вторник, 19 март 2013 г.

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ!

Гледали ли сте клипа към песента Dancing in the Street на Мик Джагър и Дейвид Бауи? Ако не сте, няма страшно, не ви се сърдя : ) В случай че отговорът ви е положителен, имам още един въпрос към вас. Забелязали ли сте как радостно сияят лицата на двамата изпълнители, докато сливат гласове, емоции и пръски слюнка? Е, по същия начин грея и аз, пишейки за новия сборник с книги-игри "Призвание ГЕРОЙ!". Излъчвам толкова положителна енергия, че злото ми аз въздъхна с досада и се скри в най-мрачния си ъгъл, а всеки случайно патрулиращ наблизо светъл маг (от Лукяненковата вселена) би могъл да се зареди от мен със сила за мащабна акция срещу Завулон и сие,  без изобщо да ми повлияе на настроението. Сериозно. За всичко това е виновно съвсем прясното попълнение в редиците на историите, в които главно действащо лице си самият/самата ти, а краят зависи от собствените ти решения (и доколко обмислени и далновидни са те). Наприключенствах се до насита из три чудни свята, изградени внимателно и с усет към всеки детайл - попаднах в обсадената от вражески войски средновековна Кордоба, опитах се да предотвратя превземането на град Мрак (столица на седем вирнали нос кралски особи) и се постарах зомбитата, нападнали един софийски мол, никога да не разберат как съм по-вкусна - с кетчуп или без. Ето и подробностите.

ЗОМБОКАЛИПСИС
от
Ал Торо
или
Защо е полезно от време на време да посещаваме книжарниците

Започнах да играя играта с усмивка, понеже заглавието й ми напомни за "Робокалипсис" от Даниъл Уилсън (коментарът относно въпросната книга се явява дебютът на тъмната ми половина в този блог и си ми е любим). Но да се върнем на творбата на Ал Торо. Тя е най-забавната история в сборника, а нейният автор поддържа директна комуникация с читателя чрез остроумни (и на места дразнещи) забележки. През цялото време се чудиш дали се смееш с него или да го пернеш (когато не си зает с мъдруване как да отървеш кожата от гладните зомбита, виждащи в теб пълното Lord of the Wings меню, разбира се). С какво започва приключението? Ще ти разкрия от първа ръка. Легиони от луди по свежия човешки мозък същества завладяват мола на Стамболийски и се затътрузват на лов за жертви. Последният бастион на човещината и интелекта (т.е. мястото, където все още можеш да срещнеш що-годе читави хора и да заформиш отбрана в стил "три дена тристата спартанци как Термопилите бранят") се оказва... Бюти Зоун-ът! Ха, бъзикам те. Всъщност, огнището на Съпротивата е книжарницата.  И така, забила съм се аз пред новите книги и се чудя дали да си купя абсолютно зашеметителния вампирски бестселър "Ракиено време" (браво на Торо за заглавието! Аз, обаче, бих му предложила да използва "Икиндия", не звучи хич лошо, нали?), когато зомбитата връхлитат. Нямам много време и поле за маневриране. Трябва да се оправям според скромните си възможности и с  каквото Ал Торо ми е дал. По-точно: персонажите в поддържаща роля Сашо Цачев (мускулест тип, чиято лоялност към моята личност зависи от това дали съм облякла минипола или съм се барнала с дрешките, с които хвърлям боклука), д-р Трифонов (възрастен лекар с безценни научни познания и почти нулева боеспособност), Мемито и Росито (две мацки, отдадени на пазаруването. Всъщност, те са полезни допълнения към групата, защото познават мола като петте си пръста). Четиримата се оказват в един кюп с мен. Не е нужно да отбелязвам, че не образувахме идеалния боен екип от американските екшъни (имам предвид класиките в жанра, а не техните епигони - недоносчетата на Ню Имидж, заснети в България) - задружен, жертвоготовен и способен да надвие всеки многократно превъзхождащ го по численост и злоба противник.  Да не говорим, че бях завладяна от настроение а ла "не бих накарала войниците си да направят нещо, което аз самата не бих сторила" и поради това (а и поради очевидната липса на доброволци) реших лично да разузная в тила на врага. Безпримерна храброст (ама май е по-скоро глупост). Разправяли ли са ти как по време на своите кампании Александър Македонски отказвал да пие вода, ако нямало от животворната течност и за бойците му? Е, аз се измъчих да не падам по-долу от великия пълководец и да съхраня дружината. Не беше лесно, повярвай. Все пак от изхода ни деляха два етажа с нацвъкани навсякъде около нас чудовища, а единственият ни ориентир бяха две зацапани с кръв, пот и слуз схеми на сградата. Трябваше да се потрудим доста, за да се измъкнем. Доста.
Резултатът ми от играта: Олеле/Срам и резил/Я по-добре да се скрия...
Лоялност на моите опълченци към мен (измерена, когато все пак успях да ни измъкна от търговския център): всички останаха с моя милост до края на играта (мамини златни!)
Лоялност на Ал Торо към читателя (в случая към мен): минус две (Чувал/а ли си народната мъдрост "Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак."? Е, реших да се направя на по-умна от автора и си го получих. Хей, да не съм чула освирквания, да те видя как ще се представиш ти! Пробвай, де!)
С какво ще те зарадва играта: С динамичното развитие на събитията и изживяване максимално близко до реалността. Мислиш си, че ще бъдеш напомпан със свръхсили супергерой (вж. Райън Рейнолдс в "Зеленият фенер"), способен да схруска зомбитата за закуска? Съжалявам, но ще трябва да разбия илюзиите ти. За да се справиш със задачата, разполагаш със собствените си качества и недостатъци, зависещи от твоите пол, възраст, физическо (и умствено) състояние и т.н. А, и не очаквай много от случайно оказалите се с теб в книжарницата останали човеци. Забрави подвизите в стил "Великолепната седморка", Ал Торо няма да ти прати на помощ новите Юл Бринър, Стив Маккуин и Чарлс Бронсън. Ще срещнеш мъже, жени и деца, пълни със силни и слаби страни, и изненади...

ЗАРЕВО НАД КОРДОБА
от
Питър Вейл и Нол Келдън
или
Търкулнало се книжното момиче и си намерило похлупака

Такаааа. Стигаме до територията на чистия кеф. Поне за мен. Да ми размахаш под носа книга-игра, чието действие се развива през Българското средновековие е все едно да се обадиш на Ума Търман и да й предложиш участие във филм на Куентин Тарантино. Или да попиташ младия Клинт Истууд дали му се ще да се снима в уестърн. С две думи, ще последва дивашки танц на радостта, засенчващ дори най-странните индиански ритуални подскачания, придружени с напеви. Неописуемата ми радост при започването на "Зарево над Кордоба"  се дължи на факта, че (тук нещата ще станат много лични и злепоставящи) винаги съм си се представяла как стоя с меч в ръка на върха на крепостна стена и, надвесена между зъберите, сипя огън и жупел върху вражеска армия, показвайки на гадовете средновековната пръстова конфигурация за "Жалки сте, тъпаци!". Да, не съм някоя барикадирала се в кулата си, наведена над гергефа и заслушана в излиянията на преувеличаващия качествата ми домашен трубадур господарка, очакваща новини за своите впуснали се в битка родственици от мъжки пол. Неее. Аз съм дама в блестящи доспехи и спасявам рицари в беда : ) Тъкмо заради това мисията на Ахрин - образа, създаден от Вейл и Келдън - ме грабна от първата страница.

Добре дошъл в миналото, когато са съществували градове-съкровищници (нямам предвид само материалния аспект, естествено), изкушаващи "цивилизованите" люде да се превърнат във варвари, да ги нападнат и да ги оплячкосат под прикритието на идеална цел - "Да освободим Йерусалим!", например. Ще се озовеш в епохата, когато спазването на кодекса на честта и уважението към противника все още са имали някакво значение в битката. Ще бъдеш главно действащо лице във времена, когато думата "българин" е карала всеки византиец (пък и не само) да се подмокря от страх. Ще се забъркаш в приключение, което ще ти напомни за славния комит Никола и неговите синове, за постиженията на Симеон Велики както в Магнаурската школа, така и на бойното поле, а също и за дипломатическите ходове на Иван Асен II. Като заговорихме за победителя при Клокотница, именно по време на неговото управление се развива действието в "Зарево над Кордоба". Твоят герой, Ахрин, е най-малкият син на болярина Алтемир, управител на Дръстърска област. Ахрин има желязна подготовка, откъдето и да го погледнеш. Като малък е бил пратен в Никея, за да изучи чужди езици, математика и тактика под вещия надзор на ромейските мъдреци. На това му се вика да черпиш познания направо от извора. Що се отнася до бойните умения, тях момчето упражнява и усъвършенства с помощта на верния воин Радомир. По всичко личи, че щом възмъжее, Ахрин ще се превърне в достоен наследник на баща си. Но това вече зависи от теб, читателя. Решенията, които ще вземеш, ще определят успеха на мисията му и ще покажат дали годините обучение не са отишли на вятъра. А мисията е от изключително значение - цар Иван Асен II иска да създаде флот, за да може да отбранява по-добре нашите територии, достигнали (отново!!!) до три морета. За целта изпраща Алтемир и Ахрин при халифа в Кордоба - да заимстват ноу-хау и да наберат технически специалисти. Само дето моментът не е подходящ - градът се намира под обсада. Болярският син (т.е. ти) е изправен пред сериозно изпитание. Как ще го преодолееш - като герой или като страхливец? Изборът е твой! Изиграеш ли си правилно картите, ще се насладиш на истинско приключение. И няма да ти се иска то да свършва. Гаранция! Ще кажа само едно: класиците Блонд и Уейн имат заслужаващи голямо "браво" (с три удивителни) последователи!
Резултатът ми от играта: добра, великодушна, честна. Че как иначе, изброените прилагателни се явяват малкото ми име, презимето ми и фамилията : Ρ
С какво ще те зарадва играта: вече споделих как изкефи мен (моля, изтрий от съзнанието си информацията, засягаща фантазиите ми, сходни с тези на Аря от "Песен за огън и лед"). Ще добавя още: възможност да тестваш не само смелостта, но и съобразителността и ума си (обичам такива книги-игри, ей!); да научиш интересни факти (например, по какъв начин в пустинята спазват ритуала за измиване/пречистване с вода преди молитва); да попаднеш в библиотека-мечта за всеки книго(в)ед; да бъдеш посрещан от чуждестранни владетели с високи почести в качеството си на пратеник на "могъщия български цар"; да се насладиш на красавицата с източни черти - Кордоба; да препускаш с коне, да участваш в битки и да търсиш път за бягство през покривите на града. Накратко, Оливър Боудън и неговият Ецио Аудиторе пасти да ядат!

ПАДЕНИЕТО НА МРАК
от
Сикамор Брайт
или
Как за малко не се обърнах срещу себе си, защото симпатизирах на лошото момче

Още една история, която ме накара да пръхтя от задоволство като шотландско пони, упражняващо лунната походка край усамотен морски бряг под звуците на златен денсхит.  (тази картинка не е плод на странното ми въображение или на експерименти с вредни вещества, а е част от сладурска реклама, б.а.). Представям ви играта с най-страхотното интро в книгата - "Падението на мрак". Уводната сцена на Брайт те запраща в гора, която ще те накара да повярваш в съществуването на фантастични същества от всякакъв калибър. Усещането си е направо магическо. Пленяващо интереса. Въздействащо. Красиво. Особено частта с пеперудите. И после идва рязането на гърла. Грозното. Онова, дето поражда неистова болка, душеизяждаща омраза, умопомрачителна жажда за разрушение. С една дума - онова, дето поражда такива като Непокор. Кой е Непокор? В началото на въведението - невинно момченце, излязло с баща си (представям си Рон Пърлман в ролята) за урок по оцеляване и лов. В средата - несъстояло се еничарче, чийто татко е погубен пред очите му от войниците на Седемте крале на Мрак. В края - безмилостен отмъстител, решен на всичко, за да съсипе враговете си, по-конкретно - да подложи на изтощителна обсада престолния град. А падне ли Мрак, Непокор ще отприщи яростта си. Кой ще се опита да го спре? Е, как кой? Ти, разбира се. Влизаш в кожата на Мандрейк (Мани), войник от градската стража, попаднал на (не)подходящото място в (не)подходящото време и научил (без да иска) подробности около плановете за опустошаване на Мрак. С какви средства най-скоропостижно се превзема крепост? Ами, питай Одисей. С хитрост и предателство. Мани разбира, че предстои подла атака, но за съжаление не знае имената на родоотстъпниците. Известно му е само, че са замесени висшестоящи лица и няма много време. Трябва да се впусне в разследване и да предотврати гибелта на Мрак. Предстоят срещи с опасни бандити, сблъсъци с главорезите от Тайната стража, посещения в съмнителни местенца като кръчмата "Здравей, простако!", надиграване по хитрост с откачен магьосник и безброй, безброй възможности за изява в стил "доблестен защитник на доброто и правдата". 
Резултатът ми от играта: щях да водя битката по-сърцато, ако не симпатизирах на Непокор. Някак си не ми се цапат ръцете заради крале, събиращи кръвен данък от поданиците си.
С какво ще те зарадва играта: Ако си падаш по фентъзито, книгата е точно за теб. Ще ти хареса и стилът на автора. Може да изпадам в дълбоко заблуждение, но ми се струва, че от Сикамор Брайт би излязъл чудесен художник. Защото рисува своя свят и те кара да си го представиш съвсем лесно. Всичко е както трябва, до най-малката подробност. Приисква ти се да се гмурнеш по-дълбоко и да прочетеш още за горския народ от Дъболист, варварите от Северните планини, копиеносците от Дарокръв, конниците от Степите и бойците от Безименния народ. Размишляваш усърдно над чудесната карта (поместена в началото на историята), чудейки се през коя порта от крепостната стена ще нахлуе врагът, за да можеш да подсилиш отбраната й. Смееш се на татуировките на Сириус (твой партньор в приключението) и на опитите на Мани (т.е. на своите собствени) да завърже смислен разговор с хубавката кръчмарка Амбър. И се чудиш как да направиш така, че и вълкът да е сит, и агнето да остане цяло (как да облекчиш болката на Непокор и как да запазиш живота на невинните поданици на Седемте крале).

Знаеш ли с какво най-много ме спечели "Призвание ГЕРОЙ!"? (освен с историите,   написани по всички правила на изкуството, придружени от дневници на приключението, подробни правила и тестове. Да не говорим за чудесните илюстрации на Светослав Петров и Антон Тончев.). Торо, Вейл, Келдън и Брайт ти предлагат шанса да избереш като какъв искаш да се докажеш - като страхливец, треперещ за евтината си кожа, или - като герой. Да поемеш по първия път е лесно и безопасно. И скучно. И срамота. Тръгнеш ли по втория, ще ти е трудно, доста ще се поочукаш, но поне ще можеш да гледаш лицето си в огледалото. И така, предупреждавам: ще получиш поощрение от авторите за доблестните си постъпки, но и наказание, ако сметнеш, че дребно нещо като това да изоставиш брат си (нямам предвид само по кръвна линия)  в беда е добра идея.

Завършвам своя коментар с радостни новини за почитателите на книгите-игри. Първо, предстои излизането на продължението на "Котарака и Черния нарцис" от Ал Торо (за повече инфо, посетете www.LegacyOfKreya.com). Второ, Майкъл Майндкрайм ще ощастливи феновете си с нов мащабен проект (в края на настоящия сборник е поместено обширно интервю с автора, подарък за всички, отраснали с неговите истории). Трето, скоро ще бъде издадена книга-игра, посветена на цар Калоян (ура!!!) - www.KaloyanProject.com, написана от Георги Караджов. И четвърто - на пазара вече е романът на Питър Уотс "Слепоглед", в превод на великолепната Елена Павлова, известна още като Върджил Дриймънд/Кристофър Макдоел и създала любимия ми герой от книгите-игри - мечоносеца Ринглас. Това е. Ако сте жадни за още вести, свързани с жанра, отскочете до www.knigi-igri.net.