вторник, 30 октомври 2012 г.

ЧЕРВЕНА ХЕРИНГА БЕЗ ГОРЧИЦА от Алън Брадли

"Червена херинга без горчица" е книга трета от поредицата "Мистериите на Флавия де Лус". Първият роман ("Сладкото на дъното на пая") попадна в ръчичките ми в момент, когато изпитвах остър глад за класически криминални истории. Глътнах го като топъл хляб. "Номерът с въжето" (част втора) се оказа не по-малко апетитна хапка. А настоящото приключение на чаровната напаст Флавия ме убеди окончателно, че Алън Брадли е майстор не само в измислянето на оригинални заглавия за творбите си.

Англия, малко след края на Втората световна война. Попадаме в живописното селце Бишъпс Лейси, което (подобно на Сейнт Мери Мийд) може да се похвали с детектив, криещ наблюдателен и остър ум под безобидна външност. Само дето тук става въпрос не за достопочтена възрастна дама, а за единайсетгодишно палаво генийче, чийто най-голям талант е да попада на местопрестъпления, украсени с пресни трупове. Честно, надушва ги като прасе - трюфели. И вместо да се ужаси (напълно нормална и очаквана реакция), нашата Флавия се впуска да разгадава злодеянията с упоритостта на ловджийска хрътка, лукавството на лисица и безстрашието на наперено петле (дотук с аналогиите с животни). Друг е въпросът как се отразява това на баща й (горд собственик на имението Бъкшоу и страстен филателист) и на по-големите й сестри - Фели и Дафи (едната не може да диша без огледало, а другата - без книги). Докато горкият татко се чуди къде е сбъркал във възпитанието на отрочето си (и с какво е заслужил такова наказание, извинете, такова надарено дете), двете каки се надпреварват да усложняват ситуацията, замисляйки (и прилагайки на практика със завиден успех) подли номера срещу Флавия. А тя има нужда от цялото си внимание и от всичките си сили за разплитането на загадките. Защото убийствата в това спокойно кътче на английската провинция започват да валят безжалостно и обилно като октомврийски дъжд. Никой не е подозирал, че Бишъпс Лейси ще се превърне в достойна конкуренция на "мирните" селца в графство Мидсъмър. Никой.

В "Червена херинга без горчица" Алън Брадли ни забърква още по-завладяваща смес от 15 ml интересни загадки, 40 ml предизвикващи тръпки моменти и 100 ml Флавия. Всичко това сервирано в книжно тяло с прекрасна корица (вижте само как паячето е спуснало мрежичката си от буквата Е на заглавието). 

Какви ги дроби този път най-младата представителка на ексцентричния клан де Лус? В Бишъпс Лейси опъва шатри пъстър панаир. Появата му катализира наистина зрелищни събития, разчовърква стари рани и изтупва от паяжините отдавна пазени тайни. Загадъчни предсказания; кървав опит за покушение над стара циганка; мъртвец, забоден и веещ се като флаг над един кичозен фонтан в Бъкшоу; вманиачени представители на мистериозна секта; хитри крадци и измамници; смразяващи разкази за духове и феи; гонитби из тайни подземия; нощни "разходки с кон" из заплетени шубраци; разпити на словоохотливи (и не толкова) свидетели; разбулване на семейни загадки както и епични сблъсъци с любимите сестри - това са само малка част от премеждията на Флавия в романа.

Трябва да му се признае на Брадли, че е успял да сътвори доста страшничка история. Създава подходящата атмосфера, държи  в напрежение и непрекъснато подхранва интереса. Чудесна работа! "Червена херинга без горчица" си заслужава също толкова, колкото и предишните две книги от поредицата. Ако не и повече. Защото авторът напълно е изгладил стила си и крачи смело във вярната посока. Защото е включил моменти, които те сграбчват за сърцето (простичката проява на нежност и загриженост между Флавия и баща й е изключително въздействаща), както и епизоди, каращи те да се смееш на глас (бойната сцена с петела... нямам думи!). Защото се е сетил да напише изречения като : "Стига си се цупила. И без това светът е достатъчно нацупен, че и ти да се чумериш.". Заради новите симпатични герои, които ни представя. Имам предвид темпераментната внучка на старата циганка - Порцелан и кончето Грай. (Поздравления за избора на име за животното, обикновено в романите кръщават атовете "Один", "Херакъл", "Голиат" - все грандомански названия. Какво му е лошото на "Дръгльо", например?). Романът заслужава похвала и заради старите герои, които е тъй лесно да обикнеш: готвачката Малит с нейните токсични гозби/клюки, милия верен Догър (борещ се с травмите си от войната), съобразителния инспектор Хюит (човека на Флавия в полицията, закъде е един частен детектив без авер в униформа?), викария Ричардсън и неговата вечно намръщена съпруга, доктор Дарби (който продължава да се грижи за стария си кон, въпреки че нечифтокопитното отдавна е излязло в пенсия), пощаджийката-сладкарка госпожица Кул (винаги готова да почерпи със захарни пръчици и интересни новини) и т.н. Не споменавам Флавия умишлено. На нея е посветен следващият абзац.

"Червена херинга без горчица" ни предоставя възможността за трети път да се насладим на неукротимата единайсетгодишна фурия с  кестеняви плитки и престъпен ум. В чист вид. Е, не съвсем. "Съсипах още една рокля..." е репликата, превърнала се в запазена марка на девойчето, гордо носещо фамилията де Лус. Инцидентите с дрехи при нея са чести. Меко казано. Особено ако е имала успешен ден. Под "успешен ден" разбирайте експерименти (колкото й душа иска) в собствената й лаборатория в най-усамотената част на родното имение, бърза закуска/схватка с Фели и Дафи (нахвърляне на идеи за отмъщение, в случай че сестрите й са особено заядливи и дразнещи), откриване на труп, оглед на местопрестъплението (по-конкретно -  окървавен фургон в гората/плесенясал фонтан в градината) и взимане на проби за изследване, (опасни) срещи с потенциални свидетели (които може да живеят чак в съседния град, но това не й убива апетита за пакости), прикриване на следите и замазване на очите на родителското тяло (намиращо се в блажено неведение относно подвизите на детектив Флавия) и, за финал, (отчаян) опит да се върне вкъщи навреме за вечеря. Верен другар във всички тези бели й е велосипедът Гладис. Кръщаването на колелото ме подсети за рицарите - как едно време са давали имена на мечовете си. А разговорите, които Флавия води с Гладис, ми напомниха за Момо от "Животът пред теб" и неговия чадър - Артюр. Приликите с героя на Ромен Гари не се изчерпват само с посочения пример. Малката дама на господин Брадли крие в себе си цял океан  пленителни качества/недостатъци, достойни да бъдат описани не в един параграф, а в цяла монография!

Обичам книгите на Алън Брадли не само защото лекуват носталгията ми по произведенията на Агата Кристи и Артър Конан Дойл, но и задето ни срещат с очарователен образ като Флавия. Момиче, чийто идол е откривателят на кислорода (а не - Кларк Гейбъл), способно да превърне обяснението за същността на окислението в нещо забавно и леснодостъпно (все едно се е учила от Бен Голдейкър или от участниците в "Красива наука").  Умница с остър език, в състояние да опише (без всякакво уважение и с чувство за хумор) грозен предмет на изкуството или смешна случка от вековната семейна история. Хитруша с бързи рефлекси, разполагаща с поне 100 начина да се измъкне суха от всяка ситуация (и да получи желаното). Безразсъдно диваче с неизчерпаем запас от гениални трикове, чрез които отвръща подобаващо на сестринския тормоз. Но това, с което ме спечели завинаги, е следното: мрази каймак също толкова, колкото ненавижда да й викат "миличка" : )


четвъртък, 18 октомври 2012 г.

НОЩЕН ПАТРУЛ от Сергей Лукяненко




ТРЪГНАЛИ СА ДА ТЪРСЯТ СТРАНАТА,
КЪДЕТО ЖИВОТЪТ Е ПЪЛЕН С ЖИВОТ -
ПО ДИРИТЕ НА ПЕСЕНТА...

Започвам своя коментар с този стих от "Городок" ("Градче") на руските рокаджии от "Възкресение". Част от  текста на песента може да намерите на стр. 129-130 от "Нощен патрул", а ако ви се иска да го видите в оригинал (както и да научите нещо повече за групата), натиснете тук. Струва си! Лукяненко се е погрижил не само да ни зарадва със страхотна история, но и да осигури качествен саундтрак към нея (китарното изпълнение в "Городок", например, ми напомни за "Big Log" на Робърт Плант)! Давам на Сергей десет от десет точки още в началото. Първо, защото не ми се наложи да пилея време и усилия да претърсвам джубокса в главата си за подходящия музикален фон за книгата. Второ (и по-важно), защото ме запозна с  творчеството на нови за мен руски изпълнители. Срамувам се, но доскоро познанията ми се изчерпваха с Висоцки и група Любе. Освен момчетата от "Възкресение", внимание заслужават и симпатягите от "Пикник". Страшни корици на албумите имат! Страшни! (беден ми е речникът) А пък текстовете им (тези, с които имах време да се позанимая) са разкошни! Та така.  Повтарям (за разсеяните): "Нощен патрул" ни предлага комбинация от приковаваща вниманието фантастична история и стойностна, напълно отговаряща на атмосферата музика. Иде ми да замъркам от кеф : )

Първият роман от поредицата за Патрулите е разделен на три части [заглавието на втората намигва на лентата "Свой сред чужди, чужд сред свои" на Никита Михалков (Лукяненко не за пръв път се заиграва с филмови класики, вж. неговата творба "Чернова")].

НОЩЕН ПАТРУЛ

Срещаме се за пръв път с Антон Городецки, трийсетгодишен, програмист, необвързан.  Отличителни белези (по собствените му думи):
- притежава безумен вкус за музика (аз не бих била толкова крайна, предпочитанията му са по-скоро разностранни),
- на първи срещи прави лошо впечатление (това, както сам подчертава, е хронично).
Антон изпитва смесени чувства и към работата си, и към шефа си - Борис Игнатиевич. През последните пет години нашето момче се е проявявало като кабинетен плъх, т.е. опитът му на терен е нулев. В един момент, обаче, началството решава да го изкара от зоната му на комфорт (топличкия офис и миловидните колежки) и да го хвърли в дълбокото (къде по-точно, ще разберете след малко). Като че ли това не стига, ами му натрисат и доста странна партньорка - Олга, за да му помогне в задачата. Да не забравяме, че някъде по пътя Антончо успява и да се влюби. Естествено, в неподходящия човек, който доказва сентенцията, че и съвсем сам можеш да си се прецакаш генерално, не са ти необходими никакви врагове за целта.
Дотук няма нищо кой знае колко необичайно, нали?
Само дето светът на главния герой е маааалко по-особен. Хората в него живеят с дълбоката заблуда, че са доминантен вид. Да, ама не. Те не са нищо повече от  щастливи кокошки във ферма/телета в кланица за The Big Scary Guys. Под "големи страшни момчета" не си представяйте Дуейн Джонсън и Митьо Крика, хванати за ръчичка. Не. Тук става въпрос за Различните. За вампири, магове и превръщачи. За силите на Доброто и Злото. За Светли (загрижени за благополучието на нас, човеците) и Тъмни (познайте какво ни готвят) сили. И за крехкия (като черупка на яйце) баланс между тях. Всъщност, и двете страни се опитват да го запазят. Понякога с всички сили, понякога колкото да не е без хич, понякога със задни мисли. За целта между Тъмните и Светлите се сключват договори (един от тях определя кои човешки същества може да станат плячка на лошите и кои - не, списъкът май прилича на Червена книга, а?). За спазването им следят Патрулите - Нощен (от страна на добрите) и Дневен (от страна на лошите). Ако ме питате, бих ви посъветвала да не прибързвате с квалификациите. Трудно е да се определи кой е чист като планински сняг и кой мръсен като влакова тоалетна. Сещате ли се за символа, изобразяващ ин и ян? На него двете противоположни сили са винаги свързани помежду си, допълват се и всяка една от тях носи в себе си частица от другата. Същото е положението и при Тъмните и Светлите в романа на Лукяненко. Доказват го преживелиците на Антон Городецки - Светъл маг от средна категория. Следва описание на някои от случаите от неговата практика в Нощния патрул.

"СОБСТВЕНА СЪДБА"

В тази история от романа нашичкият поема първата си истинска задача - да хване вампир-бракониер. Нещата се оказват по-сложни, когато се намесват полудяла новосъздадена кръвопийка, невинно момче с потенциал да се превърне в Анакин Скайуокър/Дарт Вейдър и красива девойка в гооооооляма беда. Положението става все по-тегаво с всяка прочетена страница. Антон разбира, че да си Светъл е далеч по-трудно, отколкото да се отдадеш на злото. А също и, че никакви суперспособности не могат да ти помогнат, ако се изправиш пред труден избор (особено от морално естество). Давам десет от десет точки (отново) за финалното изречение на тази част от книгата. Подсети ме за разказа "Рецептата" на Леонид Кудрявцев, както и за теорията относно изчезването на белите мечки на моя гуру - Karl Pilkington.

"СВОЙ СРЕД СВОИ"

"Собствена съдба" започва като зловеща зимна приказка, а "Свой сред свои" (нямам предвид пролога) - като хроника на поредния работен ден, на поредното скучно съвещание. Вече е пролет и на Антон Городецки му се занимава с всичко друго, само не и със залавянето на Дивака - неоткрит навреме Различен с неизвестна самоличност, развил съвсем сам способностите си и жаждата да трепе Тъмни. В сърцето на самородния талант няма милост за никого, даже и за тези от "лошите", които чинно спазват закона. Нещата загрубяват, когато става ясно, че всички уличаващи доказателства сочат към самия Антон. Съобразителният му шеф (в опит само и единствено да помогне, уж) прибягва до драстични мерки. Городецки отново се изправя пред труден избор, разкъсва се от колебания, съмнява се в собствената си преценка. Без да броим  силите на Злото, които искат главата му и неконтролируемия Дивак, който си е харесал нова жертва - този път близка до сърцето на Светлия маг. Изречението, което ще запомня от тази част, гласи: "Толкова е лесно да ни хванат заради нашата любов!". Това заключение на Антон ме подсети за втория роман от трилогията "Напаст" на Хоган и дел Торо, където героите констатираха, че любовта, в крайна сметка, е тяхното падение.

"ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗА СВОИ"


Лято. Тежко, душно, мързеливо. В такива дни си мечтаеш да се махнеш от града и да отидеш на някое местенце с копринен пясък, рошави вълни и игрив ветрец (плюс тонове разхладителни напитки). Представете си изненадата на Антон и неговите колеги, когато наистина им се удава такава възможност. Борис Игнатиевич им нарежда да си вземат отпуск и да се махнат от Москва за няколко дни. Без възражения. Но по време на неочакваната ваканция напрежението вместо да се разсее, се сгъстява. Городецки затъва все повече във вътрешния си конфликт (тук изпитах лееека скука), на любовния фронт също среща трудности, а и освен това подозира, че шефът е намислил нещо. Как решава да се справи със ситуацията? По най-добрия възможен начин - сяда с вярно другарче, отварят си бутилчица и задълбават в екзистенциални теми. Ако се интересувате от особеностите на руското национално пиянство, то тази част от романа е тъкмо за вас (вж. също и една от финалните сцени на "Москва не вярва на сълзи", главен участник в нея - водка, в поддържащата роля - Гога). Дали Антон ще проумее какво става в действителност? Дали ще съобрази на кого може да се довери? Ще му стигнат ли силите да спаси жената, обсебила мислите му? Отговорът на тези (и на още куп) въпроси ще откриете, щом приключите с последната страница от книгата.

Преди да завърша, отварям една голяма скоба. Доста сложно е да играеш шах, ако противникът ти е наясно с всеки следващ твой ход. Така може накратко да опишем борбата за надмощие между Борис Игнатиевич (както вече споменахме, той е лидер на Светлите) и Завулон (върховния Тъмен). Надлъгването, в което се впускат, е зрелищно и включва майсторски планирани битки както на интелектуално, така и на физическо ниво. Обаче. Защо Лукяненко е кръстил злодея си на препарат за хлебарки, а добрият се пъчи с царствено име (Борис значи тигър, а Игнатиевич ме подсеща за руски генерал)? Може би се е опасявал, че ако лепне на Завулон човешки етикет ("Енрике Иглесиас" е нелош вариант), ще стане по-симпатичен, по-близък на читателите? И защо Борис се появява като изтупан бизнесмен, а бедният гадняр лъсва в целия си влечугоподобен "сексапил"? Край на скобата.

WE DON'T EVEN HAVE TO TRY,
IT'S ALWAYS A GOOD TIME

Тези думи от популярна песничка (заедно с набиващата се в главата нейна мелодийка) се загнездиха в ума ми, щом започнах "Нощен патрул". Със сигурност сте срещали хора, общуването с които ви се получава съвсем естествено и с лекота още от първия път. Няма неловки паузи в разговора. Няма задръжки. Сещате се за точните реплики и ги вкарвате в употреба в най-подходящия момент. Показвате се в най-добрата си светлина. Без грам усилие. Диалогът върви гладко. Насладата от него е взаимна и си личи - по погледа, по усмивката, по жестовете. Чувствате се на една вълна със събеседника си. Ето такива срещи заслужават да бъдат отбелязвани с червено в календара : ) По същия начин (поне за мен) стоят нещата и с четенето на книги. С някои автори си пасваш мигновено (наричам това явление "любов от пръв прочит/първа страница), а с други, колкото и достойни да са, не намираш общ език (и да се занимаваш с написаното от тях е най-малкото досадно, да не кажа мъчително). Както се вижда от стихчето, с което завършвам настоящия си коментар, Сергей Лукяненко безапелационно попада в първата категория. Няма как иначе. Щом започна да чета негова книга, ме побиват тръпки от радостно предчувствие. Защото знам, че ме чака чудесна история и нямам търпение да видя къде ще ме отведе тя.

BONUS TRACK

Официалният ми коментар за "Нощен патрул" приключи. Ако съм ви изморила, не е задължително да четете по-нататък. Просто реших да се позабавлявам още малко : )

Антон ми стана много симпатичен. Прииска ми се да доилюстрирам незавидното му положение, сравнявайки един негов "нормален" ден с ежедневието на обикновения човек. Душичката, заслужава поне някаква справедливост!

Средностатистически човек

Понеделник.
Будилникът звъни.
: (
(прекъснал е съня ви с любимата ви холивудска звезда)

Началото на работната седмица.
: (
или
: ((
(зависи на коя чаша кафе сте, дали в метрото са ви настъпили и дали от офиса са ви позвънили, за да ви питат къде, мам.. му, се губите).

Офисът.
: (
(вместо с усмивка и пожелание за лека работа, ви посрещат с нечленоразделно гневно сумтене и куп "неотложни" задачи - трябваше да са готови още в петък, не го ли знаехте?)

: ((
(шефът е дошъл по-рано, намръщено си гледа часовника и не отговаря на поздрава ви, докато минавате покрай него)

: (((
(останалите ви колеги самодоволно се хилят)

: ))))
(сещате се какво сте правили през целия уикенд и какво планувате да правите през следващия)

: D
(някой от вашите приятели ви е пратил по мейла картичка с текст: "Ти си върхът и два метра отгоре!" или нещо в този дух)

: *
(получили сте sms от гаджето, който ви е заредил с енергия и сили да се справите с работния ден. Дори шефът започва да ви се струва симпатичен - е, не съвсем, но почти... Усмихвате му се искрено, преди да си тръгнете.).

Средностатистически Антон (извинете, маг)

Понеделник.
Будилникът звъни.
: )))
(прекъснал е съня, в който Шефа показва колко точно недоволен е от работата му)

Началото на работната седмица.
: (
или
: (((
(зависи дали е пил "Блъди Мери" или само "Блъди", без "Мери", т.е. дали му се е наложило да лочи кръв, или е имало и водка, с която да я прокара)

Офисът.
: *
(срещнал е гаджето)
или
: (((
[налетял е на Шефа, който безцеремонно го вика, за да му възложи обичайните задачи - поддържане на добри колегиални отношения със задниците от Дневния патрул (свръхсилни зли същества), вземане на мерки, ако гореспоменатите задници решат да кривнат от пътя (в зависимост от нарушението - показване на мускули или яко сритване) и... а, да  - спасяването на света]

: ))
(Семьон - този верен колега и приятел - му обещава, че в края на седмицата ще си устроят пиянска вечер, стига дотогава Антон да е спасил света и да е запазил разсъдъка си, разбира се)

: (
(получава мейл от Шефа с текст "I'll be watching you", без картичка)

: ((
(получава мейл от Завулон с текст "Me too", с картичка)

: (((
(получава мейл от Дивака с текст "F**k them all. Be my BFF!", с картичка и стихотворение, което е твърде лично, за да ви го цитирам)

: )))
(гаджето идва специално, за да му пожелае успех в мисията...).

Това е. След като прочетохте двете програми, можете ли да решите на чие място предпочитате да сте? : )

сряда, 10 октомври 2012 г.

РЕПЛИКА

Моята добра половина "книжното момиче" взе да ми действа като трън в очите. За какво й беше нужно да допълва безупречния ми текст (ама съм скромна, а?) относно "Играта на ангела"? Аз бъркам ли й се в добрите дела? Неееее. Затова сега ще си го получи. Прочетох коментарчето й за "Падението" на Чък Хоган и Гийермо дел Торо. Нещо много се е въодушевила, гледам. Толкова, че снизходително е пропуснала да отбележи един очеваден недостатък. Ето защо аз, г-ца Bookgirl, се възползвам от правото си на реплика и, мислейки главно за благото на читателя, ще поправя този пропуск. А, и още нещо. Моето сърце е от камък и не би се размекнало от някакво извиненийце за допусната печатна (всъщност каквато и да било) грешка, колкото и симпатично поднесено да е то. Наречете ме дребнава, ако щете. Книжно момиче, душице, това е поздрав за теб :^P

И така. Чета си аз "Падението", пуснала съм си Ози и успоредно с това проверявам писмени работи (да, като всеки гениален човек и аз мога да върша няколко неща едновременно)(друг е въпросът доколко успешно). В един момент се усетих, че драскам с червено не върху малоумните умозаключения на моите студенти, а върху самата книга. (Косьо, момчето ми, накрая романът заприлича на някоя от твоите "творби", злобно белязани от разгневения ми почерк.) Разлютих се не на шега, защото грешките (от всякакъв характер) силно редуцираха (мога съвсем спокойно да кажа "намалиха", ама използвайки чуждицата, изглеждам по-компетентна) удоволствието от иначе великолепната книга.

Да сте чували за Antonin Dvorak, чешкия композитор? Лично аз предпочитам Шопен, Пучини и Дебюси (а вие бихте предположили, че си падам по Вагнер, нали?), т.е. не съм негова die hard fan-ка, но знам, че името му се произнася ДворЖак, а не Дворак, както е преведено в книгата.

Какво си представяте, щом чуете думата "постер"? Плакат, нали? Е, в романа тя е употребена в смисъла на човек, който публикува нещо в интернет. За съжаление (доколкото ми е известно), в българския все още не се е утвърдило това ново значение.

Внимание! Пишем контролно-пропускателен, а не контролно-пропускВателен пункт. Проверката е елементарна. Казваме "пропускам", а не "пропусквам".

Платонична пещера. Става въпрос за мита за пещерата на Платон, а не за убежище на влюбени, чиито най-смели фантазии се ограничават до държането за ръце. Според мен по-добре звучи "платонов". "Платонични диалози", "платонични ученици", "платонични последователи" - тези съчетания нещо не ми галят ухото. А на вас как ви се струват?

ХарисбУрг. Ако ставаше въпрос за град в Германия или във Франция - всичко е точно. Обаче въпросното населено място е в Щатите. И тъй като казваме ПитсбЪрг, а не ПитсбУрг ...

В една от сцените в "Падението" Фет се измъква от експлозия в тунел със "скъсани тъпанчета". Да, ама изразът е "пукам тъпанчетата някому".

От занятията по химия, които съм посещавала като млада (най-върховните мигове в живота ми), си спомням, че правилното наименование на един химичен елемент, споменат в книгата, е "телур", не "телурий" (при превода не правете аналогии с елементите от първа и втора група на периодичната система - натрий, калий, калций, магнезий, а просто проверете).

"Индуизъм" и "будизъм" (както и всички останали вероизповедания) се изписват с малки букви, освен ако не са в началото на изречението. Поправете ме, ако греша.

Три примера за неправилна употреба на представки:
- кръвта, която бе раз-лял (вместо "про-лял", защото не става въпрос за домашна консерва с червена (в случая бяла) течност, а за сеч);
- двата километра, които из-бяга (вместо "про-бяга", защото пробягвам разстояние, а избягвам отговор или избягвам от неприятно място - гнездото на Господаря, например).
- ... ще ни се от-даде ли случай да ги използваме... (от-давам се на кауза, на пътешествия, на семейството си (т.е. посвещавам се), а пък ми се у-дава възможност, случай да направя нещо, т.е. успявам).

Грешка при членуване: "...видях и краЯТ". Професор Владимир Мурдаров обяснява съвсем ясно. Ако можете да замените проблемната дума с местоимението "той", ползвайте пълен член. Ако пък повече пасва "него", е правилно да поставите кратък член.

Двойна грешка при членуване: "Този облак... правеше мракАТ дори по-тъмен...". Първо, "мрак" в случая е допълнение и следва да бъде с кратък член. Второ, известни са ми само две форми за пълен член в мъжки род - "-ът" и "-ят". Досега не бях попадала на "-ат", но за всичко си има първи път.

!!! Как му викаха на възнаграждението, полагащо се за посредничество при сключване на търговски сделки? А, да. "КомисиоНа", а не "комисиоННа".

Неправилно пренасяне: пре-включвател. Има едно много лесно правило за пренасяне на думи със струпани съгласни, формулирано от Евтимия Манчева. Поне една от струпаните съгласни винаги се оставя на горния ред и поне една от тях винаги се пренася на долния ред. Следователно, що се отнася до нашия пример, добър вариант би бил прев-ключвател.
Начини на изписване като "пет-етажен", "три-годишен" и недоглеждания (при това доста) от типа "започнаха се отнасяха" (вм. започнаха да се отнасят) не заслужават коментар.

Завършвам своята реплика с нещо, което особено ме вълнува напоследък. Забелязвам, че все по-често се употребява изразът "правя избори" в смисъла на "взимам решения". На мен не ми звучи както трябва и не ми харесва, че се утвърждава. Когато го чуя, се сещам за "Бай Ганьо прави избори". Чисто и просто свързвам множественото число на думата "избор" с политически кампании, гласоподаватели и избирателна активност.
Не ви изброих всичко това, за да се заяждам или да се правя на интересна. Не. Направих го, защото книгите трябва да ни учат на правилен български, трябва да ни служат за положителен пример, трябва да обогатяват езиковата ни култура. А не обратното. Пък и не искам, вместо да се наслаждавам на великолепния роман (в случая), да си прекарвам времето в коригиране на грешки. Стигат ми умотворенията на моите студенти. Като ги споменах... Време е да се върна към жалките опити на Косьо да ме убеди, че Кубрат и Тервел са шампиони по бокс, а не ханове. Да не ви разправям колко време ми отне да му обясня, че византийският император Константин IV е кръстен Погонат, не защото българите сме го гонили до дупка, а той е бягал като тежкоатлет от изненадващ тест за допинг. Неее. Името "Погонат" означава просто "Брадати" и няма нищо общо с личностните и управленски качества на средновековния грък. Обаче от настоящата писмена работа на Косьо си личи, че нищо не му е станало ясно на бедното момче. Хайде, от мен да мине, ще му пиша 2.50. Миличкото, не искам да му убивам мотивацията (да ме мрази).  : )




сряда, 3 октомври 2012 г.

ПАДЕНИЕТО от Гийермо дел Торо и Чък Хоган - "Светът е преебан, но е единственият, който имаме"




ОТВОРЕНО ПИСМО



До Чък Хоган и Гийермо дел Торо

Уважаеми гадняри,

Пиша ви, защото току-що приключих с четенето на "Падението" - част втора от вашата вампирска трилогия. И, както би изстрелял любимият ми герой в нея - Гюс, cabrones, направо ми разкатахте фамилията! Единственото, за което си мислех, докато бродех из създадения от вас свят, беше "Убийствен кеф!". Рядко се срещат толкова страхотни и интелигентно написани книги за кръвопийци. Lo que quiero decir es: вие не само майсторски рисувате (със спрей в крещящ неонов цвят) апокалиптичната картина на последствията от плъзналата из целия свят зараза, но и задълбавате във вече познатите от първата история персонажи. Правите ги още по-интересни. Разкривате мотивите, стоящи зад постъпките им. Карате ни да ги възприемаме не като позлатени супергерои (изглеждащи почти комично, докато се перчат с шарените си наметала и лъскавите си добродетели), а като едни от нас, обикновените хора - създания с безброй недостатъци, преследвани от цяла сюрия страхове. Algo mas, подреждате всичко това в идеална структура, включваща основното повествование, интерлюдии и откъси от дневници и блогове. Особено ми допадна частта, озаглавена "Валеж". Нарочно накъсвате действието и оставяте читателите без дъх! Отличен план, подкрепен от адекватното художествено оформление на романа, дело на българските ви издатели. Realmente, корицата е адски готина.
Оттук нататък продължавам с по-конкретните си впечатления от "Падението". Вманиачена съм, признавам си, но вие сте виновни, така че ще търпите : ) Coraje!

ГЕРОИ

Както вече стана дума, героите ви силно се различават от идеализираните свръхчовеци в "Робокалипсис", например, готови да пожертват себе си за всеки непознат, изскочил на пътя им. Да вземем Еф. Ученият от Центъра за контрол на болестите се разкъсва между опита да даде отпор на развилнелите се пиявици (и да спаси сина си), и изгарящото желание да си разкваси гърлото с нещо четиридесетградусово (без значение какво). Друг пример. В съпротивата срещу Господаря (големия лош чичко в историята) ставаме свидетели на прибягването до принципа на биологичната борба. По-точно, банда улични бандити (пукащи се по шевовете от натрупана агресия и желание за изява) е изпратена да противодейства на неконтролируемите паразитчета, гнездящи кое където свари. (Имам един страничен въпрос: що за име на главатар на банда е Крийм? Подчертавам, става въпрос за банда престъпници, а не травестити.). Сигурна съм, че тези момчета от улицата никога не са си представяли как застават на страната на доброто (предупреждение: кой е добър в случая зависи от гледната точка, по всяка вероятност кравите в кланиците са си умирали от кеф, докато са гледали инвазията на вампирите). Пък и те не се водят от подбуди тип "обичай ближния". Не, просто съчетават полезното (пълнене на банковите си сметки) с приятното (рязане на глави). Както казва Джони Деп, докато снима "Карибски пирати": "Можеш ли да повярваш, че ни плащат за това?".

Бих искала да ви поздравя и за чудесните нови лица, които представяте в "Напаст". Започвам с Анхел. Пенсионираният кечист ме трогна, а и доказа колко жизненоважно е да се чувстваш нужен. Минаваме на Айкхорст - бивш комендант на концлагер и настоящ незаменим партньор на Господаря в гадостите. Нацистът е зъл, зъл до мозъка на червеите, извинете, на костите си. Меко казано. Следват "пипалцата" - новото оръжие на мрака. Зловещи, гладни, грозни и ефективни. Не преувеличавам. Отврат са. И това е единственото хубаво нещо, което може да се отбележи за тях : ) Стигаме до Куинлан. Не съм предполагала, че ще го кажа за вампир от тази книга, но той е върхът! Страшно интересно попадение. Искам да знам повече за него.

Старите муцуни също много ме зарадваха. Господаря е по-амбициран и по-ядосан от всякога (човек не бива да чете сцените с него, ако закусва, те убиват всякакъв апетит - за храна, за секс, за каквото и да било). Синът на Еф грабва с проявената за годините зрялост (разговорът между него и професор Сетракян ме накара да почувствам и двамата близки). Фет Унищожителя ми напълни душата с чувството си за самоирония, а Нора показва бяс и мускули и ни кара да крещим "Давай, момиче!".

"ОРЪЖИЯ ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА ВАМПИРСКИ КУПОНИ"

В тази категория попадат арбалети със сребърни стрели, сребърни шишове, мечове, ками, ножове, пистолет за гвоздеи, зареден със сребро, бастун с вълча глава (криещ в себе си неприятна изненада за всеки глупав вампир), древен ръкопис, чиито тайни са запечатани в книга със загадъчна съдба, слънчевата светлина, много хъс, както и стремеж да спасиш близките си, като си го върнеш тъпкано на изчадията. Гореизброените муниции са чудесно допълнение към следващата категория, а именно:

ЗАКОВАВАЩИ СЦЕНИ, КОИТО ВКЛЮЧВАТ:

отмъщение, разфасовано, ъъъ, сервирано студено (тук виждаме Сетракян в нова светлина); неустоимо предложение (ако искаш да се измъкнеш жив), отправено по всички правила на бизнеспреговорите; борба cheek to cheek с вампир, докато се мъчиш да му изтръгнеш смукалото с голи ръце; разяждащ копнеж да изпиеш до последната капка кръвчицата на най-близките си; тотално покваряване на невинността за още по-голям ефект (децата-вампирчета, тръгнали на лов, са много по-въздействащи от възрастните си колеги); построяване на къща с тухли от газови камери, в която гордите собственици се заселват без да им мигне окото; стара жена, със сериозен здравословен проблем, опитваща се да НЕ се превърне в десерта, част от менюто за деня; група безпомощни малчугани, станали невинна жертва на лова (те будят далеч повече симпатии, отколкото тумба рокери, които са съвсем наясно пред какво се изправят и са напълно способни да се грижат сами за себе си); смяна на тела, чрез "кървава бродерия"; дерайлирал влак и чувството, че издърпват чергата под краката ти, точно когато си мислиш, че си се отървал; цезарово сечение, описано до най-малките подробности (бъдещите смели майки и страхливи татковци да не четат); взривяване на цели сгради, с цел успешно ликвидиране на вредителите; както и прояви на любов и саможертва (най-ярък е епизодът, в който разбираме как Сетракян всеки ден разтрива с часове стъпалата на болната си съпруга, въпреки болката в безвъзвратно увредените си пръсти). Изморих ли ви? Добре, спирам дотук, въпреки че има още мнооого уникални моменти... Ама вие си го знаете, де. Почти всички цитирани сцени са плод на:

ЛЮБВЕОБИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ВАМПИРИТЕ
КЪМ ХОРАТА

А) Как изчадията гледат на непознати човешки същества:
- залци
- говеда
- бюфет (защо не и "шведска маса")
- сокче от ягодки, малинки, боровинки или букет от горски плодове, или амброзия.
С оглед на предстоящото издаване на третата книга от поредицата, следва да споменем, че списъкът подлежи на актуализация.

Б) Как изчадията гледат на своите роднини/приятели:
Никой не би желал да научи, обаче вие надлежно ни осведомявате по въпроса.

Неусетно (всъщност с много мъки) стигнахме до последната категория в настоящото писмо:
БЛАГОДАРНОСТИ

  1. Благодаря ви, че ме отвратихте (не се знае дали за постоянно) от яхнииите, мексиканската храна (особено бурито), всякакви видове пастети, кремове, глазури, яйцата, печеното месо, киселото мляко и сметаната.
  2. Признателна съм ви и за неустоимото ухание на парфюм "Вампир номер 5". Ароматът на пръст се смесва в удивителна комбинация с нотки амоняк. Продава се в специално проектирана унисекс опаковка. Побързайте да си го купите, серията е лимитирана.
  3. В романа намеквате, че родното място на Господаря е някъде в България. Не знам дали ние, българите, трябва да се чувстваме поласкани или да се страхуваме. Все пак, похвално е, че сте се сетили за нашата държавица (макар и в малко неприятен контекст). Още нещо. Бъдете по-прецизни в проучванията си. През 1986 софийската улица, посочена в романа ви, се е наричала по съвсем различен  начин от днешния.
  4. Сега сериозно. Поднасям ви искрени благодарности за чудесната книга. Прекарах си страхотно с нея. Владеете до съвършенство изкуството да накарате читателя си да изтръпне. От напрежение, от страх, от ужас. Свалям ви шапка и за обширните познания по медицина, физика, химия, история, психология (Юнг и Фройд май доста ви допадат), които демонстрирате. Повтарям, разбирате си от работата. Знаете как да напишете една история на ужасите по интелигентен начин. А, да не забравя. Разбрах, че възнамерявате да екранизирате трилогията. Стискам ви палци! Ако успеете да предадете атмосферата, царяща в романа, на лента, резултатът ще е феноменален! Suerte!
Искрено ваша българска фенка,
chica del libro : )

П.П.
Приложено ви изпращам и снимката на най-сладкото извинение за допусната печатна грешка на корицата в историята на издателския бизнес.