки с кръвопийци. Оставих своя любим герой, Гюс, за десерт. Присъствието му е освежаващо, а и винаги съм си падала по простичкия му (но много точен и живописен) стил на изразяване. Момче, ако не беше ти, "Вечната нощ" щеше да слезе още по-надолу в моята класация. И съм сърдита на Чък и Гил, задето ме накараха да чакам до 118-та страница, докато ме срещнат с теб!

ОЧИЛА

Как ще се чувстваш, докато четеш двадесетте кратки разказа, съставляващи сборника "Очила" на Иво Сиромахов? Ще ти стане сладко, все едно целуваш устни, запазили вкуса на конфитюр от вишни. Ще изпиташ прохладната благодат, с която би те дарила плътната сянка на клонеста липа в жарък следобед. Ще усетиш трепет в сърцето, както при вида на мокро от дъжда, куцичко птиче, кацнало на перваза на прозореца ти в търсене на сушинка. Ще ти бъде хубаво. Особено ако си от онези мечтатели, които имат навика да седят в парка с разсеяна усмивка на лицето и да се отдават на блянове, забравяйки за всичко и всички наоколо. Не се отплесвай, върни се на земята и се присъедини към мен. Донесла съм си дебело одеяло, за да си постеля на тревата и кошница с топли, топли книги - за съжаление, не съм ги "опекла" аз  : )  Но ще ги споделя с теб. Нека започнем литературния си излет с топящи се в устата парченца от света на господин Сиромахов. Избери си с кое искаш да те почерпя най-напред. Недей да бързаш, настани се, така че да ти е комфортно и си вземи салфетка. През това време аз ще ти налея домашна лимонада. Обичаш ли я с листенца мента вътре?

Снежен човек - потръпваш от студ. Авторът рисува зимна картина. В центъра на композицията й са поставени случаен минувач, един различен снежен човек и малко момче с пораснало чувство за чест и достойнство.

Кафе - главният герой в разказа - бай Хосам, собственик на дюкянче за продажба на кафе, ме подсети за света на един от любимите ми български класически автори - Йордан Йовков. В мислите ми се прокрадна образът на Сали Яшар от "Песента на колелетата". Бай Хосам е също толкова мъдър и влага също толкова магия и любов в труда си, колкото и прочутият майстор на каруци. Освен това винаги намира подход към отделния клиент и е пълен с чудати истории (и бонбони) за децата. И понеже киноманчето в мен се обажда, не мога да се сдържа да не направя още една аналогия, що се отнася до търговеца на кафе. Гледал ли си успешната европейска копродукция A Touch of Spice? Няма да задълбавам в подробности около сюжета, но пуснеш ли си лентата, ще срещнеш един истанбулски дядо, управляващ магазинче за подправки. Той преподава на малкия си внук уроци за нещата от живота на езика на ароматните добавки, без които дори най-изисканото ястие ще се окаже блудкав бъркоч. Ако си спомням правилно, дядото сравняваше представителките на нежния пол с канела : ) А пък бай Хосам отъждествява любимата жена с танзанийска арабика...

Коминочистачката - за малките, неочаквани, чудесни срещи-изненади, които ни поднася съдбата. Тук се озоваваш на покрит с керемиди покрив, в присъствието на интригуваща, искряща от жизненост, остроумна и цапната в устата мистериозна сладурана. Коя ли е тя? Всъщност, има ли значение? Важното е, че ти е подарила няколко мига в своята компания и е оцветила деня ти...

На училище - "Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви... Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти...". Прекрасните стихове на Миряна Башева се появиха в ума ми, докато се носех по редовете на разказа и следвах стъпките на героя в него. Той ме заведе в порутената сграда на старото си училище, сподели ми спомените си и ми разкри каква е била  постройката някога - пълна с живот, поле на мечтите. Запозна ме и с учителите си - личности от вече попадналата в Червената книга порода педагози "даващ криле вдъхновител", към които не може да изпитваш нищо друго, освен уважениe и възхищение. Любимото ми изречение: "Литературата, деца, няма да направи живота ви по-лесен. Но може да го направи по-красив. Всички знания в училище докосват ума ви, но само книгите ще докоснат сърцата ви...".

Облогът - имаше един стар филм с Джейн Фонда - "Уморените коне ги убиват, нали?". Е, Иво Сиромахов ще те запознае с две готови за пенсия "нечифтокопитни" - врял и кипял жокей и  мечтаеща единствено за свежо сено и почивка кобилка - които всеки бърза да отпише с присмех. Какъв ще е изходът от едно неравностойно състезание с прескачане на препятствия? Ще успеят ли Стареца и Алиска (кончето) да дадат отпор на Младия и неговия едва ли не бълващ огън, пращящ от сила звяр Ланселот? Ще ти кажа, че аз никога не бих викала окуражително за човек, кръстил животното си с такова помпозно (пък и банално) име. А авторът заслужава поздравления - конят се явява метафора, улучваща в десетката.

Мъгла - както в "Коминочистачката", така и тук се превръщаме в свидетели на непланувана и много вълнуваща среща със загадъчна непозната. Въздействащата фантастична атмосфера се подсилва от лепкавото присъствие на гъстата мъгла и от неочакваната молба на жената... Любимо изречение: "Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.".

Сапунени мехури - продължаваме с вълшебство (Иво Сиромахов е напоил страниците на сборника си с живителна доза от него). Имало някога омърлушен сив град, пълен със сиви хора. Веднъж, на централния площад, се появил странник, който с помощта на съвсем простички предмети и почти без усилие започнал да пръска цветове и радост за всички. Навсякъде цъфнали усмивки (подобно на една сцена от филма "Бени и Джун" с Джони Деп). Но, разбира се, винаги ще се появи някой, нетърпелив (също като в баснята "Бухал и светулка" на Стоян Михайловски) да изграчи: "- Ти ми пречиш!... - Че как ти преча? - Светиш!".

Дядо ми Хенри - отношенията ми с Уди Алън са на приливи и отливи. Към момента се разбираме идеално, защото режисьорът успя да ме зарадва с едно от най-новите си обяснения в любов към европейски град - "Полунощ в Париж" (филмът ме заковава дори само с плаката си - вариация на тема "Звездна нощ" от Ван Гог, да не говорим за прекрасната, вдъхновяваща музика!). Та именно за тази творба на Алън си мислех, докато господин Сиромахов чакаше една каляска (буквално) да го вземе от дома му и да го отведе на приказен бал, далеч от еднообразието на съвременното намусено ежедневие.

Нежна е нощта - аз бих добавила: "... и още по-нежен е самият разказ!". Китарата ти има ли романтична струна? Ако да, то авторът ще я докосне съвсем леко с перцето си, ще я направи още по-чувствителна и тя ще трепти до края на историята (а защо не и до края на самия сборник?).

Съпругата ви не мисли така - стигаме да зоната на развеселените усмивки. Находчив аптекар измисля илач-еликсир на младостта. Нямаш идея в какви магарии ще се забъркат жадните за вечно гладка кожа жени и техните благоверни (въвлечени без да искат в безумната ситуация). Любопитното е, че фармацевтът предлага и лекарство за поумняване, ама никой не проявява и капка интерес. Чудя се, дали ако ученият мъж беше открил и средство да ставаме по-добри (по душа), щеше да реализира печалба от него? Едва ли, все още никой не е демонстрирал желание да се подложи на интервенция за смяна на приоритетите, освежаване на идеалите и премахване на излишната злоба.

Чадъри - в "Неприлично предложение" Робърт Редфорд разказва на Деми Мур една случка, включваща него самия, пътуване с метро, красиво непознато момиче, размяна на погледи, срамежливо свеждане на глава, миг на малодушие, боязливост и плахост, и... девойката слиза от мотрисата, без нашият човек да е имал смелостта да я заговори. Повече никога не я видял.  В подобна ситуация попада и героят на Иво Сиромахов, само дето жената, към която не знае как да подходи, е стара позната, срещната случайно на улицата в мрачен дъждовен ден. Няма да ти разкривам дали той, за разлика от Редфорд, ще се осмели да направи стъпка в (правилната?) посока - към дамата. Мисля си, че ако персонажът на Оуен Уилсън от "Полунощ в Париж"  минаваше покрай колебаещия се мъж в този момент, щеше да го потупа по рамото и да го посъветва: "Давй, човече, остави чадъра вкъщи и се наслаждавай на дъжда!".

Паметници - странна работа! Изведнъж всички паметници в София оживяват. И настава олелия. Разказът ме накара да се запитам как ли се чувства Левски, докато наблюдава докъде го е докарал народът, за който е жертвал живота си. А, и още нещо. Какво ли си мислят момчетата от паметника на Съветската армия, които преди известно време лъснаха с освежени униформи? : )

Залез и цигулка - аз бих разделила разказа на две части и бих го кръстила, вдъхновена от съвместната филмография на Итън Хоук и Жули Делпи: "Преди изгрев" - за въжделенията на млада художничка и начинаещ музикант, и "Преди залез" - за прокъсаните от живота крехки пеперудени крила на същата художничка и за мъката на същия музикант, който престанал да чува (образно казано) музиката, един от най-големите кошмари за един творец.

В небето - копнял ли за нещо/някого толкова силно, че да го сънуваш в ръцете си? А когато се събудиш и осъзнаеш, че те са празни, чувстваш ли се като залят с кофа ледена вода? Бориш ли се да задържиш в паметта си остатъците от прекрасното съновидение? Да? Тогава не губи време и се захващай да четеш този разказ. Ще ти хареса. Любима картина: "Роклята й беше от кестенова шума, а сутиенът й - от кора на портокал.".

Зимна ябълка - дава отговор на въпроса защо Айнщайн най-нахално ни се плези : ) Специален поздрав за всички същества, които си падат по изтъркани думички, подсилени с представките хипер-, мега-, гига- и т.н.

Хладно за сезона - страшничка история за метеоролог-полуотшелник, изолирана барачка в планината и... търпеливо дебнещо зло. Разказът напомня за атмосферата на "Пастирката от егреците" на Джеръм К. Джеръм.

Машина за двойници - какво би сторил, ако се сдобиеш с устройство, способно да те преобрази в която известна личност си поискаш? Чие лице би "заел"? Виж избора на главния герой, проследи перипетиите му и се приготви да се забавляваш.. И да му съчувстваш : )

Направени сме ний от сънища - чудесна разходка из улиците и нравите на София от 1909 година. В столицата пристига загадъчен непознат, продаващ сензационен продукт - еликсир за сънища. Ама всякакви. Бленувал ли си за военните успехи (и ордените) на генерал Михаил Скобелев? Мечтал ли си за омайната компания на младата Сара Бернар? Ако пък принадлежиш към нежния пол - искало ли ти се е да бъдеш примата в представление на Болшой театър? А после да полееш предизвикания от теб фурор в компанията на франтове с гореща синя кръв и бутилки с изстудено резливо шампанско? Нямаш грижи. Хитроумният търговец услужливо ще ти ги осигури. Просто ще бръкне в чантата си, ще извади съответното шишенце и ще ти пожелае лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш онова, за което си си платил със златен грош. Само внимавай да не прекалиш с количеството изпит препарат, защото ще стане една каша... Питай госпожица Амалия, генералшата Кабасулиева и видното семейство Печеняшки. Когато успееш да спреш да се хилиш, разбира се. Повтарям, разказът е чудесен и носи духа на най-добрите произведения от Светослав Минков (още един български автор, към когото проявявам предпочитания, така че: браво, г-н Сиромахов!).

Улицата - разказче-бижу. Истинският свят прелива в света на мечтите по вълшебен начин. Обикновеното, смръщеното и грозното се разтварят в ярка палитра от чудни багрила. Бъди като главния герой. Приеми подканата им, потопи четката си в някое от тях, приближи се до своето платно и пробвай докъде ще стигнеш, ако я оставиш да танцува по него. Може би, за награда ще получиш голям червен божур? Кой знае...

Очила - двамата чародеи Андерсен и Уайлд биха вдигнали палци одобрително, ако попаднат на историята за Слепия и неговите специални очила. Какво свойство притежават кръглите им стъкла? Обърни внимание на чудесната корица (дело на Ива Сашева) и ще отгатнеш. Чувал ли си песента "Вълшебен чук" на Емил Димитров? Въпросният инструмент е предназначен да удря лошите хора по главата и да ги прави по-добри. Е, ще ти се прииска да се сдобиеш с един такъв, щом се сблъскаш с лайненцата в разказа, които са от типа плесени, умиращи си от кеф да стрелят по гълъби с прашки, да хвърлят котки от десетия етаж и да ритат безпризорни, едва крепящи се на лапите си кучета.

С творбата "Очила" приключвам днешния ни литературен пикник и закривам изложбата на разказите, написани от Иво Сиромахов, събрани в едноименния сборник-галерия. Ако съм се справила добре с представянето и решиш да пристъпиш прага на омагьосаната галерия, се отърси от всякакви грижи, вземи си чашка аперитив (любезният домакин ще ти поднесе питие точно по вкуса ти - от горчиво/сладко/меланхолично, тип "Сиромашко лято", до пенливо/жизнено/весело, тип "Криворазбраната цивилизация") и започни да разглеждаш. Наслади се не само на живописта на Иво Сиромахов, но и на съпътстващите я майсторски графики на художничката Ива Сашева. Пред погледа ти ще се зареди богата гама от портрети, пейзажи и интериори. Приближи се да ги видиш по-ясно. Почувствай емоциите, излъчващи се от тях. Заслушай се. Какво ти нашепват? Открий произведението, чийто език ти е най-близък, чието послание долавяш и разбираш, сякаш е изпратено от самия теб. Спри се за миг (или за колкото имаш желание) пред тази творба. Не се притеснявай, че ще те погълне. Тя няма никакво намерение да те обсебва, а да ти дава. При условие, че я пуснеш да влезе в теб, разбира се. Не се колебай, направи го. Най-страшната опасност, която те грози, е да отключиш романтика в себе си и да го пуснеш на свобода. Изживяването ще се окаже изключително приятно, гарантирам. А ако си човек, който: 1) съзира дракони, принцеси и герои (и какви ли не още причудливи форми, без намесата на изкуствена стимулация) в купестите бели облаци, 2) се разчувства, попадайки на книга с пожълтели страници, украсена с интимно посвещение, 3) разбира, че пролетта е дошла, щом чуе дълго чакания сладък звук от чирикането на птичките, а смяната на сезоните долавя  в аромата на въздуха (читателю, забрави за миг за смога, моля те), 4) може да назове всеки един от нюансите на изгрева, 5) не се срамува да разговаря с луната и да я увещава да предаде послание на близък до сърцето човек, намиращ се далеч (ако сега ми кажеш "скайп", ще ти се разсърдя), 6) обожава да се разхожда по плажа и да усеща леките, солени целувки на морето по глезените си, 7) се радва на някое дебело, рошаво и засмяно бебе, правещо първите си неуверени стъпки под зоркия поглед на загрижените си родители в парка, 8) се пренася в отминали епохи, под звуците на талантлив уличен оркестър (изпълняващ музиката от "Хелоу, Доли", например), 9) се вълнува от разказани и илюстрирани с любов истории, като тази в чудното българско филмче "Жълто куче", и, 10) обобщава житейската си философия с песента "Ако си дал" на Емил Димитров, то сборникът на Иво Сиромахов "Очила" е тъкмо твоята книга. Вземи я. Тя те чака.

ДИВАЦИ

Десета страница от романа. Тя беше тази, която ме убеди окончателно, че с Дон Уинслоу ще се спогодим. По-конкретно: на това място авторът квалифицира Шекспировата Офелия като "страдащото от биполярно разстройство гадже на Хамлет". Страхотно, нали? Ако все още бях ученичка, щях непременно да използвам блестящото определение в писмената си работа по литература (за да предизвикам истеричен шок у преподавателското тяло, естествено). Ще си призная честно, че Офелия никога не ми е била особено интересна, така че я оставям и се посвещавам изцяло на господин Уинслоу и неговите главни диваци, т.е. герои, чиито характери са по-сложни и заплетени от подробна карта на линиите на свръхмодернизирано метро, обслужващо процъфтяващ мегаполис. За мен пътуването с влакчето, управлявано от Дон, беше шеметно, дъхоспиращо и освежаващо. И истинска наслада, защото ми напомни за жилещия, груб и циничен стил на уругвайския писател Роберто Байето. 

Дон Уинслоу започва книгата си с предизвикващите сънени мечтателни усмивки стихове на песента "Калифорния", изпълнявана от Джон Мейол. Тъкмо се протягаш и се наместваш в по-удобна за четене поза, когато авторът те шамаросва с едно-единствено съобщително изречение, отпечатано на следващата страница. И се ококорваш. На това аз му викам плавен преход : ) Разбрах на мига, че романът "Диваци" ще се покаже достоен да носи гордо заглавието си, както и че ще предизвика всичко друго у мен, само не и прозявки. Нямах търпение да разбера какво още ми е приготвил Дон.

DO IT LIKE A SAVAGE

Хайде да се помотаем с тримата приятели (макар и "приятел" да е слаба дума, що се отнася до техните взаимоотношения, май по-точната характеристика е "семейство") О., Чон и Бен. Не се подвеждай по имената. Не ти натрапвам компанията на трио китайски състезатели по спортна акробатика, опитващи се да пробият в Боливуд с  актьорските си заложби тип "току-що пристигнах от Грац" и със страховдъхващия си хинди. О. е съкратено от Офелия (това е официалната, цензурирана версия, можеш ли да се досетиш откъде идва инициалчето всъщност?) и представлява етикетът на дребничко девойче с ум като бръснач и език, по-пиперлив от чушка Хабанеро. Не се пробвай да се заяждаш с нея или с някого, на когото тя държи. Думите й ще те докарат до сълзи по-скорострелно от семената на гореспоменатия зеленчук. Чон идва от Джон (макар и на мен прозвището да ми звучи като разбил се на пух и прах опит на пуерториканец да произнесе "Шон") и краси един зъл бивш тюлен и настоящ господин "Опитай да ме прецакаш и светът ще ти се види тесен. Точка.". Чон не си пада по приказките (не прави грешката да го впишеш лекомислено в графата "глупав"), а по изтощителните тренировки, по време на които успява да неутрализира малка част от демоните си. Подчертавам: малка. А Бен... е, името му предизвиква асоциации със златно, добро и благонадеждно синче. И той е такъв (почти). Отдаден е на куп благородни каузи (за разлика от Чон, който изповядва философията, че колкото и да се мъчиш, не можеш да промениш света към по-добро и все някой ще ти се из*ере на метеното, Бен попада в категорията хора, на които би им хрумнало да се опитат да развъждат сьомга в Йемен, например) и е завършил престижен университет - Бъркли (не бих се сетила за по-подходящо висше учебно заведение за Бен, отива му - 1969, хипита, "нека разцъфнат хиляди паркове" и т.н.). Престоят му там е ползотворен - сдобива се с дипломи по финанси и... ботаника. Финанси и ботаника? Странна комбинация. За какво би му послужила? Ами, виж сега, имало едно време...

...две момчета (Бен и Чон), които се чудели какви искат да станат, като пораснат. Най-голямото им желание било да превърнат любимото си занимание в професия. А с какво най-много обичали да запълват времето си? Цитирам: "Секс, волейбол, бира и дрога". Преценявайки своите достойнства и недостатъци (не)сериозно и (полу)трезво, както и поради други субективни причини, момчета се спрели на четвъртото си хоби. Започнали да чертаят планове да си произвеждат марихуана по собствена новаторска технология. Бен имал необходимите познания (в областта на икономиката и растениевъдството, ето как се отплаща редовното посещаване на университетски лекции), а семейството на Чон било с традиции в бизнеса (пък и той знаел откъде да се снабди с висококачествени суровини за бъдещия хитов продукт). Освен това и О. се намирала винаги до тях - за вдъхновение и за помощ при тестването на готовите материали. И така, налице  били необходимите условия за учредяването на печелившо дружество.

ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР

ПАРТИДА НА "БЕН И ЧОН" ООД

Част "Вписани обстоятелства"

Раздел "Обща информация"

Идентификация

1. ЕИК: ХХХХХХХХХ "БЕН И ЧОН" ООД

Раздел "Общ статус"

Основни обстоятелства

2. Фирма: "БЕН И ЧОН"

3. Правна форма: дружество с ограничена отговорност

4. Изписване на чужд език: "BEN & CHON" LTD

5. Седалище и адрес на управление: Тейбъл Рок, Лагуна Бийч, Калифорния

6. Предмет на дейност: продажба по интернет на занаятчийски стоки, произведени от жени в Третия свят

6а. Предмет на дейност (no bullshit this time): производство на марихуана по хидропонна технология, складова, транспортна и дистрибуторска дейност, както и всякаква друга забранена  от закона дейност, подпомагаща постигането на целите на дружеството

7. Управители: Бен и Чон ("Светиите от Деня на запалката")

8. Начин на представляване: заедно (никога поотделно)

9. Съдружници: Бен и Чон (не се допуска външно вмешателство, което си е предпоставка за проблем)

10. Размер на капитала: ХХХХХ...

11. Внесен капитал: ХХХХХ...

Част "Обявени актове"

1. Описание на обявения акт: годишен финансов отчет 2012 

Според финансовия отчет за 2012 година, дружеството се справя повече от блестящо, реализира завидна, стабилна печалба и се радва на редовна клиентела. Обстоятелство, привличащо вниманието на по-едрите, гладни хищници във времена на икономическа криза. Един хубав ден младите предприемачи (разбирай народните лечители-билкари Бен и Чон) получават покана за среща по делови въпроси от картела Баха (разбирай гигантски фармацевтичен концерн), стремящ се да завоюва нови територии за експлоатация. Посланието е недвусмислено и синопсисът му звучи горе-долу така: "Ако не се съгласите да си сътрудничим по ляпчевски (со кротце, со благо) - ще се забавлявате също толкова добре, колкото пичовете от филмчето (което сме заснели и сме ви изпратили с много любов), докато се наси*аха да се молят да им отрежем по-бързо главите с електрическия трион..." Трудно е да отхвърлиш подобно предложение, а? Освен ако, разбира се, идеята да те използват като човешка пинята винаги те е привличала. Тогава последвай примера на Бен и Чон, които безгрижно си мислят, че като откажат и се оттеглят от бизнеса, за да не са трън в очите на картела, ще излязат сухи от ситуацията. Даже си мечтаят да избягат в Индонезия с О., да се покрият и да се захванат с чист бизнес с възобновяеми източници на енергия. Блажени са вярващите. "Не" е неприемлив вариант за отговор. "Запънете ли се като магаре на мост, ще го отнесе вашата кукличка.". О. би се ядосала, ако чуе някого да я нарича по този начин, но е прекалено заета да се бори с ужаса и шока, докато наемниците на Баха я отвличат. За да си я получат обратно, Бен и Чон трябва или да снесат 20 милиона долара, или да се превърнат в новите послушни мравки-работнички на картела. Момчетата нямат въпросните кинти в наличност, а и хич не им  се ще да оставят жената, която обичат, на милостта на извергите за неопределен период от време. Затова двамата герои се решават на отчаян, безумен (и мнооого нагъл) опит да спасят своето момиче... Както казва Дон - започват да действат по дивашки...

РИТАЙ КАТО БЕКЪМ, ЪЪЪ, КАТО УИНСЛОУ

Искаш ли да се научиш да риташ, т.е. да пишеш като Дон Уинслоу? Какво ти е нужно, за да постигнеш опустошителния "Диваци"-ефект на американския автор (и да привлечеш вниманието на някого като Оливър Стоун)? От острието на ножа ти, извинявай, на перото ти, трябва да капе безмилостен, разяждащ, убийствен сарказъм, поразяващ всякакви теми (от политика и социални проблеми до актьори в уестърни) и отстрелващ играчи от всякакъв калибър. Препоръчително е стилът ти да е динамичен, да не дава нито минутка отдих на читателя, да го кара да си представя сценарий за напрегнат, изпълнен със сцени на насилие, но и с безумно красиви моменти, интелигентен, изпускащ пара, секси филм. Избери си работно заглавие, което дава повече от една възможност за тълкувание и чийто пълен, чист блясък да разкриеш в последния ред на своята книга. Спри се на приковаваща вниманието история, подплати я с достатъчно внимателни проучвания, за да я накараш да звучи достоверно, а не като фарс. Създай грабващи основни герои, всеки със своите индивидуални особености и остри ръбове, които (въпреки различията си) се намират в пълна хармония помежду си - като трима пианисти, свирещи на три отделни  инструмента и постигащи идеален синхрон. Направи така, че напускането на дори и само на един от музикантите да се окаже пагубно за мелодията. И останалите двама, въпреки виртуозността си, да не могат да продължат напред. Сплети отношенията им в още по-сложен възел или ги остави да се развиват в естествената си посока. Позволи им да те отведат до крайност и вкуси резултата от своите усилия - плод с тръпчиво-сладък вкус. Подкрепи централните си фигури с абсолютни чешити в поддържаща роля, които ще научат читателя ти как да сервира бира "Корона" (ама не като в рекламата), така че на отсрещната страна да й се отще да пие, как да си отгледа качествен предател, как да си избере идеалното местенце за провеждане на трудова дейност и как да спазва етикета при пушене на забранени субстанции. Зариби романтиците, посегнали към книгата ти, с описания от вида: "... син правоъгълник от Пасифика, рибарски лодки обикалят около струпванията на морски водорасли, остров Каталина се е проснал, неприлично разплут и ленив (разглезена домашна котка) на ръба на света.". Спечели реалистите на своя страна със съвети за взимане на управленски решения (и насоки за справяне с нахални инструктори по личностно израстване) и закови циниците с урок, посветен на разликата между реклама и порнография, както и с мнението си за човешкия род като цяло : ) Замисли се и за подходящ финал, с който да подпечаташ творбата си и да не разочароваш публиката (Дон завършва своята история по подобаващ начин и ме накара да се сетя за едно заглавие на Smashing Pumpkins). Справиш ли се и с това, успехът а ла Дон Уинслоу ти е в кърпа вързан. При положение, че отделяш достатъчно време за тренировки, разбира се. Дерзай и ритай като Уинслоу!