четвъртък, 21 февруари 2013 г.

KALLOCAIN

Научих за шведската писателка Карин Бойе и нейната антиутопия "Калокаин" от едно предаване, посветено на скандинавската литература. Заинтригувах се и реших да си купя книгата. Защо избрах именно този роман, писан през далечната 1940, а не някой по-съвременен образец на северното слово, дело на Йон Айвиде Линдквист или Камила Лекберг? Първо, винаги съм имала слабост към всякакви антиутопии/дистопии/какотопии и към каквито още -топии с отрицателен нюанс в началния компонент на думата се сетите. Второ, авторката е живяла през първата половина на 20-ти век, т.е. била е свидетел-очевидец на наистина вдъхновяващ период за създаване на творба от този жанр. Дучето, Хитлер и Сталин са били във вихъра си, а моделите им на управление представляват учебникарски пример за всеки писател, тръгнал по стъпките на Олдъс Хъксли. Приносът на гореспоменатите лидери за "напредъка" на техните общества несъмнено изкушава поезията да изкопира действителността. Ражда се "Калокаин". И тук стигаме до третата причина Карин Бойе да излезе с едни гърди пред своите колеги и сънародници (майстора на ужаса Линдквист и любителката на смразяващи мистерии Лекберг) в моите очи - дамата успява да вдъхнови със своя роман не кого да е, а именно Джордж Оруел. Не бих могла да измисля по-добра препоръка.

Какво? Колебаете се дали да ме послушате и да посетите Световната държава, създадена от въображението на Карин Бойе? Нека ви запозная с Лео Кал, затворник от Химически град номер четири. Господинът е химик и бивш перспективен служител в лаборатория за органични отрови и упойки. Има жена и три деца. През по-голямата част от съзнателното си съществуване той е изпълнявал една-единствена функция - да бъде пълноценен, продуктивен и послушен (леснозаменим) чарк от механизма, движещ Държавата (не се учудвате, че изписвам "държава" с главно "д", нали?). Никога не се е интересувал от своите мисли и чувства, а още по-малко - от тези на околните (освен ако това няма някакво практическо приложение, естествено). Щастлив е да служи на висшата цел - добруването на Държавата - и отрича своите потребности. Затова мисля, че той е идеален гид за вашите първи стъпки в света на шведската авторка. Чуйте какво ми сподели Кал и може би ще съберете смелост да пообщувате с него без моето посредничество. 

"ДЪРЖАВАТА Е ВСИЧКО, А ИНДИВИДЪТ - НИЩО"

"ПРАЗНИК Е ВСЕКИ ДЕН, КОГАТО СЕ СЛУЧИ НЕЩО, ДОВЕЛО ДО БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА" 

"ДЪЛГ НА ДРУГАРИТЕ ВОЙНИЦИ Е ВИНАГИ ДА СЕ ВОДЯТ ОТ ГРИЖАТА ЗА ДОБРОТО НА ДЪРЖАВАТА"

"ОТ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ КЪМ КОЛЕКТИВИЗЪМ"

"КАЖЕТЕ "НЕ" НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ"

"ДА ОТУЧИМ ХОРАТА ДА ВИЖДАТ ЧОВЕК В ДРУГАРЯ ВОЙНИК"

"ВАЖНА Е СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ГЛЕДНА ТОЧКА И ДА УСВОИШ ПРАВИЛНАТА"

"ЧРЕЗ ПРИНУДА - КЪМ ПРЕДАНОСТ"

"ТОЗИ, ОТ КОГОТО НИКОЙ НЕ СТРАХУВА, НЕ МОЖЕ И ДА ИСКА НЯКАКВО УВАЖЕНИЕ"

Току-що прочетохте основните лозунги, които осмислят живота на другарите войници от Световната държава. Под "другари войници" имам предвид не специализирана армейска част, а цялото население. Да, цялото. Даже и бебетата са такива - малки патрончета в патрондаша, опасал исполинското Държавно тяло, готови като пораснат безмилостно и себеотрицателно да покосяват врага (войнствено настроена съседна страна или заплаваща статуквото вредна идеология) и с тиха радост, че са изпълнили своята мисия на този свят, да се превърнат в непотребни гилзи. За които на никого няма да му пука. Но нека хвърлим поглед върху условията им на обитание.

Ще ви кажа какво ми направи особено впечатление, докато попивах откровенията на Лео Кал. Свързано е с Държавния апарат. Както във всяко добре развито антиутопично общество, покриващо 101 % от изискванията, налагани от току-що употребеното прилагателно [вкл. и това робите да обичат господаря си и да вярват, че той само и единствено за тяхно добро ги смазва ежедневно - кога с машинно масло (промиване на мозъка и агитации), кога с чук (лов на вещици, нагласени процеси и тежки наказания)], така и тук на преден план стоят Министерството на полицията и Министерството на пропагандата. Образование? Има, разбира се, но то не включва отвлечени, ненужни неща като запознаване с идеите на древногръцките философи или изучаване на направленията в изкуството. Не. Още на осем годинки децата биват отделяни от родителите си и пращани в лагери за подготовка (познайте какъв е нейният характер!), където заменят играчките ("детски експлозиви" !!!) с по-сериозни занимания. Боже! Тук се сетих за малките африканчета в разкъсваните от междуособици  държави на Черния континент, държащи в ръчичките си автомати АК-47 все едно не са нищо повече от тръбички за изстрелване на фунийки. А в очите им се чете, че много добре знаят как да си служат с изобретението на чичко Миша Калашников. И нямат угризения да открият огън. Здравеопазване? Присъства. Нали все пак някой трябва да се погрижи за пораженията от новите химически отрови, разработвани в Химическите градове и тествани върху доброволци. Култура? Да се спрем на киноиндустрията. Тя не се отличава много от съвременната масова холивудска бълвоч - основата й цел е да доведе до затъпяване.  Което пък разчиства пътя и подготвя почвата за внушаване на "правилните" възгледи, ценности, стремежи. Хвърлят се щури пари и средства за филми (насочени към младата и податлива аудитория), рекламиращи "професията" "опитно зайче": Бъди герой, запиши се в Доброволната жертвена служба, позволи ни да те превърнем в развалина, прилагайки върху теб най-новите постижения на нашите учени! Помогни да умножим мунициите си в битката с дебнещия неприятел! А той не спи и чака момента да връхлети твоята ДържаваВ този миг пред очите ви няма начин да не е изникнал Рамбо, сеещ справедливост (справедливост? Не знам, питайте виетнамците) из някоя джунгла. Обзалагам се, че на съвременните му последователи редовно им пускат Първа кръв 2, за да ги надъхат преди мисия. Социални грижи? Тук вече нямам забележки. И как бих могла? Навред господства принципът на равнопоставеността. Всеки другар войник (от най-висшестоящия до най-нисшестоящия) носи стандартни униформи (две - една за работа и една за свободно време. Чакайте, униформа за "свободното" ти време?!), яде стандартна храна (безвкусна, в неособено големи количества, но питателна),  притежава стандартно едностайно жилище (е, създалите семейство и разплодилите се в името на Държавата, са възнаградени с допълнителна стая) и е надарен със стандартен мозък (грижливо подкастрян, според нуждите). Абе всичко е свобода, равенство, братство. Уж. Че са равни, равни са. На Държавата не й пука за мравките в мравуняка, стига дисциплинирано да си изпълняват отредените функции и да не разсъждават много. Братя? М-м-м, не. Параноични доносници, които виждат заплаха и зловреден агент дори в съседското куче. Страхливци, надпреварващи се да клеветят близките си пред властта чрез скалъпени обвинения, за да получат похвала и потупване по безгръбначния гръб.Дори най-върлите поклонници на маккартизма биха се изчервили от срам на това място. Свободни? Я пак: говорим за антиутопия, а не за книжна форма на антидепресант. Държавата контролира всичко чрез своите органи. Във всяко жилище има поставени полицейски очи и уши - апарати, следящи какво става даже и по време на най-интимните моменти в спалнята. Кореспонденцията на хората се проверява и отсява - те нямат нищо против. Домашните им помощници си водят подробен отчет за всеки проведен разговор и го докладват - пак без възражения. Населението се държи в постоянен страх - а знаем от Лъвкрафт, че той е древно и мощно средство, което се подхранва най-добре от неизвестността. Следователно, дезинформационната сянка винаги е налице. И, не на последно място, сред обикновените граждани се внедряват провокатори, опитващи се да предизвикат антидържавна реакция. Получи ли им се мръсотията, Държавата веднага насочва фагоцити към проблемния обект и го поглъща, за да не би той да се репродуцира и да разпространи неудобното си ДНК. Средствата за успешното неутрализиране не се жалят. Именно на едно от тях - калокаина - е кръстена книгата на Карин Бойе.

ЛЕО КАЛ - BEFORE KALLOCAIN ABUSE
(уточнявам, Кал никога не си инжектира калокаин, но контактът с хората, на които го е поставил, води до такъв ефект, че все едно сам си е праснал конска доза)

Страх ме е от излагането на опасни за познатия ми, добре структуриран свят вътрешни и външни влияния! Страх ме е да изляза от пещерата и да видя истинските неща, чиито сенки ме заобикалят... Страх ме е да започна да чувствам... Страх ме е да протегна ръка, защото не знам дали ти ще се отзовеш на моя призив... Страх ме е да поискам... нещо... различно... каквото и да било... Страх ме е...

Ако мозъкът на главния герой на Бойе излъчваше на радиочестоти, горе-долу това биха доловили вашите приемници. Лео Кал не е смел. Той не е от хората, разсичащи лиани с мачете и проправящи пътища сред опасни гори за вървящите след него изнежени изследователи (за тези, които нямат топките да поемат водачеството). Не очаквайте геройски постъпки от химика. Нито изблици на излишни емоции. Ала нуждаете ли се от вярна, безволева пионка-работохолик, копнееща да ви докаже предаността си, Кал е вашият човек. Тъкмо на него му хрумва блестящата идея да докаже безпрекословната си отдаденост на Държавата, като създаде лекарство-серум на истината, което кръщава на свое име. Средството за развързване на езици се разработва с идеална цел - оценката на стойността на другарите войници. Провеждат се предварителни изследвания върху доброволци (от преждеописаната Доброволна жертвена служба) и се оказва, че ефикасността надминава очакванията. Щастливият Кал тичка с отличните резултати, за да се похвали пред големите клечки. Една инжекция и потърпевшият ще си изпее и Държавното мляко! Началството е предпазливо и нарежда допълнителни проучвания. И тук започва началото на края за стария Кал. Екипът му прави неочакван пробив - попада на група хора с меко казано противоестествени разбирания и неудобни за господстващата доктрина убеждения. Те нарушават Закона против недържавните сдружения. Под влиянието на калокаина разкриват немислими за коня с капаци, извинете, за брилянтния учен неща. И неочаквано, техните думи намират отклик някъде дълбоко в рудиментарната душа на Кал. И обсебват мислите му, зазвучават в главата му с упоритостта на песен на Висоцки. И химикът се променя. Също като Монтаг на Бредбъри при сблъсъка му с решените да запазят с цената на всичко живота на книгите си хора.

ЛЕО КАЛ - AFTER KALLOCAIN ABUSE

Не искам вече да съм зомби (б.а. репликата е взета назаем от Айзък Мериън)... Завиждам на тези странни хора... Сякаш им влизам в положението, когато изплакват, че отказват повече да живеят така... че не са щастливи... че търсят да открият отново смисъла в съществуването си... Събудих се... Боже, звездите винаги ли са били толкова ярки? А вятърът... не знаех, че може да шепти така нежно... Нима в очите ти блести отговорът на въпроса, който се страхувах да задам? Нима ме разбираш? Нима двамата сме достатъчно силни, за да променим всичко?

Кал, човече, ти се събуди, щастлив си (намерил си разбиране, а както написа един герой от "Ще доживеем до понеделник" на Станислав Ростоцки: щастието е, когато те разбират.), поставил си си възвишени цели, но злината вече е сторена. Лекарството ти е хит, властимащите го използват по свое усмотрение, за да се освободят от неудобните за тях. Прокаран е Закон против престъпния начин на мислене. Сега вече и мислите на хората не са нещо съкровено, а поредното унищожително оръжие срещу тях. Да не говорим, че преди да ти дойде акълът в главата, извърши нещо много долно, воден от страхливостта. Нещо, което няма да ти дава мира до края на живота ти, убедена съм. Хубавото е, че споделяш историята си с нас. Независимо дали попадне в правилните ръце или не, независимо дали я цензурират или скрият, нея я има. Също като еделвайса - цъфти в неблагоприятни условия и чака някоя заблудена пчела, за да утоли глада и жаждата й. Винаги, когато чета финалните редове от твоята изповед (всъщност хронология на твоята вътрешна метаморфоза), ще си пускам Hurts Like Heaven на Coldplay. Тях не ги знаеш. Съвременна група са. А въпросната песен (с чудесно анимирано клипче) е единственият им продукт, докоснал ме поне малко в хубавия смисъл. И страшно подхожда на пейзажа в историята, която разказваш. Благодаря ти за разходката из твоите спомени, а също и че ми позволи да надникна в личния ти свят. Няма да те забравя.

Е, след като прочетохте параграфите "преди" и "след", ви е станало ясно, че в крайна сметка нашият гид в Световната държава - Лео Кал се оказва голямо разочарование за своите ръководители. Но не и за своите близки. Нито пък за своите слушатели. Защото никой не знае какво носи в себе си наистина - дали е овчедушен последовател или роден да води битки (пък били те и с вятърни мелници), докато не му се наложи да го докаже. А и няма нищо по-красиво от това да наблюдаваш как се ражда искра от утробата на напукана, бедна и камениста почва. Наистина!






четвъртък, 14 февруари 2013 г.

SUGAR FOR THE BRAIN

Представям ви една книга, на която се радвам така, както Стефан Кралев (героят на Бранимир Събев от разказа "Човекът, който обичаше Стивън Кинг") се кефи на някоя от по-ранните творби на любимия си писател. Става въпрос за "Псевдонауката" от Бен Голдейкър. Понеже злото ми аз е по-вещо от мен в научната еквилибристика (или поне така си въобразява), оставям на нея да сподели впечатленията ни от прочетеното. Колкото до мен, британският автор ми припомни с какво точно ме привлякоха химията и биологията в основното училище (преди да разбера, не без чужда "помощ", че те не са уста за моята лъжица). Направо ме засърбяха ръцете да нарисувам някоя еукариотна клетка с нейните органели или да се опитам да определя моларната маса на дадено вещество. С риск да ме помислите за типично geek-че, ще ви призная, че едно време наистина правех тези неща с голямо желание. Голдейкър ме върна към спомените за удоволствието от заниманието с тях и успя да ме подмами да преглътна неприязънта си към точните науки. Ако и вие си мислите, че светът на постоянните величини, законите на Нютон и химичните реактиви е страшен (т.е. ако имате вродени или придобити фобии от него), разлистете книгата на Бен. Той ще ви разкрие, че науката може да бъде красива и достъпна. И ви гарантирам, че ужасяващите термини, използвани от британеца, са също толкова често срещани в неговия труд, колкото горещите сцени - в съветски юношески филм от 1968.

СЪЮЗ НА КНИГОДЕЙЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ФОНДАЦИЯ "КНИГОМЪДРИЕ"
СДРУЖЕНИЕ "ЖЕНИТЕ, КОИТО ЧЕТАТ, СА ОПАСНИ" (основано през 1910 г.)

ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС НА КНИГО(В)ЕДИТЕ В БЪЛГАРИЯ
София, февруари 2013

Извадка от програмата на заседанията

9:30 - 10:30 Регистрация
10:30 - 11:00 Приветствия
11:00 - 11:15 Почивка за кафе и закуски

11:15 - 14:00 Секция I 
Научнопопулярна литература
Председател: акад. Bookgirl

11:15 - 11:30 "Псевдонауката" от Бен Голдейкър - доклад на акад. Bookgirl
11:30 - 11:45 Дискусия

Извадка от бюлетина с резюметата на участниците в конгреса

Abstract

Цел на предстоящия доклад е представянето на отлично структурирания труд на Бен Голдейкър - "Псевдонауката". Запознаването с подробната дисертация на британеца обхваща описание на предмета на неговото изследване - наукоподобните процеси и субекти, изтъкване на основните проблеми по темата (e.g. разпространяването на опасни за здравето заблуди), определяне на първопричините за тяхното възникване (e.g. стремеж към откриване на бърз и доходоносен отговор на наболял въпрос), посочване на ключовите фактори за разрешаване им (e.g. хората да се научат на критично мислене, далеч от проявите на комформизъм), както и подчертаване на трудностите, с които ученият се е сблъскал при опита си да преодолее препятствията, появили се в хода на изследването (e.g. подвеждане под съдебна отговорност). Поставя се акцент върху пиперливото чувство за хумор и оригиналния маниер на автора. Също така се набляга на някои заслужаващи да бъдат отбелязани термини/фрази и тяхното тълкувание ("рекламен еквивалент на публичността", "подбор на черешките"). На преден план излизат и няколко твърдения, достойни да влязат в Златния фонд на крилатите фрази в науката. В края на изложението вниманието на аудиторията ще бъде насочено към вдъхващия уважение професионализъм, проявен от преводача (Елена Филипова) и художника на корицата (Деница Трифонова), работили по българското издание на "Псевдонауката". Техният принос към проучването на мътните наукоподобни води предизвиква адмирации. (акад. Bookgirl си запазва правото на всякакви видоизменения и импровизации в последния момент - бел. на организаторите)


ЗАПИС ОТ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ДОКЛАДА НА АКАД. BOOKGIRL


Скъпи съмишленици,

Преди да се заема сериозно с вашето просвещаване или, казано на прост език, за да ме разберете - преди да сваля със сила капаците от очите ви, ще споделя една кратка размяна на реплики, осъществена между мен и колегата книго(в)ед от Холандия пред пресъхналата кана с долнокачествено кафе и подноса с глетави кексчета в залата за отдих и почерпка. Нашият чуждестранен гост изфъфли (да, защото по принцип е трудно да артикулираш звуци с две-три минибанички, натъпкани в устата ти), че книгата, обект на моя доклад, не заслужава чак такова внимание. Господин Ван Хален (или както там сте кръстен), позволете да се усъмня във Вашата преценка. Та Вие не владеете дори елементарни умения за водене на приличен разговор (а незначителната подробност, че София е столица на България, а не на Румъния, си проби път в съзнанието Ви едва преди седмици, докато траеше електронната ни кореспонденция!). Ще бъда пределно ясна, неуважаеми колега. Да твърдиш, че "Псевдонауката" заслужава посредствена оценка е все едно да се "изцепиш" (както казват милите ми студенти), че Грегор Мендел е бил любител-градинар, Вентрис и Чадуик са си падали по разчитането на ужасни почерци, а Микеланджело Буонароти си е умирал да шари с графити стените на църкви. Любезни господине, Вашите мисли вървят в грешна посока, на който факт се дължат и дилетантските Ви, неподплатени с нищо заключения. Моля да ме изслушате и да направите преоценка на своите възгледи.

Мотиви за провеждане на Голдейкъровото изследване. Основни цели

Wrong information always shown by the media,
negative images is the main criteria,
infecting the young minds faster than bacteria

Искаше ми се да започна с цитат от Франсис Бейкън, но за съжаление не съм запозната с творчеството му дотолкова, че откъси от негови текстове да плуват пред очите ми. За сметка на това изпятото от бандата The Black Eyed Peas  в единствения им смислен музикален напън пасва идеално на темата. Бен Голдейкър започва книгата си с фрапантен пример за псевдонаучна глупост - случая с мозъчната гимнастика, чието въвеждане като препоръчителна практика в британските училища било подкрепено и рекламирано от самото Министерство на образованието. Лицата, които би трябвало да проявят здрав разум (родителите, учителите,  високопоставените просветни дейци), преди да изложат впечатлителните детски умове на каквото и да било влияние, не подложили на проверка упражненията за поумняване, а направо ги прилагали. Една от техниките носела името "мозъчни бутони" и подобрявала функционирането на мозъка чрез стимулиране на сънните артерии в областта на гръдния кош. Бен е скептичен по въпроса. Споделя, че все още не е виждал дете, способно да стимулира тези кръвоносни съдове без помощта на остра ножица. Друг подобен пример е мащабно отразеното в медиите изследване за ползата от употребата на рибено масло от учениците (за постигане на отлични резултати в училище). Проектът бил опорочен още в самото начало, подчертава Голдейкър, защото изследването не било проведено както трябва (за да е максимално обективно и доказващо положителния ефект от хапчетата), а журналистите вдигнали толкова шум около очакваните добри резултати, че нямало начин това да не се отрази върху нагласата на участниците в експеримента. Тук се поражда въпросът "С какво хората пълнят главите на децата си?". Дали трябва да следват сляпо съветите на някой с бяла престилка, появил се в рейтингово токшоу и бълващ поток от сложни наукоидни думички, с цел да изтъкне качествата на новата си серия препарати? И още по-важно, дали да позволят на тези индивиди с репутация на специалисти (поддържана гръмко от четвъртата власт) да учат малчуганите, че решението на всеки проблем се крие в хапче? Мисля, че тези питания представляват един от основните мотиви Бен Голдейкър да се захване с книгата си. Ето и какво е целял с публикуването й:

1) да обясни и да направи по-достъпна истинската наука, чрез изследване на псевдонауката, написвайки лек и забавен (хумористичен, ироничен, саркастичен) труд по проблема;
2) да ни набие в главите, че трябва да мислим, преди да приемем за достоверно дадено твърдение, да бъдем критични и да пресяваме всяка информация;
3) да ни снабди с оръжия, с които да разобличаваме псевдонаучните номера и да ни предпази от бъдещи безсмислици;
4) да демонстрира, че истинското познание е сила, която действа като щит срещу всякакви опити за манипулация и промиване на мозъка;

Постигнал ли е авторът целите си? Прочелите книгата му биха отговорили в един глас : "Абсолютно!". Надявам се да убедя в това и вас, моите слушатели.

Що е то "псевдонаука"?

Псевдонаука или наукоподобие, или привидна научност, или торба лай*а, маскирана като наука, е област в шарлатанията, изучаваща общите и фундаментални закономерности в разработването на продукти, с които непрестанно ни обстрелват/заслепяват/зомбират/препрограмират видни авторитети (в чиято правота никога не би ни хрумнало да се съмняваме), с цел  инкасиране на тлъсти печалби (и поставяне на рекорди по брой банкови сметки в Швейцария). Хитреците, смучещи като пиявици кръвчицата на обикновения човек, са се настанили на завет в своята си ниша (фармацевтична компания, козметичен гигант, дистрибутор на хранителни добавки), имат си кадърни специалисти по пиар и чрез тях лансират стоката си (пенкилер, крем-чудо, от който ще ви се уголемят някои вторични полови белези, вълшебно растение, яденето на чиито сурови семена ще ви направи по-млади и т.н.). А за да се продадат по-успешно, глупотевините им приемат формата на наука, използвайки нейния облик и език. Ще ви дам прост пример. Бен ме светна по отношение на "рекламния еквивалент на публичността" - написваш статийка по даден научен проблем, лепваш й одобрението на популярен капацитет и я пускаш в лъскаво списание, хитро свързвайки името на фирмата на клиента си с нея, e.g. "Съвети на специалиста акад. Всезнайков: 10 начина да се сдобиете със здрава коса" (непременно един от тези начини ще включва споменаването на популярна марка шампоан, балсам, гел и т.н.). Питали ли сте се защо дамските издания никога не наблягат на обикновени нещица като домашни маски за лице от кисело мляко в рубриките си с препоръки, ами бързат да изложат на цяла страница снимките на козметични лосиончета, коректорчета и други мазилца? Е, току-що, с помощта на Голдейкър, ви отговорих. Дотук  работата изглежда горе-долу безобидна. Обаче става страшно, когато псевдонаучните субекти впрегнат силите си, за да пробутат дадено ново лекарство. И прикрият ужасяващите му странични ефекти, за сметка на нищожните вероятни ползи от употребата му. Как става това?

Методи на псевдонауката или Кратък курс за назаднали мошеници (по Голдейкър)

Имате идея за фармакологично средство, с чието пускане на пазара да осигурите не само своите старини, но и тези на правнуците си? Запомнете, за да прокарате хрумката си, а и за да се проявите като блестящ псевдоучен, трябва да притежавате едно качество, без което сте заникъде: да нямате съвест. Осигурите ли си тази основа, може спокойно да продължите напред и да надграждате. Вторият базисен компонент обхваща неограничен рекламен бюджет, пиар факир и топли отношения с водещи медии и специалисти в областта, където смятате да предлагате своя продукт. Що се отнася до него, не се притеснявайте, в случай че резултатите от изследванията за неговата ефикасност са незадоволителни, дори застрашаващи здравето на хората. Прикрийте негативните страни (или просто пропуснете да ги упоменете) и раздухайте/преекспонирайте/преувеличете положителните - това Бен нарича "подбор на черешките". Нямате положителни резултати? Ами нагодете ги по свой вкус и превърнете статистиката в стъкмистика. Никога не боравете с точни данни и доказателства, а с хипотези и свои лични интерпретации. Ако някой се опита да оспори тезата ви, избухнете в порой от неразбираеми труднопроизносими "научни" фрази, залейте го с подробности и препратки към несигурни, трудноткриваеми или несъществуващи източници, откажете да посочите методите си на изследване (ако въобще сте финансирали такова) и се фръцнете с обидено достойнство. Продължават да ви притесняват разни будни и загрижени за общото добруване чудаци? Заврете им в лицето дипломата си от измислен ВУЗ  и се позовете на стоте си издадени книги по темата. Нахалниците не се отказват от опитите си да ви разобличат? Съдете ги (един тип от вашата порода е направил точно това с досадника Голдейкър), дайте им урок! Да видим дали друг път ще посмеят да разровят кочината, в която блажено киснете, и да ви отмъкнат златната кокошчица. А пък теориите ви за антиоксидантите, незаменимите мастни киселини и яденето на нарове ще процъфтяват!

Ползи от Голдейкъровото изследване

Запомнихте ли внимателно основните положения от Краткия курс за назаднали мошеници? Те не се отнасят само за печени типове, чиято цел е да мамят на поразия, а са част от средствата, отварящи очите на обикновения човек и предпазващи го от ловко поставени капани. Накратко "Псевдонауката" действа като презерватив при безразборни псевдонаучни контакти. Или като слънцезащитен крем с висок фактор при системно ултравиолетово дезинформационно облъчване. Не преувеличавам. А има ли други ползи, които можем да извлечем от прочита на книгата? Най-важното - трудът на Голдейкър е блестящо ръководство по писане на научна работа и правилно провеждане на изследвания от която и да било сфера. Чудите се как да започнете магистърската си теза? Не посягайте към "Как се пише дипломна работа" от Умберто Еко. Е, добре, посегнете, но и хвърлете едно око на нещо по-съвременно - излязлото изпод клавиатурата на Бен. Ще ви помогне, обещавам. Общуването с британеца е не само полезно, но и забавно. Ще разберете по какъв начин през Втората световна война английските летци са заблудили немските си колеги с помощта на наукоиден слух за качествата на моркова. Ще се посмеете на добрия чичко Джон Келог (бащицата на корнфлейкса) и на схемата, илюстрираща процеса на детоксикация, включваща усмихната Барби + зарядно за акумулатор. Ще се втрещите, че компания, продуцираща филми от сорта на "Mile High Club" и "Streak Party", се е заела да прави предавания по медицински теми.  А личната рецепта на Бен за домашен овлажняващ  крем ще ви спечели за антипсевдонаучната  кауза завинаги.

Цитати

Завършвам своето изложение с няколко интересни цитата от представяната книга, които можем да обсъдим по време на предстоящата дискусия. А за повече информация относно Бен Голдейкър и неговите проучвания, посетете www.badscience.net.

"През 19-ти век постигнахме голям напредък с осигуряването на чиста, прозрачна вода; през 21-ви век ще постигнем същия напредък чрез осигуряването на чиста, прозрачна информация."
Мюр Грей

"Човешкото тяло е по-умно от всички хора, които познавате."
Бен Голдейкър

"Истински гениалното в рекламата е да ти продадат решението и проблема."
Джордж Оруел

"Аз нямам възражения хората да оспорват идеите ми - това ми помага да ги избистря."
Бен Голдейкър

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

I'VE BEEN BAD, I'VE BEEN GOOD, I'VE BEEN EVERYTHING I SHOULD

Бас държа, че думичките от заглавието на настоящата ми публикация са се въртели из главата на Флавия де Лус, докато малката напаст е съставяла своето писмо до Дядо Коледа. Какво си мислите, че е поискала тя от най-успешното рекламно лице на Кока-Кола за всички времена? Кадифена розова рокличка с воланчета? Порцеланова кукла с блестящи къдрици? Пухкаво кученце с родословно дърво,  чиито корени могат да се проследят чак до четириногия любимец на Уилям Завоевателя (дааа, представям си как Уилям си е играл с пуделчета, когато не се е занимавал с маловажни работи като боевете за  английския престол)? Ако дори за миг допускате, че изброените варианти са възможни, значи че или изобщо не познавате очарователната героиня на Алън Брадли, или че все още не сте попадали на книгите с нейните приключения. Ами време е да го сторите. Защото четвъртият роман от поредицата - "Преследвана от сенки" - вече е на пазара. Обърнете внимание на корицата - грабваща, закачлива и стилна. Също като Флавия

ДА СИ ХВАНЕШ ДЯДО КОЛЕДА ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

Преди да ви издам в какви нови бели се впуска дванайсетгодишната детективка с невинен вид, ще направя кратко въведение в обстановката. Наближава Коледа. Снегът вали и няма никакво намерение да спира, докато не покрие като гъста глазура от бита сметана родното имение на Флавия - Бъкшоу - и кроткото селце Бишъпс Лейси, сгушено наблизо. Всеки невинен читател ще предположи, че по това време на годината влюбеното в разкриването на убийствени пъзели девойче ще се усмири и ще се посвети на миролюбиви занимания (например пеене на празнични песнички, ходене на църква, помагане в подготовката за празника). Ха, мечтайте си. Я по-добре хвърлете едно око на следващите редове. Ако ви се стори, че съдържат елементи на неоправдано насилие, не бързайте да звъните на Организацията за защита на пенсионерите в Лапландия. Флавия само ще плени Дядо Коледа и ще си поговори с него, няма да го нарани. Дава ви честната си скаутска! (Абе, не знам колко е честна, примерната госпожица е била изгонена от скаутската организация за неподчинение).

ТРАДИЦИОННИЯТ КОЛЕДЕН СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ НА ФЛАВИЯ

- на лов за елха с Догър (верния иконом/приятел)
- украсяване на избраното дръвче (Йееее!)
- крадене на коледен кейк (единственото годно за консумация кулинарно постижение на готвачката госпожа Малит)
- помирение със сестрите (самовлюбената Фели и многознайката Дафи)
- отваряне на подаръци (мислете му, ако не включват портативен генератор и комплект стъклени мерилки)

ИЗВЪНРЕДНИЯТ КОЛЕДЕН СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ НА ФЛАВИЯ

- на лов за елха с Догър на лов за Дядо Коледа (без придружител)
- украсяване на избраното дръвче украсяване на небето над Бъкшоу с домашно забъркани фойерверки
- крадене на коледен кейк крадене на доказателства от местопрестъпление
- помирение със сестрите помирение с инспектор Хюит
- отваряне на подаръци оглед на труп (без отваряне)

Как ви се струва вторият списък със задачи? Малко необичаен за едно дете, нали? Ами и обстоятелствата, които го налагат, са необикновени. По-конкретно:

ПАКОСТИТЕ НА АЛЪН БРАДЛИ

Извинете, вместо пакостите на Алън Брадли, имах предвид тези на Флавия. Но като се замислиш, не съществува кой знае каква разлика, така че няма да поправям грешчицата : ) И така. В предишните романи от поредицата авторът намеква, че семейството на Флавия търпи финансови затруднения. Положението е толкова сериозно, че баща й е принуден да продаде някои марки от безценната си колекция. Но това не е достатъчно, за да покрие разходите по огромното имение. Тогава? Човекът постъпва така, както всеки нормален собственик на гълтаща като ламя средства за поддръжка купчина камъни с историческа и архитектурна стойност би постъпил - дава сградата под наем на филмова продукция. Аха. Бъкшоу ще се превърне в сцена на пресъздаването на драматичните перипетии от романа "Писъкът на гарвана". Названието е малко депресиращо, не смятате ли? И навява лоши предчувствия. Може би събитията в книгата щяха да се развият по друг начин, ако работното заглавие на лентата беше "Любов и рози". Не знам. Сигурно се досещате, че пристигането на снимачния екип осуетява всички планове на фамилия де Лус за прекарване на идеалната (е, доколкото може да е идеална) Коледа. Но пък и внася много емоции. На обитателите на Бъкшоу им предстои среща с мегазвездите Филис Уивърн и Дезмънд Дънкан (светила от ранга на Катрин Хепбърн и Кари Грант) и сблъсък с прочутия режисьор Вал Лампман (кинодеец от величината на Кларънс Браун). Две световни знаменитости, режисьор с голямо его, будещи подозрение членове на екипа и имение, криещо безброй възможности да се отървеш безнаказано от нечие изстинало тяло. Взривоопасна комбинация, а? Разбира се, убийството не закъснява, а Флавия се озовава първа на местопрестъплението (о, изненада!) и започва да си пъха сладкото носле, където не й е работа. Даже капанът, който готви за Дядо Коледа, минава на втори план (а умоглътващите фойерверки - на трети). Ще се въздържа от  издаване на повече подробности. Подчертавам само, че извършителят на престъплението проявява артистична (и мнооого извратена) изобретателност при "разкрасяването" на жертвата, чийто живот току-що е отнел чрез душене с кинолента. И няма да се спре пред нищо, за да затвори устата на едно дете, застрашаващо безумния му план (Флавия, естествено), завинаги.

Замислянето на този интригуващ сюжет е най-вдъхновяващата пакост на Алън Брадли в "Преследвана от сенки", но канадецът заслужава похвала и за още куп лудории. Например, той събира по едно и също време и на едно и също място всички ухажори на Офелия, красивата сестра на запалената последователка на мис Марпъл, и по-точно: симпатичния сержант Грейвс (аз лично гласувам за него), бившия военнопленник Дитер (по думите на Флавия, немецът е опасна конкуренция на всеки скандинавски бог), Нед - момчето за всичко от местния хан (което подарява мухлясали шоколадчета) и американския войник Карл (с ужасяваща липса на чувство за такт и имунизиран срещу всяко вдъхващо страх родителско тяло). На сцените с гореизложените момци съм се смяла от сърце. Забавлявах се страхотно и с пъклените планове за отмъщение, в съставянето на които Флавия няма равна. Даже бих й предложила да ги издаде в книга и бих я посъветвала да я кръсти "Жълти гащи или Как да се разправяме с издевателстващи над нас по-големи братя и сестри". Удоволствие (но не за небцето) ще ви достави и актуализираният списък с кошмарни готварски рецепти на госпожа Малит (ако сте забравили с какво изкушава той, ще подразня вкусовите ви рецептори: кейк с мас, прегорени филийки с лимонов крем, какао с островчета сметана и розмарин). Да ви е сладко! Така, докато хапвате и пийвате, Алън Брадли продължава да ви развлича с истории за откачените представители на рода де Лус. Да вземем Флоризел де Лус.  Симпатягата наредил да обезсмъртят коня му Аякс на маслено платно, което краси и до днес галерията с портрети на велики предци в Бъкшоу (тук се сетих за император Калигула, който провъзгласил жребеца си за сенатор). Писателят задоволява любопитството ви не само относно потъналите в прах случки от семейната история, но и относно второстепенните герои, които правят света на Флавия още по-цветен: ще научите повече за доктор Дарби и неговата съпруга, ще разберете  как Максимилиан Брок заработва допълнително джобни, ще се изненадате от роднините на вечно киселата съпруга на викария, ще се ококорите, щом ви стане ясно какви ги е вършела старата леля Фелисити на младини, Догър ще ви сподели къде е отраснал, ще се срещнете с Алф (всеядния съпруг на кулинарната чародейка Малит), а Дафи (влюбената в четенето средна сестра де Лус) ще ви очарова с неочакван талант. Няма какво да говорим повече. Чака ви щуро приключение в стил "Алън Брадли", извинете, в стил "Флавия", в което ще се плъзнете на фона на прекрасно изрисувани зимни картини. Но внимавайте! От всеки ъгъл дебнат сенките на мрачни тайни и зли намарения...

BITTEN BY THE FLAVIA BUG

Ако бях на мястото на добрия старец, раздаващ подаръци на децата за Коледа, щях да обърна специално внимание на Флавия де Лус. Искам да кажа, че нямаше да бързам да се изнижа през комина, а щях да седна в домашната й лаборатория, да си пийна топло мляко, да си изям всички курабийки и да се наслаждавам на компанията на мъничката почитателка на химичните експерименти. Защото да я слушаш как разказва си е уникално изживяване. Главата й е пълна с чудновати факти (чували ли сте за "гърбавите снежинки"? Ами знаете ли с какво се е натровил веднъж художникът Уистлър?), а въображението й е със страховити размери и превръща дори най-баналната случка в нещо интригуващо. Наблюдателна е и притежава изключително точна преценка за поведението, достойнствата и пороците на възрастните (които не се притеснява да пореже с острия си език). Асоциациите, пораждащи се в бясно работещото й мозъче, предизвикват възхищение. В един момент сравнява  някого с образ от картина на Ботичели или с героиня от гръцката митология, а в следващия изтърсва, че еди-какво си се среща толкова рядко, колкото "ако от еднорог" или пък  споделя, че "старата скумрия" (досадната й леля) се смее с ентусиазма на ревящо магаре. Въобще не й пука от световно признати авторитети и не я е срам да нарече Бетовен с гальовното Лари Би. За нея най-интересната част от "Ромео и Жулиета" (както и от повечето други литературни произведения) е тази с отровата. Във връзка с това, любимата й ругатня е "Кипящи цианиди!". Този израз ме подсеща да ви предупредя, че тя има навика и да готви в лабораторни условия, тъй че човек трябва да внимава, когато й е на гости и му бъде предложено нещо собственоръчно забъркано. Сега ще кажете, че едно ругаещо дете, обсебено от тъмните страни на химията, не заслужава глезотии за празника. Напротив. Флавия е всичко, което трябва да бъде: и лоша (но не прекалено), докато краде кейк и обмисля хитроумни клопки, и добра, пак в разумни граници : ), докато утешава преследвания от кошмари Догър. Това, което момиченцето прави за него, е израз на обич и загриженост в най-чиста форма. С две думи - сгрява сърцето. Затова смятам, че госпожица де Лус заслужава да получи най-прекрасния подарък. Както и вашето внимание.