сряда, 12 декември 2012 г.

НЯКОЛКО ПРИЧИНИ ДА (ПРЕ)ПРОЧЕТЕШ О. ХЕНРИ

Напоследък доста нашумя една книга с числото 50 в заглавието, което няма да цитирам. Просто не искам да разпространявам названието на нещо, заслужаващо пълно пренебрежение и достойно да потъне в забрава. (Уча се от грешките на древните гърци, имали глупостта да раздухат и да впишат в историята името на жадния за слава подпалвач на храма на Артемида - едно от чудесата на тогавашния свят, без да съобразят, че по този начин сбъдват мечтата му). Та така. След опита за прочит на негореспоменатата книга (продължил съвсем кратко и претърпял пълно крушение), се почувствах крайно затъпяла (рядко попадам на романи, в които нищо, ама нищо не заслужава да бъде спасено). Затова предлагам на всички, изкушени да посегнат към романа, "прелъстил света" (Боже!?! Ако ви се чете за качествено прелъстяване, потърсете някоя от по-безобидните творби на Анаис Нин), просто да кажат "не". В случай че пренебрегнат съвета ми и мозъчните им клетки получат алергичен шок, препоръчвам да си вземат нещо стойностно и ВЕДНАГА да го изпият с очи. На екс. Аз, например, винаги се връщам към творбите на О. Хенри с голямо удоволствие. Ето няколко добри причини да го сторите и вие. Не са 50, но ако се амбицирам, бих могла да измисля толкова.

1. Прекрасните разкази. Сред любимите ми са: "Хигия в Солито" (ако се вълнувате от персонажи с чисти и безкористни сърца, готови да се притекат на помощ на всяка изгубена душа, сте попаднали на точното място. От друга страна, тук ще намерите и доказателство, че понякога, за да накараш някого да се стегне, не трябва да го галиш с перце, а да го сриташ грубо в задника), "Хиляда долара" (или за една (не)очаквана проява на благородство), "Даровете на влъхвите" (тъй като наближава Коледа, хвърлете му едно око, в случай че се чудите какъв подарък би зарадвал най-много близките ви), "От любов към изкуството" (ще научите що е то майстор на светлосенките : ) и ще попаднете на едно важно заключение: "Когато обичаш изкуството си, никакви жертви не са тежки."), "Фантето и хоралът" (асоциации с "Хотел "Танатос Палас"" на Андре Мороа - героят тъкмо събира сили да изплува, съзира надежда, когато е безмилостно запратен отново на дъното), "Зелената врата" (мъъъничко страшничък, изпъква сред останалите), "Друго си е с традиции" (лековатото заглавие въобще не те подготвя за същината на историята), "Купувачът от Кактъс" (ще разберете кой е победителят в двубоя в тежка категория "любов vs. земетресения, диваци, зверове и вулкани"), "Виолетовата рокля" (заради главната героиня в него - Мейда), "Кой е виновният?" (разглежда остър социален (и не само) проблем, актуален и до днес), "Последният лист" (най-тъжният разказ), "Вожда на червенокожите" (най-забавният, по него е заснета една от любимите ми класически комедии - "Великият вожд" с Фернандел).

2. Запознатите с О. Хенри са наясно какво отличава творбите му, ама аз пак да си кажа: майсторско боравене с езика и с изразните средства. Чиста наслада е да го четеш (тук мозъчните ви клетки ще въздъхват блажено като сноубордист пред рампа на пъпа на София). Американецът си играе с думите и устойчивите словосъчетания без капка срам където, когато и както поиска, а резултатите биха възхитили всеки достолепен професор по лингвистика, както и всеки нахален многознайко, падащ си по словесните схватки: "калнорама", "лъженда", "изритвам собственокрачно", "градя хипотенуза" (вместо "хипотеза"), "прах на мира му", "Сън в лятна пещ". Излишно е да споменавам, че последният пример се заиграва със заглавието на комедията от Шекспир "Сън в лятна нощ". Но трябва да се отбележи отличната работа на преводача Тодор Вълчев, успял да предаде на български A Midsummer Knight's Dream, без да губи нито един нюанс. Благодарение на господин Вълчев имаме възможността да оценим по достойнство и ярките характеристики, които О. Хенри прави на своите герои. С три думи авторът изразява презрението/симпатията си към някого, по-ефективно, отколкото би го постигнал с водопад от излияния, спускащ се с грохот по дължината на няколко страници: "той имаше душа на плъх, навиците на прилеп и великодушието на котка" - това обяснение в любов се отнася за Свинчо от "Незавършен разказ". А ето и описанието на въздействието, което една от най-обичните ми героини (Хети от "Третият продукт") оказва върху околните: "Кой знае защо, той имаше чувството, че са го хванали в клопка, заточили, били, превзели с пристъп, обложили с непосилни данъци, ограбили, глобили и заплашили. Причината трябваше да се търси в очите на Хети.". Запечатващи се в паметта са и изрази от рода на: "разграбва се като месни сандвичи на вегетариански обед", "вижда се ясно като жълтък в постен ден по брадата на ирландец", "търси си белята като петел, кукуригащ край сборище на негри-методисти в Джорджия". And here comes my personal favorite: сравнението на Манхатън с нощен кактус : )

3. Следват чисто субективни, полусериозни и хаотично подбрани причини, с които се опитвам да ви примамя за каузата си "(Пре)прочетете О. Хенри!":
3.1 Потапяйки се в света на американеца, ще разберете повече за женската природа, катъра и Скалистите планини;
3.2 Няма къде другаде да научите подробности около воденето на разговори в Дивия Запад (тексасците са по спартански словоохотливи и абсолютно невъзмутими - дребно нещо като да спрат да оберат влак и да се почерпят след това не нанася никаква вреда на концентрацията им или на смислеността на диалога);
3.3 И докато сме на тази вълна, иска ли ви се да пробвате гостоприемството в прерията? (любезните домакини ще ви нагостят обилно, преди да ви светят маслото);
3.4 Към господата: питате се как да реагирате, когато жена ви приклещи и започне да излива чувствата си към вас? Правете като героите на О. Хенри - покажете, че сте "на канала" (на същата честота) и измрънкайте нещо неразбираемо за картофи и лук;
3.5 Търсите ефектен начин да обидите някого? Е, американецът ви осигурява арсенал от засукани фрази, звучащи почти по научному. Виртуоз!;
3.6 Ако обичате книгите страстно, то в разказите ще откриете сродна душа - персонаж, за когото те представляват парчета самородно злато;
3.7 Във връзка с т. 6, кое е по-ценно за човечеството - книгите или конните състезания? Авторът ще ви осветли;
3.8 Падате ли си по Омар Хайам? А) Да? Б) Не? В) Не сте го чували? Г) Въздържате се от мнение? Няма значение. И в четирите случая ще ви хареса анализът на неговата личност;
3.9 Някои от историите заслужават да бъдат публикувани в сборник, на който биха му паснали като ръкавица имената "Мошеници от класа"/"От мошеник нагоре". Знаехте ли, че "предприемач", "консултант по инвестициите" и "иноватор" са синоними на "измамник"?;
3.10 Нуждаете се от теми за разговор, по които никой не може да ви опровергае и винаги ще имате последната дума? Обърнете се към О. Хенри;
3.11 Лутате се за отговор на някои от фундаменталните въпроси: по какво разбираме, че лятото е настъпило (най-сетне)? Кои неща в живота вървят ръка за ръка (като Джони Деп и Тим Бъртън, например)? Какво трябва да имаме предвид под "мозъчна дейност"? (зомбитата биха се изкефили най-много на тази част) А как младите художници и писатели си проправят път? Симбиозата помага ли? Други добри съвети за начинаещи автори? Кое е най-важното нещо в един разказ? Какъв е най-усмихващият коментар за нечий почерк и правопис? Съществува ли такова животно като американския Хитър Петър? Разказът "Този палавник май" има ли нещо общо с "Люлека ми замириса" на Вазов? Край на лутането! Питайте О. Хенри!

4. Най-любимото ми Охенриево изречение: "Истинският предвестник на пролетта е сърцето човешко."

Независимо дали съм успяла да ви спечеля за каузата си или вие упорито продължавате да хвърляте влажни погледи към романа с числото 50 в заглавието, аз се чувствам доволна. Защото дадох израз на възхищението си към един писател в истинския смисъл на думата. Писател, способен да ме докосне, да ме разсмее, да ме разплаче. Писател, успял да ме накара да си се представя в уютна стаичка, сгушена до печката, с чиния топли маслени бисквити, намазани с портокалово сладко в едната ръка и чаша с изящни орнаменти, пълна с димящ чай, в другата. Автор, пренесъл ме без всякакво усилие край лагерния огън на банда авантюристи, заслушана в небивалиците им пред паница боб и канче горчиво кафе. Автор, който си заслужава!

понеделник, 3 декември 2012 г.

DRUNK AGAIN*

* заглавието е вдъхновено от полуедноименната песен на Ed Sheeran

Бързам да ви разочаровам. Настоящата публикация не е посветена на моите изцепки на пияна глава. Нееее. Пред вас ще се опитам да изложа (във всеки смисъл на думата) не собствените си подвизи, а тези на Трес Навар. Спомняте ли си го? Оня отворко от "Голяма червена текила", дето се правеше на частен детектив? С малкото акъл и опърничавия домашен звяр? Does it ring a bell? Момче, котка, проблеми, бира... Също като в клипчето към гореспоменатата песенчица.

HERE HE GOES AGAIN ON HIS OWN*
* courtesy of Whitesnake

Вторият роман на Рик Риърдън за господин Навар забърква главния герой (и нас, читателите) в нова каша. Как я кара Трес две години след завръщането си в родния Сан Антонио и разкриването на убийството на баща си? Ами, опитва се да получи разрешително, за да може официално да упражнява професията на Сам Спейд. За целта чиракува при откачена гъркиня, собственичка на детективска агенция. Защо откачена? Гръмнала е мъжа си и използва любимия си четиригодишен син Джем като примамка в разследванията. Уондърмама! Не е чудно, че Навар гледа да се съобразява с изискванията й и внимава да не й отказва. Особено когато трябва да се прави на бавачка на адашчето на героя на Харпър Ли от "Да убиеш присмехулник". Няма нужда да изтъквам, че следенето на престъпници се съвместява трудно с гледането на малък разбойник, пък бил той и тъй сладък. На Трес не му остава време дори да се види както трябва с гаджето - лъскава телевизионна водеща. За капак и майка му не го оставя на мира - иска момченцето й най-сетне да си намери свястна  (разбирай "безопасна") работа. А, и добро момиче, което да й доведе за снаха.

Сами виждате, на Навар му е тясно около врата. Новият случай, възложен му от старо другарче, не улеснява ситуацията. Откраднато е демото на изгряваща кънтрипевица. Е, какво толкова, ще кажете вие. Чакайте, оставете ме да доизпиша мисълта си. Девойката има право да се тревожи. Някой усилено се старае да й попречи да сключи  тлъст договор с голяма музикална компания, опитвайки се да убие продуцента й.  Импресариото на изпълнителката е духнал нанякъде (без да остави координати), а една нейна колежка е намерена с дупка в слепоочието. Бъдещата Шаная Туейн се нуждае от силно рамо, на което да си поплаче (и което да я измъкне от целия този хаос). Точно работа за Трес. Той се впуска с ентусиазъм в задачата. Дали обаче няма да му дойде нанагорно?

HE'S A COWBOY (well, kind of...)
ON A STEEL (orange) HORSE (car) HE RIDES
AND HE'S WANTED DEAD OR ALIVE (so true!)
*заглавието на този абзац (не) се еб*ва с Dead or Alive на Bon Jovi

Ако сте чели коментара ми за "Голяма червена текила", то сигурно се питате дали, в крайна сметка, на Трес му дошъл умът в главата. Отговорът е: NOPE! Мисля, че репликата на един от героите: "Нарочно ли ме предизвиквате, господин Навар, или просто сте идиот?" е достатъчно красноречива. Обаче аз ви обещах да изложа главния герой на Риърдън в пълния му блясък и няма да спра дотук.

Да започнем със следния пример. Обажда му се стар познайник, който в миналото го е забърквал в сериозни лай**, и го моли за услуга (обещавайки, че този път всичко ще мине по мед и масло). Наивникът му се връзва и рискува получаването на така желаното разрешително за частен детектив, за да се притече на помощ. Втори пример. Не се вслушва в добронамерените съвети и препоръки на по-големи от него лоши батковци да стои настрана. Пренебрегва и предупрежденията на приятелите си да не се забърква в неприятности. Трети пример. Продължава да отваря голямата си уста и да ръси глупости, само за да си достави удоволствието да опита здравината на нечии юмруци. Четвърти пример. Щом чуе изречението "Нужна е текила/уиски/бира, донеси!", започва да върти опашка като палав лабрадор пред разръфана топка за тенис. И не само това. Използва за навигатори подпийнали дами, които се сърдят, че за из път вместо термос с вече споменатата текила, е взел термос с кафе (пети пример). Така няма да стигнат далеч. Пък и той настоява да кара крещящооранжевия си автомобил (шести пример). Седми пример. Джем, детенцето на опасната му шефка, му служи за прикритие в мисиите. Е, тук бележим развитие. Преди Трес използваше крави. Осми пример. Жонглира с три жени едновременно (смелчага!), а четвърта му е хвърлила око. От нея той бяга, защото братовчед й има впечатляваща колекция от оръжия (тук Трес пак демонстрира напредък). Обобщение: нашият човек е поумнял с два пункта за две години. Ехааааа! С тази скорост ще се превърне в зрял индивид, след като чукне стотака. Най-рано.

DRUNKEN HEARTED MAN*
* заглавие на песен от Robert Johnson

Преди малко споменах, че повечето представителки на нежния пол падат в скута на Навар като узрели круши (а той се чуди какво да ги прави всичките - на сладко ли, на компот ли...). Знаете ли, влизам им в положението. Защо? Трес уважава и обича майка си (и търпи всичките й дивотии в стил "Ню ейдж"). Опитва се да й угоди и се пробва като асистент по средновековна литература в университет, където прилага върху студентите  интересни преподавателски методи (моето зло аз - акад. Bookgirl - напълно ги одобрява). Не се страхува да спасява дами от злонамерени типове, а и да отървава престарели кучета от малтретиращите ги техни собственици. Готви не само за себе си, но и за Робърт Джонсън (котката) специално. Кръщава с любов новопридобития си зелен папагал "Тъпанаря" (в предишен свой коментар споменавам, че ако имах кон, щях да го нарека Дръгльо и мисля, че той щеше да си пасне с птицата, на която, впрочем, пороците не са й чужди). Когато мъничкият Джем  подарява на кандидат-детектива специално украсена от него торта (приличаща на изскочила от въображението на художник-експресионист, при това луд), Навар казва сериозно: "Не съм виждал по-красива торта, братле.". Душичка! Да си призная, страшно ми харесва и голямата му уста. И глупостите, които излизат от нея. А също и... Не, преставам с хвалбите (не искам да се възгордява) и завършвам своя коментар, а и абзаца "I have just a little crush on Tres", с наблюдението, че той си е завъдил уникални приятели.  С удоволствие бих седнала с тях  на по хамбургер (ама не купен от "Обърнатите ц*ц* на Америка", а домашно приготвен) и бира (за нея нямам претенции)! : )